Р Е Ш Е Н И Е

Номер                                                Година 05.06.2018                            Град Стара Загора  

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорски районен съд                                               Петнадесети  граждански състав

На двадесет и седми февруари                                       Година две хиляди и осемнадесета

В публичното заседание в следния състав

                                                                                                         Председател: Олга Златева

                                                                                             

Секретар Емилия Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Олга Златева

гражданско дело номер 4486 по описа за 2016 година.

 

Предявен е иск по чл. 108 от ЗС от „ХХХ- гр. Стара Загора против „ХХХ- гр. Стара Загора.

Ищецът твърди, че през 2011г. придобил собствеността на Трафопост от 20 000 V към 380 V и клетка високо напрежение - 1 бр.; Трансформатор 630 kwA - 1 бр. и клетка ниско напрежение комплект - 1 бр. от Ххх, със седалище и адрес на управление: ххх. На основание сключен договор, от страна на продавача била издадена фактура № 1188 от 03.10.2011г. на стойност 16 000 лв. с ДДС. Придобитите от дружеството вещи се намирали в гр. ..., промишлена зона 4, парцел УПИ XV - промишлено хале. Към момента на продажбата посоченият недвижим имот бил собственост на продавача. На един по-късен етап от време посоченият недвижим имот бил продаден по изпълнително дело за удовлетворяване на кредитор и придобит от ответника, като до настоящия момент бил негова собственост и стопанисван от него. Според данни на ищеца, и към настоящия момент претендиралите вещи се ползвали от ответника за осигуряване на ел. захранване на обекта му, като това се потвърждавало и от становището му, депозирано в качеството на трето лице, както и от отговор на EVN, подаден до ищцовото дружество и съдебно удостоверение с изх. № 6570404- 1.3/09.05.2017 год. Сочи се, че на 26.01.2016г. от страна на ищеца били предприети действия за възстановяването на владението над претендираните вещи и разпореждането със същите. Отправена била покана до „ЕВН България Електроразпределение" гр. Пловдив с вх. № 753/26.01.2016 год. и с отговор изх. № 1352/17.02.2016г. бил уведомен, че от страна на ЕВН не е налице интерес за закупуване на описаните вещи. На 26.03.2016г. от името на ищцовото дружество била изпратена писмена покана до стария ответник „ХХХ, с която бил уведомен за предприемане на действия за връщане на владението над вещите и покана, при наличието на интерес от тяхна страна, за закупуване на същите, като били предоставени данни за свързване с представляващия дружеството. На по-късен етап по производството било установено, че „ХХХ не притежава въпросния недвижим имот и не го стопанисва, поради което отказ от страна на действителния ответник, носител на правото на собственост на недвижимия имот, в който се намирали движимите вещи, ищцова собственост, се наложил отказ от иска срещу него и насочването му към настоящия ответник. Това обстоятелство следвало да се разглежда в контекста на предоставените с първоначалната искова молба разпечатки от интернет, за които се счита, че попадат в обхвата на разпоредбата на чл. 187 от ГПК. Налице била допусната грешка от страна на ищеца при обозначаване на действителния ответник, което се дължало преди всичко на некоректно обозначаване на лицето, стопанисващо недвижимия имот и владеещо движимите вещи, ищцова собственост. С промяната на ответника не била налице промяна на иска, цитира се съдебна практика. При така изнесената информация от ответника на неговата уеб страница и на голям брой други места в интернет, ищцовата страна била поставена в обективна невъзможност да установи действителния ответник и да насочи исковата претенция срещу него, като подробни съображения по твърденията на третото лице - към настоящият момент ответник, щели да бъдат изложени в съдебното производство по същество. За ищеца възниквал правен интерес да иска от съда постановяване на тяхното връщане във владението на собственика, в съответствие със законоустановения ред. Счита се, че е налице неоснователен отказ от страна на ответника по настоящия иск да върне във владението на собствениците оставените при него вещи, които и към настоящия момент се намирали в стопанисваното от него промишлено хале в гр. ....

Моли съдът да постанови решение, с което да постанови връщане във владението на ищеца на следните движими вещи: Трафопост от 20 000 V към 380 V и клетка високо напрежение - 1 бр.; Трансформатор 630 kwA - 1 бр. и клетка ниско напрежение комплект - 1 бр., като бъде осъден ответникът да предаде описаните вещи. Претендират се разноски.

           Постъпил е отговор от ответника, с който предявеният иск се счита за неоснователен, тъй като ответникът придобил от публична продан процесните вещи: трафопост от 20 000 V към 380 V и клетка високо напрежение- 1бр., както и трансформатор 630 kwa 1 бр. и клетка ниско напрежение комплект- 1 бр., ведно с имота, в който се намирали, за което се представя надлежно вписано в АВ-Имотен регистър Постановление за възлагане изх.№ И 705/25.08.2011 год. и се сочи, че ответното дружество било във владение на закупения имот, ведно с всички подобрения и приращения към него, включително процесните вещи, от датата на покупката чрез публичен търг през 2011г. и досега. Счита се, че от публичната продан е придобит трафопостът, ведно със съоръженията в него и се оспорва изцяло Договор за покупко-продажба от 12.08.2011г. и Фактура № 1188 от 03.10.2011г., считани за антидатирани, а фактурата - дописвана и съставена само за нуждите на процеса. Твърди се, че във Фактура № 1188/03.10.2011г., както и в Договора от 12.06.2011г. закупените трафопост, трансформатор и т.н. не били индивидуализирани и не можело да се установи, че става реч именно за закупените от публичен търг, липсвали серийни или инвентарни номера, както и други специфични характеристики за индивидуализацията им. Счита се, че не става въпрос за едни и същи вещи /закупените по тази фактура и закупените от ответното дружество с публичен търг/, като в случая не ставало въпрос за родово определени вещи, а за конкретни индивидуални вещи, които можело да бъдат идентифицирани по серийни или инвентарни номера. Доколкото с исковата молба били представени разпечатки от Интернет сайтове, се твърди, че между „ХХХ и хххе имало и има и понастоящем само намерения за превъзлагане на поръчки от хххна „ХХХ, който да работи като подизпълнител. Засега само „ВИТА ФАРМ" ООД се занимавало с дейността по мрамора и гранита и не било превъзлагано, нито било ангажирано като подизпълнител „ХХХ -  дружество без никаква дейност понастоящем, за което по делото от страна на „ХХХ били представени нулеви ГФО, приети като доказателства. Разпечатките от интернет били само реклама за евентуална бъдеща дейност. При условията на евентуалност се прави възражение за изтекла в полза на ответника придобивна давност, тъй като владял несмущавано процесните вещи повече от 5 години, на основание чл. 80 от ЗС, тъй като владял несмущавано вещите от датата на покупката до датата, в която били конституирани като ответник в процеса, като за посочения период никой не бил оспорвал собствеността.

            В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си моли искът да се уважи. Претендира разноски. Представя писмена защита.

Ответникът чрез пълномощника си моли искът да се отхвърли. Претендира разноски. Представя писмена защита.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:    

Видно от представения по делото документ, между ищеца – като купувач, и Ххх” – като продавач, на 12.08.2011г. е сключен договор за покупко-продажба, по силата на който /чл. 1/ продавачът се задължава да продаде на купувача: Трансформаторна подстанция - Трафопост от 20 000 волта на 380 вата, с мощност 630 киловолт ампера, намираща се в Промишлено хале в гр. ..., с адрес: Промишлена зона 4, УПИ ХV, състояща се от: клетки високо напрежение - 4 бр.; Трансформатор 630 киловолт ампера - 1 бр. и клетка високо напрежение комплект - 1 бр. Цената, която купувачът трябва да заплати, е 16 000 лв., платима по банков път, не по-късно от 20 дни след предаване на стоката. Съгласно чл. 4 от договора, собствеността на стоката преминава върху купувача в момента на предаването на стоката. А според чл. 5, продавачът се задължава да предаде стоката, съгласно изискванията, посочени в Приложение № 1, явяващо се неразделна част от договора.

            По делото не са представени доказателства процесните вещи да са били предадени на купувача. Липсва приемо-предавателен протокол, не е представено и Приложение № 1, явяващо се неразделна част от договора, уреждащо изискванията за предаване на вещите.

            Страните по договора за покупко-продажба са предвидили по-утежнена процедура за преминаване на собствеността, като договорът препраща към приложение № 1, явяващо се неразделна част от самия договор, каквото приложение ищецът не е представил по делото.

            Съответно, предаването на стоката, от който момент се прехвърля собствеността, според договорките на страните по договора, не е доказано по делото.

            Видно от заключението на съдебносчетоводната експертиза, на 03.10.2011г. продавачът по договора - Ххх” е издал фактура № 1188 за продажба на процесните трафопост и трансформатор, на обща стойност 16 000 лв. с ДДС. Фактурата е отразена в счетоводството на ищеца на 31.10.2011г., в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и приложимите Национални стандарти за финансова отчетност на малки и средни предприятия. В счетоводството на ищеца са отразени 4 бр. плащания, свързани с придобиването на процесните вещи, по 3 000 лв. всяко, на обща стойност 12 000 лв. Плащанията са извършени през месец август 2011г. Процесните вещи са вписани в материалните активи на предприятието на ищеца на 31.10.2011г. Процесните вещи са включени в годишните финансови отчети на ищеца от 2011г. Същите са отразени в Актива на баланса, Раздел Б. Текущи /краткотрайни/ активи, група Материални запаси, перо стоки.

            В счетоводството на ответника не е отразено плащане, свързано с придобиването на процесните вещи.

            В представените от ищеца 4 бр. вносни бележки за по 3000 лв., общо 12 000 лв., съответно от 12.08.2011г., 15.08.2011г., 17.08.2011г. и 19.08.2011г., е посочено, като основание за плащане – фактура № 1187 от 04.08.2011г. /непредставена по делото/, която предшества договора за покупко-продажба от 12.08.2012г., като представената по делото фактура с № 1188 е от 03.10.2011г.

            В съдебно заседание вещото лице, изготвило съдебносчетоводната експертиза, заявява, че в счетоводството на ищеца тези вносни бележки и тези плащания категорично са свързани именно с процесната фактура. С тези плащания е покрито задължението по тази фактура. В счетоводството на ищеца му казали, че не са платили разликата от 4000 лв. - до 16 000 лв., поради това, че не са били в състояние да се свържат с продавача. В договора за покупко-продажба от 12.08.2011г. е посочен начин на плащане на продажната цена – по банков път. В представения по делото договор не е предвидено преминаване на собствеността на вещите в зависимост от плащането на продажната цена, но в чл. 5 е предвидено задължение на продавача да предаде стоката, съгласно изискванията, посочени в Приложение № 1, явяващо се неразделна част от договора. Това приложение № 1 не е представено по делото, съответно не могат да се установят изискванията, както и дали са изпълнени те, задължаващи продавача да предаде стоката. Но така или иначе, няма доказателства по делото, а и твърдения, стоката да е била предавана на купувача – ищец, което е предпоставка за преминаване на собствеността на стоката върху купувача, съгласно представения договор /без Приложение № 1/.

            Предвид изложеното, съдът приема, че по делото не е доказано, че ищецът е станал собственик на процесните движими вещи, на основание сключения договор за покупко-продажба от 12.08.2011г.

Отделно от това, с отговора на исковата молба е направено възражение от ответника за изтекла в негова полза придобивна давност.

С Постановление за възлагане на недвижим имот от 25.08.2011г. на ЧСИ ..., влязло в законна сила на 27.09.2011г., принадлежалият на Ххх” имот е възложен на ответника „Ххх, а именно: Поземлен имот с идентификатор № 72165.505.1828, с адрес гр. ..., кв. „Промишлена зона”, с площ 3723 кв.м. Начин на трайно ползване: За друг вид производствен, складов обект. Стар идентификатор: кв. 88, парцел ХV, с построената в имота Сграда, с идентификатор № 72165.505.1828.1, със застроена площ 1693 кв.м.

Не е спорно по делото, че процесните вещи се намират в горепосочения недвижим имот – в сградата /това изрично се сочи в исковата молба, както и че вещите се ползват от ответника за осигуряване на ел. захранване на обекта му/. В този смисъл е и заявеното от свидетелите ...и ....

            От показанията на свидетеля ...се установява, че от началото на месец декември 2011г. физически са започнали да държат халето, в което са процесните съоръжения. Свидетелят заявява, че след като ответното дружество получило Постановлението за възлагане, в края на октомври 2011г. /21.10.2011г./, отворили промишленото хале и извикали Хххда си вземе машините. Той изнесъл машините докъм началото на месец декември 2011г., след което, започнали да почистват халето. Когато ...си изнасял машините, нямал претенции за трафопост или част от него. Трафомашините били на релси и можели да се махат.

Същото заявява и свидетелят ..., че ответното дружество е купило цеха през 2011г. Преди това е бил собственост на ЕТ „Топси”, който бил купил всичко – трансформаторът и уредбата, в комплект със съоръженията.

            Следователно, ответното дружество е започнало да упражнява фактическа власт върху процесните движими вещи най-късно от месец декември 2011г.

            Първоначалното завеждане на исковата молба срещу първоначалния ответник – „ХХХ – на 03.10.2016г., срещу когото има отказ от иска /в о.с.з. на 21.06.2017г./, не прекъсва давността срещу втория ответник – настоящия „Ххх. Съгласно чл. 228 ал. 3 от ГПК, ищецът може да насочи иска си срещу ответник, който не е съгласен да встъпи в делото. Но в този случай искът срещу новия ответник се смята за предявен от деня, в който исковата молба срещу него е постъпила в съда. Исковата молба срещу „Хххе постъпила в съда на 22.06.2017г., т.е. повече от 5 години след като ответникът „Хххе установил фактическа власт върху вещите.

Обстоятелството, че ответното дружество е упражнявало фактическа власт върху вещите, с намерение да ги свои, се установява от показанията на свидетелите ...и ..., а именно, че процесните движими вещи са технологично необходими на ответника и използвани от него за изпълняваните от него дейности, че ответникът е дал средства за поддръжката им, както и фактът, че ответникът е заплащал консумираната ел. енергията в производствената и складовата база, където се намират вещите /фактура от 31.01.2012г. и детайлна информация към нея/. Налице е и презумпцията на чл. 69 от ЗС.

            Изпратената от ищцовото дружество на 26.03.2016г. покана- предизвестие до първоначалния ответник – „Ххх – непредставена по делото /не е ясно съдържанието й/, представено е известие за доставяне, не е адресирана до настоящия ответник – „Ххх. Отделно от това, поканата не прекъсва давността. Прекъсването на придобивната давност за вещно право или вещ се постига чрез предявяване на иск за собственост в различните му форми, както и на ония искове, например исковете за делба, с които страната се домогва да установи наличието на самата съсобственост между определени лица, както това става с решението за допускане на делбата. Съгласно чл. 84 от ЗС, във връзка с чл. 116 от ЗЗД, давностният срок на владение се прекъсва само с определени, изрично посочени действия. Едно от тях е предявяването на установителен или осъдителен иск за собственост за спорния имот, предявен от собственика срещу владелеца на имота, тъй като последиците на погасителната давност са свързани с бездействието на носителя на правото. Освен това, давността може да се счита прекъсната, само ако трето лице е осъществило такова действие, с което е попречило на владелеца да упражнява занапред установената от него фактическа власт върху имота, като тези действия следва да са довели до отстраняването на владелеца от имота за повече от 6 месеца - в този смисъл разпоредбата на чл. 81 ЗС /Решение № 39/25.04.2016 по дело № 3611/2015 на ВКС, ГК, II г.о., цитираните в него: Решение № 330/28.11.2011г. по гр.д.№ 1519/2010г. по описа на ВКС, ІІ г.о., Решение № 92/21.06.2013г. по гр.д.№ 327/2012г. по описа на ВКС, ІІ г.о. и Решение № 170/11.04.2012г. по гр.д.№ 961/2011г. по описа на ВКС, І г.о. и др./.

            По настоящото дело няма доказателства придобивната давност на ответника да е прекъсвана или спирана. Не се установяват такива обстоятелства и от показанията на свидетелката ..., която заявява, че във връзка с трафопоста има спомен, че ищцовото дружество, с някаква фирма от гр. ... имали някакви преговори за евентуална покупка, ползване на трафопоста от другата фирма. Идвала някаква жена. Показанията на тази свидетелка не са конкретни и не установяват нито фирмата, водила преговори с ищцовото дружество, нито жената. Съответно показанията й не установяват признание от ответника, респективно прекъсване на давността по чл. 84 от ЗС, вр. с чл. 116 б. „а” от ЗЗД.

Следователно, ответникът е ползвал необезпокоявано, без претенции от ищеца и от други трети лица процесните вещи до завеждане на исковата молба против него. Съответно, процесните движими вещи са придобити от него по давност, с несмущаваното им, непрекъснато владение повече от пет години.

 

            Предвид изложеното, предявеният иск по чл. 108 от ЗС е неоснователен и като такъв, следва да бъде отхвърлен.

            С оглед изхода на спора, в тежест на ищеца следва да се възложат направените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, в размер на 1010 лв., който съответства на минималния размер, съгласно чл. 7 ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съответно, не е прекомерен.

 

            Воден от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения от ххх, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ххх, със седалище и адрес на управление грххх, иск за признаване правото на собственост на ищеца и осъждане на ответника да му предаде владението на следните движими вещи: Трафопост от 20 000 V към 380 V и клетка високо напрежение - 1 бр.; Трансформатор 630 kwA - 1 бр. и клетка ниско напрежение комплект - 1 бр., като неоснователен.

            ОСЪЖДА Ххх Ххх, да заплати на „ХХХ, ЕИК ххх със седалище и адрес на управление грххх, сумата от 1010 лева, направени по делото разноски.

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните  пред Старозагорския окръжен съд.

 

                                                                            Районен съдия: