Р Е Ш Е Н И Е
№ 260047 / 3.4.2021г.
година град
Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р Н О Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На десети март две хиляди двадесет и
първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. МАРИНОВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар …………………ДАРИНА
ЕНЕВА…............................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от съдията
……….МАРИНОВ……….…………
Гражданско дело номер....190....по описа за............2020…...............година
Производството
по делото е образувано по повод исковата молба
на Банка ДСК ЕАД гр. София с която тази банкова институция чрез нейния
пълномощник е предявила иск с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК
против Я.А.А. , с който моли съда да постанови решение с
което приеме за установено по отношение на същия ответник Я.А. , че същия
в качеството му на поръчител по договор за поръчителство от 22.06.2016 г. сключен между Банка ДСК ЕАД и Я.А.А. й дължи следните
суми поради неизпълнение на договор за кредит за текущо потребление от 22.6.2016 г. сключен между Банка ДСК
ЕАД и П.П.К. , а именно общата сума от 26 519, 44 лв. представляваща неплатени задължения от
ответника , а именно : 1. Неплатена главница в размер на сумата от
24 389 , 53 лв. 2. сумата
от 1811,
64 лв. представляваща дължима се договорна лихва по процесния договор за кредит за текущо потребление дължима се за
периода от 06.05.2018 г. до 26.02.2019 г.
, 3. Мораторна лихва / лихвена
надбавка за забава / в размер на сумата от
198, 27 лв. по същия договор за периода от 07.05.2018 г. до 26.02.2019 г. , 4. сумата от 120 лв. представляваща дължими се такси и
разноски , както и законната лихва върху
главницата считано от датата на
подаването на заявлението за издаването на съответната заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК – 27.02. 2019 г. до окончателното изплащане на вземането
.Освен това ищецът посочен по- горе моли съда да постанови решение с което да
осъди ответната страна да му заплати
и направените от него съдебни разноски в
съдебното производство на основание чл. 78 ал.1 от ГПК. Същият ищец иска и
осъждането на ответника да му заплати солидарно заедно с кредитополучателя П.К.П.
и сумата представляващи направените от него съдебни разноски по заповедното
производство.
В съдебно
заседание ищецът редовно пР.ан, се явява
лично неговият процесуален представител,
като последният поддържа така подадената искова молба с която
са предявени горепосочените искове и моли тяхното уважаване така както са предявени , ведно с
всички законни последици от това.
Ответникът Я.А.А.
чрез специално назначеният му особен представител в преклузивния срок по чл.
131 ал.1 от ГПК е подал отговор по исковата молба с която е предявен горепосочения установителен иск срещу
него и по този начин взема становище по същия иск, като счита същият за изцяло
неоснователен като посочва затова многобройни
основания , които се отнасят за тази твърдяна от него неоснователността на така
предявения иск и поради това и моли съдът да го отхвърли изцяло като такъв.
Същият ответник редовно призован не се явява лично в съдебно заседание , но чрез специално
назначеният му особен представител в съдебно заседание заявява , че поддържа същото становище по
повод предявения иск изразено в отговора му на исковата молба и
моли отново искът да бъде отхвърлен изцяло.
След поотделната
и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното :
Горепосоченият
предявен от ищеца Банка ДСК ЕАД гр.София иск се явява по своята същност положителен
установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника Я.А. в качеството му
на поръчител съществуването в полза на ищеца Банка ДСК ЕАД на твърдяното от него вземане за посочената от него суми – главница, лихви и такси. За да бъде уважена тази претенция ,
установителна такава съдът намира, че следва да бъдат доказани от ищеца кумулативното
наличие на няколко императивни предпоставки , а именно : между страните по
настоящото дело в твърденият от ищеца период да е било налице валидно
правоотношение обективирано в получаването на твърдения от страните кредит от друго лице в посочената
писмена форма договор за кредит от
22.06.2016 г. , ищецът като страна по
това валидно правоотношение –да е изпълнил поетите от него задължения – да е
предоставил твърдяната от него парична сума по договора за кредит за текущо
потребление на посоченото
лице – П.П.К. в
качеството му на заемател на същата сума ,
ответникът да е подписал съответен договор за поръчителство с който да е поел отговорност за
изплащане на кредита и същият да е действал недобросъвестно т.е. да не е
извършил задължителните плащания по договора за кредит в качеството му на поръчител
и последно в полза на ищеца по делото при условията на
чл. 417 от ГПК да е издадена и съответна заповед за изпълнение срещу ответника ,
както и респективно тука следва лицето заемател – П.К да е бил валидно уведомен , че кредита е станал предсрочно изискуем.
Видно от
приложените по делото писмени доказателства е че на 26.2.2019 г. Банка ДСК ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу П.П.К.
– в качеството му на длъжник- заемател и
ответника по настоящото дело – Я.А.А. в качеството му на поръчител за заплащане на следните суми : 1 .сумата
от 24 389, 53 лева представляваща главница по сключен между Банка ДСК ЕАД и П.П.К.
договор за кредит за текущо потребление , сключен на дата 22.6.2016 г. , 2. сумата от 1811,
64 лв. представляваща дължима се договорна лихва по процесния договор за кредит за текущо потребление дължима се за
периода от 06.05.2018 г. до 26.02.2019 г.
, 3. Мораторна лихва / лихвена
надбавка за забава / в размер на сумата от
198, 27 лв. по същия договор за периода от 07.05.2018 г. до 26.02.2019 г. , 4. сумата от 120 лв. представляваща дължими се такси и
разноски, както и законната лихва върху горепосочената
главница , считано от датата на подаването на заявлението за издаването
на заповедта за изпълнение на парично задължение - 27.02.2019 г. до окончателното изплащане
на вземането.
На 28.02.2019
г. по ч.гр.д. № 260 / 2019 г. по описа на Районен съд Карнобат е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК № 181 с която е разпоредено от горепосоченият съд длъжниците- П.П.К. качеството му на кредитополучател и
ответникът Я.А.А. в качеството му на
поръчител по горепосочения договор за кредит да заплатят солидарно на кредитора Банка ДСК ЕАД горепосочените заявени суми , а именно : 1
.сумата от 24 389, 53 лева представляваща главница по сключен между Банка ДСК ЕАД и П.П.К.
договор за кредит за текущо потребление , сключен на дата 22.6.2016 г. , 2. сумата от 1811,
64 лв. представляваща дължима се договорна лихва по процесния договор за кредит за текущо потребление дължима се за
периода от 06.05.2018 г. до 26.02.2019 г.
, 3. Мораторна лихва / лихвена
надбавка за забава / в размер на сумата от
198, 27 лв. по същия договор за периода от 07.05.2018 г. до 26.02.2019 г. , 4. сумата от 120 лв. представляваща дължими се такси и
разноски, както и законната лихва върху горепосочената
главница , считано от датата на подаването на заявлението за издаването
на заповедта за изпълнение на парично задължение - 27.02.2019 г. до окончателното изплащане
на вземането , както и сумата от 580, 99
лв. представляваща направените по
заповедното производство разноски.
С определение № 29 от 15.1.2020 г. по същото частно
гражданско дело № 260/ 2019 г. по описа на Районен съд Карнобат ,
последният е указал на основание чл. 415 ал. 1 т.2 от ГПК на заявителя , че може да предяви иск за
установяване на вземането си срещу поръчителя за което е издадена горепосочената заповед по чл. 417 от ГПК тъй като
уведомлението до него е връчено при
условията на чл. 47 ал.5 от ГПК .Заявителят
е предявил иск по реда на чл.422 от ГПК в едномесечния срок срещу
поръчителя .
С исковата
молба се претендира да се приеме за установено , че ответникът в
качеството му на поръчител по горепосочения договор за кредит дължи на ищеца
сумите за които е издадена
горепосочената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 181
от дата 28.2.2019 г. по ч.гр.д. № 260 / 2019 г. по описа на Районен съд
Карнобат.
Ищецът твърди,
че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита като посочва , че това е станало на дата 06.02.2019
г. , поради неизпълнение от страна на длъжниците на задълженията им по
процесния договор за кредит изразяващо
се в неплащане на погасителните 10 бр. месечни
вноски на договорените дати на плащане и на
основание т. 19.2. от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление
прилагащите се към договора , като банката, считай ки , че поради тази причина целия кредит
се явява изцяло предсрочно
изискуем е изпратила
нотариална покана за да уведоми
длъжника по кредита – кредитополучателя П.П.К. за настъпилата предсрочна изискуемост на
кредита , като същата е връчена на него от нотариус Нели Стоянова при условията на чл. 47 ал.5 от ГПК във връзка
с чл. 47 ал.1 от ГПК тъй като длъжникът
не е
намерен на посочения от него адрес с
което както той , така и ответника в
качеството му на поръчител по същия този договор за кредит за текущо
потребление е уведомен на дата
29.01.2019 г. когато му е връчена тази нотариална покана , че му е обявена
предсрочната изискуемост на кредита.
С определение № 260057
от 25.9.2020 г. по настоящото
гр.д. № 190 / 2020 г. по описа на Районен съд Карнобат на ответника е назначен особен
представител на основание чл. 47 ал.6 от ГПК , който е депозирал отговор на исковата молба с която по повод на предявения иск респ.
искове се излагат многобройни съображения за тяхната неоснователност – че
договора за поръчителство не е подписан
лично от ответника и че нотариалната
покана с която на ответника е обявена предсрочната изискуемост на кредита не е
редовно връчена на същия и се претендира
отхвърляне на исковите претенции.
От представените
по делото писмени доказателства – договор
за кредит за текущо потребление с дата
на сключването му – 22.06.2016 г. , инкорпорираният в същия договор – договор
за поръчителство , Общи условия за
предоставянето на кредити за текущо потребление , извлечение от счетоводните
книги на Банка ДСК ЕАД за сметка № 11 /
23653681 от 27.02.2019 г. отнасяща
се за същия договор за кредит за текущо
потребление с кредитополучател П.П.К. и поръчител по същия договор Я.А.А. ,извлечение
от разплащателната сметка по която са
извършвани плащания по същия договор за кредит ,погасителен план и ГПР ,
издаден изпълнителен лист № 205 от
28.2.2019 г. въз основа на горепосочената заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК , самата заповед за изпълнение № 181 от 28.2.2019 г. на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от дата 28.2.2019 г. по ч.гр.д. № 260 / 2019 г. по описа на
Районен съд Карнобат , промоционални
условия по кредитна програма ДСК Престиж плюс , справка за такси по кредитите за текущо потребление , нотариална
покана от Банка ДСК ЕАД до П.П.К. - длъжник по горепосочения договор , протоколи съставени от пом. нотариус М.П. на дата 30.1.2019 г. и вторият по извършените от същия пом.
Нотариус действия по връчването на
горепосочената нотариална покана , справка направена от нотариус Нели
Стоянова от Национална Агенция по
приходите - Териториална Дирекция на НАП Бургас относно предоставянето на
информация за местоработата на длъжника
, уведомление до същия длъжник от нотариус Нели Стоянова се установява , че Банка ДСК ЕАД и П.П.К.
са сключили договор за кредит за текущо потребление на дата 22.06.2016 г. , съгласно който на П.К е
отпуснат кредит в размер на сумата от 28 350 лв. , за срок от 10 години респ.
120 месеца , като е посочен размера на месечната погасителна вноска по кредита в
съответния погасителен план към същия договор , които са в размер на 120 бр.
месечни анюитенни вноски . Посочено е че месечната анюитетна погасителна вноска
включва главница и лихва съгласно същия погасителния план , който се явява
неразделна част от същия договор . В същия договор за кредит е инкорпориран и
съответния договор за поръчителство от
същата дата с който ответника Я.А.А. се
е задължил да обезпечи изпълнението на задълженията по същия договор на кредитополучателя П.К в размер на цялата получена от него заемна сума
от 28350 лв. , като същият поръчител е положил подписа си под договора
.
По делото е
представен документ – извлечение от счетоводните книги на банката по
горепосочената кредитна сделка от които
да е видно, че от страна на банката е
заплатена на длъжника Косев уговорената
главницата по договора за кредит в размер на сумата от 28 350 лв. на
датата на сключването на същия договор – 22.06.2016 г. , което
обстоятелства не се и оспорва от
ответната страна , а и това обстоятелство се потвърждава и от заключението на
вещото лице А. по назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза , което
заключение като неоспорено от страните по делото съдът е прел като абсолютно
доказателство .
С исковата молба се прави признаване , като в
приложеното извлечение по сметка към договора за потребителски кредит е посочено ,че съгласно неизпълнение на същия
договор за кредит от страна на кредитополучателя П.К и поради неплащането на 10 бр. месечни
погасителни вноски , че на 06.02.2019 г.
поради неплащането на същите което и представлява забава в плащанията на
тези вноски в повече от 90 дни , то на основание чл. 19. 2. От Общите условия ,
посочени по- горе е настъпила и е била обявена предсрочната изискуемост на задълженията
по кредита на длъжниците по него , както и че съгласно
същото извлечение от счетоводните сметки на банката по отношение на същата кредитна сделка е че към датата когато кредита е обявен за
предсрочно изискуем на дата – 06.02.2019 г. тези непогасени 10 бр. месечни
вноски са в размер на сумата от 3 185, 65 лв. , а общото задължение по
кредита на длъжника е в размер на общата сума от 26201, 17 лв. от които : главница в размер на сумата от 24389,
53 лв. , дължима договорна лихва в размер на сумата от 1811, 64 лв. за
периода от 06.05.2018 г. до 26.02.2019
г. , , мораторна лихва в размер на сумата от 198, 27 лв. дължима се за периода
от 07.05.2018 г. до 26.02.2019 г. ,
както и допълнително извън размера на
задължението е посочено , че длъжникът Косев дължи на банката и сумата от 120 лв. разноски по кредита при изискуемост.
При
горепосочената така установена фактическа обстановка по делото съдът стигна до правния си извод, че
предявения иск по чл. 422 във вр. с чл.
415 ал.1 от ГПК е процесуално допустим
за разглеждане , тъй като има за предмет
вземания по повод на които има издадена заповед за изпълнение , същият
иск е предявен в срока по чл. 415 ал.1
от ГПК от заявителя , който има интерес
от установяването на процесните си вземания спрямо поръчителят по договора за кредит.
Съгласно
уговореното в клаузите на чл. 19. 2. от общите условия към договора за кредит
за текущо потребление между кредиторът – ищецът по настоящото дело и
кредитополучателят по него П.К е че при допусната забава в плащанията
на главница и / или на лихва над 90 дни , то целият остатък от кредита става предсрочно изискуем , като
тази предсрочна изискуемост настъпва автоматично , а ако законът го изисква - след уведомление на
кредитополучателят. Съдът намира , че в
случая е приложимо разрешението дадено в т.18 от ТР № 4 / 2014 г. по тълк.дело
№ 4 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС . В посоченото тълкувателно решение изрично е
записано , че в хипотезата на предявен иск по чл. 422 ал.1 от ГПК за вземане ,
произтичащо от договор за банков кредит
с уговорката , че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът
може да събере вземането си
без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата , след
като банката е упражнила правото си да направи
кредита предсрочно изискуем по чл. 60 ал.2 от ЗКИ и е обявила на
длъжника предсрочната изискуемост. Това
е така защото предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора , което за разлика от общия принцип на чл. 20а
ал.2 от ЗЗД , настъпва с волеизявление само на едната страна и при наличие на две предпоставки :
обективния факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем - чл. 60 ал.2 от ЗКИ.
Няма спор , че в настоящия случай
ищецът е банкова финансова институция по
смисъла на чл. 2 ал.1 от ЗКИ и по отношение на него е приложима разпоредбата на чл. 60 ал.2 от ЗКИ .Съгласно т. 18 от тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. постановено по т.д. № 4 /
2013 г. по описа на ОСГТК е че в
хипотезата на предявен иск по чл.
422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с
уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на
определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере
вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането
или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си
да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост.По този начин даденото в цитираното тълкувателно решение ,
разрешение за необходимостта преди подаването на заявлението да се съобщи на
длъжника изявлението на кредитора , че счита кредитът за предсрочно
изискуем е принципно и следва да намери приложение в настоящия
случай . Същото следва да се прилага не
само за настъпване на предсрочната изискуемост
на задължения по договор за банков кредит / който по своята същност е
договор за заем / , но и по отношение настъпването на предсрочно
изискуемост на разсрочени парични задължения по други договори , по които престацията на
кредитора е била изпълнена в цялост , а задължението на длъжника е разсрочено. По
този начин не съществуват правно- логически аргументи , които да дадат
основание за различно третиране на предсрочната изискуемост на кредитите / заемите /
отпускани от банки. В тази смисъл
е формирана задължителната съдебна практика, която съдът следва да спазва
изцяло.
Съгласно
изричната разпоредба на чл. 71 от ЗЗД предсрочна изискуемост на едно срочно задължение може да настъпи
само в три конкретни хипотези , а
именно : когато длъжникът е станал неплатежоспособен , когато със своите
действия е намалил дадените на кредитора
обезпечения или когато не му е дал обещаните обезпечения. Съгласно чл. 20 а от ЗЗД договорите могат да бъдат изменени , прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания
предвидени в закона. В случая в чл.
19.2. от ОУ - в първата хипотеза въпреки , че кредиторът е посочил настъпването
на автоматична предсрочна изискуемост , това не дава възможност да се иска незабавното изпълнение на
задължението без за това да бъде
уведомен длъжника. Това представлява изменение на договора , което е възможно
само по взаимно съгласие на страните или на основание предвидени в закона,
какъвто не е настоящия случай. Следователно независимо дали в договора има уговорка, че при
неплащането на определен брой вноски или наличие на други обстоятелства , това
не поражда действие , освен ако кредиторът
изрично не е заявил , че упражнява правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем и това волеизявление е достигнало до длъжника .Във втората
хипотеза на горепосочените общи условия е посочено , че ако законът го изисква
, то длъжникът следва да бъде уведомен за тази настъпила предсрочна изискуемост
на задължението му към кредитора.В изпълнение на това кредиторът ищец е изпратил нотариална покана
до кредитора П.К на посочения в договора за кредит негов адрес за уведомяването
на същия за настъпилата предсрочна изискуемост на получения от него кредит,
считано от получаването от негова страна на същата нотариална покана , като не е намерен на дата 14.10.2018 г. и е
търсен още допълнително два пъти – на дати 28.11.2018 г. и 14.01.2018 г. на
същия адрес съгласно разпоредбите на чл. 47 ал.1 от ГПК и след като не е
намерен на адреса на дата 14.01.2019 г. е залепено съответното уведомление , че същият
може да получи същата нотариална покана в нотариалната кантора на нотариус Нели Стоянова находяща се в гр.
Карнобат на ул. Георги Д. № 6 , но
същият не се е явил за получаването на същата, за което са съставени и
съответните 2 бр. протоколи на дата 30.01.2019 г. .Особения процесуален
представител на ответника твърди в
отговора си на исковата молба , че нотариалната покана до ответника за
обявяването на същия за предсрочната изискуемост на кредита , получен от
него не е връчена редовно и законосъобразно и поради това по
отношение на поръчителя не са настъпили целените с нея правни последици. Съдът
намира обаче , че същата нотариална
покана е връчена редовно на длъжника по договора за кредит , тъй като същият
кредитор е предприел всички необходими от него действия по връчването на същата
на длъжника , като е сторил това с необходимата грижа и добросъвестност – тъй
като е сторил това на адреса на длъжника посочен в договора за кредит , а освен
това е събрал данни съгласно справка от
ТД на НАП , че същият няма действащ трудов договор и не е могъл да му е
връчи по месторабота му. Следователно невръчването на същата покана е станала
само поради бездействието на длъжника и затова съдът приема , че кредиторът е
положил всички възможни и дължими се от него усилия за връчването на поканата и
в конкретния случай кредиторът е положил всички усилия за да изпълни
задължението си за уведомяването на длъжника за упражненото от него правомощие
да обяви предсрочната изискуемост на кредита. С оглед на това съдът намира , че
в настоящия случай момента на предсрочната изискуемост на кредита следва да се
определи съгласно посоченото в
нотариалната покана волеизявление
на банката и това е – от датата на връчването на нотариалната покана на
длъжника , която съдът приема , че му е връчена на дата 29.01.2019 г.. Към този
момент , а дори и към твърдяния момент в исковата молба за настъпилата
предсрочна изискуемост на кредита – 06.02.2019 г. , съдът приема ,
че в този момент целият или неплатеният
остатък по кредита е изискуем както по отношение на кредитополучателя, така и
по отношение на поръчителя. Това е и началният момент на течението на
6-месечния срок по чл.147, ал.1 ЗЗД и отговорността на
поръчителя би отпаднала, ако към датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение срокът е изтекъл. Тука следва да се спомене и факта ,
че в случая такова уведомление респ.покана не е изпращано до длъжника- ответник
Я.А. , тъй като това не е задължително по закон
и на същия не следва да бъде изрично обявявана предсрочната изискуемост
на кредита , понеже той е солидарно отговорен с длъжника по кредита и отговорността му се явява акцесорна . В
случая закона визира като достатъчно условие
и задължителна предпоставка съобщаването на предсрочната изискуемост
само на длъжника , а не и на поръчителят , в който смисъл е и константната
съдебна практика на съдилищата , че
предсрочната изискуемост настъпва само по отношение на
кредитополучателят , но не и по
отношение на поръчителят , която е
отразена в решение № 40 от 17.06.2015 г. по т.д. № 601 / 2014 г. на 1
т.отд. Т.К. на ВКС , решение № 132 от 02.10. 2014 г. по т.д. № 1907 / 2014 г.
на ВКС Т.К. 1 т.отд. и решение № 23 от 24.03.2015 г. на ВКС 1 т. отд.
на Т.К. по т.д. № 1717 / 2013 г. , като по този начин следва да се
отхвърли и това възражение на особения процесуален представите на
ответника относно твърдяното от него
нередовно връчване и на ответника на съответното нужно според него обявяване на
настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията по кредита.
Тука следва да се добави от съда ,
че от момента на обявяването на
предсрочната изискуемост на кредита на дата 29.01.2019 г. , вкл. и датата –
06.02.2019 г. за която ищеца твърди , че е настъпила предсрочната изискуемост
на кредита , до датата на подаването на заявлението за издаването на процесната
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК – 27.02.2019 г. не изтекъл 6-месечният срок по чл.147, ал.1 ЗЗД и затова отговорността на ответника като поръчител не е изтекла и същият се явява отговорен за
задълженията на длъжника по процесния договор за кредит.
В отговора си на
исковата молба назначеният особен процесуален представител на ответника е
оспорил договора за поръчителство че същият е неистински т.е. неавтентичен в
частта му на подписа положен като поръчител като твърди , че този подпис не е
положен от поръчителя Я.А. , като съдът е открил нарочно производство във
връзка с това оспорване и е назначил съответната съдебно – почеркова експертиза
която е извършена от вещото лице Н.Ризов. Съгласно заключението на същото вещо
лице , което като неоспорено от страните по делото съдът е приел като абсолютно
доказателство по делото е че вещото лице посочва , че същият подпис като
поръчител в процесния договор за поръчителство е положен от ответника Я.А. ,
поради което съдът счита , че не се доказа това горепосочено твърдение на особения
процесуален представител на ответника и че подписа за поръчител е положен от ответника Я.А.
и същият документ се явява
автентичен и истински, с оглед на което
същият поръчител се явява отговорен и дължи плащането на вземанията на
кредитора по договора за кредит срещу длъжника по него П.К.
С оглед
установяването на вземанията на ищеца срещу ответника съдът назначи съответната
искана от ищцовата страна съдебно – счетоводна експертиза .Видно от
заключението на вещото лице К. А. по същата експертиза , което заключение като
неоспорено от страните по делото , а и потвърждаващо се от приложените по
делото писмени доказателства , съдът прие като абсолютно доказателство е че се
доказаха всички твърдени от ищцовата страна вземания на ищеца спрямо ответника
, посочени в исковата молба във връзка с предявения срещу него иск по чл. 422
от ГПК и затова съдът прие , че така предявения иск като изцяло основателен и
доказан следва да бъде уважен изцяло , ведно с всички законни последици от това
– присъждането на съдебни разноски по исковото и по заповедното производство.
Ищцовата
страна е поискала да й се присъдят
съдебни разноски по исковото производство като е представила списък за
разноските по чл. 80 от ГПК в който е посочила направените от нея съдебни разноски , но не е включила направените от нея
допълнителни разноски в размер на сумата от 200 лв. за доплащане на
възнаграждението на вещото лице за извършената по делото съдебно- почеркова
експертиза. По този начин на същата страна следва да й се присъди сумата от
2898, 14 лв. на основание чл. 78 ал.8 във вр. с чл. 78 ал.1 от ГПК . Освен това
на същата страна следва да й бъдат присъдени и направените от нея съдебни
разноски по заповедното производство в размер на сумата от 580, 99 лв.
Мотивиран от гореизложените си съображения,
Карнобатският районен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Я.А.А. с ЕГН ********** *** и с настоящ адрес ***- Владислав
Варненчик ул. Антон Франгя № 35 , че същия в качеството му на поръчител по договор за поръчителство от 22.06.2016 г. сключен между Банка ДСК ЕАД и Я.А.А. дължи на Банка ДСК ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София ул. Московска № 19 , същото дружество и със
съдебен адрес *** Миладинови бл. 38-
партер чрез юрк. Л.П. следните суми
поради неизпълнение на договор за кредит за текущо потребление от 22.6.2016 г. сключен между Банка ДСК
ЕАД в качеството й на кредитор и П.П.К.
в качеството му на заемател – длъжник , а
именно общата сума от 26 519, 44
лв. представляваща неплатени задължения по договора за кредит за текущо
потребление от 22.06.2016 г. , а именно : 1. Неплатена главница в размер
на сумата от 24 389 , 53 лв. 2. сумата от 1811,
64 лв. представляваща дължима се договорна лихва по същия договор
за кредит за текущо потребление дължима се за периода от 06.05.2018 г.
до 26.02.2019 г. , 3. Мораторна
лихва / лихвена надбавка за забава / в
размер на сумата от 198, 27 лв. по същия договор за периода от 07.05.2018 г. до 26.02.2019 г. , 4. сумата от 120 лв. представляваща дължими се такси и
разноски , както и законната лихва върху
главницата считано от датата на
подаването на заявлението за издаването на съответната заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 от ГПК – 27.02. 2019 г. до окончателното изплащане на вземането , за които суми е издадена
заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 181 от 28.2.2019 г. по ч. гр.д. № 260 / 2019
година по описа на Районен съд Карнобат.
ОСЪЖДА Я.А.А. с ЕГН ********** *** и с настоящ адрес ***- Владислав
Варненчик ул. Антон Франгя № 35 да
заплати на Банка ДСК
ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. София ул. Московска № 19 , същото дружество и със
съдебен адрес *** Миладинови бл. 38-
партер чрез юрк. Л.П. сумата от 2898, 14 лв. представляваща направените съдебни разноски по настоящото исково производство по гр.д. № 190/ 2020 г. по описа на Районен
съд Карнобат , както и сумата от 580, 99 лв.
представляваща направените от него съдебни разноски по заповедното производство
по ч.гр.д. № 260 / 2019 г., на основание чл. 78 ал.8 във връзка с чл. 78 ал.1
от ГПК .
РЕШЕНИЕТО МОЖЕ ДА СЕ ОБЖАЛВА пред Бургаския окръжен съд в
14- дневен срок, считано от съобщаването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: