№ 4962
гр. София, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИЛИАНА Б. РАШКОВА
ЦЕКОВСКА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Д. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИАНА Б. РАШКОВА ЦЕКОВСКА
Административно наказателно дело № 20231110206801 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. Ф. Ф. от гр. София срещу Електронен фиш (ЕФ) Серия К
№ 4409135, издаден от СДВР, с който на жалбоподателя, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл.
182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено наказание "Глоба" в размер на 200. 00 лв.
/двеста/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Според жалбоподателя обжалваният електронен фиш (ЕФ) е незаконосъобразен и
следва да бъде отменен. Твърди, че автомобилът е бил предоставен на дъщеря му с негово
знание. Навежда твърдения, че е ангажирана отговорността на жалбоподателя за нарушение
на ЗДвП, което е извършено в условията на повторност, но от описанието на електронния
фиш не било посочено кое е влязлото в сила наказателно постановление, с което на
жалбоподателя е наложено наказание за същото по вид нарушение, както и кога това
наказателно постановление е влязло в сила. На следващо място се твърди, че от датата на
извършване на нарушението са изтекли повече от 2 години и е изтекла давността за
преследване (арг. чл.82, ал.1, б. „а“ от ЗАНН). Навеждат се твърдения за липса на данни дали
относно това, че АТСС е одобрено и проверено, както и че липсват данни за извършена
метрологична проверка. По отношение на АТСС се твърди, че не е посочен и неговия вид.
Твърди се, че в ЕФ липсва посочване на доказателства, от които се установяват
съставомерните обстоятелства. С оглед изложените аргументи се иска отмяна на ЕФ като
незаконосъобразен и необоснован и се отправя претенция за присъждане на сторените от
жалбоподателя разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, явява се лично. В хода на
съдебните прения заявява, че поддържа жалбата и направените искания, като посочва, че
наказателната отговорност е лична и е бил възпрепятстван да подаде декларация, че не той,
а дъщеря му – свид. Л. Ф. е управлявала МПС, тъй като липсва правен механизъм, чрез
който може да изиска СУМПС на лице, което е управлявало МПС.
1
Въззиваемата страна СДВР, не изпраща представител, депозира писмени бележки, в
които е направено искане жалбата да бъде оставена без уважение, a ЕФ да бъде потвърден.
Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на договореното адвокатско
възнаграждение, като посочва, че делото не се характеризира с фактическа и правна
сложност.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и
като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 18.01.2021 г., в 16.02 ч. в гр. София, жалбоподателят Ф. управлявал лек автомобил
марка/модел "Тойота Корола 1.4И", с рег. № СА 0999 АР, негова лична собственост по бул.
„Проф. Марко Семов“. Срещу пощенски клон 1721, на бул. „Проф. Марко Семов“, с посока
на движение от бул. „Климент Охридски“ към бул. „Александър Малинов", при
ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място, се движил с 80 км. Ч.
Превишаването на скоростта е установено с техническо средство АТСС, марка “ARH CAM
S1”, № 11743c7, като при определяне на скоростта на движение на автомобила е приспаднат
толеранс от 3%. Към датата на извършване, респ. на заснемане на нарушението,
автоматизираното техническо средство за видеоконтрол е било технически изправно и
преминало съответната метрологична проверка. За така установеното превишаване на
скоростта е издаден обжалваният електронен фиш, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл.
182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, вр. ал. 1 от ЗДВП, му е наложено
административно наказание "глоба" в размер на сумата от 200.00 /двеста/ лева.
Описаната фактическа обстановка се установи събраните по делото доказателство –
гласни – показанията на свид. Л. Ф. (дъщеря на жалбоподателя) и писмени доказателства:
ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ Серия К № 4409135, издаден от СДВР; снимков материал; справка за
собствеността на автомобил с рег. № СА 0999 АР; заповед № 8121з-931 от 30.08.2016 г.;
протокол от проверка № 68-С-ИСИС от 01.10.2020 г.; Удостоверение за одобрен тип средство
за измерване; протокол от за използване на автоматизираното техническо средство;
ежедневна форма на отчет на автопатрул; справка за водач; схема на организацията на
движението в процесния пътен участък, предоставена от Столична община. По отношение
на твърденията на свид. Ф., изложени в хода на разпита в съдебното следствие, съдът
намира, че административнонаказателния процес е строго формална процедура и за
заявяването на обстоятелствата, за които свид. Ф. дава показания, че не баща – жалб. Ф., а
тя е управлявала МПС, законодателят е предвидил нормативно установена процедура за
заявяване на тези обстоятелства, чрез подаване на декларация по чл. 188 от ЗДвП.
Твърденията на жалбоподателя Ф., че е възпрепятстван да подаде декларация, поради липса
на законов механизъм, чрез който да изиска СУМПС на водача, който е управлявал МПС, са
несъстоятелни, предвид наличието на действаща нормативна процедура.
Приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, съдържат
непротиворечива информация, въз основа на която се изяснява обективната истина по
случая. Липсва основание за съмнение в тяхната достоверност.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното правна страна:
Жалбата е процесуално допустима – изхожда от легитимно лице, насочена е срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол в законоустановения за това срок.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
При издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
ограничават правото на защита на жалбоподателя. Електронният фиш е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства. Той следва да съдържа данни за
2
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното заплащане, като образецът на
електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Конкретният
електронен фиш съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити.
Нарушението е установено чрез използване на АТСС, което видно от представените по
делото писмени доказателства е от одобрен тип, преминало е последваща проверка за
техническа годност, като за използването му е съставен протокол от полицейските
служители. В ЕФ е посочен типа АТСС, както и неговият номер. С оглед на това
твърденията на жалбоподателя, свързани с годността на АТСС и това, че не става ясно какво
е АТСС, с което е установено нарушението се явяват неоснователни.
По отношение на твърдението, че е изтекъл давностният срок по чл. 82, ал. 1, б.“а“ от
ЗАНН, съдът намира, че същото е неоснователно, тъй като съгласно ал. 2 на същата
разпоредба, давностният срок за изпълнение на наказанието започва да тече от влизане в
сила на акта, с който е наложеното административното наказание, а ЕФ, с който е наложено
административното наказание, по отношение на което жалб. Ф. твърди, че е изтекъл
давностния срок по чл. 82, ал. 1, б.“а“ от ЗАНН, е предмет на обжалване в настоящото
производство, което препятства влизането му в законна сила.
ЕФ съдържа описание на нарушението, което дава възможност на наказаното лице да
узнае в извършването на какво административно нарушение е обвинено. Процесното МПС е
собственост на жалбоподателя. Въпреки твърденията му, че той е предоставил МПС на
неговата дъщеря да го ползва, същият не е подал декларация, в която да декларира, че не
той, а дъщеря му е управлявала МПС в посоченото време на извършване на деянието.
Съгласно чл. 188, ал. 1 ЗДвП "Собственикът или този, на когото е предоставено моторно
превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство". Подаването на декларация по чл. 188 от ЗДвП е право на
собственика на МПС, на законния представител на юридическото лице, когато МПС е
собственост на ЮЛ и ползвателите, регистрирани по реда на чл. 4, ал. 3 от Наредба № 1-45
от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства. С оглед на това, съдът намира, че твърдението на
жалбоподателя е неоснователно. Установи се без съмнение, че административното
нарушение е извършено от жалбоподателя, както от обективна, така и от субективна страна.
Съдът намира, че в ЕФ е допуснато нарушение на процесуалните правила. В ЕФ липсва
описание на обстоятелства, въз основа на които е обусловен правният извод за наличието на
квалифициращия признак „повторност“, тъй като в него не е посочен ЕФ или НП, с което
водачът е наказан за същото нарушение, нито е посочено кога актът, с който е бил наказан е
влязъл в законна сила и дали въобще е влязъл в законна сила. С оглед на това съдът намира,
че липсват изложени мотиви от страна на АНО в ЕФ, обосноваващи повторност, поради
което е налице несъответствие между обстоятелствената част и правната квалификация на
нарушението. Допуснатото процесуално нарушение не е от категорията на съществените,
тъй като не е довело до ограничаване правото на защита на санкционираното лице.
Настоящият съдебен състав намира, че са налице основанията съдът да упражни
правомощието си по чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, като правната квалификация на деянието
следва да бъде изменена от нарушение по чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП в нарушение
по чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП и да приложи закон за по-леко наказуемо административно
3
нарушение, като намали наложената на жалбоподателя глоба от 200 /двеста/ лева на 100
/сто/ лева, какъвто е фиксираният размер на административното наказание, предвиден в
санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. С оглед изложеното, съдът намира,
че оплакването на жалбоподателя, във връзка с квалифициращия признак „повторност“ на
извършеното нарушение се явява основателно.
По изложените мотиви жалбата следва да бъде уважена частично.
При този изход на делото правото на разноски има наказващия орган, в полза на който
следва да се присъди сумата от 80.00 лева (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за участие в производството по делото, а жалбоподателят следва да бъде
осъден да го заплати в полза на СДВР.
По тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 7, т. 1, вр. ал. 2, т.4, вр. ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) Серия К № 4409135, издаден от СДВР, с който на
жалбоподателя, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП е
наложено наказание "Глоба" в размер на 200. 00 лв. /двеста/ лева за нарушение на чл. 21, ал.
1 от ЗДвП, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието от нарушение по чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3
от ЗДвП в нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, като прилага закон за по-леко наказуемо
административно нарушение и НАМАЛЯВА размера на наложената глоба от 200 /двеста/ на
100 /сто/ лева.
ОСЪЖДА Т. Ф. Ф. с ЕГН ********** да заплати в полза на СДВР сумата от 80.00
(осемдесет) лева, представляваща направени в хода на настоящото съдебно производство
разноски за възнаграждение на юрисконсулт.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд - София
град, в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4