Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 19.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и втори ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 2508 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение № 318557
от 19.01.2018 г., постановено по гр. д. № 48249/2016 г. на СРС, IІ ГО, 72
състав, е признато за установено, че И.Г.Д. дължи на „Т.С.“ ЕАД, на основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, сумата от 511, 28 лв.,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.04.2013
г. – м.04.2015 г., с която се е обогатил без основание за сметка на
обедняването на ищеца, ведно със законната лихва, считано от 26.05.2016 г. до
окончателното изплащане на вземането, за което е издадена на 06.06.2016 г.
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. №
27392/16 на СРС, 72 състав. Искът за главницата за доставена топлинна енергия е
отхвърлен за разликата над 511,28 лв. до пълния предявен размер от 916,77 лв. ,
а искът за мораторна лихва върху
главницата в размер на 182,96 лв. за периода от 31.05.2013 г. до 09.05.2016 г.
е отхвърлен изцяло. Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 216,18 лв. - разноски в исковото и сумата от 34, 87
лв. разноски в заповедното производство. На основание чл.78, ал. 3 ГПК ищецът е
осъден да заплати на ответника сумата от 85, 61 лв. - разноски по делото. Решението
е постановено при участието на трето лице – помагач „Т.С.“ ЕООД.
Срещу постановеното
съдебно решение в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е
депозирана въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. Излага, че решението в
обжалваната му част е неправилно и необосновано, постановено при допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон.
Счита, че в случая са събрани достатъчно писмени доказателства, установяващи
наличието на ликвидни и изискуеми вземания на дружеството срещу ответника в
претендирания размер, като съдът
неправилно се е доверил на заключението на изготвената по делото съдебно - техническата
експертиза относно количеството потребена топлинна енергия. Твърди, че съгласно
Общите условия купувачите заплащат топлинната енергия на вноски, определени по
прогнозна консумация за имотите в сградата и една изравнителна вноска или иначе
казано дължими са както изравнителните сметки, които отразяват реалното
потребление на топлинна енергия в имота, така и прогнозно начислените суми.
Възможността да се осъществи погасяване на стари задължения със сумата в повече
от изравнителните сметки е установена в чл.32, ал.3 от Общите условия, като
клаузата е приложима по отношение на всички възникнали след влизането им в сила
вземания от изравнителния резултат. Счита, че съдът неправилно е преценил относно
мораторната лихва, че не е представена покана за плащане и затова същата не се
дължала. Напротив с уведомително писмо от 23.11.2015 г. с покана за плащане
ответника е бил уведомен за натрупаните задължения. Моли съда да отмени
решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи изцяло
предявените искове, като му присъди направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от насрещната страна.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника И.Г.Д.,
както и третото лице – помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД.
Решението в
частта, с която са уважени предявените искове, е влязло в сила като
необжалвано.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове съответно с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. ал.415, ал.1 ГПК вр.
чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД. С
депозираната искова молба и уточнителната молба от 09.06.2019 г. ищецът твърди,
че ответникът е собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к.
„*******, магазин 2. Съгласно чл.149,
ал.1, т.3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди от топлопреносно
предприятие се осъществява на основата на писмени договори при общи условия,
които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия за стопански нужди. Ответникът не е предприел необходимите действия за
сключване на писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди,
но е ползвал доставената от ищеца топлинна енергия през исковия период. Имотът
е предназначен за стопански нужди, тъй като съставлява търговски обект.
Ответникът не е заплащал стойността на консумираната топлинна енергия и по този
начин се е обогатил за сметка на ищеца. Моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено спрямо ответника, че му дължи сумата от 916,77 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.04.2013 г.
– м.04.2015 г., както и 182, 96 лв. - лихва за забава за периода 31.05.2013 г. до
09.05.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 26.05.2016 г. до
изплащане на вземането. За посочените суми е постановена заповед от 06.06.2016
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 27392/16
г. на СРС. В срока по чл.414 ГПК ответникът е депозирал възражения срещу
заповедта. Претендира сторените по делото разноски включително юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете
като неоснователни. Твърди, че не е ползвал топлинна енергия, тъй като в имота
отоплителните тела са пломбирани. Освен това въпреки, че в имота има топла вода,
такава не е ползвана, тъй като обектът не е въведен в експлоатация. Прави
възражение за изтекла давност. Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски.
На
26.05.2016 г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК срещу И.Г.Д. за сумата от 916,77 лв. – главница,
както и 182, 96 лв. – мораторна лихва за периода 31.05.2013 г. – 09.05.2016 г.
В т.12 от заявлението е пояснено, че длъжникът е ползвал доставена от ищеца топлинна
енергия за периода м.04.2013 г. – м.04.2015 г. за топлоснабден имот, находящ се
в гр. София, ж. к. „*******“, бл.*******, магазин 2, код на платеца Т343909.
Посочено е, че дължимите суми са, както следва: за доставена, но незаплатена топлинна
енергия: 866, 80 лв. - главница и 174, 37 лв. лихва, а за дялово разпределение:
49, 97 лв. - главница и 8, 59 лв. - лихва. Длъжникът се е обогатил без
основание за сметка на дружеството и дължи да му върне онова, с което се е
обогатил до размера на обедняването.
На
06.06.2016 г. по ч. гр. д. № 27392/2016 г. по описа на СРС, ГО, 72 състав, е
постановена исканата заповед, като на заявителя е присъдена сумата от 25 лв. –
държавна такса и 150 лв. – възнаграждение за юрисконсулт.
В срока по
чл.414, ал.2 ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу постановената заповед,
в което е посочил, че не дължи изпълнение на сумите, за които същата е
постановена.
В срока по
чл. 415, ал.1 ГПК, в приложимата към момента на завеждане на делото резакция, ищецът
е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.
Страните не
спорят относно обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния
недвижим имот, в каквато насока е и представения договор за продажба на
общински нежилищен имот чрез търг с явно наддаване от 07.06.2000 г., съгласно
който Столичният общински съвет продава на И.Г.Д. следния обект: магазин 2,
находящ се в гр. София, ж. к. „Люлин“, с разгъната застроена площ от 153, 76
кв. м., състоящ се от търговска зала, 5 склада, канцелария и санитарен възел,
ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж, при съседи: изток – етажна собственост (обща част), запад – магазин,
север – тревни площи и паркинг пред бл. 348, юг – зелена площ.
По делото е
приложено писмо рег. индекс П 7058/23.11.2015 г. от „Т.С.“ ЕАД до И.Г.Д., в
което ищецът заявява, че съгласно чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия за небитови нужди от „Т.С.“ ЕАД се извършва само въз основа на писмен
договор, поради което изпраща формуляри за уреждане на търговските си отношения
с ответника. Отправена е покана в 7 – дневен срок от датата на получаване на
писмото да заплати дължимите суми за топлинна енергия, определени към
23.11.2015 г. с посочени в писмото размери. Съгласно представения препис от
известие за доставяне писмото не е връчено на адресата, като е върнало с
отбелязване, че получателят се е преместил на друг адрес.
Описаните в
писмото формуляри не са представени по делото, нито са ангажирани доказателства
ответникът да ги е подписал.
Пред СРС е
ангажиран договор № УN94/01.11.2007 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и
„Т.С.“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора
възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна
собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване
на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение №
ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща
договореното възнаграждение.
От
заключението на вещото лице инж. Б.С.В.- Т. по изслушаната пред СРС съдебно - техническата експертиза по делото
се установява, че сградата, в която се намира имотът, е присъединена към
топлопреносната мрежа, като е избрана фирма за дялово разпределение. По данни
на фирмата за дялово разпределение в процесния имот има монтирани три
отоплителни тела с три топлоразпределители с радиоотчет. Изравнителните
сметки са изготвяни след всеки отоплителен сезон и са съдържали както топлоенергията
отдадена от сградната инсталация за имота, така и тази за отопление на общите
части на сградата. Топлинна енергия за загряване на вода и за общите части не е
начислявана. Според вещото лице стойността на начислената топлинна енергия след
отчитане на изравнителните сметки възлиза на 511, 28 лв. Същата съставлява
разлика между начислената по прогнозни данни стойност на топлинната енергия за
исковия период в размер от 897, 20 лв. и сумата от изравнителните сметки,
подадена от фирмата за дялово разпределение като разлика от фактурираните суми
по прогнозни данни е на стойност от 385, 92 лв. – за връщане.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна,
като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е
неоснователна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
В предмета
на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, при
направено възражение от длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на
установения в чл.415, ал.1 ГПК, в приложимата към момента на завеждане на
делото срок. Целта на ищеца е да се установи със сила на присъдено нещо спрямо
другата страна съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК.
Обществените
отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна
енергия за заявения в исковата молба период, се регулират със Закона за
енергетиката.
Разпоредбата
на чл.149, т.3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия се извършва
на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия за стопански
нужди.
Нормата на §
1, т.43 от ДР на ЗЕ (отм., бр.54 на ДВ от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.),
действала до 17.07.2012 г., определя като потребител на енергия или природен
газ за стопански нужди всяко физическо или юридическо лице, което купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или
общинския бюджет. Нормата на § 1, т.33а от ДР на ЗЕ (нова ДВ, бр. 54 от 2012
г., в сила от 17.07.2012 г.), действала през исковия период, определя като
„небитов клиент“ клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
Страните не
спорят, а и от представения договор за продажба на общински нежилищен имот е
видно, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот, както и че същият
е предназначен за задоволяване на стопански нужди, респ. небитови нужди,
доколкото представлява магазин. С оглед на това топлоснабдяването на имота
следва да се извършва при условията на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ – въз основа на писмен
договор при Общи условия, сключен между топлопреносно предприятие и клиенти на
топлинна енергия за небитови нужди. По делото не се твърди, а и не се
установява, между страните да е подписан договор за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди за процесния исков период.
Както в
депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, така и в обстоятелствената част на исковата молба и уточняваща такава
ищецът обосновава задължението на ответника с неоснователното обогатяване на
последния с доставената му и използвана от него топлинна енергия, доколкото за
исковия период страните не са подписали писмен договор. Ищецът поддържа, че
като собственик на процесния имот ответника е ползвал топлинна енергия, доставена
от ищцовото дружество, без да я заплаща, поради което е налице неоснователно
обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, като имущественото разместване е
осъществено при липса на валидно правно основание за това.
Имуществените
облаги имат материално естество и те са оценими в пари. Изразяват се в
увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в намаляване на неговите
пасиви или спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е
трябвало да понесе. В последната хипотеза спестяването на разходи води до
обогатяване в случай, че разходите са били необходими и ответникът по иска с
правно основание чл.59 ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество,
без да съществуват изгледи за тяхното връщане. В този смисъл са разясненията,
дадени с решение № 587/01.11.2010 г. по гр. д. № 941/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО,
постановено по реда на чл.290 ГПК).
В тежест на
ищеца е да докаже, че ответника е спестил разходи за доставената и ползвана от него
топлинна енергия за процесния имот.
Съгласно
заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза през
процесния период в имота е била доставена топлинна енергия, отдадена от
отоплителни тела и от сградната инсталация. В случая е без значение обстоятелството
дали имотът е ползван или не, респ. дали е ползвана топла вода или не, тъй като
сградната инсталация е отдавала топлинна енергия. Именно при това отдаване вещото
лице е установило, че стойността на потребената топлинната енергия за периода
от м .04.2013г. до м.04.2015 г. възлиза на сумата от 511, 28 лв. Съдът изцяло
възприема експертното заключение, тъй като същото е компетентно дадено,
обстойно мотивирано и обосновано. Изводите на вещото лице изцяло кореспондират
с ангажираните по делото доказателства, като не са представени такива, които да
разколебават доказателствената му стойност или да ги опровергават.
Задължението
на ответника е парично и за периода на своята забава същият дължи обезщетение.
В случая Общите условия на ищеца не са приложими. Съгласно разпоредбата на
чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора. По делото не се установи
ответникът да е получил изпратената до него покана за заплащане на стойността
на консумираната от него топлинна енергия. Това налага извода, че длъжникът е
поставен в забава с депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение. След като ищецът не е изпълнил
доказателствената си тежест да установи поставянето на ответника в забава,
искът за заплащане на мораторна лихва се явява изцяло неоснователен.
Тъй като
крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в обжалваната част
следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този
изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът по жалбата има право
на сторените разноски в настоящото производство. Доколкото същият не претендира
такива и не е ангажирал доказателства за извършването им, разноски за
настоящата инстанция не следва да му се присъждат.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 318557 от 19.01.2018 г.,
постановено по гр. д. № 48249/2016
г. на СРС, IІ ГО, 72 състав, в ОБЖАЛВАНАТА
ЧАСТ, с която са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес
***, срещу И.Г.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, искове с правно
основание по чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.59 ЗЗД - за сумата над 511, 28 (петстотин и единадесет лева и двадесет и осем
стотинки) лв. до пълния предявен размер от 916,
77 (деветстотин и шестнадесет лева и седемдесет и седем стотинки) лв.,
както и е отхвърлен искът с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.86 ЗЗД –
за сумата от 182, 96 (сто осемдесет
и два лева и деветдесет и шест стотинки) лв. за периода от 31.05.2013 г. до
09.05.2016 г.
Решението
в частта, с която са уважени предявените искове, е влязло в сила като
необжалвано.
Решението
е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „Т.С.“ ЕООД, ЕИК *******,
с адрес ***.
Решението
не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.