Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна 18.02.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и седми януари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 16335/2019г.
по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Г.Р.Г., ЕГН ********** с адрес ***1
срещу „С.д.п.“ ДП, ЕИК ********* с адрес *** иск с правно
основание по чл. 357 КТ да бъде признато за незаконно и отменено наложено на
ищеца със Заповед № 286/10.09.2019г. на директора на „С.д.п.“ ДП *** дисциплинарно наказание „забележка“.
Исковата претенция се
основава на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на
исковата молба: От 08.01.2015г.
ищецът работи в ответното предприятие на длъжност „зам.директор“. На
10.09.2019г. му била връчена заповед № 286/10.09.2019г. на директора, с която
му е наложено дисциплинарно наказание „забележка“. Оспорва заповедта като
немотивирана, неправилна, издадена в противоречие с действителната фактическа
обстановка и тенденциозна. Твърди, че на 19.07.2019г. е му връчена заповед №
251 на директора, с която е командирован в ДГС Търговище, ДГС Омуртаг и ДЛС-
Черни лом- гр. Попово по повод установен случай на африканска чума по свинете
/АЧС/ в ДЛС- Черни лом- гр. Попово. Командироването му с въпросната заповед е
било по начало без преспиване, а при необходимост му се разрешавало да преспи
на базата на ТП ДЛС Черни лом. Поради семейни причини пътувал всеки ден с
личния си автомобил, с което продължителността на работния му ден ставала
14часа и повече. За изпълнение на поставената му задача не му е била
предоставена никаква налична документация, мобилен компютър и интернет. Твърди,
че през време на командировката си е предоставял ежедневни отчети, които е
изпращал в края на работния ден от съответното ТП. Първата седмица предвид
огромния първоначален обем на документацията и информацията, изпращал отчетите
си от ел.поща през деловодството на съотв. ТП, а
следващите две седмици от личната си ел.поща. В единични случаи в негово
присъствие и под негова диктовка бил въвеждан текста на докладите му от
служителя, на който бил зачислен компютъра. Твърди, че в рамките на
задълженията му по дл. характеристика е това да
ръководи и контролира подчинените структури и при нужда да установява и
отстранява пропуски и недостатъци. В тази връзка ежедневно е изпълнявал
изискванията на прекия си началник дадени със заповед № 251. Предвид
оперативната си самостоятелност като ръководител, изпълнението на поставената
му задача изисква извършване на нужните операции в застрашените от заразата
райони, съвместно с местните структури, под негово ръководство и в съответствие
с нормативната уредба и изисквания. В тази връзка сочи, че в оспорваната
заповед реално липсват констатации за допуснати пропуски в неговата работа.
Твърди, че в заповед № 251 е посочено единствено, че докладите следва да се
правят в писмена форма и изпращани на посочената ел.поща, т.е няма изискване да
са подписани, от къде да се изпращат и обстоятелството, че са изпратени от друг
не означава, че не са били изготвени от него. Оспорва да не е присъствал на
командировката в рамките на пълното работно време от 8часа, като твърди, че
реално е присъствал в повече от установеното раб.време, предвид естеството на
работата и пътуванията. В тази връзка посочва, че не са му били предоставени за
запознаване цитираните в заповедта доклади на директорите на ТП в Омуртаг,
Търговище и Черни лом, с което е било ограничено правото му на защита. Сочи да
е налице и превратно тълкуване от работодателя на въпросните докладни записки,
доколкото „липсата на данни“ ищецът да е присъствал през цялото работно време
може да е резултат от липсата на такова запитване от работодателя. И на
последно място сочи, че липсват посочени в заповедта каквито и да е настъпили
за работодателя вредни последици от вменените му нарушения. Искането е за
уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът депозира отговор в срока по чл. 131 ГПК. Исковата претенция се оспорва като неоснователна. Оспорва заповедта да
страда от сочените от ищеца пороци и твърди, че същата е издадена при спазване
на процесуалния и материалния закон. При издаването й са съобразени дадените от
ищеца писмени обяснения, както и са изискани допълнителни доказателства-
писмена информация от директорите на трите териториални поделения, в които
ищецът е бил командирован. Съобразно постъпилите от тях докладни записки,
ищецът не е присъствал в пълното работно време от 8 работни часа на мястото на
командировката, като наред с това бил възлагал на други служители от ТП
Търговище и ТП Черни лом изготвянето и изпращане от негово име на отчетите за
свършената работа, което задължение е било вменено лично на него със заповед №
251/9.07.2019г. Оспорва тълкуването дадено от ищеца на командировъчната заповед
и твърди, че със заповедта за командироване на служителя е определено място за
нощуване в наличните бази на ТП Черни лом, не само при необходимост. Твърди, че
по повод изпълнение на поставената му задача, ищецът е следвало да изиска от
деловодството наличната документация с издадените актове по повод мерките и
действията за борба с АЧС, с цел да бъде запознат като част от ръководството на
предприятието. Твърди, че всеки ръководен кадър на предприятието разполага със
служебна материална обезпеченост за изпълнение на задачите си- преносими
лаптопи. На територията на цялото предприятие е осигурена интернет връзка и в
трите ТП е било осигурено материално обезпечение за изпълнение на задачата на
служителя. Оспорва да е налице противоречие между възложеното с
командировъчната заповед и задълженията на ищеца по дл.
характеристика. Съобразно последната сочи, че ищецът не е освободен от
изпълнение на конкретни задачи поставени му от директора на ДП, доколкото
длъжността му е пряко подчинена на директора, като има задължение да изпълнява
и други конкретно поставени му задачи от директора, както и текущите
разпореждания на прекия си ръководител. Посочва и че т. II от заповедта е ясно разписано, че отчетът е следвало да бъде подробен
писмен, да съдържа извършената работа на съотв. дата, установената фактическа обстановка, предприетите мерки и действия и
др. и да бъде предоставен по ел.поща на предприятието. Счита, че липсата на
подпис върху предоставяните отчети препятства доказването на тяхното авторство.
Молбата е за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на разноски.
В съдебно заседание исковата молба и отговорът се поддържат. В
предоставения им срок и двете страни писмено са изложили съображенията доводите
си по същество на спора.
След съвкупна преценка на събраните по делото
писмени доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и
приложимия материален закон, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото е искова претенция с правно
основание чл. 357 КТ.
Съобразно
разпределението на доказателствената тежест, за успешното провеждане на иска,
ищецът дължи пълно и главно доказване на твърденията, че между страните
съществува служебно правоотношение, по което ищецът заема длъжност
„зам.директор“; че със Заповед № 286/10.09.2019г. на Директора му е наложено
дисциплинарно наказание „забележка“. При успешното доказване на тези обстоятелства,
ответната страна, следва да докаже пълно и главно, че при спазване на трудовото
законодателство е упражнил правото да наложи на ищеца дисциплинарно наказание,
вкл. че ищецът е извършил сочените в заповедта нарушения на трудовата
дисциплина и че наложеното наказание е съответно на тях.
Между страните не
съществува спор, поради което и на основание чл. 146, ал.1, т. 4 ГПК за
безспорни и ненуждаещи са от доказване са обявени следните факти:
-
че между страните съществува служебно правоотношение, по
което ищецът заема длъжност „зам.директор“;
-
че със Заповед № 286/10.09.2019г. на Директора му е
наложено дисциплинарно наказание „забележка“.
От приетите по делото
писмени доказателства се установява следното: Ищецът е полагал труд при
ответника по безсрочен трудов договор № 47/08.01.2015г. на длъжност „заместник
директор“, считано от 08.01.2015г. с местоизпълнение
на служебните задължения- „С.д.п.“ ДП офис Варна и работно време от 08,30часа
до 17,30часа.
Със заповед на работодателя
№ 251/19.07.2019г. ищецът е бил командирован при следните условия на
командировката: 1. място на командироване- района на дейност на ТП ДЛС Черни
Лом гр. Попово, ТП ДЛС Омуртаг гр. Омуртаг и ТП ДГС Търговище гр. Търговище; 2.
задача и цел на командироването- ежедневно да организира и контролира
служителите и лицата стопанисващи дивеча при изпълнение на конкретно посочени
дейности от Инструкция за прилагане на мерки по надзора след констатиране на
положителен случай на африканска чума по свинете от 19.04.2019г., както и да
следи стриктно за изпълнението на всички заповеди и разпоредби на министъра, на
изпълнителния директор на БАБХ касаещи мерките за борба с АФЧ; 3. срок на
командировката- 21 календарни дни, считано от датата последваща връчването на
заповедта. Определени са командировъчни пари, както и че в срока на
командировката, пътуването от офис Варна до седалището на съответното ТП следва
да се извършва с автобус и/или жп транспорт със съответното заплащане на пътни
пари. За място на нощувки е определено- бази на ТП ДЛС Черни Лом гр. Попово.
Служителят е задължен ежедневно да представя в ЦУ на СИДП ДП Шумен по ел.поща
на предприятието подробен писмен отчет за извършената на съответната дата
работа в изпълнение на поставената задача, на основание чл.9, ал.1, т. 8 от
Наредбата за командировките в страната. Заповедта е връчена на ищеца на
19.07.2019г. С последваща заповед № 251-1/19.07.2019г. е изменена първата
заповед само относно размера на командировъчните пари.
С писма от 21.08.2019г.
и от 20.09.2019г. работодателят е изискал от ищеца писмени обяснения по реда на
чл. 193 КТ във връзка с предприемане на действия по налагане на дисциплинарно
наказание по повод изпълнение на заповед № 251/19.07.2019г., както и разяснения
относно представена информация в бланка на Заповед за командировка и в частност
дали е изпълнена заповедта относно нощувките в наличните бази на ТП ДЛС Черни
лом. В отговор на исканите обяснения, ищецът е дал такива, като е посочил, че
за нощувки не е ползвал базата по заповедта, а е нощувал в дома си в гр. Долни Чифлик,
както и е посочил, че по време на командировката си е пътувал само с личния си
автомобил, работното му време е продължавало от 06,30часа до 20часа,
ежедневните си отчети е изготвял сам и ги е изпращал от ел.пощи на трите ТП
първоначално, а впоследствие от личната си поща. Овладяна е била ситуацията по
повод констатирана положителна проба на чума на дива свиня, като всички взети последващи проби са били отрицателни.
Периодът на
командировката на ищеца е била от 22.07.2019г. до 09.08.2019г. /21календарни
дни при връчена заповед на 19.07.2019г./. От представените от ответника писмени
документи по образуваната дисциплинарна преписка е видно, че ищецът е изготвял
и изпращал от ел. поща писмени отчети за всеки от дните на командировката си на
посочената в заповедта ел. поща, с посочване в тях на конкретно извършените
действия и предприети мерки. Касае се за отчети за работните дни 22- 26.07,
29.07- 02.08 и 05-09.08.2019г. Установява се още, че отчетите за периода
30.07-06.08 са изпращани от лична поща на ищеца.
Работодателят е изискал
от директорите на трите ТП писмени доклади относно изпълнението на неговата
заповед № 251/19.07.2019г. Самото писмо, с което е поискана информацията не е
представено, но обстоятелството, че такава информация е поискана явства от изготвените доклади. В доклада на директора на ТП
ДЛС Черни Лом гр. Попово от 14.08.2019г. е изложено, че за пръв път ищецът е
посетил ТП на 22.07 и веднага е бил посетен двор, където е било обявено огнища
на АЧС, след което е извършен доклад за свършената работа. В периода 22-25.07
ищецът посещавал стопанството сутрин или към края на работното време и изисквал
от служителите да изготвят и изпращат на
ел. поща от негово име отчети за свършеното през деня. Останалите седмици
посещавал 1-2пъти седмично ТП /при липса на спомен на конкретни дати/ и неколкократно изисквал от служители изготвяне отчета за
деня и изпращането му. Изисквал от служителите информация за направеното
относно ограничаване на заразата. В доклада на директора на ТП ДГС Търговище от
15.08.2019г. е изложено, че ищецът е посетил ТП на 25, 30.07 и 01, 02, 05 и 08.08.2019г. Често посещавал адм.сграда
и в края на деня. При пристигането му на 25.07 е извършена теренна проверка, а
на 08.08 е бил на епизоотична комисия. При
посещенията си е искал информация за епизоотичната
обстановка на територията на стопанството и се е интересувал от изпълнението на
заповедите и указанията на министъра. Изготвял доклади за дейността си писани от
служител под негова диктовка. В доклада
на директора на ТП ДГС Омуртаг от 15.08.2019г. е изложено, че ищецът е посетил
ТП на 24, 29.07 и 06 и 13.08.2019г. Извършил е проверки на терена, на
документация, провел срещи със стопанисващите дивеча относно разпространението
на болестта.
След получаване на
докладите и писмените обяснения на ищеца, със заповед № 286/10.09.2019г. на ищеца
е наложено дисциплинарно наказание „забележка“. Заповедта му е връчена на 10.09.2019г.
срещу подпис. Видно от съдържанието на заповедта е, че работодателят е приел,
че ищецът е извършил следните нарушения на трудовата дисциплина изразяващо се в
неизпълнение на негова заповед № 251/19.07.2019г. и трудови задължения, а
именно: 1. служителят не е изготвял и изпращал лично всички отчети за
извършената от него работа възложена му с командировъчната заповед и е възлагал
на други служители да изготвят и изпращат отчети; 2. служителят не е представил
в голяма част от отчетите информация за конкретно извършените от него действия
по изпълнението на заповедта; 3. служителят не е присъствал на мястото на
командировката в рамките на пълното работно време от 8часа на ден.
По делото е налична и
длъжностната характеристика за заеманата от ищеца длъжност.
Спорните въпроси между
страните се свеждат до това- мотивирана ли е заповедта и дали в действителност
работникът е допуснал вменените му нарушения на трудовата дисциплина.
Неоснователни са възраженията на ищеца, че заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение е незаконосъобразна поради нарушение на чл. 195, ал. 1 КТ. В заповедта са посочени ясно съществените признаци на
деянията от обективна страна, времето на извършването им, в какво се изразяват
те, начин на тяхното констатиране, с
което са били изцяло охранени правата на работника.
На следващо място, за да може да бъде ангажирана дисциплинарната
отговорност на ищеца, следва да бъде установено, че същият е нарушил трудовата
дисциплина, като виновно не е изпълнила свои трудови задължения, респ.
възложени му от прекия ръководител, на чието пряко подчинение е. Възраженията
на ищеца изложени в исковата молба в тази посока са били, че той не е нарушавал
трудовата дисциплина и не е извършил вменените му нарушения. Анализът на
ангажираните от ответника доказателства, чиято доказателствена тежест е
установяване извършване на нарушенията, в частност писмени такива, обосновава
извод, че ищецът не е извършил сочените нарушения. Съгласно длъжностна
характеристика на заеманата от ищеца трудова функция, подписана от него, сред преките задължения за длъжността му са: подпомагане на директора и
заместването му в съответствие с предоставените му правомощия; ръководи
цялостната дейност на предприятието; изпълнява и други конкретно възложени му
от директора свързани с длъжността; изпълнява текущите разпореждания на прекия
си ръководител в рамките на дл. си характеристика,
както и допълнителни функции, които са му възложени от същия в рамките на
закона; планира изпълнението на възложените му от прекия ръководител задачи в
зависимост от производствената необходимост и текущите неотложни задачи;
възлага работата на началниците на отдели, определя срокове за нейното
изпълнение и следи за тяхното спазване; за отчитане на извършената работа
изготвя и предоставя съответните протоколи, доклади, анализи, отчети, справки
или други необходими документи; отчита изпълнението на възложените задачи пред
директора. За да приеме, че е налице извършено дисциплинарно нарушение-
неизпълнение на задължението за изготвяне и изпращане на отчети за дейността си,
в оспорваната заповед работодателят е взел предвид единствено и само докладите,
които са били изготвени по негово искане от директорите на трите ТП, в които
ищецът е бил командирован. Действително, в доклада на директора на ТП Черни лом
е посочено, че ищецът неколкократно е изисквал от
служители изготвяне на отчета за деня и изпращането му от негово име. По
естеството си посоченият доклад при наличното оспорване от страна на ищеца, не
е годно доказателство, което да обоснове безпротиворечив
извод, че действително не ищецът, а други лица са изготвяли въпросните отчети.
Още повече, че ищецът е твърдял той да е техен автор. Не е ясно и кои от
отчетите са изготвени от служители, след като посоченото не касае всички. По-
важното е обаче, че ако и това да е така и ищецът да не е техен автор, докладите
са изготвяни от негово име и респ. той е този, който носи отговорност за
отразеното в тях. В доклада на директора на ТП Омуртаг пък изобщо липсва
подобна информация. А в доклада на директора на директора на ТП Търговище е
отразено, че докладите са изготвяни от ищеца и писани от служител под негова
диктовка. Т.е в този доклад изобщо липсва информация докладите да не са
изготвяни от ищеца. За авторството им е от значение чия воля обективират, а не кое лице чисто фактически я е обективирало. Така че, за да приеме извършване на това
нарушение, дефакто работодателят е ценил единствено
написаното в доклада на директора на ТП Черни лом, информацията, в който както
се посочи е лишена от конкретика. Или, настоящият
състав преценява, че събраните от работодателя доказателства в рамките на
дисциплинарното производство са ценени избирателно и поради това тенденциозно.
Следващото нарушение вменено във вина на работника е за това, че не е
представил в голяма част от отчетите информацията за конкретно извършените от
него действия по изпълнение на заповедта. На първо място, следва да се посочи,
че работодателят не е посочил кой от отчетите приема, че не съдържат исканата
информация, доколкото видно от тяхното съдържание е, че всички те съдържат
информация за направеното, установеното, предприетите действия и мерки от
служителя, така както е посочено в заповед № 251/19.07.2019г. В този контекст
неясно и какво точно съдържание е искал да имат те самият работодател извън
посоченото от работника. Затова и не може да приеме за категорично доказано
работникът да е извършил и това вменено му нарушение, още по- малко то изобщо
да представлява нарушение на заповедта или задълженията по дл.характеристика.
Следващото нарушение, което работодателят е приел за извършено касае неспазване
на работното време и е основано отново на докладите на директорите на трите ТП,
приемайки, че в тях няма данни работникът да е осигурявал присъствие в пълното
работно време на деня. Извършването на това нарушение се явява недоказано. Основателно
е възражението на ищеца, че е неясно каква точно информация е изискал
работодателя от директорите на трите ТП. В докладите им се съдържа информация
относно датите, на които ищецът е посещавал сградите на ТП, на която явно
работодателят е основал извод, че ищецът не е уплътнявал работното си време.
Същевременно, целта на командировката е била контрол и организиране и на лица
стопанисващи дивеч, т.е възложената на ищеца задача не е била свързана
единствено и само с физическото му присъствие в адм. сграда,
и контрол и организация от там. Касае се голяма територия, изисквала проверки
на терен и документация. Ежедневно присъствие на ищеца в сградата на всяко ТП не
е било изисквано, предвид естеството на заеманата длъжност и преди всичко
организаторските и контролните й функции. Обективно е и трудно изпълнимо в
рамките на осемчасовия раб.ден. Липсва в заповедта посочване и на конкретни
дни, за които работодателят е приел, че ищецът не уплътнява работното си време,
респ. че е направил извод това да касае всички. Затова и изводите на работодателя, че ищецът е
извършил нарушения на трудовата дисциплина, съдът приема, че не основани на
цялостна и пълна проверка, а на избирателно ценени данни от докладите на
директорите. След като прие да няма извършено нарушение, съдът не следва да
обсъжда доводите по чл. 189 КТ касателно съответствието между извършените нарушения и наложеното дисциплинарно
наказание.
Изложеното дотук дава основание на съда да приеме, че работодателят не е
упражнил законосъобразно правото си да наложи дисциплинарно наказание на ищеца,
поради което искът за отмяна за дисциплинарното наказание е основателен.
На основание чл. 78, ал.
1 ГПК ответникът следва да понесе направените от ищеца съдебно- деловодни
разноски.
Ищецът претендира такива
за адв. възнаграждение. Представен е договор за правна защита и съдействие, в
който е удостоверено плащане на 450лева адв. възнаграждение. Тези разноски
следва да се възложат в тежест на ответника.
На основание чл. 83, ал.
1, т. 1 ГПК, ищецът е освободен от заплащане на ДТ, като предвид основателността
на иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС дължимата
за производството ДТ от 80лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ по иска на Г.Р.Г., ЕГН **********
с адрес ***1 срещу „С.д.п.“ ДП, ЕИК ********* с адрес *** наложеното на
ищеца със Заповед № 286/10.09.2019г. на директора на „С.д.п.“ ДП *** дисциплинарно наказание „забележка“, на основание чл. 357 КТ.
ОСЪЖДА
„С.д.п.“ ДП, ЕИК ********* с адрес *** да заплати на Г.Р.Г., ЕГН ********** сумата от 450лева, представляваща сторени в производството съдебно-
деловодни разноски за адв. възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА
„С.д.п.“ ДП, ЕИК ********* с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Районен съд Варна в полза на бюджета на съдебната власт сумата в
размер на 80лева, представляваща разноски за дължима
държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: