№ 454
гр. Русе, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Васил М. Петков
при участието на секретаря Т.И.П.а
като разгледа докладваното от Васил М. Петков Гражданско дело №
20224520104707 по описа за 2022 година
Ищецът Б. С. Х. твърди, че е работил при ответника „ОБЕРЬОСТЕРАЙХИШЕ
БИОДИЗЕЛ- БЪЛГАРИЯ” ЕООД, гр. Русе на длъжност „**********“ в цех за производство
на биодизел и фармацевтичен глицерин. На 01.07.2022г. по време на работа Х. претърпял
злополука, като при отваряне на кран изтекъл горещ флуид, който изпръскал глезените на
двата му крака причинявайки му термично изгаряне от втора степен. След инцидента
ищецът постъпил в болница. Било предприето оперативно лечение като били изрязани
девитализираните тъкани в областта на изгарянето. През периода на лечението ищецът
изпитвал постоянна и интензивна болка, която била особено интензивна през първия месец
от възстановителния период. Инцидентът причинил и емоционален стрес на ищеца. След
инцидента ищеца бил в състояние на временна неработоспособност за период от 56 дни от
които 6 дни прекарал в болница. Инцидентът бил признат за трудова злополука по смисъла
на чл.55 ал.1 от КСО, което било установено с разпореждане № *** от 11.07.2022г. издадено
по реда на чл.60 от КСО. Х. претендира обезщетение за претърпените болки и страдания в
размер на 50 хиляди лева на основание чл. 200 ал.1 от КТ.
Ответникът признава настъпването на инцидент с ищеца на 01.07.2022г, който е бил
признат за трудова злополука по надлежния ред. Навежда твърдения, че ищецът е нарушил
технологичните правила по време на работа и е отворил грешен кран, поради което е бил
залят от гореща глицеринова вода. През време на отпуска поради временна
неработоспособност ищецът идвал лично в дружеството за да получава ваучери като се е
придвижвал сам, без външна помощ. На 27.07.2022г. ищецът получил шофьорска книжка
като преди това се явил на изпит за правоспособност. След болничното лечение ищецът се е
възстановил и се е върнал към нормалния начин на живот. Ответникът счита, че ищецът е
1
проявил груба небрежност, поради което иска намаляване на отговорността на основание
чл. 201 ал.2 от КТ поради съпричиняване на вредата от страна на пострадалия. Освен това
счита предявения размер на обезщетението за прекомерен спрямо настъпилата вреда.
Искът за обезщетение за неимуществени вреди е с правно основание чл. 200 ал.1 от
КТ.
Възражението за намаляване на отговорността на работодателя поради груба
небрежност на работника е с правно основание чл. 201 ал.2 от КТ.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
Не се спори по делото, че Б. С. Х. е работил при ответника „ОБЕРЬОСТЕРАЙХИШЕ
БИОДИЗЕЛ- БЪЛГАРИЯ” ЕООД, гр. Русе на длъжност „**********“ в цех за производство
на биодизел и фармацевтичен глицерин. Безспорно е и настъпването на злополуката
описана по-горе и в исковата молба, както и че същата е била призната за трудова злополука
по надлежния ред. Спорни между страните са два релевантни въпроса:
1. За интензитета и продължителността на болките и страданията, които Б. С. Х. е
търпял като последица от злополуката и съответно за размера на справедливото
обезщетение за тези болки и страдания.
2. Налице ли е съпричиняване поради груба небрежност от страна на Б. С. Х. за
настъпване на вредоносния резултат, в каква степен, следва ли да се намали обезщетението
и с колко?
По отношение на въпроса за интензитета и продължителността на болките и
страданията на Б. С. Х.:
Св. И. е познат на Б. С. Х. и е научил от последния за настъпилия инцидент. В
продължение на месец И. водил Х. на превръзки на раните с автомобил, в който период
последния имал силни болки. При смяната на превръзките Х. викал и имал сълзи. Ходел със
затруднение и често сядал да си почива. Свидетелят знае и че ищецът е имал затруднения с
личната хигиена. При някои движения Х. все още има оплаквания. След като напуснал
работата при ответника той не е започнал нова работа, тъй като има болки в краката.
Св. Н. работи при същия работодател и живее близо до дома на ищеца. Н. видяла Х.
около месец след инцидента, който дошъл „усмихнат, в движение на собствен ход“ за да и
донесе болничен лист, който тя да представи пред работодателя. След самия инцидент леко
накуцвал.
Св. Й. е видял ищеца непосредствено след инцидента, който бил извън цеха,
полунаведен, със смъкнато работно облекло. Х. не отговарял на въпросите на Й. за това
какво е станало, а само му повтарял да отиде да спре помпата. След като затворили крана Й.
се върнал при Х. за да му окажа помощ, но последния отказал. Около два месеца след
инцидента Х. дошъл при колегите си на работа, бил в добро настроение, похвалил се че е
взел шофьорска книжка.
Св. П. също е колега на Х. и го е видял непосредствено след инцидента, като
последният стоял около 15 минути без да предприеме нищо. След това П. закарал Х. до
2
Спешно отделение в болницата. След около 20 минути Х. излязъл с два превързани крака и
„видимо адекватен“ според свидетеля. При отИ.е към болницата ищецът сам се качил в
автомобила, а след като излязъл от спешно отделение отказал на П. да го закара до дома му.
Съдът кредитира свидетелските показания, тъй като същите кореспондират помежду
си и с другите събрани доказателства и по делото не са събрани доказателства, които да ги
опровергават или поставят под съмнение.
По делото е назначено вещо лице, съдебномедицински експерт, което дава следното
заключение:
Б. С. Х. е получил изгаряния на двете подбедрици (основно на лявата) I-II АВ степен,
на площ около 4% от повърхността на тялото. Изгарянето е основно по задно-външната
повърхност на лявата подбедрица, като има единични малки полета с изгаряния и по
външната повърхност на лявата подбедрица, задната повърхност на дясната подбедрица и
вътрешно-предната повърхност на дясната глезенна става. Тези увреждания могат да се
квалифицират по медико-биологичен признак- разстройство на здравето не опасно за
живота. Непослредствено след инцидента на Б. С. Х. е извършен клиничен преглед и му е
била извършена хирургична обработка и мазева превръзка на изгарянията, след което е бил
приет за шест дневно стационарно лечение в хирургично отделение, където са му извършени
диагностични прегледи и изследвания, медикаментозно лечение и оперативна интервенция
изразяваща се в отстраняване на девитализирани (мъртви) тъкани и превръзка.
Установените изгаряния са резултат от местно действие на висока температура и добре
отговарят да се получени по начина посочен в исковата молба. При такъв тип увреждания
болките са най-силни непосредствено след инцидента и продължават със значителен
интензитет до обработката на уврежданията и третирането с медикаменти. Болки със
значителен интензитет се усещат при всяка смяна на превръзката. В процеса на
възстановяване болки се усещат при всяко механично дразнене на засегнатия участък,
включително и при разтягане на кожата при ходене. При такива изгаряния обичайния
възстановителен период продължава около 1-2 месеца, през който период болките
постепенно намаляват. Възможно е след преминаване на основания възстановителен период
в областта на белега на лявата подбедрица да има някаква болезненост, която е с
индивидуален характер и продължителност. При ищеца е настъпило пълно функционално
възстановяване на изгарянията, като са останали козметични белези по двете подбедрици,
главно по лявата. Козметичните белези се очаква във времето да търпят известно
заличаване, но е възможно да останат за цял живот видими белези изразяващи се главно в
промени в цвета на кожата. Получените увреждания не се очаква да доведат до усложнения
или последващи патологични медицински състояния. Проведеното лечение е адекватно.
При така събраните доказателства относно интензитета и продължителността на
болките и страданията съдът приема, че Б. С. Х. е търпял болки в продължение на около
месец след инцидента, в който период е ходил за смяна на превръзки. Болките са били най-
силни непосредствено след инцидента, до обработката на раните, след което постепенно са
утихнали. Претърпял е и оперативна интервенция за отстраняване на девитализирани
3
(мъртви) тъкани, която е допълнителен източник на болка, като смяната на превръзките
също е причинявала болка с висок интензитет. Около месец след инцидента Б. С. Х. е
срещал свои колеги, според които същият е изглеждал добре, бил е „на собствен ход“ и без
белези за страдание.
Съдът приема, че справедливо обезщетение за така причинените вреди (болки и
страдания) е в размер на 10 хиляди лева.
По въпроса за съпричиняване поради проявена груба небрежност от Б. С. Х.:
Св. Н. е колега на Б. С. Х., която е била на работа в деня на инцидента. Твърди, че
всички работници били инструктирани, че при работещи помпи крановете под налягане не
бива да се отваря. На местата от които се вземат проби има поставени пробници с много по-
малък диаметър, имат си отделни кранове и са изведени встрани от помпата за да се избегнат
аварии. Пробите се вземат в малки бурканчета около 200 милилитра, като реално се вземат
не повече от 20-30 милилитра. В деня, когато се случил инцидента Б. С. Х. бил изпратен да
вземе рутинна проба, която се взема ежедневно по един или два пъти на ден. Н. изрично
инструктирала ищеца като му казала, че до стената има поредица от пет помпи и той трябва
да вземе проба от средната, което е третата поред помпа независимо в каква посока се броят.
Ищецът обаче отворил крана към друга помпа, която е предназначена да се ползва само при
аварии или профиактика. Помпата от която е следвало да се вземе пробата има
пробовземник, който е много малък, според свидетеля е широк около един пръст и
температурата на течността там е по-ниска- между 50 и 70 градуса. Тръбата към помпата
която ищеца отворил е много по-дебела, според свидетеля около шест пръста и
температурата на течността там е около 110-120 градуса. На тази помпа няма място за
пробовземане. Н. неколкократно повторила инструкциите, тъй като Б. С. Х. често бил
разсеян на работа.
Св. Й. също твърди, че крановете за пробовземане са малки- ¾ или по-малки и са
извити, докато кранът който е отворил ищеца е голям- два цола. Й. е присъствал, когато Н. е
инструктирала ищеца от къде да вземе проба, като му пояснила, че това е третата помпа без
значение в каква посока ще ги брои.
Св. П. е колега на ищеца и е бил на работа в деня на инцидента. И той е чул
неколкократните инструкции към Х. от коя помпа следва да вземе проба. От крана, който
отворил Б. С. Х. не може да се вземе проба, тъй като е много голям- два цола. Местата за
вземане на проби са тънки тръбички, с кранче, което според свидетеля е „по-малко от
чешма“, преди което има друг кран, който ограничава налягането, за да се предотвратят
инциденти. Пробите се вземат в малки съдове, около 100-200 милилитра.
Съдът кредитира показанията на св. П., Й. и Н.- същите са последователни, логични и
кореспондират помежду си и с другите доказателства по делото. Съобразявайки
свидетелските показания съдът приема, че Б. С. Х. е осъществил груба небрежност по време
на инцидента, с което е допринесъл за настъпването му. Х. е объркал мястото за
пробовземане, като е отворил кран с голям размер- 2 цола, който няма условия за
пробовземане, течността в него е с много висока температура и под високо налягана.
4
Местата за вземане на проби са с много по-малък размер с кран три четвърти или по-малък,
изведени са встрани от помпата, като течността там е с по-ниска температура и налягане. На
следващо място Б. С. Х. е бил изрично и неколкократно инструктиран от кой кран да вземе
проба, като му е посочено че това е кранът на средната помпа, която е трета подред
независимо в каква посока се броят. По време на тези инструкции са присъствали няколко
служители. Изложените обстоятелства сочат, че поведението на Б. С. Х. покрива критериите
за „груба небрежност“ по смисъла на чл. 201 от КТ, като съдът приема, че с поведението си
Х. е станал причина за настъпване на злополуката, а степента на съпричиняване е ½ поради
което и определеното от съда обезщетение за причинените вреди в размер на 10 хиляди лева
следва да се намали наполовина, като на Б. С. Х. се присъди обезщетение в размер на 5
хиляди лева.
Б. С. Х. претендира разноски, но по делото не са представени доказателства за
такива- приложени са две пълномощни, като не са представени договори за правна помощ.
„ОБЕРЬОСТЕРАЙХИШЕ БИОДИЗЕЛ- БЪЛГАРИЯ” ЕООД също претендира
разноски, като представя доказателства за направени такива в общ размер 2130 лева от които
следва да му се присъдят 1917 лева съразмерно на отхвърлената част от иска.
Ответникът следва да заплати и държавна такса по сметка на РРС в размер на 200
лева. Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ОБЕРЬОСТЕРАЙХИШЕ БИОДИЗЕЛ- БЪЛГАРИЯ” ЕООД със седалище и
адрес на управление гр. Русе, бул. „Тутракан” № 100, ЕИК ********* да заплати на Б. С. Х.,
ЕГН **********, с адрес гр. Русе, ****** сумата 5000 /пет хиляди/ лева представляваща
обезщетение за претърпените от Б. С. Х. неимуществени вреди изразяващи се в болки и
страдания в резултат на трудова злополука настъпила на 01.07.2022г. в производствено
помещение на „ОБЕРЬОСТЕРАЙХИШЕ БИОДИЗЕЛ- БЪЛГАРИЯ” ЕООД в гр. Русе, бул.
„Тутракан” № 100, при която Б. С. Х. получил изгаряния на двете подбедрици (основно на
лявата) I-II АВ степен, на площ около 4% от повърхността на тялото, със законната лихва
върху присъдената сума от 01.07.2022г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за
обезщетение за неимуществени вреди над присъдения размер до пълния предявен размер от
50 хиляди лева.
ОСЪЖДА Б. С. Х., ЕГН **********, с адрес гр. Русе, ****** да заплати на
„ОБЕРЬОСТЕРАЙХИШЕ БИОДИЗЕЛ- БЪЛГАРИЯ” ЕООД със седалище и адрес на
управление гр. Русе, бул „Тутракан” № 100, ЕИК ********* сумата 1917 лева- разноски
съразмерни на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „ОБЕРЬОСТЕРАЙХИШЕ БИОДИЗЕЛ- БЪЛГАРИЯ” ЕООД със седалище
и адрес на управление гр. Русе, бул „Тутракан” № 100, ЕИК ********* да заплати по сметка
на Русенски районен съд държавна такса в размер на 200 лева.
5
Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6