Мотиви

към присъда № 300  от  19.11.2018 год.  по НОХ дело № 384 по описа за 2018 г. на Районен съд гр. Варна,четиридесет и пети наказателен състав

Варненска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 624/2017 год. по описа на 02 РУП Варна срещу подсъдимия  Д.К.И. с ЕГН ********** ***  затова, че на 19.05.2017 год. в гр.Варна без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество – марихуана с общо нетно тегло 0,45 грама,  със съдържание на наркотично действащ компонент - тетрахидроканабинол – 5,78 % на стойност 2,70 лв. – престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК.

Съдебното производство спрямо подсъдимия бе проведено в негово отсъствие и по реда на чл.269, ал.3, т.4, б. ”а ”от НПК. За да пристъпи към разглеждане на делото в хипотезата на тъй нар.”задочно производство”, съдът съобрази обстоятелството, че подсъдимия не е намерен/ променил е адреса си без да уведоми съответните органи, налице са данни, че се намира извън пределите на РБългария  и не е известно местонахождението му , което дава основание на съда да приеме, че провеждането на тъй нар. „задочно производство”, в отсъствие на предаденото за съд лице, няма да попречи за разкриване на обективната истина по делото.

С оглед разглеждане на делото по реда на „задочно производство” , подс. И. в съдебно заседание се представлява от адв.            Д.,ВАК, назначен за служебен защитник.

В хода по същество представителят на РП Варна счита, че по безспорен начин е доказано престъплението по чл.354а, ал.3, т.1 от НК.

Излага становището, че от събраните в хода на съдебното следствие по безспорен начин е доказано извършеното деяние, както от обективна, така и от субективна страна. Според представителят на РП Варна при определяне на наказанието следва да се отчете, че подсъдимия е осъждан, както за престъпления против собствеността, така и отново за държане на наркотични вещества, поради което се иска налагането на наказание лишаване от свобода около минималния определен в закона, което да бъде изтърпяно ефективно и глоба в минимален размер.

Посочва, че са налице условията на чл.53 от НК за отнемане и унищожаване на веществените доказателства.

Защитникът на подсъдимия, адв.Д., ВАК застъпва тезата, че в конкретния случай следва да се приложи ал.5  – маловажен случай, поради много ниската стойност, както и факта, че се касае за лична употреба.

Съдът, след като прецени събраните и приложени по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Според обвинителния акт на 19.05.2017 год. свидетелите Г.П.Т. и Д.Н.Г. – полицейски служители  ООР към 02 РУП Варна били на работа като автопатрул. Около 12 часа със служебен автомобил патрулирали в района на стадион „Спартак”, като се движели по бул.”Ян Палах”, в посока жк „Чайка”.Автомобилът се управлявал от свидетеля Г.. При обхода, свидетелите забелязали пред тях да се движи лек автомобил „Ауди А6” с рег. № ***. Решили да му извършат проверка и го последвали.Водачът на автомобила завил в дясно, навлязъл в паркинга на „Палах център” и паркирал. Полицейския автомобил спрял до него. Г. и Т. излезли от автомобила, като св. Т. се отправил към мястото на водача на автомобила, а св. Г. отишъл към предна дясна врата. Представили се на водача и поискали документите му за самоличност. Установили, че това е подс.И., като след направена справка в ОДЧ разбрали, че същия е с множество криминални прояви, включително и за притежание на наркотични вещества. Полицейските служители попитали И. дали  в себе си или в автомобила има забранени вещи и вещества, в това число и наркотични вещества, като преди И. да отговори, св.Т. забелязал, че на предна дясна седалка в автомобила има поставена найлонова торба в която имало лаптоп, зарядно за него и топче от алуминиева фолио. Полицейските служители попитали подсъдимия дали последното не е тревиста маса, при което подс.И. потвърдил, че се касае за марихуана, негова за лична употреба.

С протокол за доброволно предаване подс.И. предал един брой топче от алуминиево фолио, съдържащо изсушена зелена тревиста маса.

От заключението на назначената и изготвена по досъдебното производство
физико-химична експертиза към БНТЛ-ОД-Варна, е видно, че сухата зелена на цвят растителна маса увита в метално фолио, приложени в бял на цвят хартиен плик, предадени с протокол за доброволно предаване от Д.  К.И., представляват части от растението Харбе канабис Индика сатива, известно като марихуана / индийски коноп, канабис/ и съдържа активен компонент – тетрахидроканабинол с нетно техло 0,45 грама.

Съдъражанието на активен компонент тетрахидроканабинол в марихуаната е 5,78 %.

Марихуаната има наркотично действие, няма легална употреба, пазар и производство и е поставена под контрол в Списък I “ Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина” от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл.3,ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.

От изготвения протокол за оценка на наркотичните вещества е видно, че стойността на приобщените като веществени доказателства наркотични вещества възлиза на 2,70 лв..

По делото е назначена и СПЕ, от заключението на която се установява, че по време на инкриминираното деяние – 19.05.2017 год., подс.И. не е бил със синдром на зависимост към хероин, а само с епизодична употреба на марихуана.Към момента на извършване на деянието И. е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си и може да носи наказателна отговорност. Физическото и психическото състояние на подсъдимия му позволява правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях.Той може да участва и да се защитава сам в наказателното производство.

Посочените фактически обстоятелства се установяват по един безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните свидетели Г. и Т., приобщени по делото и по реда на чл.281,ал.5,вр. ал.1,т.5 от НПК, обясненията на подсъдимия, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 279, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от НПК, от заключенията на съдебно физико химическата и съдебно психиатричната експертизи, а също и от писмените и веществени доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал.

Съдът кредитира изцяло заключението по изготвените  и приети по делото експертизи, като намира, че същите са обективни, пълни и изготвени от лица, притежаващи специалните знания за това, както и относими към основния факт на доказване в производството.

При така очертаната фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че подс.И. от субективна и обективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК.

Налице е извършено съставомерно деяние по посочения текст от обективна страна.  Предмет на престъплението е марихуана с активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол. Същото няма легална употреба, пазар и производство и е поставено под контрол /забрана/ съгласно списък ІІ на Конвенцията на ООН за психотрпопните вещества от 1971г.и Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Съгласно посочения закон въпросното наркотично вещество е включено в Приложение №1 към чл.3 ал.2 и представлява вещество с висока степен на риск /високорисково наркотично вещество/ за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с него, забранен за приложение в хуманната и ветеринарната медицина.

Подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на горепосоченото престъпление в една форма- държане на високорисково наркотично вещество, тъй като към момента на предаването му с протокол за доброволно предаване от 19.05.2017 год. е било в него. Налице е довършено престъпно деяние, тъй като е установил своя фактическа и юридическа власт върху горепосоченото наркотично вещество, без да има надлежно разрешително по горепосочения закон.

Субект на престъплението е всяко наказателно отговорно лице – в конкретния случай това е подсъдимия Д.К.И., роден на *** год. в гр.Варна, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, не работещ, живущ ***, ЕГН **********. Същият е  пълнолетно, вменяемо лице – по време на извършване на деянието е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

От субективна страна деянието е извършено умишлено, с оглед разпоредбата на чл.11,ал.2 от НК при пряк умисъл, тъй като подсъдимия е съзнавал обществената опасност на същото, доколкото е бил наясно, че държи наркотик и няма издадено разрешение за това. Предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им. Умисълът на подсъдимия е обхващал обстоятелствата, че упражнява фактическа власт върху наркотичното вещество по описания по-горе начин и от вид и със съдържание , описани по-горе без надлежно разрешение за това.

Причини и условия за извършване на деянието  са  злоупотреба с наркотични вещества.

По наказанието:

Размерът на наказанието за извършеното от И. деяние съдът определи при условията на чл.54 НК, като отчете степента на обществена опасност на деянията и дееца, подбудите за извършване на деянието, отегчаващите и смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства и преследваните цели на генералната и специална превенция по чл.36 НК при налагане на наказанието.  

 Степента на обществена опасност на деянието – „държането на наркотично вещество – марихуана  е с висока степен на обществена опасност.

       Обществената опасност на дееца съдът също преценява като висока. Същият не упражнява трайно никакъв общественополезен труд и показва склонност към трайно създадени престъпни навици. Той е осъждан 5 пъти до настоящия момент/виж бюлетините за съдимост/.

    Законово определения размер на наказанието „лишаване от свобода” за престъпление по чл.354а, ал.3,т.1 от НК е  от една до шест години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева.

    Поради високата обществена опасност както на деянието, така и на дееца съдът счете, че по отношение на Д.К.И. е неприложима хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 НК относно определяне размера на наказанието. Не е налице нито една от двете кумулативно предвидени в тази разпоредба предпоставки, обуславящи приложението й.

Предвид горното съдът наложи на подс.И. наказание лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на 2000 лв..

На осн. чл.57,ал.1,т.3 от ЗИНЗС определи общ режим на изтърпяване на наказанието.

Доводите на зашитника на подсъдимия за преквалификация на деянието като маловажен случай по чл.354а,ал.5 от НК не се споделят от състава на съда.

В съдебната практика се приема, че маловажността на случая е в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства. Така че, за да се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди всичко от размера на вредните последици, но от значение остават и другите смекчаващи обстоятелства (в този смисъл, ТР № 23/81 г. на ОСНК). Преценката дали едно деяние представлява маловажен случай се извършва на основата на фактическите данни по конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното (Решение № 19/2008г. на ІІ НО., Решение № 69/2010г. на ІІ НО., Решение № 306/2009г. на ІІІ НО.). В настоящия случай действително количеството наркотично вещество е малко и на ниска стойност, действително както посочва защитата би могло да се приеме, че се касае за държане на високо рисково вещество за лична употреба, но установените по делото обстоятелства свързани с личността на дееца , дават основание на съда да приеме, че  случаят не показва по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид.

Състава на съда не възприема и доводите изложени от защитата , свързани с приложението на чл.9,ал.2 от НК.

Разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, макар и да е приложима за всички престъпления по НК, защото е обща, без да има значение липсата или наличието на парична равностойност на предмета на престъплението, изисква като необходимо условие деянието, макар и да осъществява признаците на престъпление поради своята малозначителност да не е обществено опасно или неговата обществена опасност да е явно незначителна. Малозначително според съдебната практика е това деяние, което или въобще не може да окаже отрицателно въздействие, тъй като е лишено от значение по начин, че не застрашава реално съществуващите отношения, поради което не е обществено опасно, или без да се изключва обществената му опасност може да обоснове явна незначителност, т.е. такава ниска степен, че не е достатъчно, за да бъде определено извършеното като престъпление. Липсата на възможно отрицателно въздействие и незначителност обаче трябва да бъде установено по категоричен начин и без съмнение да бъде изключено дори вероятността за някакъв обществено значим, отрицателен обществен ефект. В този смисъл е Решение № 247 от 08.06.2009г. на ВКС по н.д. № 204 /2009г. на ІІ-ро н.о.. Тъй като в случая се касае за тежко умишлено престъпление, поначало с висока степен обществена опасност, което предполага и настъпването на вредни последици /или възможност да настъпят такива/ за здравето и живота, е налице висока обществена опасност на деянието, която не може да бъде пренебрегната.

На следващо място съдът не намира данни за ниска обществена опасност на дееца, напротив, липсват данни за трудова заетост, липсва съжаление за извършеното, подсъдимия е бил задържан във връзка с образувано досъдебно производство за кражба, всичко това обвързано с мащабите на обществената опасност на този вид престъпления, които обхващат широк кръг от лица, така както и посочи защитата дават основание на съда да не уважи доводите на защитата за приложението на чл.9,ал.2 от НК.

На основание чл.189 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати направените по делото разноски в размер на 106,26 полза на Държавата по сметка на ОД МВР Варна, както и сумата от 30 лв. в полза на Държавата по бюджетната сметка на РС Варна.

На основание чл.354а, ал.6 от НК съдът отне в полза на Държавата веществено доказателство по делото –1 бр. хартиен плик, с печати на БНТЛ - ОД МВР - Варна, с надпис „Веществени доказателства опаковки от наркотично вещество – БП № 624/2017 г. по описа на Второ РУ – ОД МВР Варна; 1 бр. бял плик с печати на БНТЛ и надпис „ВД наркотично вещество марихуана – БП № 624/2017 г. по описа на Второ РУ – ОД МВР Варна“, изпратени в ЦМУ – Отдел МРР-НОП София, с Писмо изх. № УРИ 436000-6685/09.06.2017 г. ,които след влизане в сила на Присъдата следва да се унищожат.

Водим от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

                                                                       Съдия в РС Варна: