Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………../01.03.2021г.
гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в закрито
съдебно заседание, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
като
разгледа т.д.н. № 6023 по описа за
2012г. и за да се произнесе взе предвид следното:
В
производството по несъстоятелност при преценка на предпоставките по чл.735, ал.
1, т. 1 и 2 ТЗ, за да се приеме, че същите са налице, е необходимо да бъде
установено или че задълженията на дружеството в несъстоятелност са изплатени
/т. 1/, или че масата на несъстоятелността е изчерпана, респективно са останали
вещи, които са непродаваеми и не могат да послужат за удовлетворяване на
кредиторите /т. 2/. Критериите, посочени в чл. 735, ал. 1 ТЗ са обективни и когато
съдът установи, че един от тях е налице, няма задължение да свиква заключително
събрание на кредиторите за вземане на решение за прекратяване на производството
по несъстоятелност, нито е длъжен да се съобрази с взето решение от кредиторите
против прекратяване на производството по несъстоятелност. /така определение № 298 от 07.05.2013 г. по т. д. №
1/2013 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС/.
В
случая формално е налице хипотезата на чл. 735, ал.1, т. 2 ТЗ, тъй като масата
на несъстоятелността е изчерпана. Въпреки това производството по делото не следва
да се прекратява, тъй като е налице пречката по чл. 735, ал. 2 ТЗ.
Видно
от представените към молбата на кредитора НАП вх. № 262841/11.01.2021г.,
доказателства спрямо длъжникът е образувано индивидуално принудително изпълнение
по ДОПК, след успешно проведен иск по чл. 216, ал.1, т. 2 ДОПК, с който прямо
Държавата са обявени за относително недействителни разпоредителни сделки с
негово имущество към трети лица. При това положение прекратяването на
производството по несъстоятелност и постановяване на заличаването на длъжника,
би довело до прекратяване на индивидуалното принудително изпълнение по ДОПК, с
което се цели реализация на имуществото, предмет на обявените за недействителни
спрямо Държавата разпоредителни сделки. Според настоящия състав хипотезата е
аналогична на тази по чл. 735, ал. 2 ТЗ, която забранява прекратяване на
производството при наличие на индивидуални принудителни изпълнение срещу
имущество на трети лица, дадени в обезпечение на задълженията на длъжника. Аналогията
е допустима, тъй като и в изрично уредената от закона хипотеза на чл. 735, ал.2 ТЗ полза от продължаване на производството по несъстоятелност има само
обезпечения кредитор, който провежда отделно индивидуално принудително
изпълнение, спрямо имущество, което принадлежи на трето лице, което е дадено в
залог или ипотека за обезпечаване на задължение на длъжника. Целта на
разпоредбата на чл. 735, ал.2 ТЗ е да запази правосубектността на длъжника до
приключване на индивидуалното изпълнение и не е обвързана от условие,
осребряването да акумулира средства в производството по несъстоятелност за
удовлетворяване на други кредитори, извън обезпечения такъв.
При
тези мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
НЕ ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по т.д. №6023/2012г по описа на СГС, ТО, 7-ми състав.
Решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: