Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Враца, 07.01.2019 г.
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Наказателно отделение, в публичното заседание на двадесети
декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСЕЛКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ПЕТЯ ВЪЛЧЕВА
мл.с.ИВАН НИКИФОРСКИ
при участието на секретаря МИГЛЕНА КОСТАДИНОВА и
прокурора ИВАЙЛО Х., като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛКА ИВАНОВА ВЧН
дело № 626 по описа за 2018 г.
За да се произнесе, взе предвид следното:
С определение № 171/14.11.2018 г. по ЧНД № 553/2018
г. по описа на РС-Мездра, постановено по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК, на
основание чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК на осъдения З.К.Х. е определено
общо наказание от шест месеца лишаване от свобода за съвкупността от
престъпления, за които същият е осъден с влезли в законна сила присъда по НОХД
№ 196/2018 г. и споразумение по НОХД № 546/2018 г. и двете по описа на РС-Мездра.
Определен е първоначален „строг” режим на изтърпяване, съгласно чл.57, ал.1,
т.2, б.“б“ от ЗИНЗС.
На основание чл.25, ал.2 от НК е приспадната
изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода по НОХД № 196/2018 г. на
РС-Мездра, считано от 13.07.2018 г. до влизане в сила на определението.
Срещу
така постановения съдебен акт е постъпила въззивна жалба от осъдения З.К.Х.
чрез договорния му защитник-адв.В.Ч. от ВрАК, в частта в която на основание
чл.25, ал.2 от НК от общо определеното наказание в размер на шест месеца
лишаване от свобода е приспаднато само частично изтърпяното наказание по НОХД №
196/2018 г. по описа на РС-Мездра, начиная от 13.07.2018 г.
В
жалбата и в съдебно заседание се поддържа, че съдът е следвало да зачете като
изцяло изтърпяно това наказание, тъй като с определение по ЧНД № 567/2018 г. по
описа на ВОС З.Х. е бил условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка
му, и именно то се явява по-тежкото от двете наказания по съвкупността т.е. че
в тази хипотеза срокът, за който е бил условно предсрочно освободен е следвало
да се приспадне като изтърпяно наказание съгласно чл.25, ал.2 от НК. В подкрепа
на този довод се цитира практика на ВКС-Решение № 20/08.05.89 г. по н.д. № 8/89
г., ОСНК.
Участващият в съдебното производство прокурор от ВОП също заявява
становище, че процесната жалба е основателна, по изложените в нея съображения.
В хода на проведеното въззивно следствие са приети като писмени
доказателства писмо изх.№ 2351/13.12.2018 г. на началник Затвора-Враца и
постановление от 13.12.2018 г. на ВОП. Приложено е и ЧНД № 567/2018 г. по описа
на ВОС.
Въззивният съд, като взе предвид наведените в жалбата и в
съдебното заседание доводи и съображения, събраните доказателства и след
цялостна проверка на атакуваното определение, приема следното:
Жалбата е основателна.
От данните за съдимост е установено, че жалбодателят З.К.Х. е
осъждан общо 6 пъти, като последните му две осъждания са:
1. С
присъда по НОХД № 196/2016 г. по описа на РС-Мездра, за деяние извършено на 26.12.2017
г. по чл.216, ал.1 от НК му е наложено наказание в размер на шест месеца
лишаване от свобода, при първоначален режим на изтърпяване „общ”. Присъдата е
влязла в сила на 15.07.2018 г.;
2. С
определение за одобряване на споразумение по НОХД № 546/2018 г. по описа на РС-Мездра,
за деяние извършено на 04/05.06.2018 г. по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК му е
наложено наказание в размер на пет месеца лишаване от свобода, при първоначален
режим на изтърпяване „общ”. Определението за одобряване на споразумението е
влязло в сила на 12.11.2018 г.
Осъденият
е започнал да търпи наказанието от шест месеца лишаване от свобода, наложено му
по НОХД № 196/2018 г. по описа на РС-Мездра, считано от 13.07.2018 г. С
определение № 670/07.11.2018 г. по ЧНД № 567/2018 г., в сила на 14.11.2018 г.,
осъденият З.Х. е бил условно предсрочно освободен от изтърпяване на
неизтърпяната част от това наказание, с
остатък един месец и дванадесет дни и с изпитателен срок от един месец и
дванадесет дни.
При
тези данни правилно първостепенният съд е приел, че са налице условията за
групиране на наказания по цитираните две НОХД, тъй като деянията по тях са извършени преди да има влязла в сила присъда за някое от тях, т.е. в условията на реална съвкупност, чрез определяне на общо наказание в
размер на по-тежкото от тях, това по НОХД № 196/2018 г. в размер на шест месеца
лишаване от свобода.
В тази част определението не се
оспорва. Спорен е въпросът за приложението на чл.25, ал.2 от НК, и в частност
следва ли да се приспадне като изтърпяно наказание от определеното общо
наказание срокът, за който Х. е бил условно предсрочно освободен. Съгласно
практиката на ВКС - Постановление № 7/75
г., т.8 на ПВС, когато след условно предсрочно освобождаване деецът бъде осъден
на по-тежко наказание лишаване от свобода за деяние, извършено преди
постановяване на присъдата, по която е условно предсрочно освободен и по чл.25
от НК му се определи общо наказание, срокът, на който е бил условно предсрочно
освободен не може да се приспада като изтърпяно наказание. Per argumentum a contrario /по аргумент на противното/, когато последващото наказание лишаване от
свобода, включено в съвкупността, е по-леко от това, за което е постановено
условно предсрочно освобождаване, какъвто е настоящият случай, то тогава срокът
на предсрочното условното освобождаване от изтърпяване на това наказание
лишаване от свобода следва да се приспадне на основание чл.25, ал.2 от НК от
определеното общо наказание, т.е. това по-тежко наказание следва да се счита за
изцяло изтърпяно с помощта на срока на условното предсрочно освобождаване. В
този смисъл е и решение № 20 от 08.05.1989 г. по н.д. № 8/89 г. на ОСНК.
Предвид гореизложените
съображения, ВОС намира, че на основание чл.25, ал.2 от НК следва да бъде
приспаднато като изцяло изтърпяно наказанието от 6 месеца лишаване от свобода,
с помощта на един месец и дванадесет дни условно предсрочно освобождаване.
Воден от горните мотиви и на
осн.чл.341, ал.1 вр.чл.338 от НПК, Врачанският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 171/14.11.2018 г., постановено
по ЧНД № 553/2018 г. по описа на РС-Мездра, като на основание чл.25, ал.2 от НК
ПРИСПАДА от определеното общо
наказание от шест месеца лишаване от свобода като изцяло изтърпяно наказанието от шест месеца лишаване от свобода,
наложено по НОХД № 196/2018 г. по описа на РС-Мездра, с помощта на един месец и
дванадесет дни условно предсрочно освобождаване, постановено по ЧНД № 567/2018
г. по описа на ВОС.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.