Р Е Ш Е Н И Е
№……….
гр.Варна, 17.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10-ти състав, в публично заседание, проведено на двадесет
и шести юни през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ИВЕЛИНА
ВЛАДОВА
при
секретаря Славея Янчева,
като
разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 2242 по описа за 2019г. на ВОС,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
повод предявени от „Тома Строй“ ЕООД
/в несъстоятелност/, ЕИК ********* със седалище: гр.Плевен, ж.к.“Сторгозия“ №
116, представлявано от синдика Д.Ш. против
„Овърсийз-Хоризонт“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ж.к.“Приморски парк“, комплекс „Хоризонт пл.№ 3, ет.2, представлявано
от изпълнителните директори Б.Р.К. и Р.Б. К. обективно кумулативно съединени и
в условията на евентуалност искове, изменени по размер в съдебно заседание на
26.06.2020г., както следва:
1) Иск с
правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 99 071,47 лева
представляваща обезщетение за ползите от които е лишен ищеца в следствие на
осъщественото от ответника „Овърсийз-Хоризонт“ АД без правно основание ползване
на собствения на ищеца имот – Ресторант на две нива находящ се в гр.София,
район Триадица, ул.“Узунджовска“№ 7-9 на партерен и сутерен етаж на сградата с
площ на партерния етаж от 360,86 кв.м., а на сутеренния 98,80 кв.м., Тераса с
площ от 80,78 кв.м., заедно с 66,22% ид.части от общите части на партерната и
сутеренната част на сградата, както и 20,72% ид.части от дворното място
съставляващо УПИ XIII-13,14 цялото с площ
от 753 кв.м. заедно с Гаражна клетка № 7 в общия подземен гараж в сутерена на
сградата на кота „-3,80м.“ със застроена площ от 20 кв.м., заедно с 2,27%
ид.части от общите части на партерната и сутеренната част на сградата, както и
0,72% ид.части от дворното място описано по-горе определено като средномесечен
пазарен наем за периода от 25.03.2016г. до 30.09.2016г., с която сума
ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху
сумата считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 05.12.2019г.
до окончателното изплащане;
2) Иск с
правно основание чл.93 от ЗС за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 405 456,66 лева представляваща общ размер на неправомерно
получени от „Овърсийз-Хоризонт“ АД наеми по сключен със „Синема Ентъртейнмънт“
ЕООД Договор за наем от 28.09.2016г. за периода от 01.10.2016г. до
17.03.2019г. за обект – Ресторант на две нива находящ се в гр.София, район
Триадица, ул.“Узунджовска“№ 7-9 на партерен и сутерен етаж на сградата с площ
на партерния етаж от 360,86 кв.м., а на сутеренния 98,80 кв.м., Тераса с площ
от 80,78 кв.м., заедно с 66,22% ид.части от общите части на партерната и
сутеренната част на сградата, както и 20,72% ид.части от дворното място
съставляващо УПИ XIII-13,14 цялото с площ
от 753 кв.м. заедно с Гаражна клетка № 7 в общия подземен гараж в сутерена на
сградата на кота „-3,80м.“ със застроена площ от 20 кв.м., заедно с 2,27%
ид.части от общите части на партерната и сутеренната част на сградата, както и
0,72% ид.части от дворното място описано по-горе, които са дължими на
собственика на имота граждански плодове от вещта, ведно със законната лихва
върху сумата считано от датата на депозиране на исковата молба в съда-
05.12.2019г. до окончателното изплащане и
3) Предявен в
условията на евентуалност от него /иск
2/ иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца същата сума от 405 456,66
лева, с която се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, формирана
като средномесечния наем за периода от 01.10.2016г. до 17.03.2019г.,
поради това, че ищецът е бил лишен от ползването на собствения си имот -
Ресторант на две нива находящ се в гр.София, район Триадица, ул.“Узунджовска“№
7-9 на партерен и сутерен етаж на сградата с площ на партерния етаж от 360,86
кв.м., а на сутеренния 98,80 кв.м., Тераса с площ от 80,78 кв.м., заедно с
66,22% ид.части от общите части на партерната и сутеренната част на сградата,
както и 20,72% ид.части от дворното място съставляващо УПИ XIII-13,14 цялото с площ от 753 кв.м. заедно с Гаражна клетка № 7
в общия подземен гараж в сутерена на сградата на кота „-3,80м.“ със застроена
площ от 20 кв.м., заедно с 2,27% ид.части от общите части на партерната и
сутеренната част на сградата, както и 0,72% ид.части от дворното място описано
по-горе, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на депозиране
на исковата молба в съда - 05.12.2019г. до окончателното изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че е
собственик на недвижим имот - Ресторант на
две нива находящ се в гр.София, район Триадица, ул.“Узунджовска“№ 7-9 на
партерен и сутерен етаж на сградата, Тераса с площ от 80,78 кв.м., заедно с
66,22% ид.части от общите части на партерната и сутеренната част на сградата,
както и 20,72% ид.части от дворното място съставляващо УПИ XIII-13,14, заедно с Гаражна клетка № 7 в общия подземен паркинг
със застроена площ от 20 кв.м., като собствеността е придобил по силата на
договор за покупко-продажба на търговско предприятие на „Гео Строй ГД“ ЕООД с
договор с нотариална заверка на подписите от 16.04.2014г. Излага, че върху
имота е била учредена договорна ипотека
с нот.акт № 62, том 2, рег.№ 2020 по нот.дело № 241/2010г. от
праводателя на „Гео Строй ГД“ ЕООД – „Боско Строй“ ЕООД. Излага, че през 2014г.
ипотекарния кредитор „Райфайзенбанк /България/ ЕАД е насочила изпълнение върху
ипотекирания имот за задължение на длъжника „Интербетон“ ЕООД, по повод на
което е образувано изп.дело № 20148380410887 по описа на ЧСИ М.Б., по което
ищецът има качеството на ипотекарен
длъжник. Твърди, че на 04.03.2015г. е издадено постановление за възлагане на
имота в полза на ответника „Овърсийз-Хоризонт“ АД, което след преценка на ЧСИ
за влизането му в сила е вписано в
Имотния регистър на 21.01.2016г. Въз основа на него на 25.03.2016г. ЧСИ е
извършил въвод във владение на купувача – ответникът по иска, с което ищецът е
лишен от ползването му. Твърди, че след въводът във владение ответникът е
сключил договор за наем на имота със „Синема Ентъртейнмънт“ ЕООД на
28.09.2016г., при договорена месечна наемна цена от 5000 евро без ДДС.
Ищецът твърди,
че постановлението за възлагане не е влязло в законна сила към определения от
ЧСИ момент, поради това че длъжникът по изпълнението - „Интербетон“ ЕООД е бил нередовно уведомен за
него. Посочва, че обжалването се е състояло на по-късен етап и жалбата на
„Интербетон“ ЕООД срещу издаденото в полза на ответника постановление за
възлагане е оставена без уважение с влязло в законна сила решение. Въз основа
на това счита, че ответникът е бил въведен във владение на имота
незаконосъобразно считано на 25.03.2016г., с което ищецът е лишен от ползването
му. Във връзка с това предявява искове за осъждане на ответника да му заплати
процесните суми като обезщетение за ползите от които е лишен в следствие на
неправомерното ползване на имота лично от ответника в периода от 25.03.2016г.
до 30.09.2016г. – в размер на 60630 лева и за ползването чрез трето
лице-наемател в периода от 01.10.2016г. до 17.03.2019г. – в размер на 289136
лева представляващи получените граждански плодове от вещта. Моли съда да уважи предявените искове
и да присъди процесните суми ведно със законната лихва върху тях считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 05.12.2019г. до окончателното
изплащане. Претендира и за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът
„Овърсийз-Хоризонт“ АД е депозирало
писмен отговор чрез процесуалния си представител, в който заявява становище за
допустимост, но неоснователност на предявените главни и евентуален искове.
Излага, че „Овърсийз-Хоризонт“ АД е закупило процесния имот на публична продан
проведена по изп.дело № 20148380410887 по описа на ЧСИ М.Б., заплатило е
цената, в следствие на което в негова полза е издадено постановление за
възлагане на 04.03.2015г., влязло в законна сила на 17.11.2015г., което е
вписано в имотния регистър на 21.01.2016г. В следствие на това купувачът е бил
въведен във владение от ЧСИ на 25.03.2016г. Твърди, че „Овърсийз-Хоризонт“ АД е
добросъвестен купувач и владелец на имота считано от 25.03.2016г., поради което
е легитимиран да ползва вещта и да получава добивите от нея и следователно не е
налице неоснователно обогатяване. Излага, че „Овърсийз-Хоризонт“ АД не е
извършвало неправомерни действия, с които да е лишило „Тома Строй“ ЕООД от
фактическата власт на имота, която му е била предадена от ЧСИ. Отделно от това
оспорва твърденията на ищеца, че постановлението за възлагане е влязло в
законна сила на по-късен момент от посочената дата – 17.11.2015г., а именно на
17.03.2019г. след проведеното по жалба на длъжника по изпълнението „Интербетон“
ЕООД гр.д.№ 2959/2019г. по описа на СГС. Оспорва правилността на констатациите
в постановения по това дело съдебен акт досежно нередовното уведомяване на
„Интербетон“ ЕООД за постановлението за възлагане и поради това, че същият няма
СПН по отношение на „Овърсийз-Хоризонт“ АД не се счита за обвързан от тях.
Счита, че съобщението до „Интербетон“ ЕООД е било надлежно връчено на
получилото го лице - служител Т.Ч. на адреса му на управление, тъй като същият
е имал отношения с него. Излага, че на 07.11.2016г. „Интербетон“ ЕООД е
входирало становище по т.д.№ 1624/2016г., в което е цитирано процесното
постановление за възлагане, поради което именно към тази дата дружеството
длъжник по изпълнението е знаело за него. Оспорва по основание предявените
искове се оспорват и по размер. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени
като неоснователни.
В съдебно заседание ищецът „Тома Строй“ ЕООД /в несъстоятелност/ поддържа предявените искове в
увеличените размери изменени в съдебно заседание проведено на 26.06.2020г. и
моли да бъдат уважени като претендира и за присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
Ответникът – „Овърсийз-Хоризонт“ АД, чрез процесуалния си
представител оспорва исковете с твърдение, че дружеството е било добросъвестен
владелец на имота в качеството си на купувач на публична продан и като такъв не
дължи връщане на полученте плодове /наеми/ по реда на чл.93 от ЗС. На същото
основание твърди, че не е налице и неоснователно обогатяване на ищеца за сметка
на ответника, поради което моли предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни
разноски.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за
установено следното от фактическа
страна:
Видно от представения
по делото нот.акт № 112, том 2, рег.№ 5118, дело № 276 от 24.03.2014г. за
прехвърляне на недвижим имот срещу погасяване на задължение „Боско Строй“ ЕООД
е прехвърлило на „Гео Строй ГД“ ЕООД собствения си недвижим имот, а именно: Ресторант
на две нива находящ се в гр.София, район Триадица, ул.“Узунджовска“№ 7-9 на
партерен и сутерен етаж на сградата с площ на партерния етаж от 360,86 кв.м., а
на сутеренния 98,80 кв.м., Тераса с площ от 80,78 кв.м., заедно с 66,22%
ид.части от общите части на партерната и сутеренната част на сградата, както и
20,72% ид.части от дворното място съставляващо УПИ XIII-13,14 цялото с площ от 753
кв.м. заедно с Гаражна клетка № 7 в общия подземен гараж в сутерена на сградата
на кота „-3,80м.“ със застроена площ от 20 кв.м., заедно с 2,27% ид.части от
общите части на партерната и сутеренната част на сградата, както и 0,72%
ид.части от дворното място описано по-горе. Описаният имот е бил предмет на
договорна ипотека учредена в полза на „Райфайзенбанк /България/ ЕАД от длъжника
„Боско Строй“ ЕООД за обезпечаване на задължението му по договор за банков от
31.07.2008г.
С договор за покупко-продажба на
търговско предприятие от 16.04.2014г. „Гео Строй ГД“ ЕООД
е продал на „Тома Строй“ ЕООД, ЕИК ********* търговското си предприятие като
съвкупност от права, задължения и фактически отношения, описани в Приложение 1
към договора. В цититраното и приложено като доказателство по делото Приложение
1 описаният по-горе недвижим имот - Ресторант на две нива
находящ се в гр.София, район Триадица, ул.“Узунджовска“№ 7-9 на партерен и
сутерен етаж на сградата е описан под № 12.
С изпълнителен лист издаден на
15.10.2014г. по гр.д.№ 50280/2014г. по описа на СРС „Боско Строй“ ЕООД, „Еко БеТ.“ЕООД
и „Интербетон“ ЕООД са осъдени да заплатят солидарно на кредитора „Райфайзенбанк /България/ ЕАД сумата от
700000 евро, ведно със законната лихва
за периода от 12.09.2014г. до изплащането на вземането и разноски. Въз
основа на него е образувано изпълнително дело № 20148380410887 по описа на ЧСИ М.Б.,
по който освен посочените в изпълнтелния лист длъжници, като такъв участва и
ипотекарния длъжник „Тома Строй“ ЕООД.
С постановление за възлагане от 04.03.2015г.
ЧСИ М.Б./л.101/ е възложил на обявеният за купувач по проведената по изп.дело №
20148380410887 публична продан - „Овърсийз-Хоризонт“ АД - Ресторант на две нива находящ се в гр.София,
район Триадица, ул.“Узунджовска“№ 7-9 на партерен и сутерен етаж на сградата с
площ на партерния етаж от 360,86 кв.м., а на сутеренния 98,80 кв.м., Тераса с
площ от 80,78 кв.м., заедно с 66,22% ид.части от общите части на партерната и
сутеренната част на сградата, както и 20,72% ид.части от дворното място
съставляващо УПИ XIII-13,14
цялото с площ от 753 кв.м. заедно с Гаражна клетка № 7 в общия подземен гараж в
сутерена на сградата на кота „-3,80м.“ със застроена площ от 20 кв.м., заедно с
2,27% ид.части от общите части на партерната и сутеренната част на сградата,
както и 0,72% ид.части от дворното място описано по-горе. Отбелязано е, че
постановлението е влязло в законна сила на 17.11.2015г. и е вписано в книгите
за вписване на 21.01.2016г. с акт № 29, том 4, вх.рег.1842. Въз основа на
влязлото в сила и вписано в Агенцията по вписванията постановление за
възлагане, купувачът - „Овърсийз-Хоризонт“
АД е въведен във владение на имота с протокол за въвод от 25.03.2016г.
Постановлението за възлагане на
недвижимия имот от 04.03.2015г. е било обжалвано от „Тома строй“ ЕООД, като
жалбата е оставена без разглеждане с определение на СГС от 15.07.2015г. по
ч.гр.д.№ 5749/2015г. Същото е било предмет на инстанционен контрол, като с
определение от 19.11.2015г. постановено по ч.гр.д.№ 4654/2015г. е било
потвърдено от Софийският апелативен съд.
Видно от представеното
уведомление за възлагане на недвижим имот изпратено до длъжника „Интербетон“ ЕООД, същият е уведомен
за изготвеното на 04.03.2015г. постановление за възлагане на имота на купувача
„Овърсийз-Хоризонт“ АД и за възможността същото да бъде обжалвано в 7-дневен
срок от съобщаването му пред СГС. Съобщението е било получено на 05.03.2015г.
от лицето Т.Ч. посочен като служител на адресата.
С Решение № 1960/18.03.2019г. по
ч.гр.д.№ 2959/2019г. по описа на СГС е оставена без уважение и жалбата подадена
от „Интербетон“ ЕООД с вх.№ 66393/26.10.2018г. при ЧСИ срещу постановлението за възлагане на
недвижимия имот - Ресторант на две нива
находящ се в гр.София, район Триадица, ул.“Узунджовска“№ 7-9 от 04.03.2015г.
Към жалбата е представена вносна бележка за заплатена държавна такса по сметка
на СГС, като плащането за задълженото лице – жалбоподателя „Интербетон“
ЕООД е направено от лицето Т. И. Ч.. Същото лице – Т.Ч. е извършвало и действия по
заплащане на дължими държавни такси за снабдяване с преписи от документи по
изп. дело № 20148380410887 по описа на ЧСИ М.Б.от името на „Интербетон“ ЕООД,
видно от вносните бележки от 2018г. /л.109, 110/. Решението на СГС е влязло в
сила в деня на постановяването му, тъй като не е подлежало на обжалване.
Жалбоподателят е твърдял, че не е надлежно уведомен за възлагателното
постановление, тъй като съобщението за него е било получено от лицето Т.Ч.,
който не е бил легитимитан да получава съобщения за жалбоподателя „Интербетон“ ЕООД.
Видно от справки в Търговския
регистър, в периода от учредяването си /през 2008г. и 2009г./ до 14.12.2016г.
„Еко БеТ.“ ЕООД с управител и едноличен собственик на капитала Т. И. Ч. и
„Интербетон“ ЕООД с управител и едноличен собственик на капитала В.А.Н.са имали
едно и също седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, Околовръстен
път № 11. Видно от представеното уведомление за инвестиционно предложение от Транстир“ ЕООД /л.130/ управител на
дружеството е В.Н., а негов прокурист е Т.Ч..
С договор за наем от 28.09.2016г.
„Овърсийз-Хоризонт“ АД в качеството на наемодател е отдал под наем на „Синема
Ентъртейнмънт“ ЕООД като наемател процесния имот - Ресторант на две нива находящ се в гр.София, район Триадица,
ул.“Узунджовска“№ 7-9 на партерен и сутерен етаж на сградата с площ на
партерния етаж от 360,86 кв.м., а на сутеренния 98,80 кв.м., Тераса с площ от
80,78 кв.м., заедно с 66,22% ид.части от общите части на партерната и
сутеренната част на сградата, както и 20,72% ид.части от дворното място
съставляващо УПИ XIII-13,14
цялото с площ от 753 кв.м. заедно с Гаражна клетка № 7 в общия подземен гараж в
сутерена на сградата на кота „-3,80м.“ със застроена площ от 20 кв.м., заедно с
2,27% ид.части от общите части на партерната и сутеренната част на сградата,
както и 0,72% ид.части от дворното място описано по-горе срещу договорена
месечна наемна цена от 5000 евро без ДДС. Договорено е същият да действа между
страните за срок от 126 месеца.
От
заключението на проведената по делото Съдебно-счетоводна експертиза изготвено и
поддържано от вещото лице Е.Т. и отговорите на вещото лице в съдебно заседание се
установява, че полученият от „Овърсийз Хоризонт“ АД общ размер на наемите за
периода от 01.10.2016г. до 17.03.2019г. е 139 162,92 евро с левова
равностойност 272179,01 лева.
От заключението на
Съдебно-оценителната експертиза на вещото лице Н.М. се установява, че размерът
на средният пазарен наем за процесния ресторант на ул.“Узунджовска“ № 7-9 в
гр.София помесечно за периода от 25.03.2016г. до 30.09.2016г. е 15893,82 лева,
а общо за периода – 99071,47 лева; Средният пазарен наем помесечно за периода
от 01.10.2016г. до 17.03.2019г. на същия обект е в размер на 13515,24 лева, а
общо за периода – 405 456,66 лева.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Исковете, с които е
сезиран съда са за преодоляване на имуществено разместване във вид на
неоснователно обогатяване на „Овърсийз
Хоризонт“ АД, което се твърди от ищеца „Тома Строй“ ЕООД /в несъстоятелност/,
че е настъпило в следствие на това, че ответникът в качеството му на купувач на
публична продан на собствения му имот – ресторант на две нива в гр.София е бил във владение на същия и е реализирал
доходи от него преди да е влязло в сила постановлението за възлагане. Във
връзка с това се претендира за осъждане на ответника „Овърсийз Хоризонт“ АД да заплати на ищеца обезщетение за ползите, от
които го е лишило в периода от 25.03.2016г. до 30.09.2016г. в размер на
пазарния наем на имота, както и да му предаде събраните добиви от имота – наемите,
получени от ответника в следствие на скючения от него със „Синема
Ентъртейнмънт“ ЕООД договор за наем на процесния имот в периода от 01.10.2016г.
до 17.03.2019г.
В основата и на двата фактически
състава – неоснователно обогатяване по чл.59, ал.1 от ЗЗД и претенция по чл.93
от ЗС за получаване на добивите от собствена вещ стои преценката на въпроса за
материалоправната легитимация на ищеца - „Тома
Строй“ ЕООД /в
несъстоятелност/ като собственик на имота в периодите, за които се твърди, че
ответникът го е ползвал без основание и се е обогатявал за негова сметка.
Няма спор между
страните, а и се установява от събраните по делото доказателства, че „Тома Строй“ ЕООД /в несъстоятелност/ е
придобил собствеността на процесния имот - Ресторант
на две нива находящ се в гр.София, район Триадица, ул.“Узунджовска“№ 7-9 на
партерен и сутерен етаж на сградата на 16.04.2014г., както и че поради факта,
че същият е бил ипотекиран за обезпечаване на чуждо задължение, ищецът е
придобил качеството на ипотекарен
длъжник по образуваното въз основа на издаден на 15.10.2014. изпълнителен лист
изпълнително дело № 20148380410887 по описа на ЧСИ М.Б.. Не е спорно също, че в
проведената по него публична продан, за купувач на имота е определен
ответникът „Овърсийз Хоризонт“ АД
комуто е издадено постановление за възлагане на 04.03.2015г. Спорът е кога е
влязъл в законна сила цитианият акт на ЧСИ, доколкото считано от този момент
съгласно чл.496, ал.2 от ГПК купувачът придобива всички права, които длъжникът
е имал върху имота.
От събраните по
делото писмени доказателства се установява, че ЧСИ М.Б.е приел, че
постановлението за възлагане е влязло в законна сила на 17.11.2015г., когато с
окончателен съдебен акт е оставена без разглеждане подадената от ипотекарния
длъжник „Тома Строй“ ЕООД жалба против него. Приел е също, че срокът за
обжалване на постановлението за възлагане е изтекъл и за длъжниците по
изпълнението, включително за „Интербетон“ ЕООД предид полученото от негов
служител – Т.Ч. съобщение на 05.03.2015г. Въз основа на тези констатации е
извършено вписване на постановлението за възлагане в книгите за вписване при
Агенция за вписванията на 21.01.2016г., с което купувачът „Овърсийз Хоризонт“ АД е
започнал да се легитимира като собственик на имота пред третите лица. Вписването
няма конститутивно действие и не е елемент от фактическия състав на публичната
продан, но същото има
оповестително-защитно действие: веднъж дава гласност на принадлежността на
правото на собственост и преминаването му в патримониума на друг правен субект
- титуляр на това право и втори път има значение за противопоставимостта на
придобиването на правото на собственост на трети лица /чл.113 от ЗС/.
Независимо от удостовереното от
длъжностното лице по призоваването редовно получаване на уведомление за
постановлението за възлагане от 04.03.2015г. и указания с него ред за
обжалването му от длъжника по изпълнението „Интербетон“ ЕООД, същото дружество
е депозирало жалба срещу него повече от 3 години по-късно, на 26.10.2018г., с
позоваване, че не е било надлежно уведомено за възлагането, тъй като посоченият
като получател Т.Ч. не е негов служител, както е посочено в съобщението. С
произнасянето си по реда на чл.435 от ГПК съдът по гр.д.№ 2959/2019г. по описа
на СГС е приел, че жалбата на „Интербетон“ ЕООД е допустима, т.е подадена в срок
поради нередовно уведомяване на жалбоподателя по правилата на чл.50 от ГПК и се
е произнесъл по същество като я е оставил без уважение.
С Тълкувателно решение №
7 от 31.07.2017г., постановено по тълк.д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС е прието,
че правомощията на окръжния съд в производството по жалби срещу действия на
съдебния изпълнител са контролно – отменителни и с реализирането им се
упражнява контрол за законосъобразност на действието или отказа на
изпълнителния орган, а постановеното решение не се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на изпълняемото
право. Прието е дори, че е допустим последващ съдебен контрол на процесуална
дейност на изпълнителния орган, тъй като решението на съда по чл.436 от ГПК не
формира сила на пресъдено нещо по законосъобразността й. В настоящия случай,
горното е валидно на още по-голямо основание и поради това, че настоящият
ответник не е участвал в проведеното съдебно производство по реда на чл.435 от ГПК и не е могъл да релевира възраженията си за недопустимостта на жалбатана
„Интербетон“ ЕООД в смисъла направен в отговора на исковата молба. Това
означава, че настоящият съдебен състав разполага с правото на самостоятелна
преценка дали ЧСИ Б. правилно е удостоверил влизането в сила на постановлението
за възлагане във връзка с последващото предприетото действие да въведе купувача
„Овърсийз Хоризонт“ АД във владение на имота на 25.03.2016г.
След
съвкупен анализ на събраните по делото доказателства съдът приема, че длъжникът
по изпълнението „Интербилд“ ЕООД е бил уведомен за постановлението за възлагане
много по-рано от датата на подадената от него жалба на 26.10.2018г. Установи
се, че лицето Т.Ч. е бил управител на другото дружество – длъжник по
изпълнението – „Еко БеТ.“ ЕООД, както и че към датата на получаване от него на
съобщението за „Интербетон“ ЕООД – 05.03.2015г. двете дружества са имали един и
същ адрес на управление /офис/ - гр.София,
район Витоша, Околовръстен път № 11,
което означава, че съобщението не е получено от външно, непознато за адресата
лице без задължение да му го предаде. Нещо повече, установи се, че същото лице – Т.Ч. е бил прокурист на дружество
управлявано от В.Н.– управител и на „Интербетон“ ЕООД, което обуславя извод за
свързаността им. Същото лице – Т.Ч. е извършвало и действия по заплащане на
дължими държавни такси за снабдяване с преписи от документи по изп. дело №
20148380410887 по описа на ЧСИ М.Б.от името на „Интербетон“ ЕООД, т.е било в
течение на движението му. Не на последно място в изходящо от самия длъжник
„Интербетон“ ЕООД становище по дело на ВКС от 2016г. същият се позовава на
оповестителното действие на вписването на постановлението за възлагане считано
от 21.01.2016г., което е допълнително доказателство, че е знаел за него и за съдържанието
му и недобросъвестно не е реализирал правото си да обжалва същото своевременно.
С оглед изложеното съдът приема, че правилно ЧСИ по изп.дело № 20148380410887 е
предприел действия по въвеждане на купувача по публичната продан във владение
на закупения имот въз основа на влязлото в сила на 17.11.2015г. постановление
за възлагане. Следователно считано от датата на осъществения въвод -
25.03.2016г., купувачът „Овърсийз Хоризонт“ АД се легитимира като
собственик на имота, придобивайки всички притежавни от длъжника „Тома
Строй“ ЕООД права по смисъла на чл.496, ал.2 от ГПК. На това основание съдът приема, че
считано от 25.03.2016г. ответникът е бил в правото си да управлява закупения
имот - Ресторант на две нива находящ
се в гр.София, район Триадица, ул.“Узунджовска“№ 7-9 на партерен и сутерен етаж
на сградата както намери за добре – да го експлоатира лично или да го отдава
под наем, без това да води функционално до имуществено разместване в
патримониума на „Тома Строй“ ЕООД
/в несъстоятелност/ и да обуславя извод
за неоснователното обогатяване на ответника за сметка на ищеца. Горното налага
извод за неоснователност на предявения главен иск с правно основание чл.59,
ал.1 от ЗЗД за присъждане в полза на ищеца на претендираното обезщетение за
лишаване от ползване за периода от 25.03.2016г. до 30.09.2016г., тъй като
ползването не е било без основание. Що се касае до иска с правно основание
чл.93 от ЗС за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата на получените
от него наеми от имота за периода от 01.10.2016г. до 17.03.2019г., то и той се
явява неоснователен, тъй като цитирана норма предвижда, че добивите от вещта, в
това число гражданските плодове /наеми/ принадлежат на собственика й, който в
случая е „Овърсийз Хоризонт“ АД. По аналогични на
изложените по-горе аргументи следва да бъде отхвърлен и предяеният в условията
на евентуалност от втория главен иск иск по чл.59 от ЗЗД за присъждане на
същата сума на основание неоснователното обогатяване. Неоснователно като
акцесорно вземане е и искането за законна лихва върху сумите считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане.
За пълнота на изложението съдът намира, че
следва да формира мотиви по основателността на предявените главни и евентуален
искове и в хипотезата, при която съобразявайки възраженията в исковата молба се
приеме, че ответникът „Овърсийз Хоризонт“ АД е станал
собственик на имота в един по-късен момент, а именно от 17.03.2019г., когато
според ищеца окончателно е приключила процедурата по обжалване на постановлението
за възлагане и същото е влязло в законна сила.
В този случай изводите на съда се обосновават
от установения факт на въвеждане на ответника във владение на процесния имот с
постановлението на ЧСИ на 25.03.2016г. Началото на осъществяваното от „Овърсийз Хоризонт“ АД владение е добросъвестно по смисъла на чл.70 от ЗС доколкото
е започнало на годно правно основание – постановление за възлагане и без знание,
че праводателят не е собственик. Напротив знанието на ответника е било, че
имотът изнесен на публична продан е собственост на ипотекарния длъжник „Тома Строй“ ЕООД и този извод е обусловен от
всички доказателства по делото. Съгласно разпоредбата на чл.71 от ЗС
добросъвестният владелец се ползва от вещта и получава добивите, които тя е
дала, до предявяване на иска за връщането й, което означава, че на ответника е
законово признато правото както да ползва, така и да извлича облаги от нея до
настъпване на основание, което да прекъсне владението му или да го превърне в
недобросъвестно. Такова основание в случая не е доказано да съществува. Следователно
отново не е налице непозволено от закона имуществено разместване във вид на
незаконосъобразно увеличаване на имуществото на ответника за сметка
намаляването на имуществото на ищеца, което да подлежи на обезщетяване.
Аналогично на признатото право на собственика по чл.93 от ЗС, правото на
добросъвестния владелец да получава добивите от вещта означава, че същият не
дължи на собственика предаване на наемите, които е получил по договора със
„Синема Ентъртейнмънт“ ЕООД. Увеличението на имуществото на ответника не е
неоснователно, а се основава на упражненото му правомощие да управлява и
извлича ползи от вещта в качеството си на добросъвестен владелец. На това
основание и главните искове по чл.59, ал.1 от ЗЗД и чл.93 от ЗС и еветуалният
от него иск по чл.59 от ЗЗД се явяват неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
Ответникът, които с оглед изхода
на спора е правоимащ по искането за разноски по реда на чл.78, ал.3 от ГПК не е
представил доказателства за размера им,
поради което съдът не присъжда такива.
При този изход на спора и на основание чл.620, ал.5 от ТЗ дължимата за
производството държавна такса по двата главни иска по чл.59, ал.1 от ЗЗД и по
чл.93 от ЗС в размер на общо 20181,13 лева, която не е внесена при подаването
на исковата молба, следва да се събере от масата на несъстоятелността, т.е. да
се възложи в тежест на ищеца „Тома Строй“
ЕООД /в несъстоятелност/.
Мотивиран от горното,
съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Тома Строй“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК ********* със
седалище: гр.Плевен, ж.к.“Сторгозия“ № 116, представлявано от синдика Д.Ш.
обективно кумулативно съединени и в условията на евентуалност искове за осъждане на „Овърсийз-Хоризонт“
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна,
ж.к.“Приморски парк“, комплекс „Хоризонт пл.№ 3, ет.2, представлявано от
изпълнителните директори Б.Р.К. и Р.Б. К. да
заплати на ищеца, както следва: *
сумата от 99071,47 /деветдесет и
девет хиляди седемдесет и един и 0,47/ лева
представляваща обезщетение за ползите от които е лишен ищеца в следствие на
осъщественото от ответника „Овърсийз-Хоризонт“ АД без правно основание ползване
на собствения на ищеца имот – Ресторант на две нива находящ се в гр.София,
район Триадица, ул.“Узунджовска“№ 7-9 на партерен и сутерен етаж на сградата с
площ на партерния етаж от 360,86 кв.м., а на сутеренния 98,80 кв.м., Тераса с
площ от 80,78 кв.м., заедно с 66,22% ид.части от общите части на партерната и
сутеренната част на сградата, както и 20,72% ид.части от дворното място
съставляващо УПИ XIII-13,14 цялото с площ
от 753 кв.м. заедно с Гаражна клетка № 7 в общия подземен гараж в сутерена на
сградата на кота „-3,80м.“ със застроена площ от 20 кв.м., заедно с 2,27% ид.части
от общите части на партерната и сутеренната част на сградата, както и 0,72%
ид.части от дворното място описано по-горе определено като средномесечен
пазарен наем за периода от 25.03.2016г. до 30.09.2016г., с която сума
ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху
сумата считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 05.12.2019г.
до окончателното изплащане, на основание
чл.59, ал.1 от ЗЗД; * сумата от 405 456,66 /четиристотин и пет хиляди
четиристотин петдесет и шест и 0,66/ лева представляваща общ размер на неправомерно
получени от „Овърсийз-Хоризонт“ АД наеми по сключен със „Синема Ентъртейнмънт“
ЕООД Договор за наем от 28.09.2016г. за периода от 01.10.2016г. до
17.03.2019г. за обект – Ресторант на две нива находящ се в гр.София, район
Триадица, ул.“Узунджовска“№ 7-9 на партерен и сутерен етаж на сградата с площ
на партерния етаж от 360,86 кв.м., а на сутеренния 98,80 кв.м., Тераса с площ от 80,78 кв.м.,
заедно с 66,22% ид.части от общите части на партерната и сутеренната част на
сградата, както и 20,72% ид.части от дворното място съставляващо УПИ XIII-13,14 цялото с площ от 753 кв.м. заедно с Гаражна клетка № 7
в общия подземен гараж в сутерена на сградата на кота „-3,80м.“ със застроена
площ от 20 кв.м., заедно с 2,27% ид.части от общите части на партерната и
сутеренната част на сградата, както и 0,72% ид.части от дворното място описано
по-горе, които са дължими на собственика на имота граждански плодове от вещта,
ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда - 05.12.2019г. до окончателното изплащане, на основание чл.93 от ЗС, както и * същата сума от 405 456,66 /четиристотин
и пет хиляди четиристотин петдесет и шест и 0,66/ лева, с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на
ищеца, формирана като средномесечния наем за периода от 01.10.2016г. до
17.03.2019г., поради това, че ищецът е бил лишен от ползването на
собствения си имот - Ресторант на две нива находящ се в гр.София, район
Триадица, ул.“Узунджовска“№ 7-9 на партерен и сутерен етаж на сградата с площ
на партерния етаж от 360,86 кв.м., а на сутеренния 98,80 кв.м., Тераса с площ
от 80,78 кв.м., заедно с 66,22% ид.части от общите части на партерната и
сутеренната част на сградата, както и 20,72% ид.части от дворното място
съставляващо УПИ XIII-13,14 цялото с площ
от 753 кв.м. заедно с Гаражна клетка № 7 в общия подземен гараж в сутерена на
сградата на кота „-3,80м.“ със застроена площ от 20 кв.м., заедно с 2,27%
ид.части от общите части на партерната и сутеренната част на сградата, както и
0,72% ид.части от дворното място описано по-горе, ведно със законната лихва
върху сумата считано от датата на депозиране на исковата молба в съда -
05.12.2019г. до окончателното изплащане, по предявения в евентуалност от горния
иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА
„Тома Строй“ ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК ********* със седалище: гр.Плевен,
ж.к.“Сторгозия“ № 116, представлявано от синдика Д.Ш. ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен
съд-Варна сумата от 20181,13 /двадесет
хиляди сто осемдесет и един и 0,13/ лева, представляваща дължима държавна
такса, на основание чл.620, ал.5 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от уведомяване на страните за неговото
изготвяне пред Варненския апелативен съд.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: