РЕШЕНИЕ
№ 2623
гр. София, 04.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Д Л Д
при участието на секретаря А И. И
като разгледа докладваното от Д Л. Д Административно наказателно дело №
20231110206096 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на „ против Наказателно постановление № НП-30/23.03.2023 г.,
издадено от зам. председател на ДАМТН, с което, на основание чл. 55, ал. 2 от Закона за
техническите изисквания към продуктите (ЗТИП), на жалбоподателя била наложена имуществена
санкция, в размер на 100 лева за нарушение на чл. 34в, ал. 1, т. 3 ЗТИП.
НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление. Навежда доводи за процесуални нарушения (липса на дата
и място на нарушение; липса на компетентност на актосъставителя) и за маловажност на случая.
Моли се за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява. С писмено
становище поддържа жалбата, по изложените в нея съображения.
Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител, предлага НП да
бъде потвърдено като законосъобразно и правилно, като излага съображения по наведените от
жалбоподателя доводи. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
Дружеството-жалбоподател притежава лицензии с номера 234/07.07.2006 г. и
266/22.11.2006 г., издадени от Председателя на ДАМТН за осъществяване на технически надзор на
видове съоръжения с повишена опасност.
С трудов договор от 17.10.2022 г. дружеството наело П А Пна длъжност „инспектор
контрол на общоопасни средства“, като съгласно подписаната длъжностна характеристика, П
следвало да изпълнява функциите на инспектор технически надзор при осъществяване на
технически надзор на повдигателни съоръжения и асансьори.
1
До 24.10.2022 г. дружеството не уведомило Главния директор на ГД „ИДТН“ при ДАМТН
за цитираното обстоятелство. Това било установено на 29.11.2022 г.
Уведомление било подадено на 01.12.2022 г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
актосъставителя З. Б.; АУАН; НП; разписка за връчване; протокол за проверка; справка за
актуално състояние; извлечение от Търговски регистър; заповед за компетентност; уведомление.
Доказателствена съвкупност се отличава с еднопосочност и вътрешна непротиворечивост,
поради което и per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен анализ
и съпоставка на доказателствата не е наложителен, както и доколкото жалбоподателят атакува
постановлението, с доводи по приложението на закона.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложенето на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Не са налице твърдените от жалбоподателя отменителни основания. На първо място,
налице е изрично посочване на началната дата на забавата (25.10.2022 г.), доколкото се касае за
продължено деяние - създава едно трайно противоправно състояние и трае, докато бъде
преустановено (Р 4826/2015 АССГ, VIII кас. с-в; Р 6081/2013 АССГ, XIII кас. с-в; Р 3805/2010
АССГ, VIII кас. с-в; Р 407/2011 АССГ, IX кас. с-в; Р 3934/2010 АССГ, VI кас. с-в). На следващо
място, съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на ДАМТН (структурно
звено към която, съобразно разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 6 от Правилника е и ГД „ИДТН“),
същата е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище гр. София. В този смисъл и
изричното посочване на държавната структура, която е следвало да бъде своевременно уведомена
(но не е била) носи всички признаци на достатъчност.
В допълнение, съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1 ЗТИП, актове за установяване на
2
административни нарушение се издават от служители при ГД „ИДТН“ при ДАМТН. В този
смисъл и подробно обсъждане на поставения от жалбоподателя въпрос е безпредметно.
По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното
следствие се установи по несъмнен начин, че в 7-дневен срок, считано от 17.10.2022 г. – датата на
сключване на трудовия договор с П А П (т. е. до 24.10.2022 г. вкл., явяващ се работен, присъствен
ден), дружеството-жалбоподател не е уведомило Главния директор на ГД „ИДТН“ при ДАМТН за
цитираното обстоятелство.
е годен субект на отговорност, по силата на лицензии с номера 234/07.07.2006 г. и
266/22.11.2006 г., издадени от Председателя на ДАМТН за осъществяване на технически надзор на
видове съоръжения с повишена опасност. СЪщевременно, позицията, на която е била назначена П
А П - „инспектор контрол на общоопасни средства“, като съгласно подписаната длъжностна
характеристика, е следвало да изпълнява функциите на инспектор технически надзор при
осъществяване на технически надзор на повдигателни съоръжения и асансьори, неизменно
предполага влияние върху изпълнението на процедурите за извършване на технически надзор, по
смисъла на чл. 34в, ал. 1, т. 3 ЗТИП, в който смисъл и надлежно уведомяване е било дължимо, и то
– в предвидените в закона срокове (такова е било извършено, с повече от месец закъснение, и то –
в резултат на извършена проверка от контролните органи).
Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като
нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно бездействие. По отношение
на субективната съставомерност, касае се за ангажиране не отговорност на юридическо лице,
имаща обективен, безвиновен характер, поради което и съдът не дължи обсъждане, в цитираната
насока.
Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28
ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случаи на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на
Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната
норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство
по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. №
1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от
административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като, с оглед на
доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на
определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова
следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения”.
Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в закона задължения
на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на
определен противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само
застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да
са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН
(а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните
административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не
3
на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените
отношения. В конкретния случай нарушението е застрашило обществените отношения, свързани с
ефективен текущ и последващ контрол върху дейността по технически надзор, а с това по
опосреден начин се засяга сигурността на потенциално неограничен брой ползватели на
съоръжения с повишена опасност (повдигателни съоръжения и асансьори), поради което следва да
се приеме, че обществената опасност на това бездействие се отличава с достатъчен интензитет, за
да се приеме, че същото следва да се санкционира по административен ред, а не представлява
маловажен случай.
Предвид всичко гореизложено, според настоящия съдебен състав, законосъобразно и
обосновано е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
По размера на санкцията
Съгласно нормата на чл. 55, ал. 2 ЗТИП, за други (извън тези по ал. 1) нарушения на глава
пета на закона и наредбите по неговото прилагане наказанието е глоба или имуществена санкция
от 100 до 2 000 лв. Санкцията е отмерена в предвидения специален минимум, поради което и
детайлно обсъждане на размера й е безпредметно.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и императивната
разпоредба на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, с оглед защитата от юрисконсулт, жалбоподателят следва да
поеме разноски за насрещната страна. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на
делото, размерът следва да бъде определен към минималния по чл. 27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, а именно –
80 лева.
По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НП-30/23.03.2023 г., издадено от зам.
председател на ДАМТН, с което, на основание чл. 55, ал. 2 ЗТИП, на била наложена имуществена
санкция, в размер на 100 лева, за нарушение на чл. 34в, ал. 1, т. 3 ЗТИП.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, да заплати на ДАМТН сумата от 80
(осемдесет) лева – възнаграждение за юрисконсулт.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4