Решение по дело №99/2021 на Административен съд - Стара Загора

        Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 153

         15.04.2021 г., гр. Стара Загора

         В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Административен съд Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на пети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:   

                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

 

 

при секретаря Албена Ангелова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдия КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №99 по описа на съда за 2021 г.

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК /Административнопроцесуален кодекс/ във връзка с чл. 118, ал. 3, във връзка с ал. 1 от КСО /Кодекс за социално осигуряване/.

            Образувано е по жалба на Т.Т.К., ЕГН ********** ***, чрез адвокат К.Л. ***, против решение №Ц 2153-23-26 от 25.11.2020 г. на Директора на ТП на НОИ, гр. Стара Загора, с което е оставена без уважение подадената от К. жалба срещу разпореждане №********** от 09.07.2020 г. на Началник на отдел „Пенсии“ - ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ, гр. Стара Загора, а оспорваното разпореждане е изцяло потвърдено.

            В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на решението и на потвърденото с него разпореждане в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. Излагат се съображения, че неправилно от административния, а в последствие и от решаващия орган в лицето на Директора на ТП на НОИ, гр. Стара Загора било прието, че с провеждането на задължителния юридически стаж след завършеното обучение по специалност „Право“, се прекратявало основанието за получаване на отпуснатата вече наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Твърди се, че срокът на обучение на студентите по специалност „Право“ не приключвал с успешното полагане на държавните изпити от гл. т. на това, че целта на обучението била свързана с получаването на правоспособност за упражняване на съответната професия. В този смисъл времето на полагане на предвидения в Глава четиринадесета от Закона за съдебната власт /ЗСВ/ стаж, като предпоставка за придобиването на юридическа правоспособност, следвал да бъде включен в периода на обучение, като едва след успешното полагане на предвидения пред Министерство на правосъдието изпит реално приключвало обучението по специалността „Право“.  Посочва се също, че ЗСВ се явявал специален закон спрямо определянето на изискванията за завършване на обучението, като разпоредбата на чл. 82, ал. 1 от КСО се намирала в явно противоречие с него. В тази връзка се заявява, че в конкретния случай жалбоподателката отговаряла на изискванията за получаване на наследствена пенсия, тъй като същата се имала качеството на учаща за периода на полагания от нея стаж като стажант-юрист.

            Иска се отмяна на оспорваното решение №Ц2153-23-26 от 25.11.2020 г. на Директора на ТП на НОИ, гр. Стара Загора и потвърденото с него разпореждане №********** от 09.07.2020 г. на Началник на отдел „Пенсии“ - ръководител ПО при ТП на НОИ, гр. Стара Загора, както и възстановяване плащането на наследствената пенсия за периода от 10.03.2020 г. до 24.11.2020 г. Претендират се сторените по делото разноски, представляващи договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат.

 

            Оспорващият, редовно призован в с. з., не се явява и не се представлява. С представена по делото писмена молба жалбата се поддържа изцяло.      

Ответникът – Директор на ТП на НОИ, гр. Стара Загора, редовно призован, не се явява, като се представлява от старши юрисконсулт И., която оспорва жалбата като неоснователна. Излага съображения за законосъобразност на оспореното пред съда решение. Отправя се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, Съдът приема за установено от фактическа страна следното:

 С Разпореждане №********** от 03.06.2013 г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ, гр. Стара Загора, на основание чл. 82, ал. 1 от КСО и считано от 26.04.2013 г., на Т.Т.К. била отпусната наследствена пенсия поради общо заболяване в качеството й на единствен законен наследник на починалата М.Д.П.– майка на жалбоподателката. Пенсията била изплащана до 13.06.2014 г., за времето през което К. придобивала средно образование в Търговска гимназия „Княз Симеон Търновски“, гр. Стара Загора, съответно след тази дата изплащането й е било спряно. Във връзка с подадено на 17.10.2014 г. заявление от К. и приложено уверение от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, досежно факта, че жалбоподателката била записана в редовна форма на обучение по специалността „Право“ във висшето учебно заведение, считано от 01.10.2014 г. с разпореждане № ********** от 22.10.2014 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ, гр. Стара Загора било възобновено изплащането на наследствената пенсия.

С писмо изх. №66-ЦЦАОС от 25.06.2020 г. на Директора на Университетския център за административно обслужване на студентите към ВТУ /л. 25/ пенсионният орган бил уведомен, че Т.Т.К. с факултетен №Ю-2348, специалност „Право“, редовна форма на обучение, образователно-квалификационна степен „магистър“ се е дипломирала в рамките на проведената първа държавна изпитна сесия за випуска, съгласно протокол №20191 от 19.12.2019 г.

Въз основа на това било постановено разпореждане №********** от 09.07.2020 г. /л. 24/, с което на основание чл. 98, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 96, ал. 1, т. 4 от същия кодекс била прекратена получаваната наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Т.Т.К., считано от 20.12.2019 г. Срещу разпореждане №********** от 09.07.2020 г., К. подала жалба по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО /л. 20/, в която посочила, че неправилно била прекратена получаваната от нея пенсия, тъй като същата не била завършила обучението си и продължава да е учаща, поради факта, че провеждала задължителния стаж по чл. 294, ал. 1 от ЗСВ, като в подкрепа на това приложила заповед №СД-03-83 от 27.02.2020 г. на Министъра на правосъдието и акт за встъпване в длъжност от 10.03.2020 г. /л. 21-22/.

         С обжалваното решение, Директорът на ТП на НОИ, гр. Стара Загора отхвърлил жалбата против разпореждане №********** от 09.07.2020 г. на Началник на отдел „Пенсии“ - ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ, гр. Стара Загора. Решението било връчено на К. на 01.02.2021 г., а жалбата срещу него подадена на 12.02.2021 г.

 Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, намира от правна страна следното:

По допустимостта - оспорването, като направено от легитимирано лице, притежаващо правен интерес, в законово установения срок по чл. 118, ал. 1 от КСО, против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност и пред местно компетентния административен съд, се явява процесуално допустимо. Липсват основания по чл.159 от АПК за оставяне на жалбата без разглеждане като недопустима.

 Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

          Оспореното решение е постановено от материално и териториално компетентния по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а”, във връзка с чл. 117, ал. 3 от КСО административен орган - Директор на ТП на НОИ, гр. Стара Загора в предвидената съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК форма. Съдържа фактически и правни основания за неговото издаване. Няма допуснати съществени процесуални нарушения. Ето защо не са налице основания за обявяването му за нищожно, съотв. за незаконосъобразно по см. на чл.146, т.1-3 от АПК.

              Административноправният спор в случая се свежда относно правото на лицето на наследствена пенсия по смисъла на чл. 82, ал. 1 от КСО след дипломирането му и по времето на провеждане на стажа за придобиване на юридическа правоспособност, съгласно изискването на Глава ХІV от ЗСВ.

По фактите няма спор между страните по делото, като се установява, че към момента на издаване на оспорения пред директора на ТП НОИ, гр. Стара Загора административен акт и към момента, от който е постановено прекратяване изплащането на наследствена пенсия – 20.12.2019 г., жалбоподателката няма навършена възраст от 26 години, но съгласно информацията предоставена от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ тя е дипломирана в рамките на проведената първа държавна изпитна сесия за випуска, съгласно протокол №20191 от 19.12.2019 г. Не се спори и, че К. е встъпила като стажант-юрист в Окръжен съд -Велико Търново на 10.03.2020 г. за срок от шест месеца, като съгласно акт за напускане от 24.11.2020 г., тя е напуснала длъжността на същата дата /л. 12/.

При редакция на разпоредбата на чл. 82, ал. 1 от КСО до изменението й, в сила от 01.01.2017г., стажът, който полагат дипломираните юристи по специалност "Право", се включваше в "срока на обучение" по смисъла на чл. 82, ал. 1 от КСО, като подзаконовата разпоредба на чл. 34, ал. 4 от НПОС до 01.01.2017 г. не бе съобразена със специфичните изисквания за придобиване на юридическа квалификация, установени в специалния закон – ЗСВл.

          Със сега действащата редакция на чл. 82, ал. 1 от КСО /ред. ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г./ се предвижда право на наследствена пенсия в полза на децата до навършване на 18 - годишна възраст, а след навършването й, ако учат - за срока на обучението, но не по-късно от навършването на 26 - годишна възраст, както и над тази възраст, ако учат и ако са се инвалидизирали до 18 – годишна възраст, съответно до 26 - годишна възраст. Децата, които се считат за учащи, се определят с наредбата по чл. 106. Децата, които полагат стаж след дипломиране, не се смятат за учащи.

Видно от доказателствата по делото,  жалбоподателката е упражнила субективното си право да получи наследствена пенсия, като е подала заявление в качеството си на учащо дете преди изменението на чл. 82, ал. 1 от КСО /ред. ДВ бр. 98 от 2016г. /. Оспореното решение на директора на ТП на НОИ, гр. Стара Загора, а и първоначално постановеното разпореждане са постановени вече при действието на чл. 82, ал. 1 от КСО след изменението на текста, т.е. в редакцията му, в сила от 01.01.2017 г. Като приложима материално-правна норма, чл. 82, ал. 1 от КСО съдържа фактическия състав, при наличието на който лицата имат право да получават наследствена пенсия.

На първо място това са лицата, които не са навършили 18 години, без оглед на това дали учат или не. Правоимащи са и децата, за които следва да са налице другите кумулативни предпоставки - да са на възраст от 18 до 26 години и да учат в качеството си на преки наследници на починалото лице, което ги е издържало, както и над тази възраст, ако учат и ако са се инвалидизирали до 18 -, съответно до 26 - годишна възраст. Според чл. 34, ал. 3 от НПОС лицата, завършващи последния курс на обучение, се считат за учащи до дипломирането си, но не по-късно от края на втората сесия за дипломиране на курса. Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗВО обучението по всяка специалност на образователно-квалификационна степен "бакалавър" или "магистър" завършва с държавен изпит или със защита на дипломна работа. Съгласно чл. 42, ал. 8 от ЗВО, диплома за завършена степен съгласно чл. 7 се присъжда след успешно изпълнение на всички задължения, предвидени по учебния план, независимо от календарния срок на обучение. Съгласно нормата на чл.12, ал. 1 от Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Право" и професионална квалификация "юрист", /в ред. ДВ, бр. 35 от 2.05.2017 г., изм., бр. 41 от 18.05.2018 г., в сила от 18.05.2018 г., приложима към датата на прекратяване на наследствената пенсия, съответно отм., бр. 50 от 2.06.2020 г., в сила от 2.06.2020 г./, обучението на студентите по специалността "Право" завършва с полагане на държавни изпити по публично-правни, гражданскоправни и наказателно-правни науки, т. е. законодателят установява, че специалността „Право“ се придобива винаги след полагането на три държавни изпита, като с успешното им полагане реално приключва обучението на студентите във висшето учебно заведение по тази специалност. За да придобият обаче юридическа правоспособност, завършилите висше образование по специалността "Право" следва да преминат 6 - месечен стаж като стажант - юристи и да положат изпит пред Министерство на правосъдието, съгласно чл. 294 и сл. от ЗСВ.

Няма спор, че с полагането на съответните държавни изпити по специалността "Право", лицата получават съответната диплома за завършено висше образование - чл. 42, ал. 8 от ЗВО във връзка с чл. 12, ал. 1 от Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Право" и професионална квалификация "юрист" или както вече се отбеляза - с полагането на държавните изпити завършва обучението на студентите по специалността "Право". В тази връзка неоснователни се явяват доводите, свързани с правния характер на юридическата правоспособност, чиято регламентация се урежда от разпоредбите на чл. 294-301 от ЗСВ.  Същите се намират в глава XIV "Придобиване на правоспособност", а тяхното систематично и логическо тълкуване не води до извод, че стажът след дипломирането на студентите по специалност „Право“ се включва, т.е. е част от периода на обучение за придобиване на висшето образование по специалността „право“. Използваният термин в ЗСВл. е придобиване на правоспособност, а не придобиване на специалност "Право", т.е. те не са тъждествени. Задължителният стаж по ЗСВл. включва практическо обучение, но не и теоретическо такова, поради което не е част от обучението за получаване на висше образование по специалността "Право", в смисъла, който се влага в ЗВО. Това практическо обучение не се предвижда като предпоставка нито в ЗВО, нито в Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Право" и професионална квалификация "юрист". В подкрепа на гореизложеното е, и разпоредбата на чл. 296, т. 2 от ЗСВ, която предвижда, че кандидатът за стажант-юрист подава в Министерството на правосъдието нотариално заверено копие от диплома или уверение за завършено висше образование по специалността "Право".

За да постанови своето решение в конкретния смисъл, органът се позовава на извършеното законодателно изменение на нормата на чл. 82, ал. 1 от КСО /в сила от 01.01.2017 г./, което е при правилно приложение на материалния закон. Изрично в чл. 82, ал. 1 от КСО се сочи, че децата които полагат стаж след дипломиране, не се считат за учащи, а кои са учащи за нуждите на КСО законодателят определят в наредбата по чл. 106 от КСО. Съгласно чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО пенсията се прекратява, когато отпадне основанието за получаването й. В конкретния случай и съобразно разпоредбата на чл. 82, ал. 1 от КСО е налице визирано основание за прекратявани изплащане на въпросната пенсия, доколкото се удостоверява пред ответника, че Т.К. вече е завършила обучението си по специалност „Право“, полагайки успешно предвидените държавни изпити и същата вече няма право на наследствена пенсия, считано от 20.12.2019 г.

Съдът не споделя изложеното в жалбата, че разпоредбите на чл. 294 и сл. от ЗСВ се явяват специални по отношение на разпоредбата на чл. 82, ал. 1 от КСО, тъй като очевидно двата закона уреждат различна материя /с КСО се уреждат обществените отношения, свързани с държавното обществено осигуряване и допълнителното задължително и доброволно осигуряване, а със ЗСВ - устройството и принципите на дейността на органите на съдебната система и взаимодействието помежду им и с органите на законодателната и изпълнителната власт/, поради което двата закона не могат да се намират в съотношение на общ към специален.

В конкретния случай с оглед горното и доказателствата по делото, правилно е възприето, както от началника на отдел „Пенсии“ - ръководител ПО при ТП на НОИ, гр. Стара Загора, така и от решаващия административен орган в лицето на Директора на ТП на НОИ, гр. Стара Загора, че са налице законовите предпоставки за прекратяване на наследствената пенсия на Т.Т.К., считайки, че последната е изгубила качеството си на учащ по смисъла на чл. 82, ал. 1 от КСО. Постановеното от Директора на ТП на НОИ – Стара Загора решение, с което се отхвърля жалбата на К. срещу разпореждане №********** от 09.07.2020 г. е валидно и законосъобразно постановено, вкл. при правилно приложение на закона и съобразено с неговата цел. Подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

            При този изход на делото и предвид своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника за присъждането на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Старозагорски административен съд

                                 

                                                                Р     Е     Ш     И     :

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Т.Т.К. с постоянен адрес ***, против Решение №Ц 2153-23-26 от 25.11.2020 г. на Директора на ТП на НОИ, гр. Стара Загора, с което е оставена без уважение, подадената от Т.Т.К. жалба против разпореждане №********** от 09.07.2020 г. на Началник на отдел „Пенсии“ - ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ, гр. Стара Загора.

ОСЪЖДА Т.Т.К., ЕГН ********** ***, да заплати на ТП на НОИ, гр. Стара Загора, сумата от 100.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

            Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, чрез Административен съд Стара Загора пред Върховния административен съд.

 

                                                                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: