Решение по дело №1405/2020 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 626

 

гр.Бургас, 15.06.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                     

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

 при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 1405 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на „***” ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № 9, чрез представляващия Г.С., срещу Наказателно постановление № 468506-F492204/07.10.2019г., издадено от Даниел Вълканов – Началник Отдел „ОД“ в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 118, ал.1 ЗДДС вр. с чл. 25, ал.1, т. 1 от Наредба № Н-18/06г. на МФ (Наредбата), на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложено административно наказание –„Имуществена санкция” в размер на 500 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че в нарушение на чл. 57, ал.1 ЗАНН в НП не се съдържа описание на датата, мястото и фактическите обстоятелства по извършване на нарушението. Твърди се, че дружеството не е извършило нарушение, като се пояснява, че обичайно проверките на НАП се извършват по начин, който въобще не дава възможност на продавача да издаде фискален бон. Твърди се, че нарушителят е именно продавачът, срещу когото има съставен АУАН. Пледира се за отмяна на НП.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.

За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт Карабелева, надлежно упълномощена, която оспорва жалбата. Акцентира върху обстоятелството, че нарушението е безспорно установено и доказано, поради което моли за потвърждаване на наказателното постановление.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, доколкото видно от разписката на л. 7 - НП е връчено на представител на нарушителя на 13.03.2020г., а жалбата срещу него е депозирана на 20.03.2020г., видно от допълнително представените от жалбоподателя доказателства (л.50-51). Отделно от това в съдебно заседание съдът изложи допълнителни доводи за това, че в случая, имайки предвид и извънредното положение в страната, срокът е спазен. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 09.06.2019г., в 13:13 часа св. Х.К., съвместно с колегата си Георги Шурелов – и двамата инспектори по приходите в ТД на НАП-Бургас, посетил търговки обект –  Без стационарен обект, находящ се в гр. Бургас, кв. Сарафово, „Летище Бургас“, стопанисван от дружеството-жалбоподател. Била извършена контролна покупка, при която Георги Шурелов заплатил една топка сладолед на стойност 8,60 лева, като бил обслужен от Райко Кирилов – продавач-консултант, който приел плащането, но не издал фискална касова бележка, нито касова бележка от заверен кочан с касови бележки. Служителите на НАП изчакали няколко минути, след което в 13:25 часа се легитимирали и започнали проверка. В хода на проверката се установило, че обектът разполага с функциониращо фискално устройство – „Datecs” с номер на фискалната памет - № 02658069. Била разпечатана контролна лента (КЛЕН) от фискалното устройство, от която се установило, че въпросната покупко-продажба не е отчетена в устройството.

За горните констатации бил съставен протокол за извършена проверка (л.9-11), в който изрично било описано, че часовникът на фискалното устройство е с 46 минути напред. С протокола представител на търговеца бил поканен да се яви на 13.06.2019г. в ТД на НАП-гр. Бургас, за представяне на допълнителни документи и съставяне на АУАН. В посочения ден в ТД на НАП се явил управителят и в негово присъствие бил съставен АУАН с № F492204/13.06.2019г., в който горните факти били квалифицирани като нарушение по чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, вр. с чл. 118, ал.1 ЗДДС. Управителят подписал акта и получил препис от него, като в графата за възражения посочил, че служителят се е забавил с издаването на бона. В срокът по чл. 44, ал.1 ЗАНН писмено възражение не било депозирано.

Съдържанието на съставения АУАН било пренесено в издаденото на 07.10.2019г. НП, като АНО също счел че с действията си търговецът е осъществил състава на чл. 25, ал.1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. с чл. 118, ал.1 ЗДДС, поради което и на основание чл. 185, ал.1 ЗДДС му наложил „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас в ЦУ на НАП, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ – ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че в НП не са посочени дата, място или обстоятелства по извършване на нарушението. Тъкмо напротив. В постановлението ясно е записано къде се е намирал обектът, от кого е стопанисван, както и че на 09.06.2019г. в 13.13 часа е била извършена контролна покупка на стойност 8.60 лева, за която не е била издаден фискална касова бележка. При това положение съдът счита, че всички факти са поднесени в ясен и разбираем вид, като не са допуснати нарушения на чл. 57 ЗАНН.

Фискалните касови бележки, редът и начинът за тяхното издаване са регламентирани в чл. 118 от ЗДДС и в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /обн. ДВ, бр. 106 от 2006 г./. Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Прилагането на цитираната разпоредба от ЗДДС, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с Наредба № Н-18/2006 г. Законовата норма е доразвита в разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Наредбата, съгласно която независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата: 1. по чл. 3, ал.1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащане то се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал.1.; 2. по чл. 3, ал.2 - за всяко плащане, включително за платените чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал.1.

От анализа на цитираните разпоредби е видно, че фискална касова бележка се издава при извършване на плащането, като търговецът е длъжен едновременно с получаване на плащането да предостави на клиента издадената фискална касова бележка, защото тя е доказателство за извършеното плащане.

В случая констатациите на контролните длъжностни лица, че към момента на закупуването на стоката (топка сладолед) касова бележка не е издадена, са безспорно установени. От същите е извършена покупка на стока на стойност 8,60 лева и след извършеното плащане в брой, фискална касова бележка за продажбата не е издадена, въпреки че в обекта е бил наличен регистриран, включен и технически изправен ЕКАФП, поради което и правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на търговеца. Изрично в този смисъл е практиката на касационната инстанция, като например - Решение № 1839 от 8.11.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2466/2017г.

Между другото във възражението си по акта управителят също признава, че бележка не е била издадена в момента на приемане на плащането, оправдавайки това със забавяне на служителя. Съдът не намира дози довод за основателен. Щом служителят е приел плащането то е следвало да бъде издадена и касова бележка. Това не е сторено като евентуалното разсейване, забавяне и т.н. на служителя са ирелевантни. Жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на твърдението си за недобросъвестно поведение от страна на контролните органи, поради което и съдът не намира за нужно да се спира подробно на това.

Съдът не възприема и възраженията, свързани с това, че в случая субект на отговорността следва да е физическото лице - продавач, а не търговецът. По отношение на съставения АУАН срещу физическото лице – продавач - консултант, съгласно разпоредбата на ал. 3 на чл. 185 ЗДДС - в случаите по ал. 1 физическото лице, което фактически е било длъжно да издаде документ по чл. 118, ал. 1 и е приело плащане, без да издаде такъв документ, се наказва с глоба от 100 до 500 лв. Казано по друг начин – отговорността на физическото лице е самостоятелна и независима от тази на търговеца, поради което и не е допуснато нарушение с ангажиране на отговорността и на продавач-консултантът. Както от анализа на нарушените правни норми, така и от безпротиворечивата съдебна практика, примерно – Решение № 741 от 20.04.2017г. на АдмС-Бургас по  к.н.а.х.д. № 586/2017г. се установява, че издаването на касова бележка е нормативно установено задължение на субектите, стопанисващи и/или управляващи търговски обекти, което следва да се изпълнява при съответните предпоставки. Отговорността на дружеството-търговец е обективна, доколкото същата се ангажира за виновното действие или бездействие на лицата, чрез които се осъществява обслужващата го дейност в нарушение на закона и не е обвързана с реализирането на отговорността на това лице. Дружеството е длъжно по всяко време при осъществяване на търговската си дейност да подбере персонал, който непрекъснато да контролира, като в случай на извършено от служителите му нарушение – в предвидените от закона случай (сред които безспорно е и настоящия) да понесе отговорността за това.

С оглед всичко горепосочено, съдът счита, че в конкретния случай извършеното нарушение е безспорно доказано, като не са налице предпоставки за квалифицирането му като "маловажен случай". Касае се за спазване на фискална дисциплина, посредством която се обезпечава защитата на фиска, която не може да бъде заобикаляна посредством института на маловажния случай. Отделно от това конкретния случай не се отличава с нищо от останалите такива, поради което и прилагането на чл. 28 ЗАНН би било необосновано.

Нормата на  чл. 185 ал.1 ЗДДС предвижда за конкретното нарушение на юридическо лице или едноличен търговец, който не издаде документ по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, да се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв. По делото липсват доказателства, а дори и твърдения от страна на АНО, за предишни нарушения от страна на търговеца, поради което и правилно санкцията е била определена в минимален размер, под който съдът не може да слезе.

С оглед всичко казано по-горе настоящият състав счита, че в случая правилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя, като в хода на производството не са били допуснати съществени процесуални нарушения, а размерът на наложената санкция е правилно индивидуализиран, поради което и наказателното постановление следва да се потвърди изцяло.

            Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63 ЗАНН ( ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските ако съответната страна е направила искане за присъждането им.    В конкретния случай нито една от страните не е направила искане за присъждане на разноски, поради което и съдът не може служебно да присъди такива.

 

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 468506-F492204/07.10.2019г., издадено от Даниел Вълканов – Началник Отдел „ОД“ в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 118, ал.1 ЗДДС вр. с чл. 25, ал.1, т. 1 от Наредба № Н-18/06г. на МФ (Наредбата), на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, на „***” ЕООД с ЕИК: *** е наложено административно наказание –„Имуществена санкция” в размер на 500 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

                                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

Вярно с оригинала: М.Р.