№ 28352
гр. София, 11.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110134062 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.248 от ГПК.
Постъпила е молба от адв. В. С., процесуален представител на ищеца К. К. за
изменение на решение №11437/16.06.2024г., постановено по гр.д. №34062/2023г. по
описа на СРС в частта за разноските. Излага, че намира за неправилно определено
възнаграждението от съда по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. Намира, че мотивите на съда, с
които е отказал да му присъди адвокатско възнаграждение, въпреки уважаването на
иска, са неправилни. Сочи, че искът е уважен изцяло, като ищецът имал правен
интерес от предявяването му, тъй като ответникът все още разполагал с изпълнителен
лист срещу доверителя му, като във всеки момент можел да пристъпи към
принудително изпълнение по него като поиска образуване на ново изпълнително дело.
Не споделя и изводите на съда за злоупотреба с право, тъй като в закона била
предвидена възможност за предявяване на частичен иск.
Ответникът по молбата в предоставения му срок е изразил становище за
неоснователност на молбата, като в допълнение е навел и доводи, че ищецът не е
материално затруднено лице, поради което не би следвало да му се присъжда
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. Намира, че съдът не следва да се
произнася по направеното искане, а същото следва да бъде разгледано от въззивния
съд при инстанционния контрол.
Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК от правно легитимирано
лице, доколкото възнаграждението е уговорено по чл.38, ал.2 ЗАдв и се дължи лично
на процесуалния представител, поради което е процесуално допустима.
Съдът, като разгледа молбата, и взе предвид становищата на страните, намира,
че същата е неоснователна по следните съображения:
Съдът е изложил подробни съображения във връзка с претенцията за разноски
1
на ищеца, като не намира основание същите да бъдат преразглеждани. Действително в
закона е предвидена възможност за предявяване на частичен иск, но в настоящия
случай предявеният по делото иск е трети по ред, с който дори не се достига до
пълната сума, която се твърди да не се дължи, и по отношение на която има сила на
пресъдено нещо относно основанието за недължимост на вземането на ответника. С
оглед закона, Тълкувателно решение 3 от 22.04.2019г. на ОСГТК на ВКС и
задължителната практика на ВКС, изходът на всяко последващо дело е предварително
известен с оглед характера на вземането и формирането на неговия размер. По
изложените съображения съдът намира, че ищецът е можел да постигне целения от
него правен резултат с две искови производства, и разделянето на претенцията му в
множество такива представлява злоупотреба с право, поради което и не му се дължат
разноски. В случай, че същият е материално затруднено лице и не е имал възможност
да заплати дължимата държавна такса върху пълния размер на оставащото вземане, то
в ГПК е предвидена възможност да поиска от съда да бъда освободен от внасяне на
държавна такса изцяло или частично, като представи декларация за имущественото си
състояние, от която възможност ищецът не се е възползвал.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. В. С., процесуален представител на
ищеца К. Н. К., за изменение на решение №11437/16.06.2024г., постановено по гр.д.
№34062/2023г. по описа на СРС в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2