№ 26
гр. Пловдив , 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христо Д. Симидчиев
Членове:Силвия Ал. Цанкова
Екатерина Ст. Роглекова
при участието на секретаря Христина П. Николова
като разгледа докладваното от Силвия Ал. Цанкова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20215300600845 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 403 от 11.02.2021 г. по НЧХД № 403/2020г., Районен
съд-Пловдив, 8 н.с. е признал подсъдимия К. Р. К. за невинен в извършване на
престъпление по чл.147, ал.1 от НК. Съдът се е произнесъл по направените по
делото разноски.
Срещу присъдата е депозирана жалба от частния тъжител и граждански
ищец П.Д., в която се навеждат доводи относно неправилност на съдебния
акт, поради неговата незаконосъобразност. В този смисъл се иска отмяна на
обжалваната присъда, като се постанови нова, с която да бъде признат за
виновен подсъдимият и осъден по повдигнатото му обвинение „като му се
наложи максимално наказание“.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция процесуалният
представител на частния тъжител поддържа въззивната жалба, навеждайки
съждения, че първоинстанционният съд с присъдата си се е произнесъл за
дата, която не е била инкриминирана /09.12.2019г./. В този смисъл
аргументира претенцията за осъждане на подсъдимия за клевета, осъществена
1
от него на 17.11.2019г.
Защитникът на подсъдимия К. аргументира позицията си относно
законосъобразност и обоснованост на постановената от ПРС оправдателна
присъда.
Подсъдимият и частният тъжител се присъединяват към изложеното от
техните процесуални представители.
Пловдивският окръжен съд, като обсъди доказателствата по делото,
поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното в жалбата и възраженията към
нея и провери атакуваната присъда изцяло съобразно правомощията си по
чл.314 от НПК, намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от
надлежна страна в процеса.
Изпълнявайки задължението си за цялостна проверка правилността на
атакуваната присъда, въззивният съд на първо място, осъществи проверка за
съблюдаване и коректно прилагане на процесуалните разпоредби, уреждащи
провеждането на първоинстанционното съдебно производство, както и тази
на чл.305 ал.3 от НПК, регламентираща изискванията към мотивите на
присъдата.
Съгласно разпоредбата на чл.305, ал.2 НПК, в мотивите към присъдата
на първоинстанционния съд се посочват установените обстоятелства, въз
основа на кои доказателствени материали те са констатирани и какви са
правните съображения за взетото решение, а при противоречия в
доказателствените източници се излагат съображения защо едни от тях се
приемат, а други се отхвърлят. Т.е., първата инстанция е първият по ред
съдебен орган, пред който се разглежда делото. И тъй като все още не е ясно
какво ще бъде възприето от съда, изтъкваните от страните обстоятелства по
фактите, доказателствата и правото касаят съдържанието на обвинението по
частната тъжба, разбор по събраните в открито съдебно заседание
доказателства със съответен техен анализ, както и анализ по правото.
Производството пред Пловдивския районен съд е образувано по тъжба
на П. АТ. Д., с която е повдигнато обвинение против К. Р. К. за извършено
2
престъпление „клевета“, за това, че „в условията на продължавано
престъпление на 17.11.2019г., 24.11.2019г. и 09.12.2019г. е наклеветил
тъжителя публично, както и пред служители и длъжностни лица“. С други
думи, несподелимо е възражението на повереника, че първоинстанционният
съд с присъдата си се е произнесъл за дата, която не е била инкриминирана, а
именно 09.12.2019г. В обстоятелствената част на самата тъжба са посочени
няколко дати, като са описани и събития, случили се по това време.
Така на 05.12.2019г. се твърди, че К. в качеството си на председател на
ЛРД-с.Черноземен, заедно с други членове на ловната дружинка е депозирал
срещу тъжителя жалба до Т. Х.-специалист по лова и член на УС на ЛРС-
гр.Хисаря /без да е посочено къде е сторена тази деятелност/, в която го
„клеветят и опозоряват, излагат неверни твърдения и лъжливи факти“, че е
„бракониерствал“. Като пример се сочи въпросната дата 17.11.2019г., която
била посочена в жалбата от 05.12. като дата, на която Д. бил извършил
нерегламентиран лов в местност „Дъбиците“, което според тъжбата не
отговаряло на истината.
По-надолу в тъжбата се описват събития от 09.12.2019г., случили се
около с.Черноземен, общ.Калояново, местност „Дебелата кория“, когато
тъжителят твърди, че е бил „наклеветен отново, не само, че бракониерства“,
но и за нападение с нож, като това се твърди да е било сторено на място /в
района на въпросната местност/ пред служители на горско стопанство
„Хисар“ и служители на МВР.
Прави впечатление, че изведените в заключителната част на тъжбата
дати 17.11.2019г., 24.11.2019г. и 09.12.2019г. /на които се твърди да са
сторени процесните „клевети“/ не съответстват на обстоятелствената част на
тъжбата, според която първите две не са отделни дати на извършване на
процесната продължавана „клевета“, а са част от съдържанието на жалбата от
05.12.2019г., подадена от К. до Т. Х.. Изложеното „объркване“ е резултат от
липсата на разграничение в тъжбата между датите, на които се твърди спрямо
пострадалия да е била осъществена клеветническа деятелност /05 и
09.12.2019г./, от датите, за които на същия е била приписана бракониерска
деятелност /17.11.2019г., 24.11.2019г./ и които не представляват време на
извършване на процесното престъпление /за разлика от първата група дати/.
3
Правната теория и съдебната практика са последователни в
становищата си, че тъжителят е длъжен да посочи изчерпателно и
безпротиворечиво всички обстоятелства по осъществяване на
престъплението, вкл. време и място на осъществяването му. В тъжбата следва
да са посочени всички факти, необходими, за да се формулира частното
обвинение, отнасящи се до деянието, времето, мястото и начина на неговото
извършване, използваното средство, участието на подсъдимия в неговото
извършване. Всички тези обстоятелства са необходими на съда като
предварителна преценка относно характера на извършеното деяние и неговата
правна квалификация, а така също очертават и задължителния предмет на
доказване. Тъжителят следва да опише престъплението във формата на
свободен разказ, да го индивидуализира по време и място. Това е необходимо,
тъй като съдът е длъжен да прецени характера на посоченото в тъжбата
деяние и правната му квалификация. Ако все пак тъжителят квалифицира
деянието в жалбата си, съдът не е обвързан с това. Липсата на недостатъци е
положителната предпоставка за образуване на наказателно производство. В
съдебната практика, вкл. и в тълкувателната практика на ВС /ТР №34/90г. на
ОСНК/, не се поставя никакво ограничение за възможността частният
тъжител да поправи непълнотата в съдържанието на частната тъжба
/например относно датата, мястото, или елементите от фактическото
изпълнение на престъплението/, стига непълнотата да е отстранена преди
изтичане на шестмесечният преклузивен срок по чл.81, ал.3 НПК. Последният
е абсолютна процесуална предпоставка за образуване на делото от частен
характер. Изпълнението на това изискване на закона е свързано с
необходимостта да се очертаят рамките на предмета на доказване в
наказателния процес по обвинението за престъпление, преследвано по реда на
частното обвинение. Подобно на обвинителният акт - за престъпленията от
общ характер, така и за престъпленията, преследвани по частното обвинение,
от лицето, което се легитимира като пострадал от престъпление от частен
характер, се изисква в тъжбата да очертае рамките на предмета на доказване в
съдебната фаза на наказателния процес /арг. от ТР №2/2002 г. на ОСНК/.
Преценката на процесуалната действителност установява, че
атакуваният съдебен акт страда от тежък процесуален недъг.
По делото е била постановена оправдателна присъда, с която
4
подсъдимият К. е бил признат за невинен в това на 09.12.2019г. в гр.Хисар,
обл.Пловдив пред служители на РУ на МВР-Хисар и представители на Горско
стопанство-Хисар да е наклеветил П. АТ. Д., като му е приписал
престъпление-бракониерски лов. Що се отнася до останалите дати, предмет на
продължаваната престъпна деятелност, вменена с депозираната частна тъжба,
то за същите липсва, както оправдателен, така и осъдителен диспозитив, т.е.
не е налице произнасяне с окончателния акт по същество на делото.
Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на
чл. чл.348, ал.3,т.1, вр. ал.1, т.2 НПК, довело до ограничаване процесуалните
права на страните.
На следващо, място, видно от съдържанието на мотивите, които в
единство с диспозитива формират присъдата, в същите липсва каквато и да
било фактическа обстановка, правен и доказателствен анализ, аргументиращи
оправдателния диспозитив. Изложеното представлява абсолютно нарушение
на задължението по чл.305, ал.3, изр.1 от НПК и се приравняват на липса на
мотиви по смисъла на чл.348, ал.3, т.2, предл.1 от НПК.
Така в мотивите към обжалваната присъда е направен анализ на
жалбата, депозирана от подс.К. на 05.12.2019г. до Т. Х.-специалист по лова и
член на УС на ЛРС-гр.Хисаря, която жалба е само един от случаите,
инкриминирани с тъжбата на Д.. По отношение на онази деятелност, визирана
в диспозитива на присъдата, осъществена при съвсем различни обстоятелства
/на различна дата, място и пред различни лица и пр./ липсва дори
споменаване във въпросните мотиви. С други думи, безспорно е налице
съществено противоречие между диспозитив и мотиви, неразривно свързано с
липсата на мотиви за деянието, предмет на диспозитива на съдебния акт,
довело до флагрантно нарушаване процесуалните права на страните. Липсата
на мотиви /формалното присъствие на мотивировка е равносилно на липса на
такава/ в обсъжданата насока, отнасяща се и до съществен за приложението
на материалното право въпрос, представлява нарушение на процесуалните
правила от категорията на абсолютните по смисъла на чл.348, ал.3, т.2, пр.1,
вр.ал.1,т.2 НПК. То рефлектира и върху правото на защита на всички страни,
които не са в състояние ясно и точно да разберат съдебната воля, за да й се
противопоставят по надлежен ред. В проекция - то води и до нарушение на
материалния закон.
5
Предвид изложеното, настоящият въззивен състав намира основания за
отмяна на атакувания съдебен акт поради допускане на процесуални
нарушения от кръга на съществените, които следва да бъдат преодолени при
ново разглеждане на делото от друг състав на Пловдивския районен съд.
При новото разглеждане на делото съдията докладчик ще следва да
отчете обсъжданите по-горе принципни положения относно съдържанието на
тъжбата и възможността да бъдат отстранявани евентуални недостатъци в
нея, пренесено към конкретния казус.
Водим от горното и на осн. чл. 334, т. 1, вр. с чл. 335, ал. 2 НПК,
Пловдивски окръжен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 403 от 11.02.2021 г. по НЧХД № 403/2020г.,
Районен съд-Пловдив, 8 н.с..
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд -
Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6