Р Е Ш Е Н И Е
№ 260015 24.01.2022 година град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХVІ
граждански състав
На тринадесети декември две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвия Петрова
при секретар Недялка Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Петрова
гражданско
дело № 953 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. с адрес на
управление във Франция, гр. Париж, бул. „Осман“ № 1, представлявано от Л.Д. и Л.В.
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, гр. София, ж.к.
„Младост 4“, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от управителя Д.Д.,
чрез юрисконсулт Н.М., против Г.Р.Т., с ЕГН **********, с адрес ***, с правно
основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422 от ГПК, за приемане за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми на основание договор за потребителски
кредит с № CREX-**/06.08.2019г.: сумата
от 416.96 лева – главница, сумата от
48.82 лева – договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 05.10.2019г.
- 05.03.2020г., сумата от 31.16 лева -
представляваща лихва за забава по сключения договор за заем, дължима за периода
от 05.11.2019г. - 16.09.2020г., ведно със законната лихва, считано от
постъпване на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл.
410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането, които вземания съставляват
предмета на Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 5949/2020 год. на БсРС. При
условията на евентуалност са предявени осъдителни искове за същите суми, като
исковата молба има характер на волеизявление за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем. Претендира разноски в настоящото и в заповедното
производство.
Излагат
се твърдения, че на 06.08.2019г. ответникът е сключил с „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ договор за потребителски кредит с № CREX-*** от 06.08.2019г., по
силата на който му е предоставен кредит за закупуване на стоки и услуги на
изплащане за срок от 6 месеца и който кредитополучателят се задължил да върне,
ведно с договорна лихва за срок до 05.03.2020г. на 6 броя вноски, всяка в
размер на 77.63 лева, съгласно погасителен план. В случай на забава
кредитополучателят дължал обезщетение в размер на законната лихва за периода на
забавата. Твърди се още, че сумата била преведена по сметка на упълномощения
търговски партньор, но ответникът не заплатил нито една вноска по кредита. В
чл. 3 от договора било уговорено, че при просрочие на две или повече вноски
вземането става изискуемо в пълен размер, считано от падежа на втората
пропусната вноска, а именно от 05.11.2019г., за което до ответника било
изпратено уведомление на 21.05.2020г.
В
законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, в който оспорва
иска с изложени подробни съображения. Оспорва да е бил надлежно уведомен за
предсрочната изискуемост. Оспорва кредитът да е бил усвоен. Оспорва претенциите
по размер, включително всяка от претенциите за лихви и за разноските. Посочва,
че договорът е сключен за заплащане на стоки, а общите условия са за револвиращ
кредит. Оспорва претенцията като неоснователна поради наличието на договор за
застраховка. Моли за прогласяване на нищожността на заповедта за изпълнение
като постановена при изначална липса на основание, респективно за нейното
обезсилване. Счита клаузите в договора и условията към него, с които се
определят ГЛП, ГПР и обезщетението за забава за неравноправни по смисъла на чл.
143 от ЗЗП и като такива за нищожни, и по специално клаузите на чл. 2, чл. 3,
чл. 8 и чл. 11. С тези мотиви моли за отхвърляне на исковете. Оспорва
истинността на следните документи: договор за кредит, общите условия,
извлечение по кредит, касов бон и последна покана. Моли за представянето им в
оригинал.
След
съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства
и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено
следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове са с правно основание чл. 124, ал. 1
във вр. с чл. 422 от ГПК.
Представен
е договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и използване на кредитна карта ***, сключен на 06.08.2019г.
между кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс” и ответника за сумата от 416,96
лева. Съгласно договора ответникът се е задължил да върне получената в кредит
сума на 6 броя вноски по 77,63 лева – договорена е обща стойност на плащанията 515,78
лева, с годишен процент на разходите – 34,97 % и лихвен процент – 30,36 %. Последната
договорена падежна дата е 05.03.2020г. В договора е инкорпориран и погасителен
план, съдържащ падежни дати на месечните погасителни вноски, размер на вноските
и размер на оставащата главница след всяка вноска. С т.3 страните са
договорили, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. Уговорено
е също така, че при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от
падежа на втората просрочена вноска вземането на кредитора става предсрочно
изискуемо в целия му размер, без да е необходимо изпращане на съобщения за
настъпване на предсрочната изискуемост. Съгласно чл. 7 на договора всички
изявления на кредитора, отправени до кредитополучателя, се считат узнати от
последния, ако бъдат изпратени на адрес, изпратени по факс или до адрес на ел.
поща, или съобщени по телефон, посочени в договора от кредитополучателя. Видно
от данните по делото, кредиторът е изпълнил задълженията си по договора. В него
се съдържа изрична клауза, че с полагането на подписа си лицето, посочено като
кредитополучател се съгласява предоставеният с договора кредит да бъде изплатен
пряко на упълномощените търговски партньори и че извършването на плащането по
посочения начин съставлява изпълнение на задължението на кредитора да
предостави на кредитополучателя кредита, предмет на договора, съставляващ
плащане, извършено от името на кредитора и за сметка на кредитополучателя по
дължимо и платимо вземане на горепосоченият/те търговец/вци от
кредитополучателя, и създава задължение за кредитополучателя да заплати на
кредитора месечните погасителни вноски, указани по размер в поле „Месечна
погасителна вноска“ и брой в поле „Брой погасителни вноски“. Ето защо самият
договор съдържа признание за получаването на сумата. Отделно от това,
изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза е дала заключение, че е
налице касов бон от 06.08.2019г., издаден от Технополис България ЕАД, за
платени 449 лева за закупен мобилен телефон, от които 399 лева от БНП Париба
Пърсънъл Файненс и 50 лева на каса в брой.
По
делото е представен и Сертификат за застраховка „Закрила на плащанията Плюс“ № CREX-17218875, съгласно който застрахователите „Кардиф
Животозастраховане, Клон България” и „Кардиф Общо застраховане, клон България”
са се съгласили да застраховат по пакет „Закрила на плащанията ” лицето Г.Р.Т.,
срещу заплащане на застрахователна премия.
По
делото бяха представени в оригинал договора за кредит, общите условия и касов
бон. Не беше представена в оригинал последната покана, с която се твърди, че е
уведомен длъжника за предсрочната изискуемост. Поради това, на основание чл.
183, ал. 1 от ГПК този документ следва да бъде изключен от доказателствата по
делото.
При
така събраните по делото доказателства, от правна страна съдът намира следното:
За
да бъде уважен така предявеният положителен установителен иск е необходимо да
се установи наличието на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. Действителен
договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът дължи
претендираните вземания, чиято изискуемост е настъпила; 2. Неизпълнение от страна на ответника на
задълженията му по договора за потребителски кредит.
Сключеният
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и Г.Р.Т. договор за кредит представлява
потребителски кредит по смисъла на Закона за потребителския кредит (ЗПК), тъй
като същият отговаря на условията на чл. 9 от ЗПК. Съгласно договора ответникът
се е задължил да върне получената в кредит сума със застрахователна премия на 6
месечни вноски по 77,63 лева – договорена е обща стойност на плащанията 515,78
лева, с годишен процент на разходите – 34,97 % и лихвен процент – 30,36 %, като
последната договорена падежна дата е 05.03.2020г.
Според
експертизата, по договора ответникът не е правил плащания. Останали са
неплатени суми, както следва: 416,96 лева главница и 48,82 лева договорна
лихва.
БРС
съобразява, че като основание на установителния иск по чл.422 ГПК е посочено
настъпването на предсрочната изискуемост на дълга. Според чл.3 от договора, при
просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в
целия му размер. В случая нито една вноска не е платена, поради което
предсрочната изискуемост настъпва на 05.11.2019г., падеж на втората погасителна
вноска. Предсрочната изискуемост обаче, за да породи ефект и да обвърже
длъжника, следва да му се съобщи от кредитора. В случая липсват доказателства
за надлежното уведомяване на ответника за настъпването на предсрочната
изискуемост на кредита. Този факт обаче в крайна сметка е без значение, тъй
като преди подаване на заявлението за образуване на заповедно производство
крайният падеж на договора е настъпил. Той е бил на 05.03.2020г. и е настъпил
няколко месеца преди образуване на заповедното производство. Следователно,
налице е настъпване на редовната изискуемост на дълга, поради което въпросът за
съобщаването на уведомлението за предсрочната изискуемост губи значение за
изхода на спора. Налага се извод, че всички суми по договора са станали вече
изискуеми и се дължат.
Както
стана ясно, експертизата сочи, че главницата е в размер на 416,96 лева. Според вещото
лице, възнаградителната лихва, която е останала неплатена, възлиза на 48,82
лева, колкото се търси и с предявения иск. Ето защо претенцията е основателна и
трябва да се приеме за установено, че се дължат главница и лихва в посочения
размер.
Длъжникът
не е заплащал вноските от дълга, поради което е изпаднал в забава и съответно
дължи и лихва за забавата. Съдът прие, че няма предсрочна изискуемост, тъй като
такава не е обявена, а кредитът е станал изискуем с настъпването на датата на
последната дължима вноска по него. Следователно посоченият в исковата молба
период от 05.11.2019г. до 16.09.2020г. не съответства на фактите по делото.
Този период касае настъпването на предсрочната изискуемост на целия дълг,
считано от 05.11.2019г. и оттогава се начислява лихва за забава именно върху
целия дълг. В случая обаче на тази дата не е настъпила предсрочната
изискуемост, тъй като такава не се доказа да е била обявена на длъжника. Ето
защо не може от тази дата да се начислява лихва за забава върху целия дълг,
т.е. върху всички 6 вноски, които са по погасителния план. Съдът изчисли, че за
всеки месец просрочие за периода от 06.10.2019 г. до 16.09.2020 г. лихвата за
забава е в размер на 35 лева, но тъй като ищецът с исковата молба е поискал
присъждане на лихва за забава от 05.11.2019г.
и в размер на 31,16 лева, искът следва да се уважи до този размер.
Предвид
факта, че главният иск по чл.422 ГПК е уважен, като е доказано основанието му,
а именно настъпване на изискуемостта на дълга, макар и тази изискуемост да не е
предсрочна, съдът намира, че не се е сбъднало процесуалното условие за
разглеждане на евентуалния осъдителен иск, поради което не пристъпва към
разглеждането му.
На
основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът трябва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски в исковото производство от 575 лева и разноски в заповедното дело от 75
лева.
По
изложените съображения, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА за установено на основание чл. 422 от ГПК, че Г.Р.Т.,
с ЕГН **********, с адрес ***, дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. с
адрес на управление във Франция, гр. Париж, бул. „Осман“ № 1, представлявано от
Л.Д. и Л.В. чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, гр. София,
ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от управителя Д.Д.,
сумата от 416.96 лева – главница, сумата от 48.82 лева – договорна възнаградителна
лихва, начислена за периода от 05.10.2019г. - 05.03.2020г., сумата от 31.16 лева - представляваща
лихва за забава по сключения договор за заем, дължима за периода от 05.11.2019г. до 16.09.2020г., ведно със законната лихва,
считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за парично задължение
по чл. 410 от ГПК – 29.09.2020г. до окончателното изплащане на вземането, които
вземания съставляват предмета на Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 5949/2020
год. на БсРС.
ОСЪЖДА Г.Р.Т., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. с адрес на управление във Франция, гр. Париж,
бул. „Осман“ № 1, представлявано от Л.Д. и Л.В. чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., клон България, гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София,
сгр. 14, представлявано от управителя Д.Д., сумата от 650 лева (шестстотин и петдесет лева), представляваща
направените от ищеца разноски в исковото и в заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: НД