МОТИВИ към НЧХД№1155/2018 г.:
Обвинението е от частен
характер. Делото е образувано по тъжба на Н.В.Ч.
*** срещу подсъдимите И.И.П., В. К. Б.
и М.Д.А. с обвинение в
престъпления по чл.148, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.147 ал.1 от НК.
Подсъдимите се обвиняват,
затова че чрез сигнал до
Министерството на земеделието, храните и горите, депозиран на 17.05.2017 г., са
разгласили позорни обстоятелства и са преписали престъпление на Н.В.Ч. *** в
качеството му на длъжностно лице Управител на „Н.С.” ЕАД, Клон „Т.”
гр.Пазарджик при изпълнение на службата.
От тъжителя Н.В.Ч. срещу подсъдимите И.И.П., В. К. Б. и М.Д.А. е предявен граждански иск за
неимуществени вреди в размер на 5 000
лева, ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на увреждането 17.05.2017 г. до
окончателното изплаща на сумата. Претендират се направените по делото разноски.
Гражданският иск е приет
за съвместно разглеждане е Н.В.Ч. е конституиран в качеството на граждански ищец.
Подсъдимите И.И.П., В. К= Б.
и М.Д.А. не се признават за виновни по предявеното им обвинение.
Дават обяснения за фактическата обстановка.
Районният съд обсъди събраните по делото
гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и при съобразяване
разпоредбите на чл.301 от НПК прие за установено следното:
Тъжителят Н.Ч. заемал
длъжността Управител съм на „Н.С.” ЕАД - клон Т., гр. Пазарджик от 03.04.2017 г.
Подсъдимата И.П.,
работела в „Н.С." клон Т. от 2009 г. От юни 2014 г. до 02.05.2017 г.
изпълнявала длъжността главен инженер.
Подсъдимият В.Б. работел
в „Н.С." ЕАД клон Т. от 2012 г. на длъжност р-л „Отдел строителство и
ОПВВВ".
Подсъдимият М.А. работел
в „Н.С." ЕАД клон Т. от юни месец 2007 г. на длъжност техн.ръководител в
„Отдел строителство и ОПВВВ".
По заповед на предишният
управител дружеството Т.С.подсъдимите били назначени в комисия по приемане на
ремонтни дейности на кантони собственост на клона, а именно кантон
„Гелеменово", кантон „Варвара 1", кантон „Бент Лесичово".
В последствие
подсъдимите,като членове на комисията съставили протокол образец 19 за
действително извършени ремонтни дейности, но отказали да актуват и подпишат
първоначално заложените първоначално заложените видове
работи, тъй като преценили неточно изпълнение на договорите.
На 17.05.2017 г. в
Министерството на земеделието и храните на Република България бил депозиран
сигнал от подсъдимите И.И.П., В.К.Б. и М.Д.А., като служители на „Н.С.“ ЕАД,
клон „Т.“.
Тъжителят излага доводи,
че в сигнала си подсъдимите заявявали, че веднага след започването му на работа,
като управител бил започнал да упражнява тормоз конкретно върху тях тримата
(членове и на приемателната комисия, които са установили некачествено
изпълнение на ремонтни работи и неизпълнение по отношение на възложените обеми
по дейността на клона), за да подпишат фалшиви протоколи за извършени СМР. Подсъдимите
обяснявали, че тъжителят бил започнал да им налагам дисциплинарни наказания без
основание, целенасочено се бил заяждал и бил търсел причини, за да ги освободи
от работа, за да направи услуга на г-н И.П. - бивш Изп. директор на „Н.С.” ЕАД
и г-жа С.Д. - сегашен Изп. директор на „Н.С.” ЕАД, и че заради това съм и бил
назначен за управител на клон „Т.”.
Подалите сигнала, излагали
подробни твърдения за упражняван системен тормоз над тях, вкл. и уволнение на
главния инженер на клона - В.Б.. В сигнала си подсъдимите твърдели, че поради
техния отказ да подпишат Протокол образец 19, тъжителят, като управител на
клона, бил наложил дисциплинарни наказания, а именно: уволнение на инж. П.,
предупреждение за уволнение на М.А., в резултат пък на който тормоз, третият
член на комисията инж. В.Б. бил получил криза.
В сигнала се излагали
изводи за приятелски взаимоотношения между тъжителя, бившия Изп. директор И.П.
и г-жа С.Д., сегашен Изп. директор на „Н.С.” ЕАД.
Изложените твърдения в
сигнала били абсолютно неверни, недоказани и уронвали престижа и доброто име на
тъжителя, както и на клона, който управлявал. Изводите, направени в сигнала,
представлявали умишлено разпространение на клеветнически твърдения от
подписалите сигнала три лица, преписвайки извършването от тъжителя на
престъпление по чл.143 от НК.
Клеветнически били
твърденията на И.П., че тъжителят я карал да пише негативни становища и доноси
срещу инж. В.Б., който вследствие на непрестанния стрес и тормоз бил получил
криза и бил излязъл в отпуск поради временна неработоспособност заради тази
криза и преживян по-рано инфаркт.
Неверни били твърденията
на В.Б., че по разпореждане на тъжителя бил заминал за Пловдив и че последният
бил търсил постоянно и целенасочено да причини конфликтни ситуации помежду им.
Тъжителят излага
твърдения, че подсъдимите писали в сигнала, че той бил започнал ремонтни работи
на административната сграда на клона въпреки тежкото му финансово състояние.
Бил връщал на работа кадри, освободени от предишния управител Теодора Спасова, назначавал
кадри без необходимата професионална квалификация за длъжностите им, но били
близки на бившия Изп. директор Първанов.
Това били клеветнически,
неверни и обидни за него и за служителите на клона, който управлявал твърдения.
Горната фактическа обстановка
съдът възприе въз основа на обясненията на подсъдимите, показанията на свидетелите
С.Д., И.П., М. Р., Г. Д., Т. С., както и писмените доказателства приети по
делото.
За
да е налице клевета, е необходимо от обективна страна да се разпространяват
неистински позорни обстоятелства или да се приписва някому престъпление. От
субективна страна, деянието може да бъде осъществено само умишлено - като
деецът съзнава, че разпространява позорни обстоятелства за някого, които не
отговарят на действителността, или че му приписва престъпление, което
оклеветеният не е извършил (пряк умисъл), или като допуска, че обстоятелствата
са неистински, респ., че пострадалият не е извършил престъпление, но се
съгласява с настъпването на престъпния резултат (евентуален умисъл).
Липсата на един от посочените обективни или субективни признаци води и
до липса на престъпление. Именно такъв е и настоящият случай.
На първо място
следва да се разгледа твърдението на тъжителя, за приписано му престъпление със
сигнала на подсъдимите, че бил упражнявал спрямо тях принуда, в резултат на което те изпитвали основателен страх, че могат да
претърпят неблагоприятни за себе си или за свои близки последици, например
уволнение.
Останалите
изложени обстоятелства са съществени, като цяло и с тях се описват конкретните
действия, с които според подателите на сигнала се извършвали неправомерни
действия, с които се създавала конфликтна работна среда.
Отговорност
за клевета възниква, когато приписаното някому престъпление е достатъчно, макар
и ненапълно конкретизирано.
В случая, за
да е налице състав на престъпление „клевета” подсъдимите следва да са казали
публично позорни обстоятелства, които не са истина или да са приписали
престъпление в случая за тъжителя Ч.. Такива обстоятелства трябва да бъдат
обективно твърдени, съобщени, а не да се подразбират, изхождайки индивидуално
от собственото на читателя въображение. Твърдението е, че изложеното от
подсъдимите в сигнала целяло, да се внуши, че тъжителят упражнявал принуда
спрямо тях по някакъв начин /сила, заплашване или злоупотреба с власт/, с цел
същите да претърпят нещо против волята си се дължи на оценъчни съждения, на
изводи и определен начин на мислене на самия тъжител, за което не може да се
ангажира отговорността на подсъдимите, тъй като не са на авторите и не са част
от обективната действителност.
В сигнала си
подсъдимите са изложил твърдения за налагани от страна на тъжителя, като
длъжностно лице - Управител съм на „Н.С.” ЕАД - клон Т.,
гр.Пазарджик, дисциплинарни наказания и уволнение, които били без
основание, което според тях било форма на „тормоз“.
За състава на престъплението по чл.148, ал.2 във
връзка с чл.147, ал.1 НК е необходимо да са налице следните
обстоятелства:
1) разгласяване на позорни обстоятелства или
приписване на престъпление;
2) обстоятелствата трябва да са лъжливи (неистински) и
3) позорящият другиго характер на разпространените обстоятелства.
Изпълнителното
деяние на престъплението по „клевета“
може да бъде осъществено в две форми - разгласяване на позорно неистинско обстоятелство
за другиго или приписване на престъпление, което лицето не е извършило. И в
двата случая се засягат честта и достойнството на адресата, защото приписването
на престъпление е особен случай на разгласяване на позорно обстоятелство,
неотговарящо на действителността. Безспорно отговорността за клевета чрез
разгласяване на позорни неистински обстоятелства или приписване на престъпление
възниква когато твърдяното обстоятелство или престъпление е конкретизирано в
достатъчна степен, защото само тогава характеризира отрицателно личността на
извършителя.
Анализирайки
и тълкувайки изложеното от подсъдимите в подадения сигнал съдът намира, че не са
налице признаците на втората форма на клевета – приписване на престъпление, а
именно такова по чл.143 от НК.
Обществената
укоримост на престъплението клевета и наказателната отговорност се осъществява,
поради неистинността на позорящите обстоятелства, в случай действия
осъществяващи състав на престъпление. Законът дава приоритет на засегнатото
лице и презюмира, че всеки гражданин е с почтена репутация. Поради това, когато
с дадена информация са разгласени позорни обстоятелства, извършителят не се
наказва, само ако докаже истинността на разгласените обстоятелства.
В този
смисъл тежестта за доказване истинността на разгласените обстоятелства за
тъжителя, като изключение от общото правило, пада върху подсъдимите.
На първо
място следва да се отбележи, че в изложените в сигнала твърдения на подсъдимите
за неоснователно наложено дисциплинарно наказание на подсъдимия А. и
незаконосъобразно уволнение на подсъдимата П. няма нищо позорящо и засягащо
достойнството на тъжителя. В противен случай, всяко заведено трудово дело, с
предмет отмяна на уволнение или дисциплинарно наказание би било повод за водене
на наказателно дело за клевета.
На следващо
място истинските отношенията на тъжителя към подсъдимите, свързани с начина на
им на изпълнение на задълженията им и създалата се в следствие на това
негативна работна среда се установяват както от обясненията на подсъдимите,
така и от показанията на свидетелите Д. и С..
Така
посочени доказателства, събрани чрез устни и писмени доказателствени средства
на подсъдимите и посочените свидетели са еднопосочни и непротиворечиви.
Установи се,
че на 19.04.2017 г. подсъдимият А., по нареждане на прекия си ръководител –
подсъдимия Б., заедно с последния, пътували в работно време до гр.Пловдив,
където предали с протокол ползван геодезически инструмент.
Въпреки
дадените от А. обяснения по случая, на същия било наложено дисциплинарно
наказания „предупреждение за уволнение“ за напускане на работа без разрешение и
заповед за командироване от управителя на клон Т.. Дисциплинарното наказание
било наложено със заповед на тъжителя, в качеството му на управител със Заповед
№71/10.05.2017 г.
Подсъдимият А.
не бил обжалвал заповедта, но в последствие под натиска на тъжителя подал молба
за напускате на работа, чието първоначално съдържание не било одобрено от Ч..
След повторно написана молба, подсъдимият А. бил освободен от работа“по взаимно
съгласие“.
От
обясненията на подсъдимия Б. стана ясно, че била създадена практика в клон „Т.“,
с цел икономия на средства да не се издават командировъчни заповеди за
пътувания извън работното място в рамките на 2-3 часа, какъвто бил конкретния
случай.
От
обясненията на подсъдимата П., потвърдени от показанията на свидетелите Добрев
и Спасова се установява, че умишлено била изолирана от работата, включена в
длъжностната й характеристика, като не й били поставяни от тъжителя задачи и
нямала достъп до пощата. През времето докато работили заедно от страна на тъжителя Ч. й били поставяни само три
задачи, като едната била да напише доклад за работата на подсъдимия Б., който
бил на нейно подчинение, който не се харесал на Ч.. Последният завил, че
докладът е неверен и не му харесвало как се справяла с работата си. В
последствие със Заповед №13/02.05.2017 г. било прекратено трудовото й
правоотношение поради „сключване на договор за управление на предприятието“.
Подсъдимият Б.,
който след словесен конфликт с тъжителя се почувствал зле здравословно, тъй
като имал преживян инфаркт. Преценявайки, че не може да работи с тъжителя също
напуснал.
Следователно
всички изложени в сигнала твърдения относно развоя на събитията, свързани с
отношението на тъжителя към подсъдимите и крайна сметка довели до напускането
на последните на длъжностите които са заемали в управлявания от тъжителя клон
се установи, че отговарят на обективната истина.
В този ред
на мисли съдът намира, че липсва субективен елемент за извършване на „клевета“
чрез приписване на престъпление, тъй като подсъдимите са били убедени, че
случаите отговарят на истината.
Това не
опровергава от по никакъв начин от представените по делото писма от МЗХГ,
Дирекция „Търговски дружества и държавно участие“ и Инспектората при МЗХГ, тъй
като в същите липсва каквато и да реална оценка или проведена проверка по
подадения от подсъдимите сигнал.
По същия
начин стои въпроса и с употребения от страна на подсъдимите израз за указван
спрямо тях от тъжителя „тормоз“.
Подсъдимите
са били убедени, че спрямо тях тъжителят е обективирал с действията си
негативно отношение, провокиран от отказът им да подпишат протоколите за
приемане на ремонтираните обекти.
Създалата се
в резултат на това нездравословна и напрегната работна среда за подсъдимите,
охарактеризирана от тях като „тормоз“ е
въпрос на вътрешно тяхно мислене, усещане и възприятие, за което същите не
могат да носят наказателна отговорност, тъй като позорящите обстоятелства, и
под формата на приписвано престъпление не могат да се обективират по пътя на
съжденията, асоциациите и други форми на мисловно-логическа дейност, защото
тази човешка дейност не поддава винаги на обективен контрол относно нейната
правилност.
В още
по-голяма степен така приетото по-горе от настоящия състав се отнася и за
пасажа от сигнала на подсъдимите: „Поради тези обстоятелства считаме, че г-н Ч.
е назначен точно с конкретната задача да ни освободи от работа, като наказание
за това, че не сме се подчинили на г-н Първанов и г-жа Д. да подпишем фалшиви
протоколи.“.
По нататък що се отнася до твърденията, че сигнала се излагали изводи за
приятелски взаимоотношения между тъжителя, бившия Изп. директор И.П. и С.Д., настоящ
/по време на сигнала/ Изп. директор на „Н.С.” ЕАД, съдът намира, че в твърдение
не попада в категорията нито за неистински, нито на позорящи обстоятелства.
Както става ясно от доказателствата по делото тъжителят Ч. се познавал с И.П.
и С.Д. от дълго време, макар да работел в „Н.С." клон Марица гр.Пловдив,
поради което често се виждал и контактувал с тях.
Но приятелските отношения между определени лица, дори в случая с тъжителя и
Първанов и Д. да не отговаря на истината, няма как да бъде укоримо или
унизително обстоятелство, за да се приеме дори от самия потърпевш като
позорящо.
По отношение на последния инкриминиран пасаж от сигнала на подсъдимите, а
именно: „Веднага след назначаването му на работа г-н Ч. започна да прави
ремонти в административната сграда на клон Т., които не са крайно необходими
предвид тежкото финансово състояние на дружеството. Започна да възстановява
освободени от работа служители, които са освободени поради намаляване обема на
работа и с цел намаляване разходите за заплати, кадри които не отговарят на
изискванията за заеманите длъжности, но причина за тяхното възстановяване е, че
същите са близки на г-н Първанов и са назначени от него на работа“, съдът
намира че не с него не е осъществен състава на престъплението клевета, тъй като не е налице субективният състав на престъплението, т.е същото не
е извършено виновно, което определя действията на подсъдимите по сезиране на
контролни органи с изложени в сигнал твърдения, не представляват престъпление.
Няма спор,
че тези твърдения сочат на неправомерно, укоримо и несъвместимо с функциите на
тъжителя поведение, което несъмнено може да се приеме като позорящо.
Освен това
подсъдимите не доказаха истинността на тези изложени от тях обстоятелства.
Но подсъдимите
са адресирали сигнала, част от който е коментирания пасаж, до отговорни за дейността на управляваното от тъжителя
дружество, институции, с искане да предприемат мерки за отстраняване на определени
нередности. Сигналът представлява
сигнал до компетентен орган за извършването на проверката за твърдяното от подсъдимите. Още повече, че такава
проверка е била инициирана. Без значение в
случая е, че проверката
е приключила без
конкретен резултат.
В случая при
подаване на сигнала липсва умисъл за разпространяване на
неистински позорни обстоятелства, тъй като когато дейците сезират
отговорни за това институции, натоварени с контрол, отразените обстоятелства
нямат за цел оклеветяване, а да са следвали да послужат
като основание за извършването на проверка.
Твърдяните в сигнала обстоятелства не са имали за цел да повлияят
отрицателно върху обществената оценка за тъжителя. В конкретния случай подсъдимите
са действували
със съзнанието, че със
сигнализират органи,
компетентни да установят
има ли извършени нарушения. Твърдения, направени в жалби, в случая сигнал до властите не могат да се разглеждат като "разгласяване", тъй
като техния автор не
възнамеряват да накърни репутацията на
лицето, за което се отнасят,
а да упражни правото си да
подава жалби, да докладва нередности или да търси помощ от страна на властите. Твърденията на подсъдимите не могат да бъдат възприети като обидни или
унизителни, а като реализирана възможност в едно демократично общество,
управлявано от върховенството на закона, лице да докладва нередност в
поведението на длъжностно лице, независимо, че тези твърдения са могли да
окажат влияние върху професионалното му положение, да подкопаят авторитета му,
да отнемат време и ресурси и да доведат до дисциплинарни санкции срещу него.
Подсъдимите
са действали
добросъвестно като са считали, че
в сигнала излага верни факти и обстоятелства,
които са им станали достояние във връзка с
упражняваната от тях дейност на служители
в дружеството,
като са очаквали да
получат съдействие от компетентните за това
органи. Освен това същите
са ималш
пълно право и отговорност да търси съдействие при констатирани от тех
нарушения, гарантираното
от чл.45 от Конституцията на Република България. Твърденията от страна на подсъдимите за неправомерни действия и поведение на Управителя на на „Н.С.” ЕАД - клон Т., гр.Пазарджик, обективирано в сигнала не е имало за цел да накърни репутацията на лицето,
за които се отнася, а е резултат на упражняване на правото на жалба, съгласно чл.45 от Конституцията на Република България. Правомерното упражняване на права изключва
обществената опасност и противоправност на деянието, което сочи на несъставомерност
на престъплението по чл.148, ал.2 във връзка с ал.1, т.2 и 3, във връзка с чл.147, ал.1 от НК.
В тази
насока са Решение №22 от 23.02.2017
г. на ВКС по н.д. №12/2017 г., I н.о., Решение №104 от 7.03.2013
г. на ВКС по н.д. № 178/2013 г., III н.о., Решение №7 от 24.01.2017 г.
на ВКС по н.д. №1299/2016 г., I н.о..
Всичко това дава основание на съда да приеме, че в сигнала липсва умисъл за наклеветяване на частния тъжител,
поради което деянието се явява несъставомерно от субективна страна.
Съдът не
обсъжда показанията на свидетелите Първанов, Д. и и Р., тъй като техните показания не допринасят
за изясняване на главните факти по делото и не променят възприето от съда от
останалите приети доказателства.
Въз
основа на анализа на събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност
съдът прие, че подсъдимите не са извършили
престъплението, поради което призна И.И.П.,
В. К. Б. и М.Д.А. за НЕВИНОВНИ, в това че чрез сигнал до Министерството на земеделието, храните и горите, депозиран
на 17.05.2017 г., са разгласили позорни обстоятелства и са преписали
престъпление на Н.В.Ч. *** в качеството му на длъжностно лице Управител на „Н.С.”
ЕАД, Клон „Т.” гр.Пазарджик при изпълнение на службата, поради което и на основание
чл.304 от НПК ги ОПРАВДАВА по обвинението
в престъпление по чл.148, ал.2 във връзка с ал.1, т.2 и т.3, във връзка с
чл.147, ал.1 от НК.
С оглед на оправдателната
присъда съдът прие, че гражданският иск за нанесени неимуществени вреди в
резултата на престъплението е неоснователен.
Затова отхвърли
гражданския иск предявен от Н.В.Ч. против И.И.П., В. К. Б. и М.Д.А. за сумата в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за нанесени
неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху нея, считано от 17.05.2017
г. до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на делото, направените искания и на основание чл.190,
ал.1 от НПК съдът осъди тъжителя Н.В.Ч. да заплати на подсъдимите направените по делото разноски, както следва
на И.П. сума в размер на 980 лева, на М.А. сума от 600 лв. и на В.Б. сума в
размер на 600 лв.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: