РЕШЕНИЕ
№871
11.12.2017 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на шестнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Хайгухи Бодикян
при секретаря Мария Койнова и в присъствието на прокурор В. Радева-Ранчева,
като разгледа докладваното от съдия Бодикян адм.дело №1147 по описа за 2017
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.87, във вр. с
чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на С. М. С. М. С. - гражданин на Афганистан, с адрес:
гр.Харманли, ж.к.„Дружба” №23, РПЦ – Харманли, срещу Решение №15270/04.08.2017г.
на Председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) към Министерски съвет (МС).
В жалбата се твърди, че решението е
незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения
на административно производствените правила и противоречие с приложимия
материален закон.
Жалбоподателят посочва, че е изложил подробно
своята история пред административния орган и същата била възприета правилно, решаващият
орган обаче неправилно бил приел, че спрямо молителя не са налице предпоставките
за предоставяне на хуманитарен статут. Както заявил по време на проведените с него
интервюта страхът за живота и сигурността му бил обоснован от заплахите
отправени към него и семейството му в частност. Решил да не чака да пострада и
напуснал Афганистан заради войната, страха, безизходицата и опасността за
живота му. Посочва се, че изводите направени от административния орган относно
личното му положение са неправилни,
необосновани и противоречащи на изложената бежанска история. Заплахата за чужденеца,
не можело да бъде пренебрегната тъй като не той можел да се обърне към
полицията, а войната била в цялата провинцията, в която живеел.
В жалбата се посочва още, че ответникът напълно
игнорирал обстоятелството на етническата принадлежност на чуждия гражданин,
който бил таджикски етнически произход, а не от мнозинствения пущунски етнос, съставляващ
49% от населението на Афганистан. В тази връзка изводът, че липсвали основания
за предоставяне на закрила бил необоснован и изцяло в противоречие със закона. Липсата
на доказателства не можело да бъде самостоятелно основание за отмяна. Административният
не бил разгледал поотделно и в тяхната съвкупност изложените от молителя факти
обуславящи основателността на искането му за предоставяне на статут на бежанец.
Евентуалното му завръщане в Афганистан щяло да доведе до реална заплаха за
живота и сигурността му. Счита, че спрямо него са налице обстоятелствата
визирани в чл.9, ал.1, т.1 от ЗУБ.
Вътрешното преселване също било невъзможно за жалбоподателя.
ВКБООН не подкрепял тази алтернатива предвид настоящата обстановка -
безопасност и сигурност, стандарти на човешките права, възможности за намиране
на работа и други икономически възможности. От закрилата, давана от
традиционните структури, зависило оцеляването на повечето афганистанци, те
разчитали на тях за сигурността си. Защитата от страна на семейството и племето
била ограничена до областите, където съществували фамилни и племенни връзки.
Изпратените на място, различно от това на месторождение или местоживеене, трудно
щели да водят относително нормален живот. ВКБООН съветвал да се избягва връщане
в райони, където лицето няма подобни връзки, включително в урбанизираните части
на страната. Жалбоподателят бил принуден да напусне родното си място поради усложнената
обстановка.
Твърди се още, че в частта на административния акт,
в който са изложени мотивите за отказ за предоставяне на хуманитарен статут,
решаващият орган неправилно и в противоречие с изложеното от него в първата
част на обжалвания акт преценил, че жалбоподателят
не му е заявил за него да е налице риск от изтезание или нечовешко или
унизително отнасяне, такъв риск бил налице и той не можел да се завърне в
Афганистан, поради изложените по-горе обстоятелства. Незаконосъобразен бил и
извода на решаващия орган относно прилагането на чл.9, ал.1 т.3. Ако не
съществувала заплаха за живота и личността на жалбоподателя нямало да търси
убежище в България, на хиляди километри от дома си.
Видно било от мотивите на решението, че
административният орган не обсъдил никакви източници на информация за страната
на произход на жалбоподателя c изключение на справка, която към момента на
издаването му не била актуална. Ноторно известно било ,че обстановката в
Афганистан се влошавала всеки изминал ден. Не била събрана подробна информация
за състоянието на сигурността в Афганистан, от която да можело да се направи
извода за това, че в страната са гарантирани основните човешки права. Нарушена била
императивната разпоредба на чл.75, ал.2 от ЗУБ, тъй като административният
орган следвало да вземе предвид актуалната ситуация в държавата му на произход,
а било видно, че използваната информация не била актуална, тъй като справките били
изготвени месеци преди изготвяне на решението. Справката била частен
свидетелстващ документ без официална доказателствена сила, тъй като макар
съставена от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и
ред, с нея не се удостоверяват изявления, направени пред длъжностното лице,
нито извършени от него и пред него действия съгласно изискването на чл.179 ГПК.
Справката представлявала компилация на данни от други източници, в това число -
информационни агенции, доклади на международни организации и чужди държавни
органи. Същите, според жалбоподателя са годно доказателство на основание чл.187 ГПК във вр. чл.144 АПК, но единствено
ако в административното производство те са били събрани, обсъдени и преценени в
тяхната цялост. В противен случай, административният акт бил мотивиран с данни,
извадени от техния контекст при свободния прочит на информация, събрана и
обективирана от трети лица в писмени доказателства, които не били част от
доказателствената маса по административната преписка. Справката била частен
свидетелстващ документ, който нямал обвързваща сила досежно направените в него
изявления, тъй като съгласно чл.180 ГПК тя съставлявала доказателство
единствено за това, че съдържащата се в нея компилация била изготвена от
посоченото длъжностно лице.
Посочва се, че мотивираното произнасяне относно
ситуацията в страната на произход било от съществено значение за спазване на
принципа /nоn геfоulеmеnt/ забрана за връщане на бежанците - забрана за връщане на чужденец на
територията на държава, в която е застрашена неговата свобода или живот, който
принцип бил уреден в чл.33 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и
реципиран в българското законодателство в нормата на чл.4 ал.3 от ЗУБ.
Жалбоподателят посочва още, че не отговаряло на
истината отразеното в решението, неявяване на интервюта. Според него за
въпросния период никой не го е търсил за интервю и никой не е поставял името му
в списъка за провеждане на интервютата за деня.
По подробно изложените в жалбата съображения, С.
М. С. М. С. моли за отмяна на Решение №15270/04.08.2017г.
на Председателя на ДАБ със законните от това последици.
Ответникът – Председател на Държавна агенция за
бежанците, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково
счита жалбата за неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена.
Съдът, като обсъди доводите на страните в
производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
С молба до Държавната агенция за бежанците при
Министерски съвет, подадена чрез Дирекция „Миграция”, Специален дом за временно
настаняване на чужденци (СДВНЧ) - Любимец под вх.№105450-4132/24.08.2016г.,
заведена в ДАБ под рег.№УП-10214/02.09.2016г, записаният като С.М. е поискал от
властите в Република България предоставяне на международна закрила. С молба с
вх.№3023/02.09.2016г., подадена чрез администрацията на Регистрационно-приемателен
център (РПЦ) – Харманли, заведена в ДАБ под рег.№УП-10214/02.09.2016г., записаният като С.М.С.М.А.С.Р. е поискал от
властите в Република България предоставяне на международна закрила. Попълнен е и
Регистрационен лист към молбата с рег.№УП-10214/02.09.2016г., в който търсещият
закрила бил записан като С. М. С. М. С.,
гражданин на Афганистан, роден на ***г. в Афганистан, пров. Фарах, обл. Марказ,
със същия постоянен адрес, религия – таджик, етническа принадлежност – шиит,
професия – шофьор, с начално образование, женен. Така записаните имена в
регистрационния лист са били коригирани на 11.11.2016г., видно от направеното
отбелязване. Корекцията на имената е видна и от докладна записка с
рег.№УП10214/14.11.2016г. (л. 35 от делото на АССГ). Чужденецът е разполагал с
документ за самоличност №389166, издаден от Афганистан на 11.05.2005г., валиден
до 11.05.3000г., както и национално свидетелство за управление на МПС №410006,
издадено на 15.11.2015г., валидно до 14.11.2018г. Видно от настанителна заповед
№2986 с рег.№УП-10214/02.09.2016г., чужденецът е настанен в РПЦ - Харманли. На 02.09.2016г.
към него била отправена покана с рег.№УП-10214/02.09.2016г. за провеждане на
интервю на 29.09.2016г., от 14.30 часа.
С писмо с рег.№УП-10214/15.09.2016г. на ДАБ,
Директорът на РПЦ - Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална
сигурност” писмено становище по постъпилата молба за международна закрила. В
писмо с рег. №М-17132/10.10.2016г. по описа на Държавна агенция „Национална
сигурност”, регистрирана в ДАБ с рег.№УП-10214/19.10.2016г. (л. 52 от делото на
АССГ) е посочено, че няма пречка да бъде предоставена закрила на лицето в
случай, че отговаря на условията на ЗУБ. Последното е посочено и в писмо с рег.
№М-5792/30.05.2017г. по описа на Държавна агенция „Национална сигурност”,
регистрирана в ДАБ с рег.№УП-10214/02.06.2017г. (л.20 от делото на АССГ),
издадено след направена корекция в имената на чужденеца, който съответстват на
посочените в обжалваното решение и жалбата срещу него.
Видно от констативен протокол с рег.№УП-10214/30.09.2016г.
на ДАБ, желаещият закрила не се явил на насроченото за 29.09.2016г. интервю. На
24.01.2017г. с кандидата е проведено интервю, резултатите от което са отразени
в протокол с рег. №УП-10214/24.01.2017г., в хода на което е заявил, че не е бил
арестуван или осъждан както в страната си по произход, така и в друга държава. Напуснал
страната си седем месеца преди дата на интервюто. С цялото семейство,
нелегално, отишли в Иран, след това в Турция. В средата на август влезли в България,
пеша, нелегално, през зелена граница. Молителят е заявил, че причината да
напусне Афганистан е свързана с проблемите, който възникнали от това, че един
полицейски командир искал да има сексуални отношения със сина му. Другата
причина била, че в цялата провинция имало война. Заявил е, че в града било
спокойно, но като цяло нямало спокойно място в Афганистан. Не се явил по-рано
на интервю, защото мислил, че не е важно. Не можел да живее повече в
Афганистан, затова избягал оттам. Нямал друг избор. Искали да отидат до
Германия, но след като трафиканта им взел парите, трябвало да останат в България.
Не е имал проблеми заради своята етническа принадлежност. Имал проблеми заради
изповядваната религия, посочил е, че шиитите не ги обичат в Афганистан. Нямало
лична заплаха срещу него. Посочил е, че не членува в политическа или въоръжена
организация, не му е било оказано насилие.
С Решение №15270/04.08.2017г. на Председателя на
ДАБ е била отхвърлена молбата за предоставяне на международна закрила на С. М.
С. М. С., на основание чл.75, ал.1, т.2
и т.4 от ЗУБ. За да постанови решението компетентният орган е приел, че в хода
на производството не се установявало за чужденеца да са налице предпоставките
за предоставяне на статут на бежанец по ЗУБ. С. М. С. М. С. не направил релевантни твърдения за осъществено
спрямо него преследване по изброените в чл.8, ал.1 от ЗУБ причини, раса,
религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена
социална група, поради което не били налице субективния и обективния елемент на
предвиденото в цитираната разпоредба понятие „основателно опасение от преследване”.
Изложените причини били от личен характер и не били правно значими за търсената
защита. Сочените от кандидата мотиви за напускането на страната му не
отговаряли и на разпоредбите на чл.8, ал.4 от ЗУБ. От анализа на фактическите
обстоятелства и изявленията на чужденеца, административният орган направил
извод, че в конкретния случай не ставало дума за лице, нуждаещо се от
международна закрила, а за лице, търсещо начин да помогне на детето си, което
било притеснявано от недобросъвестен и непочтен човек. В тази връзка било ясно,
че в конкретния случай кандидатът просто търсил по-добър стандарт на живот.
Органът е посочил, че чужденецът е искал само да използва България като
транзитен пункт за миграция за да достигне до Германия. Поради изложеното,
искането в частта за предоставяне на бежански статут следвало да бъде
отхвърлено като неоснователно.
Административният орган е приел, че липсва реална
опасност от тежки посегателства по чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ, поради което
спрямо молителя не били налице предпоставки за предоставяне на хуманитарен
статут.
Случаят е бил разгледан и във връзка с
възможността за приложение на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Спрямо чужденеца не била
налице заплаха поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по
произход. Базирайки се на цитирана информация от Справка с вх.№МД-705/08.06.2017г. и Справка с вх.№МД-1498/14.12.2016г. на
Дирекция „Международна дейност” на ДАБ, решаващият орган е приел, че на
територията на Афганистан не е налице ситуация на безогледно насилие.
Анализирайки доказателствата по преписката, административният орган е преценил,
че за молителя не съществува реален риск от тежки посегателства по чл.9, ал.1
от ЗУБ, поради което искането му за закрила и в тази част се явявало
неоснователно.
В конкретния случай липсвали и предпоставки за
предоставяне на международна закрила по чл.8, ал.9 и чл.9, ал.6 от ЗУБ.
На 17.08.2017г., срещу подпис, решението е връчено
на жалбоподателя, последният е запознат с неговото съдържание на език, който
владее и това е удостоверено с подпис на преводач. Жалбата срещу решението е
депозирана на 21.08.2017г.
Образувано е адм. дело №9666/2017г. по описа на
Административен съд – София град. С определение №7039/12.10.2017г., постановено
по същото дело, производството е
прекратено на основание чл.135, ал.3, пр.1 от АПК, и делото е изпратено на
Административен съд – Хасково за продължаване на съдопроизводствените действия.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена
срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е
налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за
съдебно обжалване, предвиден в чл.87 от ЗУБ.
Съдът, като прецени доказателствения материал по
делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен
акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита
жалбата за неоснователна.
Оспореното в настоящото
производство решение изхожда от компетентен орган– Председател на ДАБ, който
съобразно нормата на чл.48, ал.1, т.1, предл. второ от ЗУБ има законоустановено
правомощие да отказва международна закрила в Република България. Съгласно чл.75, ал.1 от ЗУБ, в срок до 6 месеца
от образуване на производство по общия ред, Председателят на Държавната агенция
за бежанците взема решение, с което (т.2) отказва статут на бежанец; (т.4)
отказва хуманитарен статут. Към датата на издаване на процесното решение – 04.08.2017г.,
предвиденият срок за произнасяне на административния орган бил изтекъл. Така
допуснатото процесуално нарушение обаче не се е отразило върху съдържанието на
крайния акт и не е довело до формирането на различен извод относно относимите
за произнасянето на органа факти. В тази връзка същото не е от категорията на
съществените и не представлява самостоятелно основание за отмяна на оспорения
акт.
Административният акт
отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В
решението са посочени както фактическите, така и правните основания за
издаването му. Не се споделят изложените в жалбата възражения за
незаконосъобразност на акта. Административният орган е изложил поотделно
съображения защо приема, че на чужденеца не следва да бъде предоставен статут
на бежанец или хуманитарен статут, като задълбочено е обсъдил както изложените
от жалбоподателя данни в бежанската му история, така и обстановката в страната
му на произход. Обективираните в решението фактически съображения са подробни,
ясни и кореспондиращи на приложените правни норми и дават възможност на
чужденеца да разбере мотивите на административния орган да му откаже
международна закрила.
Съдът не констатира при
издаване на обжалваното решение да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, каквито конкретни твърдения в тази
насока има изложени в жалбата. Установява се от доказателствата по делото, че в
хода на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган към ДАБ,
с чужденеца е проведено интервю, отразено в нарочен протокол, прочетено на
интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.
Административният орган е изпълнил задължението си преди произнасяне по молбата
за международна закрила да прецени всички относими факти, декларации или
документи, свързани с личното положение на молителя и с държавата му по
произход.
Не се установява нарушение и
на чл.58, ал.9 от ЗУБ. В случая от ответника е изискано писмено становище от
ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила,
каквото се установява да е дадено преди произнасянето на органа (л.52 и л.20 от
делото на АССГ), което сочи, че същото е взето предвид, а и с него не се
възразява от страна на ДАНС по предоставяне на статут при наличие на
обстоятелствата за това.
Съдът счита, че оспореното
решение е съответно и на материалния закон.
Причините, които българският
законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на
хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са систематизирани
условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в
Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е
необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази
държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва
основателно опасение от преследване, а от друга страна това преследване да е
поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата
раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към
определена социална група.
В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при
проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо последния да е
осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за
предоставянето на бежански статут. В случая са заявени конкретни обстоятелства,
от които не може да се направи извод за основателно опасение от преследване,
основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност
към определена социална група на жалбоподателя, т.е. продиктувано от обективна
ситуация, почиваща на посочените хипотези. Безспорно в проведеното интервю с
жалбоподателя същият не само не е направил изявления в подобен смисъл, но и
изрично е заявил, че не е бил арестуван или осъждан, не е бил обект на
физическа агресия, като и че не е имал проблеми с официалните власти.
Твърденията му не съдържали информация за осъществено спрямо него преследване
по смисъла на чл.8, ал.2-5 от ЗУБ и риск от бъдещо такова. Също така не е
заявил наличие на дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск
от преследване. Административният орган достигнал до извод, че в конкретния
случай не се касаело за лице, което се нуждае от международна закрила, а за
лице, което търси по-добър стандарт на живот, тъй като същият доброволно
напуснал страната си по произход, търсейки начин да предпази сина си от
неморален и и непочтен човек. Чужденецът основал молбата си за предоставяне на
международна закрила с проблемите, които синът му имал с полицейски служител,
който искал да има „близки“ отношения със сина му, но не е посочил никакви
основателни опасения от преследване и твърдените от него факти не
съдържали подробно описание на
обстоятелствата, както и не били представени доказателства за изясняване на
случая. Обосновано е прието, че представените мотиви са чисто лични, поради
което не са релевантни на посочените в ЗУБ. Изводът на административния орган
за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане
на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец се явява
законосъобразен.
Съдът намира за правилна и обоснована преценката
на административния орган и за неоснователност на молбата за предоставяне на
хуманитарен статут на основанията, посочени в чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ.
Съгласно чл.9, ал.1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който
не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може
или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да
бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно
наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или
наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради
безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.
В разглеждания случай чужденецът въобще не е навел
като причина за напускането на родната си страна наличието на опасност да бъде
осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание
или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Безспорно в проведеното
интервю с жалбоподателят, същият не само не е направил изявления в подобен
смисъл, но и изрично е заявил, че не е бил заплашван, не е имал проблеми и с
официалните власти.
Третата причина за предоставяне на хуманитарен
статут - тази по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу живота и
личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на
вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за налична по
отношение на оспорващия. Следва да се има предвид, че чужденецът не изтъква
общата ситуация на несигурност като причина за напускане на страната, а само посочва,
че искал да предпази сина си и да достигне до Германия.
За прецизност на мотивите на настоящото решение е
нужно да се посочи, че цитираната норма на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в
синхрон с чл.15, б.„в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело №
C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/,
по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на
чл.15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета(отм.), Съдът на Общността (голям
състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1.
съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя
за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи
доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото
лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по
изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото
протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните
национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите
на държавата - членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава
молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени
основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или
евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна
територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Действително
понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на Европейския Парламент и на Съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната
е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и
тълкуването, дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда
на Европейския съюз е запазило своето значение.
В конкретния случай, за да отхвърли молбата за
закрила, решаващият орган се е позовал на фактите, изложени в Справка с вх.№МД-705/08.06.2017г. и Справка с вх.№МД-1498/14.12.2016г.
на Дирекция „Международна дейност” при ДАБ. На основание чл.21, т.8 от
Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския
съвет, дирекцията събира, поддържа и актуализира база данни за държави по
произход и за трети сигурни държави, включваща обща географска, политическа,
икономическа и културна информация, информация за правната уредба и за
спазването на правата на човека. Цитираните справки са изготвени от компетентен
орган, в кръга на правомощията му, представляват официални писмени документи и
обвързват съда да приеме за доказани фактите, удостоверени с тях. При подробен
анализ на същите съдът намира, че не следва извода за наличие на безогледно
насилие, като характеризиращ белег на въоръжен конфликт на територията на Афганистан.
Въпреки наличната информация за сложността на ситуацията в страната и за
наличието на конфликти, то същите не биха могли да се определят нито по своя
характер, нито по своя интензитет и териториален обхват, като такива, които в
контекста на изложената бежанска история да представляват самостоятелно
основание за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя. Актуалното
положение в Афганистан, описано в справки вх.№МД-705/08.06.2017г. и вх.№МД-1498/14.12.2016г.
на Дирекция „Международна дейност” при ДАБ, се потвърждава, макар и не
дословно, и от справки с вх.№МД-1154/06.10.2017г. и вх.№МД-1256/03.11.2017г.,
представени и приложени по настоящото дело.
Разширенията, дадени в тълкувателно решение от
17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл.15,
б. „в” от Директива 2004/83 ЕО (понастоящем чл. 15б“в“ от Директива2011/95/ЕС),
се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл.9, ал.1, т.3
от ЗУБ. Според това решение, наличието на подобна заплаха по изключение може да
се счита за установено, когато степента на характеризиращото въоръжения
конфликт безогледно насилие в страната достигне до такова високо ниво, че
съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице поради
самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и
лични заплахи. В този смисъл е и нормата на чл. 9, ал.5 от ЗУБ, според която
хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част на държавата по
произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства,
при което той може безпрепятствено и трайно да се ползва от ефективна закрила
там.
Сигурността на държавата по произход търпи
непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да
отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него.
В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да се
направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са
актуални.
От изложеното по-горе относно ситуацията в Афганистан може да се направи извода, че в
страната не е налице въоръжен конфликт и степента на безогледно насилие, както
към датата на произнасяне на административния орган, така и понастоящем, не е
на такова високо ниво, поради което не може да се приеме, че цивилно лице
поради самият факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи
тежки и лични заплахи. Напротив, от доказателствата по делото, с оглед приетите
писмени справки на Дирекция ”Международна дейност“, данните в които не се опровергават от
събрания по делото доказателствен материал сочат, че в страната обстановката е
овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите,
налице е възможност за вътрешно разселване и спокойно пътуване. Ето защо
жалбоподателят би могъл ефективно да се ползва от закрилата на правителството
си. В този смисъл е и практиката на ВАС, изразена в Решение №8485 от 25.06.2009
г. на ВАС по адм. дело №2318/2009 г., 5-членен състав и Решение №8983 от 21.06.2012 г. по адм. дело №1264/2012 на ВАС и др. В
тази връзка, позовавайки се на разпоредбата на чл.9, ал.5 от ЗУБ,
Административният орган правилно е отхвърлил молбата за закрила и в тази й част
като явно неоснователна.
Не се установява да са налице и останалите
основания, визирани в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.
Административният орган е изпълнил задълженията си
и е проверил доколко субективните опасения на жалбоподателя от преследване или
реална опасност от тежко посегателство са обективни. Обсъдена е обстановката в Афганистан,
данните от справките на ДАБ съвпадат с отразеното в решението на
административния орган. Изводите на последния, че по отношение на жалбоподателя не са налице причини от хуманитарен
характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които
могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ,
са правилни и законосъобразни.
С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното
решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му, следва
да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като
неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на С. М. С. М. С. - гражданин на Афганистан, с ЛНЧ **********,
срещу Решение №15270/04.08.2017г. на Председателя на Държавната агенция за
бежанците към Министерски съвет.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС
в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: