Решение по дело №2526/2020 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 260252
Дата: 13 май 2021 г. (в сила от 10 юни 2022 г.)
Съдия: Нейко Нейков
Дело: 20205510102526
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №

 

гр. К., 13.05.2021 година

             

                            

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А    

 

 

Районен съд - К., гражданска колегия, в публично заседание на 05.05.2021 г. в състав:           

         

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛНЕЙКО НЕЙКОВ

 

при секретаря Детелина Д., като разгледа гражданско дело № 2526  по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

              

Гражданско дело № 2526/2020 г. по описа на Районен съд-К. е образувано по предявен иск от адв. А.Б., САК, пълномощник на Т.Т.С., ЕГН ********** от гр. К. против О.п. „К.д.и п.н.и.“, ЕИК *********, с адрес на управление:*** А, представлявано от директор Т.Л., с правно основание: чл. 200 КТ.

Ищецът, чрез процесуалния си представител сочи, че в резултат на трудова злополука му били причинени телесни увреждания.

Твърди, че  работел на длъжност „сметосъбирач“ при работодател Община К., в о.п. „К.д.и п.н.и.“. На *****.**** г., около 8.30 часа, изпълнявал трудовите си задължения, когато  настъпила техническа повреда /заяждане/ на контейнер тип „Бобър“ на повдигателното устройство на специализирания автомобил за сметосъбиране. За да освободи захванатата част и работата да продължи, оказал натиск с дясната си ръка върху контейнера, като с лявата се подпрял за опора на вала на повдигателното устройство. При това настьпило притискане на пръстите на лявата ръка, в резултат на което били нанесени контузни рани върху II, IV и V пръсти на лявата ръка, а на V пръст - и открита фрактура.

Сочи, че бил приет по спешност в МБАЛ „*******“ - гр. К. в следното обективно състояние: разкъсно - контузни рани по воларната страна на II и IV пръсти и циркулярно на средната фаланга на V-ти пръст, който висял  на мекотьканен мост. Извършени били лабораторни изследвания и рьография и била извършена операция от спешен порядък. Изписан бил от „Ортопедо - травматологично отделение“ на МБАЛ „*******“ с гипсова имобилизация на *****.**** г., като в епикризата било вписано, че се изчаквала демаркация на участьци на V-ти пръст“, т.е. разграничаване на живата тъкан от мъртвата.

Сочи, че впоследствие, на 01.10.**** г., постъпил отново в „Ортопедо - травматологично отделение“ на МБАЛ „*******“, където било установено, че е настъпила некроза в областта на II и III фаланги на V пръст на лявата ръка, проведени били лабораторни изследвания и се наложило да се извърши ампутация на пръста. Изписан бил на 08.10.**** г.

Към настоящия  момент пострадалият Т.С. продължавал да изпитва негативните последици от злополуката. Ампутацията на пръста ограничавала възможностга му да извършва определени дейности, ограничавала го при избора на работа. Наложило се  да привикне да се обслужва в ежедневните си нужди при липса на V пръст на лявата ръка.

Сочи, че за настъпилата злополука в ТП-НОИ, гр. С. била подадена декларация № 1 от ****** г. и издадено Разпореждане № *** от ********* г., с което злополуката, настъпила с Т.С. се приемала за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО - станала през време и във връзка с извършената работа.

Твръди, че в резултата на претърпяната трудова злополука на *****.**** г. търпял  силни болки и много страдания, наложило му се за дълъг период от време да се обслужва само с една ръка, тъй като на другата била поставена гипсова имобилизация, а след това се  наложило да се научи да се обслужва след ампутирането на пръста. Не се чувствал добре физически и емоционално. Преди процесната трудова злополука, бил в отлично здравословно еъстояние, работоспособен мъж, но след инцидента за дълго време бил лишен от обичайния си динамичен начин на живот и възможност за издръжка на себе си и на семейството си, а ампутацията оставила последици завинаги. При настъпването на инцидента изпитвал силни болки при премазванетно на пръстите си. Било необходимо извършването на две оперативни интервенции, като общият период на оздравяване бил съпроводен от силна болка на травмираното място.

Моли съда да постанови решение, в което да приеме, че вследствие на претърпяна от Т.Т.С. трудова злополука н.*****.**** г. са му причинени описаните по - горе травматични увреждания и да осъди ответника о.п. „К.д.и п.на и.“, ЕИК *********, с адрес на управление с адрес на управление:*** А, представлявано от директора Т.Л., да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000,00 лева, частичен иск от 40 000,00 лева, изразяващи се в претърпени болки, страдания, неудобства и дискомфорт и трайно необратимо увреждане, вследствие на претьрпяна трудова злополука, ведно сьс законна лихва върху всяка една от сумите от датата на увреждането -*****.**** г. до тяхното окончателно изплащане.

                Представя доказателства и прави доказателствени искания за допускане на СМЕ с конкретно посочени задачи и събиране на гласни доказателства.

                   Претендира присъждане на  направените по делото разноски и адвокатски хонорар н.основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

                   В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат А.  Б.., който в ход по същество  направи искане за увеличение на исковата претенция за неимуществени вреди от 15 000,00 лв. до пълния предявен размер от 40 000,00 лв.

                  В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника О.п. „К.д.и п.на и.“, ЕИК *********, с адрес на управление:*** А,  представлявано от директор Т.Л..  

Счита предявените обективно съединени искове за допустими, но неоснователни.

    Чрез процесуалния си представител сочи, че ищецът Т.С. бил  назначен на длъжност „сметосъбирач“ в ОП КДиПИС с Трудов договор № *****.2017г. На 12.8.****г. изпълнявал служебните си задължения, включени в длъжностната характеристика на заеманата от него длъжност в с. Г.Ч. заедно с О.М.К., заемащ същата длъжност и И.И.И., шофьор на сметосъбиращ камион. По данни и на тримата присъстващи на злополуката /обяснения дадени пред работодателя/, около 08:30 часа сутринта при техническа повреда /заяждане/ на контейнера тип „Бобър“ на повдигащото устройство на специализирания автомобил за сметосъбиране била оказана помощ от ищеца чрез натиск на контейнера с дясната ръка, за да се изпразни отпадъкът, а с лявата се подпрял на вала на повдигателното устройство. При задействане на хидравликата на повдигащото устройство настъпило притискане на пръстите на лявата ръка, в резултат на което били нанесени контузни рани на II, IV и V пръсти на лявата ръка. Ищецът бил приет по спешност н МБАЛ „*****“ - гр.К. същия ден и изписан с гипсова имобилизация на *****.****г. На 01.10.****г.   постьпил за лечение в същото лечебно заведение, където се установило, че е налице некроза в областта на II и III фаланги на V пръст на лявата ръка. Извършена била ампутация на пръста.

Счита подадената искова молба за допустима, но неоснователна, поради което я оспорва.

 Счита иска за неоснователен по следните съображения:

I. Не  оспорва, че и към момента на настъпване на злополуката и към настоящия момент, предприятието и ищецът са обвързани в трудово правоотношение. На 20.11.2017г. между ищеца и ответника бил сключен трудов договор № 45, по силата на който Т.С. изпълнява длъжността „сметосъбирач“. Изпълнявал тази длъжност и преди, в продължение на 10 години - от 2003г. до 2013г. Почти целият осигурителен стаж на ищеца бил  преминал в изпълнение на тази длъжност.

Не  оспорва и настъпването на злополуката, която по Разпореждане № ***/*********г. на ТП на НОИ- гр.С. била приета за „трудова злополука“ по чл.55, ал. 1 от КСО. След като бил уведомен за злополуката работодателят, изпълнявайки задълженията си по Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, съставил Протокол  ******г. за настъпилата злополука. Попълнена била Декларация, Приложение към чл. 3, ал.1 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. И в протокола, и в декларацията бил описан механизъмът на трудовата злополука - „при техническа повреда /заяждане/ на контейнера тип „Бобър“  на повдигащото устройство на специализирания автомобил за сметосъбиране е оказана помощ чрез натиск на контейнера с дясната ръка от сметосъбирача, за да се изпразни сметта, а с лявата се е подпрял на вала на повдигащото, при което е нарушил безопасната работа“.

Сочи, че на 15.08.****г. с писмо с изх.№ *****.****г. работодателят изпратил  в Териториалното поделение на НОИ- гр.С. съставения протокол за трудова злополука, попълнената декларация, както и обясненията на пострадалия и на останалите присъстващи на мястото на злополуката в момента на настъпването й.

Сочи, че в деня след настъпване на злополуката, на 13.08.****г. работодотелят взел писмените обяснения на пострадалия, на другая сметосъбирач и на шофьора на сметосъбиращия камион. В обясненията си ищецът заявил, че „контейнерът тип „Бобър“ заяде на устройството на автомобили и не иска да изпразни боклука в машината. Затова реших да помогна с дясната ръка и да му помогна да се изпразни, а с лявата се подпрях на лоста за повдигане на контейнера. Колегата ми не изчака да му дам сигнал да натисне копчето, изпревари ме без аз да знам и контейнера ми затисна лявата ръка, по-точно пръстите. Развиках се и колегата освободи затиснатата ръка от контейнера“.

Счита, че в обясненията на самия ищец се съдържали факти и обстоятелства, които са основание искът му да бъде отхвърлен изцяло като недоказан и неоснователен.

Преди подробното изследване на механизма на злополуката и вината на участващите в нея, било важно да се вземе предвид, че на ищеца са били проведене своевременно всички изискуеми от закона инструктажи - в деня на постъпване на работа - начален инструктаж, надлежно документиран, както и последващ такъв на 04.07.****г. Тъй като на работника са били провеждани всички изискуеми се от закона обучения и инструктажи във връзка с безопасните и здравословни условия на труд, същият  изпълнявал тази длъжност повече от 10 години към момента на настъпване на злополуката и дадените от него обяснения, в които описва своето участие и това на колегата си, то следвало да се приеме, че е налице хипотезата начл.201, ал.1 от КТ -„Работодателят не отговаря по предходния член, ако пострадалият е причинил умишлено увреждането.“

 Твърди, че в случая се касаело за евентуален умисъл при действията на ищеца, доколкото той е бил добре запознат със спецификата на извършваната работа и опасността от неправилни действия, тъй като   изпълнявал длъжността повече от 10 години. Осъзнавал, че нарушава правилата за безопасност и че не следвало да използва ръцете си, за да изпразва ръчно контейнера. След като  използвал дясната си ръка, за да окаже натиск на контейнера, а лявата е подпрял на лоста за повдигане на контейнера е осъзнавал ясно, че нарушава правилата за безопасност, допускал е, че лостът може да нанесе травматично увреждане на лявата ръка, ако копчето за повдигане бъде натиснато от него или от друг служител. Въпреки, че е допускал увреждането, от фактологията описана в дадените от него обяснения можело да се направи извод, че се е примирявал с настъпването на неблагоприятните последици, тъй като не е уведомил служителя К. кога да натисне копчето за повдигане и не му е попречил да го направи.

Твърди, че за вредите, които са резултат от виновното поведение на пострадалия, отговорност не се носила от работодателя и те остават за сметка на виновния им причинител.

Моли  съда да вземе предвид и представените с настоящия писмен отговор доказателства, отнасящи се до наложено на ищеца дисциплинарно наказание със Заповед №*****.****г. Наложено било само три месеца след настъпване на злополуката, то характеризирало ищеца като служител, който не зачитал наложените от работодателя правила, не само тези които касаят установеното работно време, но и собствената му безопасност.

II. При условията на евентуалност, в случай, че съда не  приеме, че е налице хипотезата начл.201, ал.1 от КТ, счита, че настъпилата трудова злополука следвало да бъде съотнесена по чл.201, ал.2 от КТ, като поведението на ищеца, така както е описано по-горе и в дадените от него обяснения да се тълкувало като проявена „груба небрежност“. Пострадалият извършил съвкупност от действия и бездействия /указване на натиск с дясната ръка, подпиране на лоста с лявата и некоординиране на действията си със служителя, който натиснал копчето на повдигащото устройство/, които били в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Ако пострадалият не бил поставил ръката си на лоста, то тя нямало как да бъде притисната и съответно увредена. Проявявайки безотговорност при изпълнение на трудовите си задължения и въпреки, че е имал достатъчно знания и опит в извършваната работа, същият  нарушил инструкциите за работа, с което допринесъл за трудовата злополука и е проявил „груба небрежност“.

Съпричиняването като „деяние“ на пострадалия било съвкупност от описаните по-горе и потвърдени от него в обясненията му действия и бездействия и били в причинна връзка с настъпилото увреждане.

 Моли  съда да намали отговорността на работодателя, тъй като било налице съпричиняване при допусната груба небрежност - липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на вероятността от настъпване на вредоносни последици. Претендираното от ищеца обезщетение следвало да бъде намалено, съобразно принципа на справедливостта и предвид степента на съпричиняване на увреждането от пострадалия. Счита, че същото е прекомерно завишено по размер, не са само с оглед на конкретните обстоятелства, при които е настьпила трудовата злополука, но и с оглед установената съдебна практика при сходни увреждания.

Сочи, че характерът и степента на претърпяното увреждане и болките и страданията не възпрепятствали ищеца да продължи да изпълнява обичайните си трудови дейности. В случая не била налице трайна неработоспособност, която да доведе до промяна в обичайния начин н.живот.

Моли съда съда да н.мали претендираното обезщетение и с размера н.изплатеното на пострадалия обезщетение по общественото осигуряване, съобразно разпоредбата на чл.200, ал. 3 от КТ.

Сочи, че няма възражения по представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства и направените от него доказателствени искания.

          Прави доказателстевени  искания.

           Съдът е уважил всички направени от страните искания.

С Определение № *****/29.12.2020 г. съдът е конституирал  като трето лице помагач на страната на „О.п. „К.д.и п.на и.“ служителят О.М.К., ЕГН **********, постоянен адрес: ***; служебен адрес: гр.К., бул.„*****“ №*** - „О.п. „К.д.и п.на и.“.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от третото  лице помагач - О.М.К.. 

 

           Съдът е приел като писмени доказателства по делото следните документи:

          а ищеца - разпореждане № ***/********* г. на ТП на НОИ - гр. С.; Декларация за трудова злополука № 1 от ****** г., Протокол за трудова злополука № 1/****** г. на ТП на НОИ - София град, 1 протокол за трудова злополука, съставен от работодателя Експрес Логистика и Дистрибуция ЕООД, епикриза, издадена от УМБАЛ „******“, постановление на Окръжна прокуратура С. по пр. № ******г.; Епикриза ИЗ № **** на МБАЛ „*******“- гр. К.; Епикриза ИЗ № **** на МБАЛ *******“ - г. К., амбулаторен лист № ****, болничен лист № *****и болничен лист№*****.

           -за ответника- Автобиография на Т.Т.С. - 1л.; Молба за назначаване на длъжност „сметосъбирач“ - 1 л; Карта за предварителен медицински преглед -1л.; Трудов договор № ** / ********г. - 1 л.; Длъжностна характеристика -2л.; Справка за трудов стаж - 1л.; Справка за Уведомление по чл.62, ал.5 от КТ - 1л.; Уведомление по чл.62, ал.5 от КТ- 1л.; Служебна бележка за проведен начален инструктаж - 1л.; 10.Заключение на служба по трудова медицина -1л.; Заповед№ *** / 11.04.****г. - 1л.; Заповед № *** / 03.08,****г. - 1л.;Докладна с вх.№ ***/ 15.11.****г.- 1л.;Писмо-искане с изх.№***/ 19.11.****г. -1л.;Заповед № *****.****г. - 1л.;Инструкция за БЗР на работници при сметосъбиране - 1л.;Извлечение от Книгата за инструктажи за безопасност и здраве на ОП КДиПИС - 2л.;Протокол за трудова злополука№ 1 / ******г.- 2 л.;Декларация за трудова злополука - Зл.;Обяснение от И.И.И. - 1л.;Обяснение от О.М.К. - 1л.;Обяснение от Т.Т.С. - 1л.;Писмо с изх. № ***/ 15.08.****г. - 1л.; Писмо с вх. №***/27.08.****г. с приложение -2л.

 

    Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с  посочените от страните становища и доводи, приема за установена следната фактическа обстановка:

    По делото е представено Разпореждане № ***/********* г. на ТП на НОИ - гр. С., с което трудовата злополука станала с Т.Т.С., ЕГН ********** се приема за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО.

           По делото са представени два броя болнични листове за срок от 55 дни временна неработоспособност на ищеца, с номера № *****и №*****.

    По делото са представени Епикриза ИЗ № **** на МБАЛ „*******“- гр. К. и Епикриза ИЗ № **** на МБАЛ *******“ - г. К., , от които се установява, че С. е бил приет по спешност в МБАЛ „*******“ – гр. К. в следното обективно състояние: разкъсно – контузни рани по воларната страна на II и IV пръсти и циркулярно на средната фаланга на V-ти пръст, който виси на мекотъканен мост, извършени са били лаболаторни изследвания и рьо графия и е извършена операция от спешен порядък. Изписан е от „Ортопедо – травматологично отделение“ на МБАЛ „*******“ с гипсова имобилизация на *****.**** г., като в епикризата е вписано, че се изчаква „демаркация на участъци на V-ти пръст“, т.е. разграничаване на живата тъкан от мъртвата.

Впоследствие, на 01.10.**** г., постъпва отново в „Ортопедо – травматологично отделение“ на МБАЛ „*******“, където е установено, че е настъпила некроза в областта на II и III фаланги на V пръст на лявата ръка, проведени са лаболаторни изследвания и се е наложило да се извърши ампутация на пръста. Изписан е на 08.10.**** г.

  По делото е представен амбулаторен лист № ****/****г. установяващ ограничени и болезнени движения на II, III и IV пръсти и суха некроза на V пръст на лява ръка.

От представения по делото Протокол №1 от ******г. за резултатите от извършеното разследване на злополука, станала на *****.****г. на ТП на НОИ – С. се установява,че Комисията е отчела, и в протокола си е приела, че причина за допусната злополука е техническа повреда на контейнера тип „Бобър“, като на повдигателното устройство на специализираният автомобил за сметосъбиране е оказана помощ чрез натиск на контейнера с дясна ръка от сметосъбирача за да може да се изпразни сметта, а с левата ръка се е подпрял на вала на повдигащото устройсто при което е нарушил безопасната работа. В протокола е прието, че допуснати нарушения на нормативните актове е неизползването на личини предпазни средства.

Постъпила е допълнителна искова молба от ищеца – не се оспорва наличието на трудовото правоотношение между ищеца и ответното дружество, взема становище относно възражението за съпричиняване. Излага доводи по същество. Прави искане за допускане на  свидетел при режим на довеждане във връзка с наведеното съпричиняване.

В осз проведено на 05.05.2021г. ищецът се представлява от адв. Б., който поддържа исковата молба, допълнителните молби и всички направени доказателствени искания, не възразява по доклада, изразява становище да бъде приет.

Ответникът по делото се представлява от юрисконсулт Балевски, който представя препис от  трудовото досие на ищеца  във връзка с указанията на съда. Заявява, че се отказват от доказателствените си искания - разпит на свидетел и от зададените въпроси по чл. 176 ГПК към третото лице помагач О.М.К..

 По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Г.К. К. и И.И.И..

 От показанията на свидетелката К. се установява, че знае за инцидента с Т.,  той работил в общината, в неделя, след осем часа  и се обадил колегата на Т. с когото бил на смяна по телефона, да занесе личната му карта в Бърза помощ. Момчето, което работило с него, треперило по телефона. Отишла в болницата, д-р Лучев бил при него.  Приели го в болницата, оперирали го. Казал, че се ударил на общинската кола. Съобщава, че ищецът останал 10 дена в болницата, след което го изписали, през ден го превързвали, докторът видял, че не става и после пак го приели в болинцата, после още 11 дни лежал там. Махнали му малкият пръст. Другите пръсти били шити. Три месеца му дали да лежи  - в болнични бил. Свидетелката се грижила за него, хранела го, обличала го, до тоалетна го водила. Когато спял, стряскал се, не можел спокойно да спи. Давала му течен аналгин и прахчета за спокойствие му били изписали. Сега още не бил възстановен напълно,  ревял от болките. Сега още усещал болки в ръката.

Показанията на свидетелката в тази им част съдът кредитира като последователни и вътрешно непротиворечиви.     

От показанията на свидетеля И.И. се установява, че същия е бил водач на сметосъбиращия автомобил и не е видял каво е станало. Случило с в село Д.Ч.. Не можал да разбере как се случило. Гарирал камиона до кофата и се ръководил от дясно стоящия човек, където бил пултът за управление на механизма за повдигане. Т. бил от лявата страна. Бил на работа на камиона, започнали да вдигат кофата, а свидетелят бил в кабината. По едно време някой извикал. Имало 3-4 деца, помислил, че от тях някой извикал. Дясностоящият в огледалото, като погледнал,  го нямало. На Т. цялата му ръка била в кръв. Вързал му ръката, качил го на камиона и го завел в Бърза помощ. Малкият му пръст направо висял. Не знае какво е станало, не знаел, че му е ампутиран пръста.

Т. бил сменник, за първи път бил с него, не трябвало да бъде той, колегата го го нямало. Било неделя.

Абсолютно нищо не разбрал как се е случил инцидентът. Заявява, че по отношение на начинът на на изхвърляне  на  кофата -   имало лостове, било механизирано. Практиката била да се повдигат с ръце – понякога, когато засече, изкривени били.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля като последователни и непротиворечиви.

            По делото е назначена и изслушана съдебно-медицинска експертиза,     неоспорена от страните, която съдът възприема като компетентна и добросъвестно изготвена с оглед нейната обоснованост, безпристрастност и непротиворечивост с останалия доказателствен материал  по делото.

От съдебно –медицинска експертиза по писмени данни, изпълнена от вещо лице д-р Т.Т.С.-съдебен лекар, се заключава, че: пострадалият Т.Т.С. ЕГН ********** от гр. К. при трудова злополука на *****.****г. е получил разкъсноконтузни рани на II и IV пръсти на лявата ръка с изкълчване на II и III  фаланга на V пръст на лявата ръка; състояние след ампутация на средната и външната фаланга на V пръст на лявата ръка.  Описаните травматични увреждания са от действието на твърди тъпи предмети по механизма на натиск и отговарят да са получени по време и начин описани в исковата молба-при притискане на лявата ръка от вала на повдигателното устройство на специализиран автомобил за сметосъбиране при изпразване на контейнер тип „Бобър“. Пострадалият е провеждал болнично лечение в продължение на 16 дни-на два пъти по 8 дена в ортопедо-травматологично отделение на МБАЛ „******“ гр. К.. По време на възстановителния период, който в конкретния случай е бил в рамките на около два месеца, С. се е нуждаел от чужда помощ за извършване на ежедневните си нужди. Ампутацията на средната и външната фаланга на V пръст на лявата ръка осъществяват медикобиологичния квалифициращ признак  трайно затруднение на движенията на левия горен крайник, като в конкретния случай това увреждане ще остане за цял живот. Разкъсноконтузните рани на II и IV пръсти на лявата ръка са от характер да причинят временно разтройство на здравето, неопасно за живот. Ампутацията на V пръст на лявата ръка води до остатъчни и негативни явления изразяващи се в невъзможност да бъде осъществена в пълен обем основната функция на ръката- хватателната.   

 

 При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

  По делото е  безспорно, че ищцът е работил в ответното дружество по трудово правоотношение на длъжността „сметосъбирач“.

Разпоредбата на чл.200, ал.1 от КТ предвижда, че за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря  имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник,  или служител има вина за настъпването им. Отговорността е безвиновна и гаранционно-обезпечителна по правната си природа /Решение – 1166-08, IIг.о.; Решение №1016/2005г., III г.о./. Понятието „трудова злополука“ е дефинирано в чл.55 от КСО  като внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинила временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.

 Успешното провеждане на иска за обезщетение на причинени от трудова злополука вреди предполага Установяване на наличието на вредоносния резултат,  който е в пряка и причинна връзка с извършената работа – при или по повод на нея.  В случая тези елементи са налице.

 По сега действащото право /КСО И Наредба за У.новяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки/ съответното териториално поделение на НОИ, до което е подадена декларация от осигурителя, е компетентно с разпореждане да постанови дали приема или не злополуката за трудова. В случая е налице разпореждане по чл.60, ал.1 от КСО  за приемане на злополуката като трудова. Това разпореждане има доказателствена сила за гражданския съд, разглеждащ спора по чл.200 /Решение-1247-08, III г.о ; Решение – 1166-08, II г.о./

 От доказателствата по делото съдът приема за установено, че на *****.****г. при изпълнение на трудовата си функция в ответното дружество ищцът е претърпял  внезапно  травматично увреждане на здравето, изразяващо се в разкъсноконтузни рани на II и IV пръсти на лявата ръка с изкълчване на II и III  фаланга на V пръст на лявата ръка, състояние след ампутация на средната и външната фаланга на V пръст на лявата ръка.  Това състояние в наличната по делото медицинска документация не е квалифицирано като животозастрашаващо. В резултат на увреждането е настъпила временна неработоспособност, видно от заключението на съдебно – медицинска експертиза по делото  изготвена възоснова на писмени данни. По тези съображения съдът приема за установено  наличието на трудова злополука по смисъла на чл.200, ал.1 от КТ, което е основание за ангажиране на имуществената отговорност на работодателя.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и прилагане на критерия за справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и т.11 от ППВС №4/1968г.  съдът взе предвид следните обстоятелства:

Неимуществени са тези вреди, които засягат не имуществото, а личността и достойнството на пострадалия. В групата на неимуществените вреди се включва емоционалният живот на пострадалия, физическите и моралните страдания. Неимуществените вреди по принцип са неоценими в пари. Разпоредбата на чл.52 от ЗЗД предвижда, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Законът дава възможност на увредения да получи удовлетворение в пари, щом друго възмездие не може да получи, стига вредата му да е действителна и сериозна. Понятието справедливост не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне от съда размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат: характерът на увреждането, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинени морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. /ППВС № 4/1968 г./.

   При процесната трудова злополука на ищеца е причинено разстройство на здравето, разкъсноконтузни рани на II и IV пръсти на лявата ръка с изкълчване на II и III  фаланга на V пръст на лявата ръка, състояние след ампутация на средната и външната фаланга на V пръст на лявата ръка.  Това е състояние, изразяващо се в разстройство на здравето без опасност за живота, но едновременно с това е изисквало спешна хирургична интервенция, под локална анестезия и  дълъг период на възстановяване за преодоляването му. В резултат на увреждането е настъпила временна неработоспособност, видно от заключението на съдебно – медицинската експертиза по делото и издадените болнични листове. На следващо място съда отчете и възстановителлният период  През периода на възстановяване ищеца е бил с намалена работоспособност за около два месеца и се е нуждаел изцяло от чужда помощ при извършване на  ежедневните си дейности.

   Установи се, че физическите болки на ищца от травмите след инцидента са били силни /св. К.и св. И/. През периода на възстановяване е бил нарушен нормалният ритъм на живот на ищеца. Същият е бил откъснат от обичайната си среда и начин на живот, като е бил  принуден да търпи редица неудобства в ежедневието си, като е разчитал на помощта на близките си дори за елементарни санитарни нужди и за обличане. Следва да бъде отчетен и фактът, че пострадалият е  мъж на 57 г. в  работоспособна възраст.

     Настъпила е негативна промяна, както във физическото, така и в психо – емоционалното състояние на ищеца. В резултат на преживяното ищецът станал неспокоен, стряскал се, чувствал се непълноценен, тъй като е трябвало да бъде обгрижван за най елементарните потребности  от близките му. /св.К./.         

                 Като се има предвид телесните увреждания и претърпените от ищеца болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания, ноторно намиращи отражение не само  върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт, съдът приема, че справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за ищеца се  явява обезщетение в размер на общо 32 000,00 лева. Тази сума съставлява паричният еквивалент  на претърпените от ищеца непосредствени болки и страдания, техния характер и интинзитет и тяхното реално проявление във времето.  В останалата част искът е неоснователен. Претендираната от ищца сума от 15 000,00 лева, частичен иск от 40 000,00 увеличен в осз до пълният размер от 40 000,00 лева  не отговаря на действителния размер на претърпените  болки и страдания и няма да съставлява тяхното справедливо възмездяване.                

Ответникът е направил възражение за намаляване на обезщетението, поради това, че ищцът е допринесъл за увреждането. Разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от КТ предвижда, че отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука,  като е допуснал груба небрежност. Съдържанието на понятието „груба небрежност“ е изяснено в съдебната практика, като се приема, това за  неполагане на грижата, която би положил и най - небрежният човек, зает със същата дейност при подобни условия. С оглед на това, намаляване на отговорността  на работодателя може да се извърши при липса на елементарно старание и внимание, пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност /Решение №135/08.05.2014г на ВКС по гр.д. №4075/2013г., IV г.о., ГК по чл.290 от ГПК,  Решение №348/11.10.2011г. на ВКС по гр.д. №387/2010г., IV г.о., ГК по чл.290 от ГПК и др./.

В разглеждания случай от представения по делото Протокол №1 от ******г. за резултатите от извършеното разследване на злополука, станала на *****.****г.,  комисията назначена от ръководителя на ТП на НОИ е посочила в т.8 Начин на увреждането и материален фактор, причинил увреждането: При техническа повреда на контейнера тип „Бобър“ на повдигателното устройство на специализираният автомобил за сметосъбиране е оказана помощ чрез натиск на контейнера с дясната ръка от сметосъбирача за да може да изпразни сметта, а с лявата ръка се е подпрял на вала на повдигащото устройство при което е нарушил безопасната работа; , а в т .9 Допуснати нарушения на нормативните актове,комисията е посочила- неизползване на лични предпазни средства.

По делото е представена длъжностната характеристика, получена и подписана от ищеца при започване на работа.

При изпълнение на изискванията и инструкциите на работодателя, работникът следва сам разумно да изпълнява същите, грижейки се за собственото си здраве.

В конкретния случай от събраните по делото доказателства не се установява ищецът да е допуснал „груба небрежност“, която да послужи като основание за намаляване на размера на обезщетението. Видно от доказателствата по делото повдигането на контейнерите е било механизирано и  управлението е извършвано от сметосъбирача намиращ се в дясната страна на специализирания сметосъбиращ автомобил-в конкретния случай- третото лице помагач О.М.К., докато работното място на ищеца е било в лявата част на автомобила. Видно от писмените доказателства-отговора на ответника и приложените с него писмени обяснения, свидетелските показания на св. Иванов, безспорно е установен механизма на притискането на ръката от вала на повдигащото устройство, но в случая то не е резултат от небрежни действията на ищеца, а от задействането на механизма без предупреждение с управлението на повдигащото устройство от дясностоящия сметосъбирач, в случая К.. Безспорно е и обстоятелството, че е настъпила техническа повреда отразено в приобщената към делото Декларация за трудова злополука, като „заяждане на контейнера тип „Бобър“ на повдигащото устройство..-„ и е било необходимо контейнерът да бъде освободен от сметосъбирачите.

Видно от показанията на св. Иванов-водач на специализирания автомобил , кофите били изкривени и заяждали и било обичайна практика да им се помага, като се повдигат с ръце.

В приобщената длъжностната характеристика е посочено в т. 5-че лични предпазни средства се изпозват  при необходимост, а не ежедневно и не е посочено какви, нито ответника е ангажирал доказателства в тази насока, какви предпазни средства, кога и при какви условия следва да се използват за тази длъжност.

           Ответникът не ангажира убедителни доказателства в подкрепа на твърдението си за съпричиняване въз основа на които съдът да достигне до мотивирания извод, че действително е налице такова, поради което същото се преценява като недоказано. По тези съображения, съдът намира за  неоснователно възражението на процесуалния представител на ответното дружество, че е налице съпричиняване.

            Така определеното обезщетение в размер на 32 000,00 лева,  следва да бъде присъдено ведно със законната лихва от датата на увреждането в съответствие с правилата на чл.86 във вр. с чл.84 ал.3 ЗЗИ, считано от датата на увреждането *****.**** г. до окончателното изплащане.

            

В разпоредбата на чл.254 ал.2 т.5 от ГПК е предвидено задължение за съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.

Тъй като ищецът е освободен от заплащането на държавна такса и разноски за производството (чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК), при този изход на делото, дължимата се за същото държавна такса следва да бъде възложена в тежест на ответника съразмерно с уважената част от иска или сумата от 1 280,00 лв,  на което основание следва да се възложи в тежест на ответника и заплатеното от бюджета на съда възнаграждение за вещото лице съразмерно с уважената част от исковете или сумата 376,00 лв. (чл. 78, ал. 6 от ГПК).

 

При този изход на спора разноски се дължат на страните по съразмерност.

Ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от исковете му (чл. 78, ал. 1 от ГПК). В случая обаче пълномощникът му по делото му е оказал безплатна правна помощ по същото н.основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, видно от представените по делото договори за правна защита и съдействие, в които това е изрично посочено, а в този случай, доколкото ответникът следва да бъде осъден да плати посочените разноски съразмерно с уважената част от исковете, пълномощникът на ищеца по делото – адвокат А.Б., има право на възнаграждение, размерът на което съдът определи в минималния размер по  Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения или сумата от 1 490,00 лева, и следва да осъди ответника да го плати на този адвокат съразмерно с уважената част от исковете или сумата от         1 192,00 лева (чл. 38, ал. 2 от ЗА и чл. 2, ал. 2 от посочената Наредба № 1/09.07.2004 г.).

 

При този изход на делото ответникът също има право да му се присъдят сторените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. Следва да се  възложи в тежест на ищеца  заплатеното от бюджета на съда възнаграждение за вещото лице съразмерно с отхвърлената част от иска  или сумата 94,00 лв., както и разноски за юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част н.иска, а именно 60,00 лв.

 

Воден от горните мотиви съдът,

Р  Е  Ш  И:

ОСЪЖДА О.п. „К.д.и п.на и.“, ЕИК *********, с адрес на управление с адрес н.управление:*** А,   представлявано от  директора Т.Л., да заплати на Т.Т.С., ЕГН **********, следните суми:

на основание чл. 200 КТ, сумата от 32 000,00 лева /тридесет и две хиляди лева и нула ст./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди  вследствие на трудова злополука, настъпила на *****.**** г. по време на извършвана работа възложен.му от работодателя О.п. „К.д.и п.н.и.“, ведно със законната лихва върху главницата от датата на злополуката *****.**** г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата част – над присъдените 32 000,00 лева до претендираните 40 000,00 лева като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА О.п. „К.д.и п.на и.“, ЕИК *********, с адрес на управление с адрес на управление:*** А,   представлявано от  директора Т.Л., да заплати на адв. А.Б., с адрес н.призоваване гр.К.,ул.”******” ******, сумата от  1192,00 лева /хиляда сто деветдесет и два лева и нула ст./, представляваща   адвокатски хонорар на оснчл. 38, ал. 2 от ЗА и чл. 2, ал. 2 от   Наредба № 1/09.07.2004 г.. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съразмерно с уважената част от  предявените искове.

ОСЪЖДА Т.Т.С., ЕГН **********  да заплати на О.п. „К.д.и п.н.и.“, ЕИК *********, с адрес на управление с адрес на управление:  гр. К., бул. „*****“ № ***,   представлявано от  директора Т.Л. сумата от 60,00 лева, /шестдесет лева и нула ст./ , представляващи юристконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Т.Т.С., ЕГН **********  да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – К., сумата от 94,00 лева /деветдесет и четири лева и нула ст./ по съразмерност за депозити за експертизи, внесени от бюджета на съда.

 

ОСЪЖДА О.п. „К.д.и п.на и.“, ЕИК ********* с адрес на управление:  гр. К., бул. „*****“ № ***,   представлявано от  директора Т.Л. да заплати по сметка за държавни такси на К. районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 1 280,00 лева /хиляда двеста и осемдесет лева и 0 ст./ за държавни такси по предявените искове съразмерно с уважената им част.

 

ОСЪЖДА О.п. „К.д.и п.на и.“, ЕИК *********, с адрес на управление с адрес на управление:  гр. К., бул. „*****“ № ***,   представлявано от  директора Т.Л., да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – К., сумата от 376,00 лева /триста седемдесет и шест лева и нула ст./ по съразмерност за депозити за експертизи, внесени от бюджета на съда.

 

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника –  О.М.К. ЕГН **********, гр К., бул. „*****“ №***.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: