Р Е Ш Е Н И Е
№…………………
гр.Плевен, 08.06.2018година.
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ВЪЗЗИВНО отделение, І граждански състав, в публично заседание на десети май,
през две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН
ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА
БЕТОВА
КРАСИМИР
ПЕТРАКИЕВ
при секретаря………ПЕТЪР ПЕТРОВ………………и в присъствието на
прокурора………………………………………………………….като разгледа докладваното от
съдията………..ТАТЯНА БЕТОВА……възз.гр.д.№ 246 по описа на съда за 2018година, и за
да се произнесе, съобрази:
Производство
по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от № 228 от 16.02.2018година.,
постановено по гр.д. № 3256/2016г. Плевенски районен съд е прогласил настъпилото на основание чл.349 ал.6 от ГПК обезсилване по право на възлагателно решение
на Плевенски РС № 539 от 28.03.2017 г. по гр.д.№ 3256 от 2016г., в частта, в
която съдът е възложил в дял на А.А.Ф., с ЕГН **********, неподеляем
жилищен имот, представляващ: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № *** /***/, с площ от
648 /шестстотин четиридесет и осем/ кв.м., в кв. *** /***/ по плана на град С.,
община П., П. област, ведно с построените в него: МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА,
МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, ЛЯТНА КУХНЯ, ГАРАЖ и НАВЕС; ОСЪДИЛ е на основание чл.
349, ал. 5 от ГПК, А.А.Ф., ЕГН **********, да ЗАПЛАТИ на Ш.А.Ф., за уравнение
на дела ѝ сумата от 6 700.00лв. в СРОК от ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от датата
на влизане на решението в сила, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на влизане на решението в сила до окончателното ѝ заплащане;
ОСЪДИЛ е на основание чл. 349, ал. 5 от ГПК, А.А.Ф., ЕГН **********, да ЗАПЛАТИ
на Ш.А.Ю., ЕГН **********,***, за уравнение на дела ѝ сумата от 6
700.00лв. в СРОК от ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от датата на влизане на решението в
сила, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане
на решението в сила до окончателното ѝ заплащане, и е изнесъл имота на публична продан. Разпоредил е от получената при
проданта сума, да се образуват три равни дяла, от които: един дял за А.А.Ф.,
един дял за Ш.А.Ф. и един дял за Ш.А.Ю..
Срещу така постановеното решение е подадена
въззивна жалба от А.А.Ф., чрез пълномощникът и адв.В.К. от ПлАК. В жалбата се
правят оплаквания, че решението на районния съд е незаконосъобразно и
неправилно.Съображенията за това са, че районният съд неправилно и необосновано
е приел, че са налице предпоставките за обезсилване на възлагателното решение, тъй
като задължението за заплащане на уравнение на дела е било изпълнено точно и
освен това имота е бил прехвърлен с договор за покупко-продажба. Въззивницата
моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на
първоинстанционния съд и да постанови друго по същество за отхвърляне на молбата
за изнасяне на имота на публична продан, като приеме че възлагателното решение
не е било обезсилено по право.
Ответницата по жалбата е взела становище, че
същата е неоснователна.Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно
и моли да бъде потвърдено, като и бъдат присъдени разноските за настоящата
инстанция.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени
в жалбата, взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред
първата инстанция доказателства, съобрази се с изискванията на закона, намира за установено следното: Жалбата е подадена в срок и е процесуално
допустима, разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с молба от Ш.А.Ю.,
подадена на 23.11.2017г. за обезсилване на постановеното по делото решение за
възлагане на имота и за изнасянето му на публична продан. В молбата се твърди,
че в 6 месечния срок от влизането му в сила не е налице изплащане на дължимото
и уравнение на дела, а срокът за това е
изтекъл на 04.11.2017г. Съделителите А.А.Ф. и Ш.А.Ф. са взели становище,
че на 16.10.2017г. А.А.Ф. е превела по сметка на Ш.А.Ю. дължимата сума за
уравняване на дяловете, след като е прихванала присъдените ѝ суми по
делото. Взето е становище, че молбата е неоснователна и поради обстоятелството,
че на 26.09.2017г. имота е продаден и поради това не може да бъде изнесен на
публична продан.
В настоящото производство съделителят-кредитор
черпи правото си от отрицателния факт, че не е престирана определената сума
пари, в предвидения от закона срок. Съделителят-длъжник, който възразява, че е
изпълнил точно паричното си задължение, следва да докаже, съобразно правилото
на чл. 127, ал. 1 ГПК, позитивните факти на плащането в срок. Тяхното доказване
следва да бъде пълно и пряко. В случая е безспорно, че с решение № 2105 от 28.12.2016г.,
Плевенският районен съд е допуснал извършването на съдебна делба между А.А.Ф., Ш.А.Ф. и Ш.А.Ю., върху описания по-горе недвижим имот, находящ
се в град Славяново, при три равни дяла - по един за всяка от съделителките. Във втората фаза на делбата само ищцата А.А.Ф. е направила искане на осн. чл. 349 ал. 2 от ГПК за възлагане на жилищния
недвижим имот, като с решение № 539/28.03.2017г., съдът е уважил искането и е възложил
имота в дял на А.А.Ф.. Осъдил е, на основание чл. 349, ал. 5 от ГПК, А.Ф. да заплати
на Ш.А.Ф., за уравнение на дела ѝ сумата 6 700лв. в срок от шест месеца,
считано от датата на влизане на решението в сила, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на влизане на решението в сила до
окончателното ѝ заплащане. Осъдил е, на основание чл. 349, ал. 5 от ГПК, А.А.Ф.,
да заплати на Ш.А.Ю., за уравнение на дела ѝ сумата от 6 700лв. в същия
срок. Със същото решение Ш.А.Ю. е осъдена да заплати на А.А.Ф., разноски за
назначен особен представител на
ответницата в размер на 805.20лв., както и и 57.84лв. - деловодни
разноски. Решението е влязло в сила на 04.05.2017г.
За да уважи молбата на Ш.А.Ю., Плевенски районен
съд е приел, че считано от влизане в сила на решението за възлагане на имота на
04.05.2017г., 6 - месечния срок за изплащане на уравнението на дяловете е
изтекъл на 04.11.2017г. В този срок задължението на А.А.Ф. да заплати на Ш.А.Ю.
уравнение в размер на 6 700.00лв., ведно със законната лихва, считано от датата
на влизане на решението в сила, не е изпълнено точно. До този извод съдът е
достигнал приемайки, че пълното изплащане е извършено извън срока, въз основа
на безспорно установените факти, че с операционна бележка № 9/16.10.2017г. А.А.Ф.
е внесла на името на Ш.А.Ю. по нейна сметка в Банка *** сумата от 5837.20лв., на
основание: „решение 2105/281216г. на Пл РС съдебна делба и решение 539/280317 ПлРС
гр.3256/16“ и с операционна бележка № 30/19.12.2017г. е довнесна на същото
основание сумата от 345.00лв.
Тези фактически
констатации и изводи са правилни и обосновани и напълно се възприемат от
настоящия състав на въззивната инстанция, който поради това и на основание
чл.272 ГПК препраща към тях. Взето е предвид обстоятелството, че А.А.Ф. е
имала насрещно вземане срещу Ш.А.Ю. за
разноските по делото в общ размер 863.04лв., което вземане с влизане в сила на
решението, е станало ликвидно и изискуемо и е било прихванато с вземането на Ш.А.Ю.
за уравнението на дела ѝ. Ето защо преведената на 16.10.2017г., т.е в
рамките на 6 месечния срок сума 5837.20лв. не е достатъчна да покрие главницата
и законната лихва към този момент. Направеното от А.А.Ф. изявление за
прихващане между дължимите от нея суми и тези, които ѝ се дължат от
съделителката Ш.А.Ю. по същото дело е породило действие, съгласно чл. 104 ал. 2
от ЗЗД от деня, в който прихващането е могло да се извърши, а това е датата на
влизане в сила на решението за извършване на делбата – 04.05.2017г. Следователно
на тази дата двете насрещни вземания са се погасили до размера на по-малкото от
тях, при което А.Ф. е останало да дължи сумата 5836.96лв. За периода от
прихващането на 04.05.2017г. до плащането на уравнението на 16.10.2017г. е изтекла
и законна лихва в размер от 269.69лв. върху главница от 5836.96лв. или общата
дължима сума е била 6 106.65лв., от които в срок е заплатена само сумата
5 837.20 лв. Решаващият съд правилно е приложил и разпоредбата на чл.76,
ал.2 от ЗЗД, като е приел че дължимият остатък след плащането на 16.10.2017г. е
за част от главницата, доколкото във вносната бележка не е посочено какво
длъжникът желае да погаси с частичното плащане. Посочено е основанието за плащане
– съответното решение по дело, но не е индивидуализирано дали се погасява
задължението за лихва за главница, при
положение че сумата не е достатъчна да покрие и двете задължения. Ето защо
правилно съдът е приел, че с направеното по този начин плащане първо се е
погасила изтеклата до тогава законна лихва – изцяло, а след това и част от
главницата/в размер на 5567.51лв./, като е останала незаплатена сумата
269.45лв. Дори да се приеме, че дължимия остатък е за лихва, а не за главница,
то отново не е било заплатено цялото задължение в срок, тъй като при
извършеното плащане на 16.10.2017г. А.Ф. въобще не е начислила и заплатила
изтеклата до момента законна лихва върху дължимата от нея сума, а след извършеното
прихващане е заплатила само разликата между вземането си за разноски и
дължимата от нея главница за уравнение на деловете.
Съобразена
е и цитирана актуалната съдебна практика. Обстоятелството, че 6-месечния срок е
изтекъл и че не е заплатена в него изцяло дължимата сума, включваща главница и
лихва, е достатъчно, за да се приеме, че е настъпило обезсилване по право, по
силата на самия закон, на решението за възлагане.В случая е налице
изрична регламентация на особеното делбено производство – чл.349, ал.5 и 6 ГПК
и общите правила за неизпълнение на договорите са неприложими.Констатираното неизпълнение на императивната законова норма, която
е била възпроизведена и в диспозитива на възлагателното решение е обосновало
извода, че е настъпило обезсилване по право на решението, с което имота е бил
възложен на А.Ф..Съдът само е прогласил вече настъпилото обезсилване и е
изнесъл имота на публична продан. Плащане на остатъка от сумата, колкото и
незначителен да е той, след изтичане на срока не може да доведе до различни
последици, при положение че възлагателното решение вече е било обезсилено по
право, към момента на извършеното доплащане.Без значение е дали другия
съделител е приел плащането на остатъка след срока, при положение че
обезсилването не зависи от неговата воля, а настъпва по право при определени от
закона предпоставки. Ако паричното задължение за уравнение
на дял не се погаси в срок, длъжникът изпада в забава, чиито неблагоприятни
последици не могат да бъдат заличени по волята на страните по облигационната
връзка. Дори плащането на дължимите суми след изтичане на срока по чл. 288, ал.
6 ГПК не може да заличи последиците на неизпълнението. Ако няма плащане или
друго надлежно изпълнение в шестмесечния срок от влизане на възлагателното
решение в сила, то се обезсилва по силата на закона, а последиците на съдебния
акт се заличават с обратна сила. Императивно формулираната норма на чл. 288,
ал. 7 ГПК изключва всяка възможност за незачитане последиците на неизпълнението
в шестмесечния срок, предвид на произтичащото по закон обезсилване на
възлагателното решение и отпадане с обратна сила основанието за възникване на
самото парично задължение.
Неоснователни са наведените във въззивната жалба
доводи, че не може да бъде изнесен имота на публична продан, тъй като с нот.акт
№ 70/26.09.2017г. е продаден от А.Ф. на Ш.А.Ф..Този разпоредителен акт не е
произвел целените с него правни последици, тъй като е извършен преди изтичането
на 6 месечния срок и преди изпълнение на заложеното в решението условие за
заплащане на уравнение на дяловете. В т.
10 от ТР № 1 от 2004 г. е прието, че „… по отношение на
тези възлагателни решения, законът обуславя пораждането на вещноправния им
(конститутивен (ефект и превръщането на спорната съсобственост в индивидуална
собственост, с изтичане на срок и плащане на парично уравнение в рамките на
същия, имащи характера на отлагателно условие. Само с плащането на определеното
парично уравнение с лихвите в 6-месечния срок, от датата на влизане в сила на
възлагателното решение, получилият възлагане съделител става собственик на
имота. Ако условието не настъпи поради неплащането в срок в резултат на
бездействие на съделителядлъжник, то не настъпва и вещноправният ефект на
съдебния акт. За
времето до извършване на надлежно плащане в рамките на 6-месечния срок,
получилият възлагане съделител няма правата на собственик на имота и не може да
извършва валидни разпоредителни сделки с него.“
При така изложените
правни и фактически доводи, въззивният съд намира, че обжалваното решение на
Плевенски РС е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, на
основание чл.271, ал.1 ГПК. Решаващият съд е достигнал до правилния извод, че постановеното
по делото възлагателно решение е обезсилено по право и е изнесъл неподеляемия недвижим
имот на публична продан.
При този
изход на делото, въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата
Ш.А.Ю. направените от нея разноски в размер на 800лв., съобразно списъка с
разноските за настоящата инстанция и договора за правна помощ на л.14, от който
се вижда, че сумата е заплатена в брой.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА,
на основание чл.271, ал.1 ГПК решение № 228 на Плевенския районен съд от 16.02.2018г.
по гр.д. № 3256/2016г. по описа на съда.
ОСЪЖДА А.А.Ф. ***, с ЕГН ********** да заплати на Ш.А.Ф.
от с.гр. и адрес, с ЕГН ********** разноски
по делото в размер на 800лв.
Решението
може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: