РЕШЕНИЕ
№ ……….
Гр. В.,
…………………….. 2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – В., Трети състав, в
открито съдебно заседание на втори октомври две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина
РАЧЕВА
при секретаря Марияна Димитрова и с участието
на прокурора от ВОП , като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 1305/2018 г. по описа на Административен съд – гр. В., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 220 от Закона за митниците, вр. чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по жалба от „М. груп био“ ЕАД – гр. С., ЕИК ххххххххх, срещу Решение № 32-111446/18.04.2018 г. към MRN 18BG002005H0001985/07.02.2018 г. на Началника на Митница В., с което на осН.ние чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците, вр. чл. 74, пар. 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 77, ар. 1, вр. чл. 85, пар. 1, вр. чл. 101, пар. 1, вр. чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от Закона за ДДС е отказано приемане на декларираната митническа стойност на стоката по митническа декларация MRN 18BG002005H0001985/07.02.2018 г. и е определена митническа стойност на стоката по същата декларация, представляваща палмов олеин, 2240 туби по 20 кг нето тегло, с произход М., ТАРИК код **********, 1,32 лева /кг, установена по MRN 18BG002002Н0015786/29.01.2018 г., като в съответствие с определената митническа стойност са определени размери на задълженията за мито на 5 322,24 лева и за ДДС на 13 016,04 лева и са установени дължими суми за доплащане в размер на 1466,38 лева мито и 3 551,89 лева ДДС, ведно с лихва за забава на осН.ние чл. 114, пар. 1 и пар. 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно. Жалбоподателят счита, че не е имало осН.ние за определяне на митническата стойност по реда на чл. 74, пар. 2, буква б) от Митническия кодекс, тъй като дружеството е представило всички необходими документи за определяне на цената на декларираната стока, поради което не може да бъде прието, че тя е недоказана. Оспорва определения с решението размер на митническата стойност, тъй като счита, че същият е определен в съответствие с митническата стойност на стоки, които не са сходни по смисъла на чл. 141 от Регламент за изпълнение 2015/2447, не са продадени на същото търговско равнище и в приблизително същото количество. Твърди, че в мотивите на обжалваното решение не е посочено какви са възприетите от административния орган данни, кои от характеристиките на стоките са преценявани, за да бъде прието, че декларираните стоки са сходни с тези на третото лице, което е нарушило правото на защита дружеството. Моли обжалваното решение да бъде отменено и в полза на дружеството да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът в производството, Началник на Митница В., изразява становище за неосН.телност на жалбата. Счита обжалваното решение за мотивирано, правилно и законосъобразно, като моли същото да бъде потвърдено и в полза на митницата да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
след като се съобрази с изложените в жалбата осН.ния, доводите на страните и
събраните доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и от лице с правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е осН.телна.
Предмет на обжалване е Решение № 32-111446/18.04.2018 г. към MRN 18BG002005H0001985/07.02.2018 г. на Началника на Митница В.. Решението е издадено в производство за последващ контрол по чл. 84, ал. 1 от Закона за митниците на митническа декларация MRN 18BG002005H0001985/07.02.2018 г., с която е декларирана за допускане за свободно обращение стока палмов олеин в количество 2240 туби по 20 кг нето тегло, с произход М., ТАРИК код **********. Декларираната фактурна стойност на стоката е 27 715,20 USD при курс за митнически цели 1,58341 лева/1 USD. Съгласно мотивите на решението, митническите органи са изискали на осН.ние чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 деклараторът да представи допълнителна информация за съответствие на тази стойност с действително платената или подлежаща на плащане сума. В отговор на искането деклараторът е представил документи, подробно описани в решението, но митническите органи са счели, че съмненията остават, тъй като липсват уведомления от изпращача и посочване на номера на договора в коносамента, както е уговорено в самия договор, не е представена застрахователната полица, митническа декларация от страната на износа и пълното досие на сделката, включващо оферти, поръчки, ценови листи, кореспонденция, не е представена информация за формиране на цената на вътрешния пазар и за проведените телефонни разговори при договаряне на цената. Освен представените от декларатора документи, митническите органи са анализирали митническата стойност на стоки със същия код по ТАРИК за периода октомври 2013 г. до септември 2017 г., и са установили, че стойността в декларацията е значително по-ниска от стойността на идентични/сходни стоки в останалите държави членки. Установено е, че относителният дял на дружеството в количеството на допуснатите до свободно обращение стоки със същия код през първите 11 месеца на 2017 г. е 83,63 %. Извършена е справка в сайт за новини на пазара на палмови мазнини, според който цената на палмов олеин от началото на м. ноември 2017 г. до 27.11.2017 г. при условие на доставка FOB М. е от 616,50 до 675,50 USD на тон, а през периода 27.11.2017 – 01.01.2018 г. е от 616,50 до 649,50 USD на тон.
Въз осН. на събраните данни, митническите органи са посочили, че митническата стойност не може да бъде определена по реда на чл. 70, пар. 1 от МК, поради което тя следва да се определи, като се прилагат последователно пар. 2, букви а)—г). Установено е, че идентични стоки по смисъла на чл. 1, пар. 2, т. 4 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 в разглеждания период м. ноември 2017 г. не са внасяни, но са внасяни сходни стоки по смисъла на чл. 1, пар. 2, т. 14 от същия регламент по MRN 18BG002002Н0015786/29.01.2018 г.. За да приемат, че внесените по тази митническа декларация стоки са сходни, органите са сравнили стоките по показателите свободни мастни киселини, влага, пероксид, цвят, точка на топене и са установили близки стойности.
Получателят на стоките е уведомен на осН.ние чл. 22, пар. 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на 14.02.2018 г. и е представил становище на 19.03.2018 г. Административният орган е обсъдил становището и е изложил подробни мотиви защо не възприема посочената в декларацията митническа стойност и се оспорва размерът й. Предвид данните за митническата стойност на сходната стока по MRN 18BG002002Н0015786/29.01.2018 г., и като посочва, че тази стока също е натоварена в М. и превозена със същия вид транспорт, в диспозитива на обжалваното решение митническата стойност на стоката, декларирана с MRN 18BG002005H0001985/07.02.2018 г., е приета за 1,32 лева/кг.
В административната преписка са представени доказателствата, съпътстващи митническата декларация – данъчна фактура № 37637671/20.12.2017 г., издадена от Ф. И. – П.К., М., опаковъчен лист, удостоверение за застраховка, фактура за платен транспорт, анализен сертификат, санитарен сертификат, коносамент, декларация за данните ,свързани с митническата стойност, платежни нареждания за платено мито и ДДС по митническата декларация. Във връзка с уведомлението за неприемане на декларираната стойност е предоставен депозит за обезпечаване на евентуалните допълнителни задължения с цел вдигане на стоката. Представени са обяснения, договор за продажба, проформа фактура. Във връзка с уведомлението за допълнителна проверка на декларирането са представени абонаментна застрахователна полица и счетоводни регистри.
В съдебната фаза от страна на ответника са представени справка за декларирани и приети митнически стойности за дходни стоки от системата МИК3А. Допусната е съдебно-счетоводна експертиза със задача вещото лице след справка в счетоводството на дружеството и запознаване с доказателствата по делото да даде заключение каква е платената от дружеството цена на стоката, предмет на митническата декларация, как е извършено плащането, на коя дата, как е отразено счетоводно извършеното плащане.
Съгласно заключението на вещото лице, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено, платената цена от дружеството по фактурата съответства на посочената във фактурата сума 64 288 USD. Плащането е извършено с банков валутен превод в размер на 139 949,74 USD на 29.03.2018 г. заедно със задължението по още една фактура, плащането на 64 288 USD e отразено по делита на сметка 401/2 Доставчици във валута и по кредита на сметка 504/3 Разплащателна сметка във валута.
Събрани са и доказателства във връзка с митническа декларация MRN 18BG002002Н0015786/29.01.2018 г., декларираната в която стойност на стоката е приета за стойност на стоката в процесното решение. От страна на третото лице „Н. Т. К.“ ЕООД – гр. С. са представени и са приети от съда митническата декларация и придружаващите я документи.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Обжалваното решение е издадено от компетентен орган и с предвидената от закона форма и реквизити. Издадено е в производство за повторна проверка на декларирането по реда на чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците с цел установяване на истинността на данните от декларацията, като издателят на решението, с което се определя размерът на дължимото мито е митническия орган, отговорен за мястото, където възниква митническото задължение (съответно мястото на подаване на митническата декларация) в съответствие с чл. 101, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
Не се твърдят и не се установяват съществени процесуални нарушения в хода на административното производство, водещи до незаконосъобразността на акта само на това осН.ние. В деня на подаване на декларацията получателят е надлежно уведомен да представи допълнителна информация по чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, а на 14.02.2018 г. е уведомен за започнало производство за издаване на решение за определяне на Н. митническа стойност, като на осН.ние чл. 22, пар. 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 са му съобщени мотивите на евентуалното решение и му е предоставена възможност да изрази становище в определен срок.
Спор по фактите в производството липсва, спорът е правен и се отнася до приложимостта в конкретния случай на чл. 74, пар. 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ за определяне на митническата стойност на декларираната стока въз осН. на митническата стойност на сходна стока.
Общото
правило на чл. 70, пар. 1 и 2 от регламента е, че базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност, тоест
действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при
продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза,
коригирана при необходимост, като действително платената или подлежащата на
плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на
продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в
полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени
или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки.
В случай, че митническата стойност не може да се определи съгласно чл. 70, чл. 74, пар. 1 от регламента предвижда тя да се определя чрез последователно прилагане на букви от а) до г) от параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Следователно критериите по чл. 74, пар. 1 и 2 се прилагат последователно и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило от по-горен ред, се прилага следващото правило.
Когато митническите органи имат осН.телни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл.70, пар. 1 от регламента, те могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация съгласно чл. 140, пар. 1 от Регламента за прилагане, а ако съмненията им не отпаднат и след предоставяне на тази допълнителна информация, съгласно чл. 140, пар. 2 от Регламента за прилагане митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може се определи по реда на чл. 70, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013. В този случай следва се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 от регламента.
Доколкото актът, издаден в такова производство, е неблагоприятен за получателя и се осН.ва на различни от декларираните от него данни, митническите органи носят тежестта за доказване на твърденията си, че са налице обстоятелства, които изключват прилагането на общия ред за определяне на митническата стойност, както и на твърденията си за стойността, приета за митническа стойност по правилата на чл. 74 от регламента.
Съгласно мотивите на обжалваното решение, митническите органи са обосН.ли съмненията си относно митническата стойност на декларираната стока с липсата на уведомления от изпращача и посочване на номера на договора в коносамента, непредставяне на застрахователната полица, на митническа декларация от страната на износа и пълното досие на сделката, включващо оферти, поръчки, ценови листи, кореспонденция, липсата на информация за формиране на цената на вътрешния пазар и за проведените телефонни разговори при договаряне на цената. Сами по себе си тези обстоятелства не могат да породят съмнение в декларираната стойност на стоката, тъй като релевантни за нея са действителните договорености за цената, не и неточното документиране и изпълнение на формалностите относно изпращането и оформянето на сделката. Дори при наличието на документи, които митническите органи считат за необходими – уведомление от изпращача, вписване на номера на договора в коносамента, – те биха могли единствено да удостоверят безспорно, че стоката по фактурата е идентична с декларираната стока, което обаче не е било спорно в производството. Цената на вътрешния пазар също не може да бъде определяща за договорената и/или подлежащата на плащане цена. Непредставянето на износната декларация не може да бъде вменено във вреда на получателя, тъй като той няма нормативно или обичайно задължение да изиска тази декларация от контрагента си.
За
да обосН.т неприложимостта на чл. 70 от регламента, митническите органи са
анализирали и митническата стойност на стоки със същия код по ТАРИК за периода
октомври 2013 г. до септември 2017 г., при което са установили, че стойността в
декларацията е значително по-ниска от стойността на идентични/сходни стоки в
останалите държави членки. Установено е, че относителният дял на дружеството в
количеството на допуснатите до свободно обращение стоки със същия код през
първите 11 месеца на 2017 г. е 83,63 %. Извършена е справка в сайт за новини на
пазара на палмови мазнини, според който цената на палмов олеин от началото на
м. ноември 2017 г. до 27.11.2017 г. при условие на доставка FOB М. е от 616,50 до 675,50 USD на тон, а през периода
27.11.2017 – 01.01.2018 г. е от 616,50 до 649,50 USD на тон, при договорена цена на
жалбоподателя 574 USD на
тон. Предвид значителните граници, в които варират статистическите данни, и
обстоятелството, че разликата между цената по декларация и най-ниската цена е в
рамките на разликата между най-ниската и най-високата статистически цена, сама
по себе си, без проведен анализ на конкретни данни за договорена цена в
положение, аналогично или възможно най-близко с това на жалбоподателя, тази
информация не може безспорно да подкрепи твърденията на митническите органи за
необичайно ниска цена. Митническите органи е следвало да анализират конкретна
информация за сделки на търговското равнище на жалбоподателя, на стоки от
същата марка или от същото качество със същата репутация и въз осН. на този
анализ да обосН.т изводите си дали цената в декларацията е необичайно ниска и
защо я определят като такава.
Във връзка с определената с обжалваното решение митническа стойност, съдът отбелязва, че в конкретния случай то се осН.ва на чл. 74, пар. 2, буква б) от регламента, като за митническа стойност на стоката по декларацията е приета договорната стойност на сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване.
Съгласно чл. 1, параграф 2, т. 14 от Регламента за изпълнение, „сходни стоки“ за целите на определяне на митническата стойност са стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка.
Чл. 141, пар. 1 и 2 от Регламента за изпълнение предвиждат корекция на договорната стойност на сходни стоки, когато те се продават на различно търговско равнище или в различни количества, за да се вземат предвид разликите, за да се вземат предвид разликите в разходите и таксите между внесените стоки и въпросните идентични или сходни стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете транспорт. Такива корекции в обжалваното решение не са обективирани, като липсват указания за начина на изчисляване на възприетата митническа стойност.
Както се установява от MRN 18BG002002Н0015786/29.01.2018 г., сходната стока е декларирана при фактурна стойност 17 248 USD за 22400 кг, при валутен курс 1,651190 лева за 1 USD, или фактурната стойност е 1,27 лева за кг, а митническата стойност, формирана като действително платената или подлежащата на плащане цена, увеличена с платените такси за оглед, документация, терминални такси и навло е 1,32 лева за кг. Тази стойност автоматично е възприета в обжалваното решение за митническа стойност на стоката. Не са изложени мотиви дали стоките са в продажба на същото търговско равнище и в същите количества, и ако това не е така, каква е необходимата корекция. Не е обсъдена и не е отразена разликата в условията за доставка на стоките по сравняваните митнически декларации и влиянието на тази разлика върху договорената цена. Не са изследвани търговската марка, качеството и други обстоятелства, свързани с произхода на стоките от различни производители.
Липсата на доказателства за тези изброени обстоятелства по отношение на сходната стока, както и на мотиви за направените от събраните доказателства анализи и изводи на административния орган, води до необосН.ност и незаконосъобразност на обжалваното решение и налага отмяната му.
При този изход на спора и направеното от жалбоподателя искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените в производството разноски за д.т. 50 лева, за ССЕ 150 лева и платената сума за правна услуга в размер на 530 лева. Разликата до претендираната сума за адвокатско възнаграждение от 636 лева не следва да бъде уважена, тъй като представлява начисления във фактурата ДДС, за който в полза на жалбоподателя – регистрирано по ЗДДС лице е възникнало право на данъчен кредит и присъждането на хонорара с ДДС би довело до неосН.телно възстановяване на ДДС повторно – веднъж чрез приспадане по механизма в ЗДДС, и втори път – чрез присъждането й.
Водим от гореизложеното и на осН.ние чл. 172, ал. 2 от АПК, вр. чл. 220 от ЗМ, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 32-111446/18.04.2018 г. към MRN 18BG002005H0001985/07.02.2018 г. на Началника на Митница В., с което в тежест на „М. груп био“ ЕАД – гр. С., ЕИК ххххххххх на осН.ние чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците е отказано приемане на декларираната митническа стойност на стоката по митническа декларация MRN 18BG002005H0001985/07.02.2018 г. и е определена митническа стойност на стоката по същата декларация в размер на 1,32 лева /кг, установена по MRN 18BG002002Н0015786/29.01.2018 г., и в съответствие с определената митническа стойност са определени размери на задълженията за мито на 5 322,24 лева и за ДДС на 13 016,04 лева и са установени дължими суми за доплащане в размер на 1466,38 лева мито и 3 551,89 лева ДДС, ведно с лихва за забава на осН.ние чл. 114, пар. 1 и пар. 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
ОСЪЖДА Митница В. да заплати на „М. груп био“ ЕАД – гр. С., ЕИК ххххххххх, сумата 730 (Седемстотин и тридесет цяло) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: