РЕШЕНИЕ
№ 12249
гр. София, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20221110164316 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 310, т. 1 ГПК, вр. чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
Образувано е по искова молба от А. Е. С. срещу *** ОУ „***“, с която са предявени
кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със заповед № 162/26.09.2022
г. и неговата отмяна; и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на
ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „счетоводител“ в *** ОУ „***“ – гр. С..
Ищцата твърди, че по силата на Трудов договор № ***/***г. и Допълнително
споразумение № ***/*** г, считано от 19.04.2021 г. заемала длъжността „счетоводител” в
*** ОУ „***“ – гр. С.. Със Заповед № ***/***г. издадена от директора на *** ОУ „***“ - гр.
С., считано от 27.09.2022г. било прекратено трудовото правоотношение с ответника.
Оспорва да е получавала предизвестие по чл. 328, ал. 1, във връзка с чл. 326, ал. 2 от КТ.
Твърди незаконност на уволнението. Мотивите, изложени в заповедта били неоснователни,
неправилни и неверни. Не била извършила нарушенията, които й се вменявали. Твърди
липса на конкретни мотиви за уволнението и вътрешни противоречия в тях относно
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение. Според ищцата, липсата на
прекратяване на трудовото правоотношение в срока за изпитване и нееднократното
повишаване на размера на основното трудово възнаграждение на служителя, опровергавали
изложените в процесната заповед твърдения. Неоснователно било и твърдението, че
сочените нарушения се отнасяли до възложената с длъжностната характеристика работа.
Навежда твърдения, че прекратяването на трудовото правоотношение се дължи единствено
на влошено лично отношение от страна на директора на училището към ищцата. Била
нарушена и нормата на чл. 333, ал. 3, във връзка с чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, доколкото към
момента на прекратяване на трудовото правоотношение била секретар на Синдикалното
дружество на Независимия учителски синдикат в *** ОУ „***“, а липсвало предварително
съгласие от синдикален орган по чл. 333, ал. 3 КТ. Бил налице изричен отказ от
председателя на ОКС на НУС – С. за даване на съгласие за прекратяване на трудовото
правоотношение. Прекратяването на трудовото правоотношение било в нарушение и на
1
защитата по колективен трудов договор, според която също се изисква предварително
съгласие от синдикален орган. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът *** ОУ „***“ – гр. С. е депозирал отговор на
исковата молба, в който оспорва исковете. Ответникът не оспорва съществуването на
трудово правоотношение между него и ищцата в процесния период. Твърди, че до
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ се стигнало
след надлежно извършена проверка, включително и от външен контролен орган, при което
бил направени извод за допуснати множество грешки при изпълнение на работата на
ищцата, макар и без умисъл. Оспорва ищцата да се е ползвала от синдикална закрила към
момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Оспорва и твърдението на ищцата -
уволнението да е резултат на влошени лични отношения. Оспорва наличие на задължение на
работодателя да предложи друга подходяща свободна длъжност на работника. Моли
исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, а и от представения по делото Трудов договор №
***/*** г. и допълнително споразумение № ***/*** г. към него се установява, че същите
били обвързани от валидно трудово правоотношение, в рамките на което ищцата, считано от
19.04.2021 г. изпълнявала длъжността „счетоводител“ при ответника.
Видно от представена по делото длъжностна характеристика за длъжността
„счетоводител“, връчена на ищцата на 19.04.2021 г., основните задължения на ищцата
включвали: подпомага директора при осъществяване на неговите правомощия във
финансово-счетоводната и икономическа дейност; да ръководи, организира и осъществява
предварителен, текущ и последващ вътрешен контрол по спазване на финансовата и
платежна дисциплина, правилното оформяне на първичните и официалните счетоводни
документи; упражнява вътрешно-финансов контрол в кръга на възложените задачи за
спазване на финансова дисциплина; извършва всички действия, свързани с обработка на
финансово-счетоводни документи по сметките, за които отговаря; своевременно, в
определените срокове и графици, осчетоводява документите по съответните сметки за
воденето, за които отговаря; подписва заедно с директора всички документи от финансово-
имуществен характер, както и всички отчети и счетоводни записвания и др.
Страните не спорят и от представената заповед № ***/*** г. на директора на *** ОУ
„***“ се установява, че считано от 27.09.2022 г. трудовото правоотношение на ищцата било
прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ – липса на качества. В мотивната част на
заповедта са посочени какви дейности не умее да извършва и какви пропуски в работата си
е допуснала ищцата. Посочено е, че изброените от т. 1 до т. 18 действия показват системност
и трайно състояние при изпълнение на възложената, съгласно длъжностната характеристика
работа. Отбелязано е, че множеството и повтарящи се грешки, независимо от проведените
разговори, сочат на липса на качества от служителя за изпълнение на възложената работа.
Заповедта е връчена на ищцата на 26.09.2022 г., видно от отбелязване върху същата.
По делото е прието удостоверение от 02.09.2022 г., издадено от Независим учителски
синдикат (НУС), съгласно което синдикалното дружество на НУС в *** ОУ „***“ – гр. С., е
регистрирано и вписано в регистъра на НУС под № ***, като секретар на същото е ищцата
А. Е. С..
От представените по делото писмени доказателства – решение от 27.10.1993 г.,
постановено по ф.д. № 16783/1993 г. по описа на СГС, удостоверение за актуално състояние
на Независим учителски синдикат от *** г., удостоверение № *** за принадлежност към
КНСБ и национална представителност, изх. № *** г., удостоверение № *** относно статута
и ръководството на синдикалното сдружение в НУС в *** ОУ „***“, се установява, че
2
Независимият учителски синдикат е вписан в регистъра на ЮЛНЦ, като същият е основен
член на КНСБ и на основание чл. 36, ал. 8 КТ е представителна синдикална организация.
Видно от представеното решение на изпълнителния съвет на независим учителски
синдикат от 19.03.2022 г. предварително писмено съгласие или несъгласие за прекратяване
на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2,3,4,5,11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ за
председатели и секретари на СД на НУС дават председателя на ОКС след решение на
съответното общинско ръководство на НУС.
От прието по делото искане за снемане на синдикална защита, изх. № 1218/13.09.2022
г., се установява, че директорът на *** ОУ „***“ е поискал становище от ОКС на НУС–С. за
прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ –
липса на качества за ефективно изпълнение на работата.
Видно от писмо, изх. № ***/*** г. от Председателя на ОСК на НУС до директора на
*** ОУ „***“, директорът е уведомен, че не дава съгласие за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата на длъжност „счетоводител“ и секретар на Синдикално
дружество на НУС в *** ОУ „***“. Становището е изготвено въз основа на взето решение
на Общинския координационен съвет – С., видно от представен по делото препис от
протокол от заседание на ръководството на ОКС на НУС- С..
По делото е представен доклад, изх. № *** от Я. К. – финансов контрольор във
връзка с проверка на изплатено трудово възнаграждение на Г. И. – старши учител в *** ОУ
„***“. В доклада е посочено, че след извършена проверка на 22.06.2022 г. по документи и
разговор с А. С. е установено, че за периода м. юни 2021 г. до м. април 2022 г. на Г. И. са
начислявани и изплащани по-малко от дължимите й се суми за трудово възнаграждение.
Посочено е, че причината за грешката е техническа без умисъл и се дължи на автоматично
генериране от страна на софтуера, като след установяване на грешката от страна на
счетоводителя С. са предприети действия за отстраняването й.
Представена е докладна записка от Г. Р. Н., изпълняващ длъжността ЗАС, до
директора на *** ОУ „***“, с която директорът е информиран за допуснати нарушения и
небрежност в изпълнение на трудовите задължения от страна на ищцата А. С., описани
подробно от т. 1 до т. 21. Отправена е препоръка към директора за вземане на мерки за
недопускане на бъдещи нарушения и нередности, чрез разясняване на ищцата, че „като
счетоводител е длъжна да упражнява навременен контрол за отстраняване на евентуални
грешки в работата на ЗАС, защото отговорността е обща.“.
По делото са допуснати и събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите
Ж. Б. П. и Г. Р. Н..
От показанията на свидетелката П., се установява, че с ищцата са бивши колеги, като
в периода от 2020-2021 г. работили в един кабинет. Поддържа, че има наблюдения върху
работата на ищцата – осчетоводяване на фактури и подаване на бюджетните данни към
общината.Твърди, че по длъжностна характеристика ведомостите за заплати и болничните
до НОИ се изготвяли и подавали от касиера, но посочва, че не знае как действително се
работело при ответника. Заповедите за отпуск били изготвяни от директор административна
дейност. Знае за случая, при който на служителя Г. И. била начислен в по-малък размер
работна заплата - ищцата установила проблема и коригирала допуснатата грешка. Твърди,
че отношенията между директора на училището и ищцата били влошени, тъй като
директорът обвинявал ищцата, че при разпит в полицията последната казала, че в
училището се разлепвали агитационни предизборни материали. Посочва, че финансовият
контрольор от общината дошъл на проверка в училището по настояване на
директора.Поддържа, че не е установявала проблеми при плащанията, както и при
изпълнение на другите задълженията от страна на ищцата.
Свидетелката Н. посочва, че работи на длъжност „завеждащ административна
3
служба“ при ответника, като задълженията й включват изготвяне на трудови договори,
оформяне на трудови книжки, отпуски, заповеди, изготвяне на служебни бележки. Разказва,
че когато постъпила първият ден на 29.03.2022 г. на бюрото имало 3 купчини документи-
около 22 броя болнични листове, които трябвало да се подадат към НОИ, да се оформят
заповеди за отпуск на служителите, имало и документи, които не били разпределени по
досиетата от 2021 г. Било и казано, че тя трябвало да подаде болничните към НОИ, в
последствие се стигнало да забавяне в изплащането на сумите за болнични на служителите.
Твърди, че до юни 2022 г. само ищцата е имала достъп до счетоводната програма и
единствено тя е изготвяла работните заплати. Разказва, че през м. април, когато от ищцата й
бил представен списък на заплатите, във връзка с направеното увеличение, й направило
впечатление, че една от учителите, която била в пред пенсионна възраст има основна
заплата от 1000 лв., което било нереално малко. Тъй като от страна на ищцата не последвала
реакция, свидетелката информирала директора на училището. Поддържа, че в последствие
започнала проверка, при която били установени и други пропуски в работата на ищцата,
подробно описани в изготвения от нея доклад до директора.
Съдът след преценка на показанията на свидетелите по реда на чл. 172 ГПК
кредитира същите като обективни, последователни, подробни, логични, като същите не се
опровергават от останалия събран по делото доказателствен материал.
По делото е изслушано заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което след
преценка по реда на чл. 202 ГПК съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно
изготвено. Съгласно заключението не е налице забавяне в подаването към НОИ на болнични
листове на служители в училището за първото тримесечие на 2022 г., в т.ч. и на лицето А.
Х. – заместник директор АСД, както и липсват актове на осигурителя за административно
наказателна отговорност за представяне или забавяне на удостоверение № 9 в НОИ. Вещото
лице посочва, че за периода от м. 06.2021 г. до м.03.2022 г. на Г. И. е платено в повече
1509,10 лв. Платено е в повече за периода м.09.2021 г. до м.06.2022 г. на А. Р. К. – старши
учител прогимназиален етап, в размер на 113,92 лв., които не са прихванати по ведомост,
като доброволно получени суми и същите са изплатени от бюджета на *** ОУ „***“ като
недължимо платена сума. Експертът е констатирал още, че неплатеното ПКС в брутен
размер 27,39 лв., като в заплатата за м. юли 2022 г. на М. М. е начислено доплащане в
размер на 30 лв., което е с повече от дължимото с 2,61 лв. При дължими и неизплатени за
периода м.03.2022 г. до м.06.2022 г. допълнителни възнаграждения за СОП в размер на 54,40
лв., като корекция в м. 07.2022 г. е начислено и изплатено допълнително възнаграждение за
СОП на Д. Ч. в размер на 72,40 лв., което е с 18 лв. повече от дължимото.Вещото лице
посочва още, че на Йорданка И.а М.-Г. – учител в прогимназиален етап за периода от
м.02.2022 г до м.05.2022 г. е изплащано допълнително възнаграждение за класно
ръководство (без същата в посочения период да е класен ръководител) в размер на 145,52
лв. пропорционално на отработеното време, като във ведомостите за заплата за м.06.2022 г.
е извършена корекция и сумата е прихваната от дължимото брутно трудово възнаграждение,
като същото е намалено с на 145,52 лв. На Н. К. И.а, работеща на длъжност „хигиенист“ в
*** ОУ „***“ за м. 03.2022 г. е начислено допълнително възнаграждение за лекторски
часове в размер на 63 лв., като същото е коригирано и с ведомосттта за м.04.2022 г. сумата е
начислена с отрицателен знак в брутното трудово възнаграждение. Констатирано е още, че
за периода от м.10.2021 г. до м.06.2021 г. на Н. А. И.а – начален учител не са платени
лекторски в размер на 11 лв., а за същия период на А. И. С. – начален учител, са надплатени
лекторски в размер на 36 лв. Не е изплатено възнаграждение за ДМС през м. май на М. Ц.В.
– старши учител прогимназиален етап, като същото е начислено и изплатено във
ведомостите за м. юни 2022 г. През м. април 2022 г. на М. Ц. В. е изплатен аванс в размер
на 500 лв., като същият м. април и м. май 2022 г. е в болничен и болничните са за сметка на
НОИ. Установено е още, че за м. май 2022 г. на Ц. И. Т. – психолог е изплатено с 149,18 лв.
по-малко от дължимото месечно възнаграждение, като същото е коригирано с ведомостта за
4
м. май 2022 г. Отделно, начислено е ПКС за м. април в размер на 5,53 лв. при дължими 12,63
лв. или на лицето е изплатено 7,10 лв. по-малко. По отношение на служебните отпуски,
вещото лице е констатирало следното: за м. май 2022 г. служебният отпуск за периода
23.05.2022 г. до 26.05.2022 г. в размер на 2 дни на директора Л. К. не е отразен, като същият
е отразен във ведомостта за м. юни; служебен отпуск за периода 30.05.2022 г. до 01.06.2022
г. в размер на 2 дни на Х. Л. Г. не е отразен във ведомостите за заплати за м. май, а същият
е начислен като платен годишен отпуск във ведомостите за м. юни 2022 г., както и двата дни
отпуск не е отразен като служебен отпуск.; служебен отпуск за периода 30.05.2022 г. до
31.05.2022 г. в размер на 2 дни не на П. Е. И.а не е отразен във ведомостите за заплати за м.
май, а е начислен като служебен годишен отпуск във ведомостта за м. юни 2022 г. Експертът
посочва още, във ведомостите и фишовете за заплати не са отразени допълнителния отпуск
за служители – майки с две и с три деца във ведомостите и фишовете за заплати, полагащи
им се по колективен трудов договор за м. януари 2022 г. и конкретно за Д. Г. П. – учител в
прогимназиален етап, като за Д. Г. П. във ведомостите неизползвания платен отпуск е в
размер на 26 дни и няма отразяване на допълнителен такъв съгласно КТД.
При изслушването й в о.с.з. от 06.06.2024 г., вещото лице Й. разяснява, че при
наличието и на финансов контрольор при ответника, за нея е необяснимо как при толкова
много контролни органи са допуснати такива грешки, дори и същите да са технически.
Посочва, че не е преглеждала документооборота при ответника, в т.ч. дали заповедите за
платен отпуск са връчвани на ищцата и по какъв начин.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
В производството по съдебен ред за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна доказателствената тежест е върху работодателя. Като носител на
субективното преобразуващо право да прекрати чрез едностранно волеизявление трудовото
правоотношение с работника или служителя, работодателят е този, който следва да
установи, че законосъобразно го е упражнил. В този смисъл е и разпредЕ.та с доклада по
делото доказателствена тежест. От друга страна, съдът проверява предпоставките за
законосъобразност на извършеното уволнение единствено по направено от ищеца в
исковата молба възражение или довод с оглед диспозитивното начало в процеса и
предвидените преклузии.
В настоящия случай, ищцата оспорва като незаконосъобразна Заповед №1
62/26.09.2022 г. на директора на *** ОУ „***“, с която трудовото правоотношение е
прекратено на основание чл. 328 ал. 1, т. 5 КТ,при твърдения, че се ползвала от закрилата по
чл. 333, ал. 3 КТ
Съгласно разпоредбата на чл. 333, ал. 3 КТ, в случаите, сред които тези по чл. 328,
ал. 5 КТ, работодателят може да уволни работник или служител, който е член на синдикално
ръководство в предприятието, на териториален, отраслов или национален ръководен
изборен синдикален орган, през времето, докато заема съответната синдикална длъжност и
до 6 месеца след освобождаването му, само с предварителното съгласие на синдикален
орган, определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална
организация. Ако се установи, че работникът се е ползвал от закрила, която не е била
преодоляна от работодателя по установения законов ред, съдът отменя заповедта за
уволнение като незаконна само на това основание, без да разглежда трудовия спор по
същество - чл. 344, ал. 3 КТ.
Нормата на чл. 333, ал. 3 КТ урежда специална закрила при прекратяване на
5
трудовото правоотношение на лица, членове на синдикалното ръководство в предприятието.
С легалната дефиниция на понятието „синдикално ръководство“, дадена в § 1, т. 6 от ДР на
КТ, законодателят е ограничил приложението на закрилата до председателя и секретаря на
„съответната синдикална организация“. Въпросът кои синдикални дейци попадат под
обхвата на закрилата по чл. 333, ал. 3 КТ е бил предмет на тълкуване по тълкувателно дело
№ 9/2013 г. на ОСГК на ВКС. С постановеното ТР № 9/2013 г., е прието, че с предварителна
закрила при уволнение по чл. 333, ал. 3, пр. 1 КТ, във вр. § 1, т. 6 от ДР на КТ, се ползва
работник или служител, който е член на синдикално ръководство /председател и секретар/
на синдикалната организация, учредена и структурирана към предприятието на съответния
работодател, но не и ръководствата на вътрешните структури /секции/ в рамките на тази
синдикална организация. Изключение е допуснато само в случаите, когато вътрешните
структури на синдикалната организация следват организацията и структура на предприятие,
чийто поделения или обособени образувания са самостоятелни работодатели по смисъла § 1,
т. 1 от ДР на КТ.
Съгласно константната практика на ВКС, разпоредбата на чл. 333, ал. 3 от КТ
установява закрила на определени категории синдикални дейци за тяхното уволнение на
посочените основания, изразяваща се в предварително съгласие на съответния синдикален
орган. При релевирано основание за незаконност на уволнението поради неспазването
изискването на чл. 333, ал. 3 от КТ съдът изследва дали работодателят е изпълнил
задължението си да отправи мотивирано писмено искане до синдикалния орган за
получаване съгласие относно предстоящото уволнение и дали е получил такова от
компетентния орган преди да издаде заповедта за уволнение. Легитимността на съответната
синдикална организация не подлежи на съдебен контрол. Касае се до обстоятелство, което
няма отношение към задължението на работодателя по чл. 333, ал. 3 от КТ, поставяща
извършването на уволнението в зависимост от получаването на предварително съгласие от
синдикален орган. От значение за предварителната закрила при уволнение е дали
синдикалната организация е учредена на териториален, отраслов или национален принцип,
съгласно устава й /по аргумент на чл. 333 КТ/ и дали съответният работник или служител е
избран за председател или секретар, като тези обстоятелства могат да бъдат удостоверени,
както с представянето на съответните учредителни актове и такива за избора, така и с
издаването на нарочен официален удостоверителен документ от съответния горестоящ
синдикален орган / определение № 1902/29.06.2023 г. на ВКС по гр.д. № 1863/2023 г., IV ГО,
решение № 194/18.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1100/2012 г., IV ГО/.
В настоящия случай, видно от представеното удостоверение от 02.09.2022 г.,
издадено от Независим учителски синдикат, ищцата е избрана за секретар на синдикалното
дружество на НУС в *** ОУ „***“. От съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства – удостоверение от 02.09.2022 г. относно регистрацията на синдикалното
дружество на НУС в *** ОУ „***“, удостоверение № 98 от 12.09.2022 г. за вписване на
общинския координационен съвет в регистъра на НУС, се установява, че синдикалното
дружество на НУС в *** ОУ „***“ е легитимно синдикално дружество, регистрирано и
вписано в регистъра на НУС под № *** като представително поделение на НУС. Видно от
удостоверение № 20 за принадлежност към КНСБ и национална представителност, НУС е
основен член на КНСБ, който синдикат е създаден и функционира като синдикална
организация на работниците и служителите в отрасъл средно образование. Предвид
6
изложеното ищцата в качеството си на секретар на синдикалното дружество на НУС в ***
ОУ „***“ се ползва от закрилата по чл. 333, ал. 3 КТ. За преодоляване на закрилата е било
необходимо да се вземе съгласие на синдикалния орган.
От събраните по делото доказателства - писмо, изх. № ***/*** г. от Председателя
на ОСК на НУС до директора на *** ОУ „***“, протокол от заседанието на ръководството
на ОКС на НУС от 15.09.2022 г., се установява, че ОСК на НУС-С. не е дал съгласие за
прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата.
След като ищцата се ползва със специална трудовоправна закрила, но
работодателят не е преодолял тази закрила – не е получил съгласие на синдикалния орган за
прекратяване на трудовото правоотношение, то следва извод, че работодателят е нарушил
императивната разпоредба на чл. 333, ал. 3 от КТ, а съгласно чл. 344, ал. 3 КТ заповедта за
уволнение подлежи на отмяна от съда само на това основание, без да се разглежда трудовия
спор по същество.
По изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т.1 КТ е основателен и следва да бъде уважен, като извършеното със Заповед
№ ***/*** г. на директора на *** ОУ „***“ уволнение на ищцата бъде признато за
незаконно и отменено.
По иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
Уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т.1 КТ за признаване за незаконно уволнението
на ищцата и неговата отмяна имат за последица пораждането в правната сфера на незаконно
уволнената на потестативното право да иска възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност. Упражняването му по съдебен ред с исковата молба прави основателен и
конститутивния иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и ищцата следва да бъде възстановена на
заеманата от нея преди уволнението длъжност – „счетоводител“ в ***-то ОУ „***“ – гр. С..
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има право на
направените в производството разноски, които възлизат на сумата от 800 лв. за адвокатско
възнаграждение, чието реално заплащане съдът приема за доказано с оглед представения
договор за правна защита и съдействие от 21.10.2022 г. и разписка от 03.04.2023 г./л. 93 и
л.94 от делото/.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Софийски районен съд дължимата държавна такса за уважените искове в размер
на 160 лв.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
уволнението на А. Е. С., ЕГН **********, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 със
Заповед № ***/*** г. на директора на *** ОУ „***“ - гр. С., с БУЛСТАТ № ***.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ А. Е. С., ЕГН **********, на
заеманата преди уволнението длъжност „счетоводител“ в *** ОУ „***“ – гр. С., с БУЛСТАТ
№ ***.
7
ОСЪЖДА *** ОУ „***“ – гр. С., с БУЛСТАТ № ***, да заплати на А. Е. С., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 800 лв., представляваща разноски по
делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА *** ОУ „***“ – гр. С., с БУЛСТАТ № ***, да заплати по сметка на
Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 160 лв., представляваща
дължимата държавна такса по уважените искове.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от днес (21.06.2024 г.) – арг. чл. 315, ал. 2 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8