№ 221
гр. **** 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – **** III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет
и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. А. В. Цветков
при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20223100502605 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството пред ВОС е образувано по въззивна жалба на Н. А. К.,
срещу Решение №2558/31.07.2022 г., поправено с Решение
№3489/15.11.2022г., постановени по гр. д. №5138/2021г. на ВРС, 30-ти състав,
с което Н. А. К., с ЕГН**********, е осъдена да заплати в полза на ищеца А.
Н. Д., ЕГН**********, следните суми, на следните основания, за следните
периоди:
1. сумата от 2880.00лв. (две хиляди осемстотин и осемдесет лв.),
представляваща сбор от дължими и неизплатени суми за наем в размер от по
480 лв. месечно, за периода от 01.04.2018г. до 30.09.2018г. , ведно със
законната лихва върху всяка от дължимите суми за месеците април, май, юни,
юли, август и септември 2018 г., считано от 09.04.2021г. - датата на
депозиране на исковата молба до окончателното им изплащане, на осн.
чл.232, ал.2 от ЗЗД вр. чл.86 от ЗЗД;
2. сумата от 811.07лв. (осемстотин и единадесет лв. и седем ст.),
представляваща сбор от размера на законната лихва върху всяко просрочено
плащане на наемната цена в размер от 480,00 лв. месечно за периода от
01.04.2018 г. до 30.09.2018 г. - датата преди прекратяване на същия договор за
наем договора, считано от датата на забавата на всяко плащане, а именно 16-
то число от месеца, за който се дължи наема, до датата на подаване на
настоящата искова молба - 09.04.2021г., на осн. чл.86 от ЗЗД, вр. чл.84, ал.1 от
1
ЗЗД, от която, както следва:
- 145.33лв. (сто четиридесет и пет лв. и тринадесет и три ст.) - лихва за
забава от 16.04.2018 г. до 09.04.2021 г. върху дължимия наем за месец април
2018 г. в размер на 480 лв.;
- 141.33лв. (сто четиридесет и един лв. и тридесет и три ст.) - лихва за
забава от 16.05.2018 г. до 09.04.2021 г. върху дължимия наем за месец май
2018 г. в размер на 480 лв.;
- 137.20лв. (сто тридесет и седем лв. и двадесет ст.) - лихва за забава от
16.06.2018 г. до 09.04.2021 г. върху дължимия наем за месец юни 2018 г. в
размер на 480лв.;
- 133.20лв. (сто тридесет и три лв. и двадесет ст.) – лихва за забава
върху дължимия наем за месец юли 2018 г. в размер на 480 лв.;
- 129.07лв. (сто двадесет и девет лв. и седем ст.) – лихва за забава върху
дължимия наем за месец август 2018 г. в размер на 480 лв.;
- 124.94лв. (сто двадесет и четири лв. и деветдесет и четири ст.) – лихва
за забава върху дължимия наем за месец септември 2018 г. в размер на 480 лв.
3. сумата от 6680.82лв. (шест хиляди шестстотин и осемдесет лв. и
осемдесет и две ст.), представляваща обезщетение в размер на цената за
наетото помещение, което ответницата продължила да ползва без съгласието
на наемодателя след прекратяване на договора на 02.10.2018г. и след като
ищецът се е противопоставил на това, представляваща сбор от наемни цени в
размер от по 390 лв. месечно, изчислени като средномесечен годишен наем
съгласно допълнителна уговорка по чл.3, ал.1 от Договор за наем от
02.10.2017 г., за месеците, в които ответницата е ползвала наетия имот,
въпреки противопоставянето на наемодателя, а именно за времето от
02.10.2018г. - датата на която договорът за наем е прекратен до 04.03.2020 -
датата, на която е извършен въводът във владение на ищеца А. Н. Д. на
недвижимия имот, предмет на сключения между страните Договор за наем от
02.10.2017 г., с адрес гр. ****, ведно със законната лихва върху всяка от
дължимите суми за наем за периода от 02.10.2018г. - 04.03.2020 г., считано от
09.04.2021 г. - датата на депозиране на исковата молба до окончателното им
изплащане, на осн. чл.236, ал.2 от ЗЗД, вр. чл.86 от ЗЗД.
4. сумата 1227.45лв. (хиляда двеста двадесет и седем лв. и четиридесет
и пет ст.), представляваща общ размер на обезщетение за забава на основание
изчислена за периода от забавата на всяка дължима и неизплатена месечна
наемна цена за периода от 02.10.2018 г. - до 04.03.2020 г., а именно сбор от
размера на законната лихва върху всяко просрочено плащане на
средномесечната наемна цена в размер от 390 лв., изчислена на годишна база,
съгласно допълнителна уговорка по чл. 3, ал. 1 от Договор за наем от
02.10.2017 г., считано от датата на забавата на всяко плащане, а именно 16- то
число на месеца, за който се дължи обезщетението в размер на наема, до дата
на подаване на настоящата искова молба - 09.04.2021 г., на осн. чл.86 от ЗЗД,
вр. чл.84, ал.1 от ЗЗД, от която, както следва:
- 98.26лв. (деветдесет и осем лв. и двадесет и шест ст.) – обезщетение
2
за забава върху дължимата наемна цена за месец октомври 2018 г. в размер на
390,00 лв. за периода от 16.10.2018 г. до 09.04.2021 г.;
- 94.90лв. (деветдесет и четири лв. и деветдесет ст.) – обезщетение за
забава върху дължимата наемна цена за месец ноември 2018 г. в размер на
390,00 лв. (триста и деветдесет лв. ) за периода от 16.11.2018 г. до
09.04.2021г.;
- 91.65лв. (деветдесет и един лв. и шестдесет и пет ст.) – обезщетение за
забава върху дължимата наемна цена за месец декември 2018 г. в размер на
390,00 лв. за периода от 16.12.2018 г. до 09.04.2021г.;
- 88.29лв. (осемдесет и осем лв. и двадесет и девет ст.) – обезщетение за
забава върху дължимата наемна цена за месец януари 2019 г. в размер на
390,00 лв. за периода от 16.01.2019 г. до 09.04.2021 г.;
- 84.93лв. (осемдесет и четири лв. и деветдесет и три ст.) – обезщетение
за забава върху дължимата наемна цена за месец февруари 2019 г. размер на
390,00 лв. за периода от 16.02.2019 г. до 09.04.2021 г.;
- 81.90лв. (осемдесет и един лв. и деветдесет ст.)а месец март 2019 г. –
обезщетение за забава върху дължимата наемна цена за в размер на 390,00 лв.
за периода от 16.03.2019 г. до 09.04.2021 г.;
- 78.54лв. (седемдесет и осем лв. и петдесет и четири ст.) – обезщетение
за забава върху дължимата наемна цена за месец април 2019 г. в размер на
390,00 лв. (триста и деветдесет лв. ) за периода от 16.04.2019г. до
09.04.2021г.;
- 75.29лв. (седемдесет и пет лв. и двадесет и девет ст.) – обезщетение за
забава върху дължимата наемна цена за месец май 2019 г. в размер на 390,00
лв. за периода от 16.05.2019 г. до 09.04.2021 г.;
- 71.93лв. (седемдесет и един лв. и деветдесет и три ст.) – обезщетение
за забава върху дължимата наемна цена за месец юни 2019 г. в размер на
390,00 лв. за периода от 16.06.2019 г. до 09.04.2021 г.;
- 68.68лв. (шестдесет и осем лв. и шестдесет и осем ст.) – обезщетение
за забава върху дължимата наемна цена за месец юли 2019 г. размер на 390,00
лв. за периода от 16.07.2019 г. до 09.04.2021 г.;
- 65.33лв. (шестдесет и пет лв. и тридесет и три ст.) – обезщетение за
забава върху дължимата наемна цена за месец август 2019 г. в размер на
390,00 лв. за периода от 16.08.2019 г. до 09.04.2021 г.;
- 61.97лв. (шестдесет и един лв. и деветдесет и седем ст.) – обезщетение
за забава върху дължимата наемна цена за месец септември 2019 г. размер на
390,00 лв. за периода от 16.09.2019 г. до 09.04.2021 г.;
- 58.72лв. (петдесет и осем лв. и седемдесет и две ст.) – обезщетение за
забава,върху дължимата наемна цена за месец октомври 2019 г. в размер на
390,00 лв. за периода от 16.10.2019 г. до 09.04.2021 г.;
- 55.36лв. (петдесет и пет лв. и тридесет и шест ст.) – обезщетение за
забава върху дължимата наемна цена за месец ноември 2019 г. в размер на
390,00 лв. за периода от 16.11.2019 г. до 09.04.2021 г.;
3
- 52.11лв. (петдесет и два лв. и единадесет ст.) – обезщетение за забава
върху дължимата наемна цена за месец декември 2019 г. - в размер на 390,00
лв. за периода от 16.12.2019 г. до 09.04.2021 г.;
- 48.75лв. (четиридесет и осем лв. и седемдесет и пет ст.) – обезщетение
за забава върху дължимата наемна цена за месец януари 2020 г. в размер на
390,00 лв. за периода от 16.01.2020 г. до 09.04.2021 г.;
- 45.39лв. (четиридесет и пет лв. и тридесет и девет ст.) – обезщетение
за забава върху дължимата наемна цена за месец февруари 2020 г. в размер на
390,00 лв. за периода от 16.02.2020 г. до 09.04.2021 г.;
- 5.45лв. (пет лв. и четиридесет и пет ст.) – обезщетение за забава върху
дължимата наемна цена за месец март 2020 г. в размер на 50.32 лв. за периода
от 16.03.2020 г. до 09.04.2021г;
както и е осъдена ответницата за разноските на ищеца пред ВРС.
Въззивницата твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно и
неправилно, поради неправилно тълкуване на събраните доказателства. ВРС е
е игнорирал представените от нея доказателства. Неправилни били изводите
на съда за връзката между спирането на тока за неплатени сметки в наетия
офис и наличието на повреда на ел. инсталацията, в това число и с оглед на
представеното становище на ел. техник. Освен това след изтичане на първата
година от договора наемателната нямала достъп до имота. Голословни били
показанията на св. Н., че трето лице, допуснато от ответницата, живяло в
имота. Видно от показанията на свидетелите водени от нея, се доказвало, че
било налице увреждане на патрона на външната врата на имота и той е бил
недостъпен за ползване, поради което не дължи наемната цена за този период.
Неправилно съдът не е приел и гласните доказателства досежно заплащането
на наемната цена от ответницата в брой на св. Н., майка на ищеца. Изводът на
съда, че наемодателят не е претендирал връщането на веща счита също
неправилен. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на
друго, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна А. Н. Д., в който е изразил становище за неоснователност на жалбата,
за което излага аргументи. Моли съдът да отхвърли жалбата, изцяло да
потвърди решението като правилно и законосъобразно, както и да получи
разноски за пред ВОС.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият
съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е
валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от А. Н. Д.,
ЕГН**********, с постоянен адрес: гр. **** срещу Н. А. К., ЕГН**********,
с постоянен адрес: гр. ****, искове за осъждане на Н. А. К. да заплати на А.
Д., следните суми, на следните основания, за следните периоди:
4
1. сумата от 2880.00лв. (две хиляди осемстотин и осемдесет лв.),
представляваща сбор от дължими и неизплатени суми за наем в размер от по
480 лв. месечно, за периода от 01.04.2018г. до 30.09.2018г. , ведно със
законната лихва върху всяка от дължимите суми за месеците април, май, юни,
юли, август и септември 2018 г., считано от 09.04.2021г. - датата на
депозиране на исковата молба до окончателното им изплащане, на осн.
чл.232, ал.2 от ЗЗД вр. чл.86 от ЗЗД;
2. сумата от 811.07лв. (осемстотин и единадесет лв. и седем ст.),
представляваща сбор от размера на законната лихва върху всяко просрочено
плащане на наемната цена в размер от 480,00 лв. месечно за периода от
01.04.2018 г. до 30.09.2018 г. - датата преди прекратяване на същия договор за
наем договора, считано от датата на забавата на всяко плащане, а именно 16-
то число от месеца, за който се дължи наема, до датата на подаване на
настоящата искова молба - 09.04.2021г., на осн. чл.86 от ЗЗД, вр. чл.84, ал.1 от
ЗЗД, от която, както следва:
- 145.33лв. (сто четиридесет и пет лв. и тринадесет и три ст.) - лихва за
забава от 16.04.2018 г. до 09.04.2021 г. върху дължимия наем за месец април
2018 г. в размер на 480 лв.;
- 141.33лв. (сто четиридесет и един лв. и тридесет и три ст.) - лихва за
забава от 16.05.2018 г. до 09.04.2021 г. върху дължимия наем за месец май
2018 г. в размер на 480 лв.;
- 137.20лв. (сто тридесет и седем лв. и двадесет ст.) - лихва за забава от
16.06.2018 г. до 09.04.2021 г. върху дължимия наем за месец юни 2018 г. в
размер на 480лв.;
- 133.20лв. (сто тридесет и три лв. и двадесет ст.) – лихва за забава
върху дължимия наем за месец юли 2018 г. в размер на 480 лв.;
- 129.07лв. (сто двадесет и девет лв. и седем ст.) – лихва за забава върху
дължимия наем за месец август 2018 г. в размер на 480 лв.;
- 124.94лв. (сто двадесет и четири лв. и деветдесет и четири ст.) – лихва
за забава върху дължимия наем за месец септември 2018 г. в размер на 480 лв.
3. сумата от 6680.82лв. (шест хиляди шестстотин и осемдесет лв. и
осемдесет и две ст.), представляваща обезщетение в размер на цената за
наетото помещение, което ответницата продължила да ползва без съгласието
на наемодателя след прекратяване на договора на 02.10.2018г. и след като
ищецът се е противопоставил на това, представляваща сбор от наемни цени в
размер от по 390 лв. месечно, изчислени като средномесечен годишен наем
съгласно допълнителна уговорка по чл.3, ал.1 от Договор за наем от
02.10.2017 г., за месеците, в които ответницата е ползвала наетия имот,
въпреки противопоставянето на наемодателя, а именно за времето от
02.10.2018г. - датата на която договорът за наем е прекратен до 04.03.2020 -
датата, на която е извършен въводът във владение на ищеца А. Н. Д. на
недвижимия имот, предмет на сключения между страните Договор за наем от
02.10.2017 г., с адрес гр. ****, ведно със законната лихва върху всяка от
дължимите суми за наем за периода от 02.10.2018г. - 04.03.2020 г., считано от
09.04.2021 г. - датата на депозиране на исковата молба до окончателното им
5
изплащане, на осн. чл.236, ал.2 от ЗЗД, вр. чл.86 от ЗЗД.
4. сумата 1227.45лв. (хиляда двеста двадесет и седем лв. и четиридесет
и пет ст.), представляваща общ размер на обезщетение за забава на основание
изчислена за периода от забавата на всяка дължима и неизплатена месечна
наемна цена за периода от 02.10.2018 г. - до 04.03.2020 г., а именно сбор от
размера на законната лихва върху всяко просрочено плащане на
средномесечната наемна цена в размер от 390 лв., изчислена на годишна база,
съгласно допълнителна уговорка по чл. 3, ал. 1 от Договор за наем от
02.10.2017 г., считано от датата на забавата на всяко плащане, а именно 16- то
число на месеца, за който се дължи обезщетението в размер на наема, до дата
на подаване на настоящата искова молба - 09.04.2021 г., на осн. чл.86 от ЗЗД,
вр. чл.84, ал.1 от ЗЗД, от която, както следва:
- 98.26лв. (деветдесет и осем лв. и двадесет и шест ст.) – обезщетение
за забава върху дължимата наемна цена за месец октомври 2018 г. в размер на
390,00 лв. за периода от 16.10.2018 г. до 09.04.2021 г.;
- 94.90лв. (деветдесет и четири лв. и деветдесет ст.) – обезщетение за
забава върху дължимата наемна цена за месец ноември 2018 г. в размер на
390,00 лв. (триста и деветдесет лв. ) за периода от 16.11.2018 г. до
09.04.2021г.;
- 91.65лв. (деветдесет и един лв. и шестдесет и пет ст.) – обезщетение за
забава върху дължимата наемна цена за месец декември 2018 г. в размер на
390,00 лв. за периода от 16.12.2018 г. до 09.04.2021г.;
- 88.29лв. (осемдесет и осем лв. и двадесет и девет ст.) – обезщетение за
забава върху дължимата наемна цена за месец януари 2019 г. в размер на
390,00 лв. за периода от 16.01.2019 г. до 09.04.2021 г.;
- 84.93лв. (осемдесет и четири лв. и деветдесет и три ст.) – обезщетение
за забава върху дължимата наемна цена за месец февруари 2019 г. размер на
390,00 лв. за периода от 16.02.2019 г. до 09.04.2021 г.;
- 81.90лв. (осемдесет и един лв. и деветдесет ст.)а месец март 2019 г. –
обезщетение за забава върху дължимата наемна цена за в размер на 390,00 лв.
за периода от 16.03.2019 г. до 09.04.2021 г.;
- 78.54лв. (седемдесет и осем лв. и петдесет и четири ст.) – обезщетение
за забава върху дължимата наемна цена за месец април 2019 г. в размер на
390,00 лв. (триста и деветдесет лв. ) за периода от 16.04.2019г. до
09.04.2021г.;
- 75.29лв. (седемдесет и пет лв. и двадесет и девет ст.) – обезщетение за
забава върху дължимата наемна цена за месец май 2019 г. в размер на 390,00
лв. за периода от 16.05.2019 г. до 09.04.2021 г.;
- 71.93лв. (седемдесет и един лв. и деветдесет и три ст.) – обезщетение
за забава върху дължимата наемна цена за месец юни 2019 г. в размер на
390,00 лв. за периода от 16.06.2019 г. до 09.04.2021 г.;
- 68.68лв. (шестдесет и осем лв. и шестдесет и осем ст.) – обезщетение
за забава върху дължимата наемна цена за месец юли 2019 г. размер на 390,00
лв. за периода от 16.07.2019 г. до 09.04.2021 г.;
6
- 65.33лв. (шестдесет и пет лв. и тридесет и три ст.) – обезщетение за
забава върху дължимата наемна цена за месец август 2019 г. в размер на
390,00 лв. за периода от 16.08.2019 г. до 09.04.2021 г.;
- 61.97лв. (шестдесет и един лв. и деветдесет и седем ст.) – обезщетение
за забава върху дължимата наемна цена за месец септември 2019 г. размер на
390,00 лв. за периода от 16.09.2019 г. до 09.04.2021 г.;
- 58.72лв. (петдесет и осем лв. и седемдесет и две ст.) – обезщетение за
забава,върху дължимата наемна цена за месец октомври 2019 г. в размер на
390,00 лв. за периода от 16.10.2019 г. до 09.04.2021 г.;
- 55.36лв. (петдесет и пет лв. и тридесет и шест ст.) – обезщетение за
забава върху дължимата наемна цена за месец ноември 2019 г. в размер на
390,00 лв. за периода от 16.11.2019 г. до 09.04.2021 г.;
- 52.11лв. (петдесет и два лв. и единадесет ст.) – обезщетение за забава
върху дължимата наемна цена за месец декември 2019 г. - в размер на 390,00
лв. за периода от 16.12.2019 г. до 09.04.2021 г.;
- 48.75лв. (четиридесет и осем лв. и седемдесет и пет ст.) – обезщетение
за забава върху дължимата наемна цена за месец януари 2020 г. в размер на
390,00 лв. за периода от 16.01.2020 г. до 09.04.2021 г.;
- 45.39лв. (четиридесет и пет лв. и тридесет и девет ст.) – обезщетение
за забава върху дължимата наемна цена за месец февруари 2020 г. в размер на
390,00 лв. за периода от 16.02.2020 г. до 09.04.2021 г.;
- 5.45лв. (пет лв. и четиридесет и пет ст.) – обезщетение за забава върху
дължимата наемна цена за месец март 2020 г. в размер на 50.32 лв. за периода
от 16.03.2020 г. до 09.04.2021г.
Евентуално са предявени искове за сумите 10970.32лв. – обезщетение
за ползване на наетия обект след автоматично прекратяване на договора и при
противопоставяне от ответника, за съответно посочен период, и 2525.83лв. –
общ сбор от законната лихва за забава върху горното обезщетение, начислена
върху всяко просрочено плащане на плащането в размер на средномесечната
наемна цена, изчислена на годишна база, за съответно посочен период.
Ищецът твърди, че с ответницата са в наемно правоотношение относно
собствения му офис №1, находящ се на партерен етаж на жилищна сграда на
ул. „**** представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№10135.2553.221.5.30.
На 02.10.2017 г. между ищеца и ответницата бил подписан нов договор
за наем на същия недвижим имот, за срок от една година, с изричната
уговорка, на чл.2 от договора, че след изтичане на договорения срок,
договорът за наем може да бъде продължен само по взаимно съгласие между
страните, изразено в писмена форма. В чл. 3, ал. 1 от новия договор за наем
първоначално била договорена месечен наем размер на …..лв. от 01.10.2017г.
до 31.03.2018г. и 450 лв. от 01.04.2018г. до 30.09.2018г., която следвало да се
заплаща между 5-то и 15-то число на месеца за текущия месец. При
неплащане на един месечен наем в уговорения срок, договорът за наем се
7
прекратявал без предизвестие и наемателят се задължавал да освободи
незабавно имота, както и да доплати разликата до средния месечен годишен
наем от 375,00лв., ако не се постигне друга уговорка. Със същия договор
страните постигнали друга уговорка, като на 2-ра страница Н. К.,
собственоръчно изписала, че: „от м.10.2017г. до м. 04.2018г. наемът ще бъде
300лв., а след това ще бъде от 01.04.2018г. до 30.09.2018г. 480 лева", след
което положила подписа си. Така месечният наем за първите шест месеца бил
договорен на 300лв., а за вторите шест – на 480лв.
При подписване на договора от 02.10.2017г. Н. К. платила сумата от
350лева, която съгласно чл.3, ал.2 от договора представлявала половината от
сумата в размер от 700лева, последната образувана от 500лева предплата и
200лева стари задължения. Тези 350лв. останали и единствените платени
суми по сделката. Ищецът многократно бил отправял към наемателна устни
покани да погаси задълженията си за неизплатените и дължими наемни цени
по договора за наем от 02.10.2017 г., както и да си заплати направените от нея
разходи за ток и вода, както и да освободи имота. Въпреки това К.
продължавала да ползва имота без да плаща нищо. На 27.09.2018 г. ищецът й
изпратил покана с Телепоща, с която я поканил да си плати задълженията и да
освободи наетия от нея офис, но тази покана не била връчена, защото К. се
криела. Междувременно едногодишният срок на договора бил изтекъл на
02.10.2018г., а правоотношението не било писмено продължено, поради което
от същата дата 02.10.2018г. било и прекратено. Но ответницата продължавала
да ползва офиса, не върнала ключовете за същия, които се намирали у нея, и
ищецът нямал достъп до имота си. Поради това ищецът подал искова молба
до ВРС, с иск по чл.233, ал.1, изр.1 от ЗЗД, като с Решение
№3881/20.09.2019г., влязло в сила на 10.10.2019г., по гр.д. №15648/2018г. на
ВРС, Н. К. била осъдена да опразни и предаде на ищеца фактическата власт
върху имота. В мотивите на решението по това дело съдът приел, че
договорът за наем от 02.10.2017г. бил прекратен с изтичане на срока му на
02.10.2018г. и че К. продължава да ползва обекта. За изпълнение на решенито
бил издаден изп. лист, въз основа на който наемодателят образувал изп. д.
№20193110407191 по описа на ДСИ в СИС при Районен съд – **** по което
на 04.03.2020 г. бил извършен въвод във владение на ищеца А. Н. Д..
Твърди още, че с оглед горното и уговорената наемна цена, следва да му
се присъди наем за предявения период на действие на договора от 2880.00лв.,
обезщетение за ползване на имота при противопоставянето му за след срока
на договора до въвода във владение от общо 6680.82лв., както и съответните
обезщетения за забава върху главните задължения, определени по месеци, за
предявените периоди на акцесорните искове. Евентуално твърди вземане само
за обезщетение за ползване на имота при прекратен наем, както и за законна
лихва за забава. Моли за уважаване на исковете и за съдебни разноски.
Ответницата депозира отговор на исковата молба,с който оспорва
изцяло предявените искове. Не оспорва, че след предишно наемно
правоотношение за същия имот, на 02.10.2017г. между страните бил подписан
нов договор за наем с договорен срок от 12 месеца, но въпреки това оспорва
8
подписа на К. в представения договор. Твърди още, че след наемането
ответницата обзавела и оборудвала офиса, но още през м.12.2017г. възникнал
сериозен проблем с ел. инсталацията, който довел до невъзможност да се
ползва електричество там, с което и до пълна невъзможност да се ползва
имота, като офис. Бездействието на ищеца относно този проблем наложило
организирано от К. посещение на ел. техник, който установил, че се касае за
прекъсване на ел. мрежата, което води до късо съединение, за отстраняването
което било необхидм ремонт на ел. инсталацията, за което пък било нужно
представяне на техническите схеми на ел. инсталацията за помещението. Така
възникнали недостатъци, опасни за наемателя, с което наемодятелят бил в
нарушение на чл.230 от ЗЗД, като те не били дребни, за да били дължими за
отстраняване от наемателя. Поради това и на осн. чл.89 от ЗЗД наемът бил
развален по право през м.12.2017г., с оглед липсата на реакция от
наемодателя на молбите на К. за ремонт. Освен това настъпило и основанието
по чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД за нищожност поради невъзможен предмет.
Независимо от изложеното ответницата твърди, че е заплащала наемна
цена всеки един месец на периодите, посочени в исковата молба, с надеждата,
че наемодателят ще отстрани повледата и офисът ще стане годен за ползване.
Цената била заплащана от ищцата всеки месец в брой на Д. - продавачка в
съседния до офиса магазин, за което обаче не й е била издавана разписка от
наемодателя, за което ответницата подала и жалба до ВРП.
Отделно ремонт така и не се осъществил и наемателката била напълно
лишена от възможността за нормално ползване на офиса, поради което не
дължи намена цена за негодната за ползване вещ. Прави възрежение по чл.83
от ЗЗД, като сочи, че тъй като неизпълнението се дължи на обстоятелства, за
които кредиторът е отговорен, обезщетението следва да бъде намалено или
длъжникът напълно де бъде освобовен от отговорност. Счита, че длъжникът
не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне,
като положи грижа на добър стопанин – ако ищецът бил ремонтирал офиса и
го бил направил годен за ползване.
На следващо място твърди, че най-късно на 02.10.2018г., с изтичането
на срока от една година, договорът е бил прекратен, като до този момет К. е
платила всичките си задължения. На 12.10.2018г. обаче ответницата получила
позвъняване от МВР, за да отиде на адреса на офиса на ул. „****. На място
заварила двама полицаи, двама непознати мъже и И. Н., майка на ищеца,
които я чакли. Г-жа Н. й казала да отвори офиса, за да влезе. Тогава
ответницата открила, че г-жа Н. била счупила един от прозорците на офиса,
което признала пред полицаите. Ответницата се опитала да отвори вратата на
офиса, при което установила, че патронът на бравата е счупен и тя не може да
пъхне ключ в него за да отвори офиса. Така, освен че нямало елекричество в
наетия имот от м.12.2017г., най-късно след 12.10.2018г. ответницата вече
била напълно лишена от достъп до него след злоумишлените действия на г-
жа Н.. След това събитие наемателката спряла да плаща наем за офиса, тъй
като вече той бил напълно негоден за ползване,а договорът се считал за
развален. Ответницата съобщила на ищеца и майка му, че ключът е
неизползваем поради злоумишленото повреждане на ключалката на входната
9
врата. В тази връзка оспорва твърдението на ищеца, че след 12.10.2018г. тя е
държала имота, ползвала го и не връщала ключа за него. Счита, че тъй като
никой не може да черпи права от противоправното си поведение, ищецът не
може да търси обещетение за ползването на процесния недвижим имот, след
като сам повредил ключалката и така попречил на ответницата да го ползва.
Евентуално прави възражение за изтекла погасителна давност.
Оспорва всички предявени искове, които моли да бъдат отхвърлени.
В съдебно заседание ищецът оспорва наведените твърдения в отговора
на исковата молба, в т.ч. че имало проблем в електрозахранването, като сочи,
че имало натрупани неплатени сметки за електроенергия, само поради което
електрозахранването в обекта било прекратено.Такова било положението и
при подписване на договора на 02.10.2017г., защото наематалката не била
платила и предишни нейни задължения за ток за имота. Тя изобщо не
плащала и вода за офиса. Нито имало проблем ел. инсталацията в имота, нито
К. искала от Д. схемите за инсталацията. След като били платени сумите в
полза на енергийното дружество и бил въведен във владение ищецът през
2020г. било възстановено и нормалното ползване на електричество в офиса. В
тази връзка през 2017г. ползването не е било предавано, защото всъщност
ответницата е ползвала офиса от 2009г. до 2020г., включително през 2018г.
настанила в него друго лице. Категорично оспорва майката на ищеца да е
чупила прозорци или да е повреждала ключалки на офиса на сина й, напротив
– и след 12.10.2018г. в имота живеел мъж, с позволението на наемателката.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Между страните няма спор и е видно от представения договор от 2009г.,
че от 2009г. до 2017г. са били в наемно правоотношение относно собствения
на ищеца офис №1, находящ се на партерен етаж на сграда на ул. „****,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор №10135.2553.221.5.30,
по което ответницата е била наемател.
На л.11 от делото на ВРС е приложен договор за наем от 02.10.2017г.,
по силата на който ищецът Д., като наемодател, е предоставил на Н. К., като
наемател, ползването на същия офис. В чл.3, ал.1 от договора е посочено, че
„месечният наем се определя в размер на …..лв. от 01.10.2017г. до
31.03.2018г. и на 450.00лв. от 01.04.2018г. до 30.09.2018г. и ще се заплаща от
наемателя до 15-то число на месеца, за текущия месец. При неплащане на
един месечен наем в уговорения срок, договорът за наем се прекратява без
предизвестие и наемателят е длъжен да освободи незабавно имота, както и да
доплати разликата до средния месечен годишен наем, който е 375.00лв., ако
не се постигне друга уговорка". Според чл.10 договорът се прекратява с
изтичане на срока, освен ако не бъде продължен. Съгласно чл.2 от договора,
последният се сключва за една година, като може да бъде продължен само по
взаимно и писмено съгласие на страните.Документът съдържа подпис само на
наемателя, след който е саморъчно дописано: „от м.10 2017г. до м.04.2018г.
10
наемът ще бъде 300лв., след това ще бъде от 01.04.2018г. до 30.09.2018г.
480лв.“, след което е положен отново подпис. Подписът на наемателката е
оспорен от нея.
С отговора ответницата е представила договор за наем от 02.10.2017г. с
идентично съдържание, вече обаче с подписи на двете страни (неоспорени),
но без ръкописния текст в края му.
Приета е още покана от Д. към К. за плащане на задължения и връщане
на наетия обект, която обаче не е връчена на адресата.
От преписите от исковата молба и крайния акт по следното дело е
видно, че Д. с Решение №3881/20.09.2019г., влязло в сила на 10.10.2019г., по
гр.д. №15648/2018г. на ВРС, Н. К. била осъдена да опразни и предаде на А. Д.
фактическата власт върху имота му. За изпълнение на решенито бил издаден
изп. лист, въз основа на който наемодателят образувал изп. д.
№20193110407191 по описа на ДСИ в СИС при ВРС, по което на 04.03.2020 г.
бил извършен въвод във владение на ищеца А. Д..
Представени са разпечатки от калкулатори за законна лихва.
Писменото мнение на г-н Е.Л. не е прието като доказателство.
Представена е разпечатка от системата на „Еенрго-Про Продажби“ АД
по отношение на нечислените сметки за ползване на електроенергия в обект
кл. №**********, от която е видно, че за месец февруари 2017г. е начислена
сумата от 186.95 лв., за месец март 2017г. – 18.76лв., за месец април 2017г.
94,84лв. на 25.04.2017г. е начислена сумата от 19.00 лв. и за месец април - май
сумата от 76.73лв. (л.95 от делото на ВРС).
На л.96 от делото на ВРС е приета Заповед за изпълнение на парично
задължение №7265/01.10.2018г., издадена по ч.гр.д. №14649/2018г. на ВРС за
сумата 396.28лв., представляваща дължимата сума за периода от 20.02.2017г.
– 19.05.2017г. Представени са доказателства за плащането на тези суми –
преводно нареждане от 15.11.2018г. за 377.28лв. и преводно нареждане от
15.11.2018г. за 137.00лв. (мораторна лихва и съдебни разноски по
заповедното производство).
Приобщени са и доказателства за начислени такси за ВиК услуги в
имота, както следва 14.12.2015г. до 16.02.2017г. на стойност 133,48лв., за
периода от 16.02.2017г. до 19.04.2017г. на стойност 21,36лв., за периода от
25.05.2017г. до 13.08.2018г. на стойност 6,94лв., за периода от 13.08.2018г. до
10.04.2019г. на стойност от 25.08лв. и за периода от 10.04.2019г. до
15.10.2020г.
Изискана е преписка 3036/2019г. по писа на ВРП, образувана по жалба
от 20.02.2019г. на Н. К. срещу И. Н., 20.02.2019г., като производството по нея
е приключило със съставяне на протокол за полицейско предупреждение
спрямо И. Н..
От приетото на л.181 от делото на ВРС писмо от 08.02.2022г. от
„Енерго-про продажби“ АД, се установява, че захранването за обект с адрес в
гр.**** ул. „****, офис 1, с абонатен №****, е подадено за прекъсване на
15.02.2017г. поради неплатени задължения по фактура №**** на стойност
11
144.88лв. с падеж 10.01.2017г. След като задълженията са заплатени на
13.03.21017г. подаването е възстановено. На 25.04.2017г. захранването пак е
прекъснато поради неплащане на задължения по фактура №**** на стойност
186.95лв. с падеж 10.03.2017г. След като задълженията са платени на
16.11.2018г., клиентът е подаден за възстановяване на 19.11.2018г.
От заключението по приетата СГЕ, което съдът цени като обосновано и
неоспорено, се установява, че ръкописният текст и подписите в представения
по делото договор за наем са изпълнени от Н. А. К..
Показанията на св. И. Н. съдът цени по реда на чл.172 ГПК, но и като
базирани на лични впечатления за част от показанията. От същите се
изяснява, че Н. К. се нанесла в офиса на ул. „**** през 2009г., когато го наела
за счетоводна кантора. След 2013-2014г. започнала да бави плащането на
наемите и на сметките за ел. енергия и вода, поради което и през 2017г.
подаването на ел. енергия било спирано няколко пъти. През тази 2017г.
сключили нов едногодишен договор за неам, като К. предложила наемът от
октомври до април да бъде в по-малък размер, а от април да бъде в по-голям,
за което страните се съгласили, а наемателката изписала уговорката в
договора. При подписването наемателката дала само капаро 350лв. А след
това спряла да плаща. Свидетелката я търсила многократно, но ответницата
не си вдигала телефона. През 2018г., като наближил крайният срок на
договора, Н. изпратила телеграфен запис на ответницата да се яви, но тя
отново не реагирала. Н. разбрала и че в офиса живее възпитателят на сина на
ответницата. През октомври 2018г. свидетелката отишла да види офиса и тъй
като знаела, че има човек, натиснала вратата с крак и стъклото се пропукало.
Обадила се на полицията и се дръпнала. Възпитателят отворил вратата и
светил с фенерче. Първо пристигнала полицията, в последствие пристигнала
и ответницата. Между двете жени станал спор. В имота към този момент
нямало ток, какъвто нямало още като сключвали договора. Когато освободила
офиса К., синът на Н. платил тока и всичко било наред, нямало късо
съединение. К. била осъдена да върне офиса на наемодателя, въводът за
което бил осъществен през 2021г. В офиса намерили само боклуци.
Показанията на св. Н.Б. съдът цени по реда на чл.172 ГПК, но и като
базирани на лични впечатления за част от показанията. От същите се
изяснява, че няколко години след като отдал под наем офиса на ул. „****, за
А. Д. започнали проблеми, изразяващи се в неплащане на наема и сметките за
ток и вода. Поради това Д. чакал да изтече срока на договора за да си вземе
обратно имота. На 10.10.2018г. И. Н. го потърсила по телефона и го помолила
да дойде до офиса, тъй като видяла лице да влиза в офиса. Когато пристигнал
там имало вече полиция. Виждал е господинът, който бил там и друг път,
когато минавал покрай офиса. Вратата на офиса била притворена, а стъклото -
спукано. Полицаите извършили проверка на самоличност, и лицето
представило лична карта. Н, К. пристигнала след около 10-20 минути. Между
двете жени станал спор.След като по-нататък във времето наемателката
напъснала офиса, с ищеца отишли там. Намерили много боклуци, било
занемарено, но нямало проблем с тока. Когато боядисвали след това имало
ток, пуснали печка-духалка да съхне.
12
Показанията на св. Св.И. се ценят корективно, защото видно от
съдебния протокол, от самото начало, по време и до края на разпита той е
възпроизвеждал съдържанието на писмени бележки, което е недопустимо при
производства по ГПК. За плащането на наемната цена по писмен договор за
наем гласни доказателства са и недопустими на осн. чл.164, т.4 от ГПК. С
тези уточнения от показанията се изяснява, че И. познава К. от 2017г., от
който момент тях му се оплаквала, че в офиса на ул. „**** нямало ток, макар
че с плащала наема. През 2017-2018г. К. ползвала офиса като „мъртъв склад“
и реално не работила от 2017г. там. Държала го, защото имала много вещи
там. Една вечер през октомври, „преди три години“ свидетелят по случайност
отишъл в офиса и пет минути след като влязъл видял счупено стъкло. И. Н.
била счупила стъклото. Н. била с полицаи, които се държали агресивно. И.
повикал К. по телефона. След това офисът станал неизползваем „от ноември
до март“, тъй като вратата била залепена, а имало нещо пъхнато патрона ма
вратата. Имотът бил недостъпен и свидетелят чакал възможност да си вземе
някои вещи до март 2019г. Той преди това бил сложил едно бюро, но някой
бил блъскал и чупил и като отишъл да си вземе март 2019г. вещите, имало
кражба на два настолни компютъра, а дупката в прозореца била станала
голяма. Свидетелят влязъл през нея да погледне и видял, че неговият
компютър и компютърът на ответницата ги нямало. През м. май 2018г.
свидетелят И. започнал да ползва офиса. Водил там детето на ответницата
през деня. Случвало се да остане в офиса след дискотека. В този период в
офиса нямало ток и никога не е имало. Извън това свидетелят бил присъствал
е на предаване на суми – Н. К. отивала до зеленчуковия магазин, държейки
пари в брой и казвала: „Отивам да оставя наема“, което било октомври 2018г.
2019г. Свидетелят лично бил питал продавачката Д. в зеленчуковия магазин,
дали се е плащал наема, а тя му казала: „Винаги съм предавала, каквото ми се
остави“.
Показанията на св. Г.Р. съдът цени като обективни.В частта за
плащането на наемната цена по писмен договор за наем гласни доказателства
са недопустими на осн. чл.164, т.4 от ГПК. С това уточнение от показанията
се изяснява, че свидетелката познава ответницата още от 2008г. Те са
приятелки, а свидетелката е водела счетоводството на К.. Последната
ползвала под наем офис на ул. „****“. В края на октомври 2018г. имали
уговорка с мъжа на свидетелката да помогнат на ответницата да си изнесе
багажа от офиса, но не могли да отключат, тъй като имало нещо в
ключалката. Ответницата й казала, че наемодателката заключила офиса,
защото твърдяла, че не е платила един наем, което не било вярно. Преди това
заключване всеки месец ходила, имало ток, ответницата имала компютри там
и всичко си работело. Р. е виждала два-три пъти как К. изброявала в колата
сума от 450лв., спирали колата и ответницата подавала парите на една едра
жена с червена коса, която стояла отвън.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към
нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
Между страните няма спор и е видно от представения договор от 2009г.,
13
че от 2009г. до 2017г. са били в наемно правоотношение относно собствения
на ищеца офис №1, находящ се на партерен етаж на сграда на ул. „****. Няма
спор и че след 2017г. ползването продължило по общо съгласие. На л.11 от
делото на ВРС е приет писмен договор за наем, подписан от „наемател“,
който документ е напълно идентичен с приложения на л.55 от делото на ВРС
двустранно подписан договор за наем. Подписът за „наемодател“ не е
оспорен, а подписите за „наемател“ е установено от приетата СГЕ, че са
изпълнени от ответницата Н. К.. Поради което и оформянето на 02.10.2017г.
на наемното правоотношение с двустранно подписан писмен договор е
напълно доказано по делото. Клаузите на сделката са отразени в нея и са
идентични в двата писмени документа, поради което двата документа се
явяват екземпляри за всяка от страните от иначе единното наемно
правоотношение, обективирано в писмена форма. В представения от ищеца
документ се съдържа и ръкописния текст: „от м.10 2017г. до м.04.2018г.
наемът ще бъде 300лв., след това ще бъде от 01.04.2018г. до 30.09.2018г.
480лв.“, след което отново има подпис, като от заключението по СГЕ се
установи, че и тези текст и подпис са изписани лично от Н. К.. Поради което
следва да бъде прието, че именно ръчно изписаната цена от наемателката е
договорената между страните, което се и потвърждава от показанията на св.
Н.. Поради които причини се приема за доказано по делото новирането на
наемното правоотношение с нов писмен акт от 02.10.2017г., със срок на
действие една година, с наемна цена за второ шестмесечие от 480лв. на месец
и с отстаналите му договорености.
Основното задължение на наемодателя по предоставяне на имота на
наемателя е било изпълнено, с оглед на безспорното между страните ползване
на офиса от К. от 2009г. поне до м.12.2017г. Очевидно е, че тя е приела
подписване на новия договор с новите условия, при наличната й фактическа
власт върху наетия обект и в състоянието му към подписването му, с което се
свързва и изправността на ищеца при подписване на договора от 02.10.2017г.
Въведените от ответницата твърдения за възникнал проблем в цялата
ел. инсталация на жилището през м.12.2007г. на първо място, дори да биха се
доказали по делото, е изключено да водят до „нищожност на договора“ на
осн. чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД или до „прекратяване по право“ по чл.89, изр.1 от
ЗЗД. Договор за прехвърляне на собственост или на облигационно ползване
на вещ е нищожен поради невъзможен предмет, само ако към момента на
сключването му вещта, предмет на сделката, не съществува фактически. А
основанието по чл.89, изр.1 от ЗЗД вр. чл.231, ал.3 от ЗЗД възниква при
наема, ако предадена за ползване вещ погине при висящото наемно
правоотношение. Никоя от тези предпоставки не се разкрива чрез
твърденията за последващ сключването на сделката проблем в ел.
инсталацията на наетия обект, поради което доводите са генерално
несъставомерни по чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД и чл.89, изр.1 от ЗЗД.
Съобразно чл.231, ал.2 вр. чл.230, ал.2 от ЗЗД при възникнали в хода на
наемното правоотношение значими повреди по предоставената вещ, на първо
място наемателят може да иска от наемодателя да ги отстрани или да поиска
намаляване на наемната цена. Може също да ги отстрани, като прихване след
14
това стойността на ремонта от задълженията си. Той може на последно място
да развали договора, но след като даде на наемодателя подходящ срок за
изпълнение, съобразно чл.87, ал. 1 от ЗЗД, като изявлението за разваляне по
този ред следва да бъде изрично и ясно, с предупреждение за последиците от
неизпълнение задълженията на наемодателя. В настоящия случай ответницата
изобщо не е отправила подобни изявления и предупреждения, напротив –
дори по нейни твърдения и показанията на водени от нея свидетели е
продължила да ползва офиса, най-малко като склад за нейни вещи и най-
малко до изтичане на едногодишния му срок на действие. Поради което със
сигурност разваляне на наемното правоотношение не е настъпило през
м.12.2017г.
Последното се потвърждава изцяло и на друго основание – липсата на
доказване изобщо за наличие на сериозна повреда в ел. инсталацията. За тези
твърдения няма нито едно писмено или експертно доказателство, а правилно
свидетелските показания в писмена форма на лицето Е.Л. не са приети от
ВРС като допустимо доказателство. Показанията на двамата свидетели на
ответницата основно касаят липсата на електричество в офиса след определен
момент, но съвсем не изясняват причините за това. Същевременно от
приетите писма от „Енерго - про прадажби“ АД се установи, че към месец
12.2017г. електроподаването към имота е било прекъснато, поради неплащане
на задължения за електроенергия, генерирани от наемателя при ползването на
нетия обект в предишен момент. Възстановяването на ел.енегията е
настъпило едва на 19.11.2018г., след заплащане на натрупаните сметки. И
макар липсата на входяща ел. енергия да не изключва напълно възможността
в обекта да е имало и техническа повреда, то коментираното преустановяване
на подаването на ел. енергията разколебава и без това недоказаното
твърдение за сериозна техническа повреда и логично може да обясни липста
на ток в имота, при липса на други доказателства.
С оглед на горното съдът приема, че наемното правоотношение не било
прекратено в по-ранен момент от изтичане на едногодишния му срок. От една
страна не е настъпил юридически факт, въз основа на който някоя от страните
да се е възползвала изрично от правото да прекрати или развали едностранно
договора, а от друга и двете страни и свидетелите им изясняват
продълженото през целия едногодишен срок ползване на вещта със знанието
на наемодателя. В тази връзка относно автоматичното прекратяване поради
неплащане може по аналогия от мотивите на ТР №4/18.06.2014г. на ОСТГК
на ВКС да се изведе за случая нуждата от позоваване на това право от
изправната страна, което да е достигнало до неизправната, но такова няма
осъществено. Напротив – според св. Б. наемодателят е чакал да изтече срока
на договора за да си вземе обратно имота; св. Н. е отишла да види офиса
около изтичане на въпросната година, през м.10.2018г.; а искът на А. Д. по
чл.233, ал.1 ЗЗД за връщане на офиса бил предявен на 17.10.2018г. – все
данни за допуснато и запазено ползване на имота до края на срока. Поради
това съдът приема, че наемното правоотношение в случая е било прекратено с
изтичането на едногодишния му срок на действие.
С оглед на изложеното за наемателката е възникнало задължението за
15
плащане наемната цена в уговорения и по-горе мотивиран размер, при
липсата както на доказано основание за намаляването му, така и на изрично
отправено волеизявление за това. За заплащането на наема за исковия период
обаче не бяха ангажирани никакви писмени доказателства, а свидетелските
показания за изпълнение на паричен дълг по писмен договор са недопустими
на осн. чл.164, т.4 от ГПК. Ето защо главният иск следва да бъде уважен
изцяло в предявения размер и за заявения период, при липсата и на
възражения за неправилно изчисляване на размера, релевирани пред ВОС.
Съответно основателен се явява акцесорният иск за обезщетение за забава в
размер на законната лихва за заявения период, считано за след съответния ден
на забава (от 16-то число на месеца, за който се е дължало плащането), на осн.
чл.86 от ЗЗД вр. чл.84, ал.1 от ЗЗД, в предявения по делото размер, и срещу
който няма възражения за неправилно изчисление, релевирани пред ВОС.
Първите главен и акцесорен следва да бъдат изцяло уважени.
Относно следващите главен и акцесорен иск следва да се посочи, че с
Решение №3881/20.09.2019г. по гр.д. №15648/2018г. на ВРС, влязло в сила на
10.10.2019г., постановено по иска по чл.233, ал.1, изр.1 от ЗЗД на А. Д. срещу
Н. К., последната е осъдена да да опразни и предаде на ищеца фактическата
власт върху офиса, предмет на вече прекратеното към този момент наемно
правоотношение. Решението по иска по чл.233, ал.1, изр.1 от ЗЗД се ползва
със СПН относно предпоставките на защитимото право – че към устните
състезания пред ВРС (м.09.2019г.) наемателката К. е била във фактическа
власт на офиса, разполагала е с ключа за него и е съхранявала там нейни
вещи, както и че това е било без основание, при прекратено наемно
правоотношение. Тази СПН обвързва страните по делото на осн. чл.298, ал.1
от ГПК и на осн. чл.299, ал.1 от ГПК не подлежи на преразглеждане. Поради
което изобщо твърденията, че ищецът и майка му били отнели на ответницата
достъпа до имота през м.10.2018г. не би следвало да се разглеждат, защото те
биха довели до неоснователност на иска по чл.233, ал.1 от ЗЗД. Въведените и
пропуснатите възражения на ответницата срещу този иск се преклудират след
производството по него. А изправността на наемателката за задължението й
за връщане на вещта е отхвърлена от съда.
В допълнение от съвкупния анализ на всички гласни доказателства по
делото не се достига до извод, че именно Н. е повредила ключалката на
вратата на офиса. Показанията на св. И., освен че следва да се ценят
корективно, защото видно от съдебния протокол от самото начало и до края
на разпита той е възпроизвеждал съдържанието на писмени бележки, което е
недопустимо в граждански процес, съдържат информация само, че Н. е
счупила стъкло, но изобщо не че тя повредила патрона – напротив сочи се, че
„имало нещо пъхнато патрона на вратата“ без данни за авторство на деянието.
В същия смисъл са показанията на св. Р., че „имаше нещо в ключалката“,
също без данни за авторство на деянието. Св.И. признава и че през 2018г.
свидетелят е бил допуснат от К. да ползва обекта, в който започнал да си
съхранява вещи, които си взел през март 2019г., неясно как. И. посочва и че
пак през 2018г. К. държала в офиса много свои вещи, които според св. Р.
искала да си вземе, но не успяла през м.10.2018г. Същевременно обаче от
16
протокола на ДСИ за въвод в началото на 2020г. е видно, че тогава на място
са били открити само изпочупени от бюра и секции, както и боклуци, която
ясно показва, че вещите на И. и на К. са били прибрани. Което при вече
установеното от съд неизпълнение на задължението за връщане на нает обект
след прекратяване на договора обуславя извод за продъжаващата фактическа
власт на наемателката до крайния въвод на наемодателя във владение, което е
било против волята на наемодателя, видно от обсъдените материали.
От изложеното следва, че искът по чл.236, ал.2 от ЗЗД се явява доказан
по основание за заявения му период. Размерът на обезщетението се определя
съобразно средния пазарен наем на имота, но не по-малко от наемната цена,
която бе мотивирана по-горе. Доказване на реални плащания на цялото или на
част от това обезщетение не беше проведено. В тази част могат да се ползват
свидетелски показания, защото договорът е прекратен. Видно от показанията
на св. И. обаче, той присъствал на предаване на суми, когато Н. К. отивала до
зеленчуковия магазин, държейки пари в брой и казвала: „Отивам да оставя
наема“, което било октомври 2018г. или 2019г.; той питал продавачката Д. в
зеленчуковия магазин, дали се е плащал наема, а тя му казала: „Винаги съм
предавала, каквото ми се остави“. Касае се за абстрактни данни, които не
доказват ясни по време, размер и получател конкретни плащания. Пак така
неконкретизирани са показанията на св. Р., че „два-три пъти“ виждала как К.
изброявала в колата сума от 450лв., спирали колата и ответницата подавала
парите на едра жена с червена коса, която стояла отвън. Изпълнение на
парично задължение не може да се предполага или доказва уклончиво, както
в случая. Отделно от това плащането следва да бъде надлежно по смисъла на
чл.75, ал.1 или ал.2, изр.1 от ЗЗД, но в случая получателят на сумите също не
е индивидуализиран, още по-малко да е бил доказано овластен от кредитора
за това. Поради това надлежно доказване на реални плащания на обезщетение
не беше проведено. Затова искът по чл.236, ал.2 от ЗЗД следва да бъде уважен
изцяло в предявения размер, срещу който пред ВОС няма възражения за
неправилно изчисление. Съответно основателен се явява и акцесорният иск за
обезщетение за забава в размер на законната лихва за заявения период,
считано за след съответния ден на забава (от 16-то число на месеца, за който
се е дължало плащането), на осн. чл.86 от ЗЗД вр. чл.84, ал.1 от ЗЗД, както и в
предявения по делото размер, срещу който също няма възражения пред ВОС
за неправилно изчисляване. Ето защо и вторите главен и акцесорен иск следва
да бъдат уважени.
Възраженията за изтекла погасителна давност са неоснователни, защото
разгледаните исковете за неплатени наеми, обезщетения и лихви са предявени
за вземания, чиято изискуемост е възникнала до три години преди депозиране
на исковата молба.
В заключение по изложените съображения не могат да бъдат споделени
възраженията на въззивника за неправилност на решението при необосновано
тълкуване на доказателствата. Поради съвпадане на крайните изводи на
въззивния съд с тези на първоинстанциионния, решението на последния
следва да бъде потвърдено.
По разноските: С оглед изхода по делото пред ВОС разноските пред
17
ВРС не следва да бъдат ревизирани.
Предвид изхода по делото пред ВОС и представените доказателства, на
ищеца-въззиваем се следват разноски за адвокатски хонорар от 1540лв.,
срещу който няма възражение за прекомерност.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2558/31.07.2022г., с коригирана в него
ОФГ с Решение №3489/15.11.2022г., постановени по гр. д. №5138/2021г. на
ВРС, 30-ти състав.
ОСЪЖДА Н. А. К., ЕГН**********, да заплати на А. Н. Д.,
ЕГН**********, сумата от 1540.00лв. – сторени разноски пред ВОС за
адвокатски хонорар, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от получаване на съобщението от страните, при наличие на
предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18