Р Е Ш Е Н
И Е
№……/……….…2019
г., гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Варненският
окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание, на първи октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
МАКАРИЕВА ФИЛИП РАДИНОВ – мл. с.
при участието на секретаря Елка Иванова, като разгледа
докладваното от младши съдия Филип Радинов въззивно гражданско дело № 1098 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава двадесета от ГПК.
Образувано
е по повод депозирана въззивна жалба с вх. № 30946/30.04.2019 г. на „Североизточно
държавно предприятие“ ДП, ЕИК *********, гр. Шумен, представлявано от инж. В. Н.
– директор, срещу Решение № 1218/25.03.2019 г. по гражданско дело № 17891/2018
г. на ВРС, с което се отменя заповед № 398/05.11.2018г.
на Директора на „Североизточно
държавно предприятие“ ДП, с която, на основание чл.
188 т. 2 от КТ, на Г.Р.Г., ЕГН **********,***, е наложено дисциплинарно
наказание – „предупреждение за уволнение”.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.
Противопоставя се на извода на съда, че извършените от служителя нарушения не
съответстват по тежест на наложеното наказание „предупреждение за уволнение“,
както и че нарушенията на трудовата дисциплина от ищеца за незначителни и
реално не са отразили на цялостната дейност на предприятието. Настоява, че действайки
без представителна власт - възлагане на
конкретна задача от работодателя, и липса на последващо съгласуване от
директора на ДП, служителят не се съобразява с авторитета на по-горестоящия
ръководител, което от своя страна съставлява тежко нарушение на трудовата
дисциплина и нарушение на етичния кодекс на предприятието. Счита, че е налице
злоупотреба на доверието на работодателя и уронване на доброто му име. Сочи, че
с действията си Г. е ангажирал голяма част от служителите в предприятието и е
затруднил дейността им. Подчертава, че спрямо ищеца не са налагани имуществени
санкции, поради което дисциплинарното наказание съответства на тежестта на
нарушението.
По тези съображения иска отмяна на решението и
отхвърляне на иска.
В
съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и
претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 263 ал. 2 от ГПК е
постъпил отговор от насрещната по жалбата страна Г.Р.Г., чрез адв. М.Д., в който се изразява становище за неоснователност на жалбата. Подчертава, че липсват предходни наказания и
данни за неизпълнени задачи от ищеца и превишаване на правата му, като
действията са в рамките на задълженията на ищеца като зам. директор. Посочва,
че събирането на оперативна информация за територията, за която ищеца отговаря
и предприемане на действия за подобряване организацията по снабдяване на
населението с дърва за отоплителния сезон, не може да се квалифицира като
нарушение на трудовата дисциплина. Намира за правилни изводите на
първоинстанционния съд, че изискването на информация за доставките на дървесина
без изрично разпореждане на прекия
ръководител се явява нарушение с малозначителен характер.
Иска се потвърждаване на решението и присъждане на разноски, за което
представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът като взе предвид разпоредбите на
закона, доказателствата по делото и становищата на страните приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната
жалба, инициирала настоящото производство е подадена в законоустановения срок
за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Според
разпоредбата на чл. 269 изр. първо от ГПК, въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В
обхвата на тези предели на въззивна проверка, въззивният съд намира решението
за валидно и допустимо.
Според изречение второ на
посочената разпоредба, по въпросите относно правилността на решението,
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Естеството на оплакванията
за неправилност на първоинстанционното решение изискват самостоятелна преценка,
от въззивна инстанция, на събраните пред първа инстанция доказателствени
материали.
За
да бъде отменено Решение № 1218/25.03.2019 г. по гражданско дело №
17891/2018 г. на ВРС, следва да бъде установено кумулативното проявление на
следните юридически факти – 1) между страните да съществува трудово
правоотношение към момента на уволнението, при което въззиваемият е заемал
длъжността, от която е освободен; 2) осъществено, от въззиваемия, дисциплинарно
нарушение; 3) да са спазени материално и процесуално-правните изисквания за
законосъобразно налагане на дисциплинарно наказание; 4) наложеното дисциплинарно
наказание да е съразмерно на извършеното дисциплинарно нарушение.
Страните
по делото не спорят, а и от представения Трудов договор № 47/08.01.2015 се
установява, че на същата дата въззиваемият е назначен в предприятието-въззивник
на длъжност „заместник-директор“, от директора на това предприятие, от което
следва, че между страните е възникнало трудово правоотношение.
По
делото не се спори, а и от дадените от въззиваемия обяснения по чл. 193 от КТ,
Заповед № 398/05.11.2018 за налагане на дисциплинарно наказание, писмо №
1-1145/04.10.2018 от заместник-минисъра на земеделието, храните и горите, и
писмо от областния управител на област с административен център от 18.10.2018
г., дневник за входяща и изходяща кореспонденция на предприятието, писмо №
5664/17.10.2018 от директора на СИДП ДП се установява, че на 04.10.2018 г. заместник-минисъра
на земеделието, храните и горите е поискал, от СИДП ДП – гр. Шумен,
провеждането на срещи между ръководствата на държавни горски
стопанства/държавни ловни стопанства и кметовете на общините с цел обезпечаване
с дърва за огрев за местното население за отоплителен сезон 2018/2019 г. Областният
управител е поискал устно от заместник-директора на СИДП – гр. Шумен (въззиваем)
информация за предвидените и доставени количества дърва за огрев на общините и
физическите лица за отоплителен сезон 2017/2018 г. Във връзка с това искане на 17.10.2018
г. въззиваемият е изпратил запитване, по
електронна поща, до държавни горски стопанства и държавни ловни стопанства на
територията на държавното предприятие за предоставяне на актуална информация, а
впоследствие директорът на предприятието-въззивник е указал на същите да не
предоставят такава. На 23.10.2018 в СИДП – гр. Шумен е постъпило и писмено
искане от областния управител адресирано до директора и заместник-дирекрора за
предоставяне на информация за предвидените и доставени количества дърва за
огрев на общините и физическите лица за отоплителен сезон 2017/2018 г., като
тази задача е възложена за изпълнение на инж. Ж. Алексиев.
За да бъде ангажирана
дисциплинарната отговорност на въззиваемия следва да бъде установено, че
последният е извършил дисциплинарно нарушение, тоест виновно не е изпълнил
трудовите си задължения – чл. 186 от КТ. Какъв е кръгът от права и задължения за
длъжността „заместник-директор“ в предприятието-въззивник се определя въз
основа на относимите към длъжността нормативни актове, административни актове,
договори и длъжностна характеристика, конкретни разпореждания на прекия
ръководител и други вътрешно-служебни актове. Извън предоставените му с тези
актове права, въззиваемият няма право да действа законосъобразно. Извършеното
извън компетентността му, би представлявало нарушение на трудовата дисциплина
ако и останалите предпоставки затова са налице. По силата на съставено от
директора пълномощно, при условията на заместване заместник-директора може да
извършва пълния обем от права на директор. В конкретния случай обаче на 17-19
октомври 2018 г. директорът на предприятието-въззивник не е отсъствал от работа
и следователно не е бил заместван от въззиваемия. В т. V от длъжностната характеристика на въззиваемия са
посочени неговите основни задължения част, които са да „изпълнява и други
конкретно възложени му от директора свързани с длъжността“ и „изпълнение на
текущи разпореждания на прекия си ръководител, в рамките на длъжностната
характеристика, както и допълнителни функции, които са му възложени от същия в
рамките на закона“. В т. VI от тази характеристика е посочено, че работата се възлага от директора
на СИДП ДП, а в т. VIII е посочено, че
заместник-директора взема самостоятелни решения в рамките на възложените му от
директора правомощия. Посоченото означава, че директорът на
предприятието-въззивник, в качеството си на пряк ръководител, определя и
възлага текущата работа на въззиваемия, в рамките на неговата длъжностна
характеристика, а допълнителни функции извън нея се възлагат с нарочно нареждане,
като при изпълнение на определената работа и/или възложени допълнителни функции
въззиваемият взема самостоятелни решения. От посоченото е видно, че поискването,
от териториални поделения на предприятието, на информация за предвидените и
доставени количества дърва за огрев на населението, в изпълнение на искания за
предоставяне на такава информация от трети за предприятието (заместник-министър
и областен управител) лица, не спада към кръга на основните права и задължения
на въззиваемия и следователно за изпращане на писмо с искане на такава
информация е било необходимо нарочно нареждане (резолиране) от директора на
предприятието-въззивник за осъществяване на „допълнителни функции“ от
въззиваемия (Г.) по смисъла на т. V от длъжностната характеристика на последния. С изпращане на процесното
писмо въззиваемият е излязъл извън своята компетентност и с това е осъществил
описано, в Заповед № 398/05.11.2018, нарушение на трудовата дисциплина.
Във
връзка с извършеното дисциплинарно нарушение директорът на
предприятието-въззивник е поискал, чрез писмо № 5735/22.10.2018, писмени
обяснения по чл. 193 от КТ от въззиваемия, а последния е дал такива в писмо №
5818/24.10.2018. На 12.11.2018 г. (видно от обратна разписка на л. 64) на
въззиваемия е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“,
чрез връчването на Заповед № 398/05.11.2018. Заповедта е подписана от директора
на СИДП ДП – гр. Шумен, като в нея е посочено, че наказанието на Г.Г. –
заместник-директор на СИДП ДП – гр. Шумен е наложено, на основание чл. 188 т. 2
от КТ, за това, че на 17.10.2018 от служебния имейл на офис Варна е изпратил
имейл до териториалните поделения на СИДП попадащи в област Варна и Добрич с
приложено писмо от регистъра на деловодството на ЦУ на СИДП, подписано от инж. Г.Г.,
с което се изисква от поделенията да
предоставят информация по повод писмо № 5774/23.10.2018 от областния управител
на област Варна. В заповедта са посочени конкретните задължения, които
работодателят счита, че Г. е нарушил. От изложеното следва изводът, че са
спазени материално и процесуално-правните изисквания на процедурата за
законосъобразно налагане на дисциплинарното наказание, тъй като процесната
заповед е издадена от компетентен орган на дисциплинарна власт, след приемане
на писмените обяснения на заместник-директора, съдържа всички законоустановени
реквизити и е получена от въззиваемия в законоустановения срок за налагане на
дисциплинарно наказание.
При
определяне на кое по вид от изчерпателно изброените, в чл. 188 от КТ,
дисциплинарни наказания да наложи, работодателят следва да избере това, което в
най-висока степен съответства на извършеното дисциплинарно нарушение. При тази
оценъчна дейност той е длъжен да вземе предвид тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или
служителя – чл. 189 ал. 1 от КТ. С оглед посочените критерии следва да се вземе
предвид, че по делото не са представени доказателства от нарушението да са
настъпили вреди за предприятието. Следва да се отчете и видно от материалите по
делото е, че макар да е изискана информация и от поделения на предприятието в
област Добрич, мотивацията за действие на въззиваемия е почерпена от желанието
му бързо да отреагира на искането за предоставяне на информация и на
постъпилите сигнали за забавяне на доставките на дървесина за огрев, а не е
пряко насочена към нарушаване на трудовата дисциплина. С оглед преценката на
поведението на работника следва се отчете, че след изпращане на процесното
писмото той е докладвал на прекия си ръководител за извършеното и резултатите
от него, както и следва се вземе предвид, че по делото няма представени
доказателства за налагани до този момент дисциплинарни наказания. От изложеното
е видно, че наложеното дисциплинарно наказание е несъразмерно с оглед тежестта
на извършеното дисциплинарно нарушение и следва да бъде отменено.
По
делото не бе установено нарушение на императивни правни норми, тоест правила
установени в обществен интерес, за които съгласно Тълкувателно решение №
1/09.12.2013 по тълкувателно дело № 1/2013 на ОСГТК на ВКС, въззивният съд
следи дори тяхното нарушение да не е въведено като основание за обжалване, се
налага извод за правилност на обжалваното решение, поради което то следва да
бъде потвърдено.
Предвид
изхода на делото „Североизточно държавно предприятие“ ДП, ЕИК *********, гр.
Шумен следва да бъде осъдено, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, да заплати на Г.Р.Г.,
ЕГН **********,*** сума в размер от 400 лева, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1218/25.03.2019 г. по гражданско дело №
17891/2018 г. на ВРС, с което се отменя заповед № 398/05.11.2018г. на Директора
на „Североизточно държавно предприятие“ ДП, с която, на основание чл. 188 т. 2
от КТ, на Г.Р.Г., ЕГН **********,***, е наложено дисциплинарно наказание –
„предупреждение за уволнение”.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, „Североизточно държавно предприятие“ ДП, ЕИК *********, гр. Шумен да
заплати на Г.Р.Г., ЕГН **********,*** сума в размер от 400 лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е
окончателно.
Председател:………..….……….
Членове: 1….………..………;
2………….………...