СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
31.03.21г.
Софийски градски съд І-12 състав с:
Председател: Георги
Иванов
Разгледа в съдебно заседание на 04.03.21г. /с участието на секретаря И.
Коцева/ гражданско дело № 12739/17г. и констатира следното:
Предявени са искове от Д. А. и Г. П. против „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД с правно основание чл. 432 от КЗ за сумите по 150 000
лева – за всеки от ищците /обезщетения за неимуществени вреди – следствие от
ПТП/. Претендира се /при условията на и чл. 86 от ЗЗД/ и законна лихва върху посочените
суми за периода след 28.11.16г.
Съображенията на страните са изложени по делото.
Представените по делото доказателства /в това число и влязла присъда на
наказателен съд/ удостоверяват, че:
На 24.11.16г. - Х. Р.е причинил ПТП-е и в резултат на същото - А. А.
/наследодател; баща на ищците/ е претърпял физически увреждания /удостоверени
конкретно като естество и вид от приетите в процеса медицински експертизи/.
Вследствие - по време проведена /на 28.11.16г./ оперативна интервенция /за
възстановяване на травмите от инцидента/ пострадалият е починал.
Исковете /главен и акцесорен/ са неоснователни:
Принципно: отговорността на застрахователя /по чл. 432 от КЗ/ е акцесорна
на /зависи от/ отговорността на делинквента /по чл. 45 от ЗЗД/.
Единственото /на практика/ спорно по делото обстоятелство /от състава на
чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД/ е – наличието /или липсата/ на
причинно-следствена връзка между ПТП-е и настъпилата след това смърт на
пострадалия. В тази връзка:
От една страна:
Наличието на такава /макар и косвена – опосредена/ връзка е удостоверено
със събраните в процеса доказателства /писмени и преди всичко експертни; в това
число и обясненията на вещите лица от съдебните заседания – преценени в съвкупност/.
Констатациите на вещите лица /в посочената насока/ кореспондират и с житейската
логика: в крайна сметка – оперативната интервенция /по време на която е починал
пострадалия/ е била предприета само заради /единствено във връзка с/
физическите увреждания – травми от инцидента.
От друга страна обаче: в случая е налице принципна пречка /по смисъла на
чл. 300 от ГПК/ исковете да бъдат уважени /въпреки конкретиката на събрания по
настоящото дело доказателствен материал; основно експертен досежно релевантно –
спорно обстоятелство/:
Отговорността на делинквента е ангажирана /с влязъл в сила съдебен акт/ в
хипотезата на чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 2-ро от
НК във връзка с чл. 342 от НК /за причинена на пострадалия „средна телесна
повреда“/. Тази правна квалификация /сторена от наказателния съд в съответствие
с императивното правило на чл. 301, ал. 1, т. 2, предл.
2-ро от НПК/ очертава всички елементи: както от състава на престъплението, така
и от състава на деликта /по смисъла на чл. 45 от ЗЗД/ и задължава настоящия
съдебен състав /при условията на чл. 300 от ГПК/ да приеме, че – иначе
виновното и противоправно деяние на Х. Р.е причинило конкретния /посочен от
наказателния съд/ вредоносен резултат /“средна телесна повреда“, а не смърт/. В
такава хипотеза / с оглед изложеното/ – изводът за наличие на
причинно-следствена връзка /между инцидента и смъртта на пострадалия/ се явява
изключен. Именно /и само/ това обстоятелство в случая съставлява основание за –
отхвърляне на исковете /които се явяват удостоверени частично по размер при
условията на чл. 52 от ЗЗД/.
Възприемането на противната /обратната/ логика би позволило /в противоречие
с принципите за правна сигурност и справедливост/ застрахователят /и основно
дори самият делинквент - в хипотезата на пряк иск по чл. 45 от ЗЗД/ да понесе /в
граждански процес/ по-тежка отговорност /имуществена/ от тази по наказателното
дело.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД на Д.А.А. ЕГН ********** и на Г.А.П. ЕГН ********** против „ДЗИ
– Общо застраховане“ ЕАД.
ОСЪЖДА Д.А.А. и Г.А.П. да платят на „ДЗИ
– Общо застраховане“ ЕАД 950 лева - съдебни разноски /на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК/ и 100 лева - юрисконсултско възнаграждение /на основание чл.
78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата към него/.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Председател: