Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 225
гр. Сливен, 08. 01. 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
тринадесети декември, две
хиляди и осемнадесета
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Галя Иванова
При участието на секретаря Радостина Желева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 410 по описа на съда за 2017 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 27, ал. 6 от Закона за закрила на д.
/ЗЗДет/.
Образувано е по жалба от С. „Б. ч. к.“ със седалище и
адрес на управление – гр. С. , със съдебен адрес:***, подадена против Заповед №
ЗД/Д-СН-171 от 19.10.2017 г., издадена от Директора на Дирекция “Социално
подпомагане” – Сливен, с която е прекратено настаняването на д. С. А. М. с ЕГН:
********** в Център за настаняване от семеен тип за д. – гр. П., и е настанено
в Център за настаняване от семеен тип за д. без увреждания – гр. Р., до
произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДет.
В жалбата оспорващият твърди, че оспорената заповед е
издадена в нарушение на процесуалните и материалните правила, и не е съобразена
с целта на закона. Излага съображения, че: не е спазено изискването за оценка
на съвместимостта на д. и настанените вече д., описано в Стандарт 1, т. 1.2. от
Методиката за предоставяне на социалната услуга; не са проучени други
възможности за настаняване на д.; не е отчетен фактът, че д. е с диагноза,
поставена от п.; настаняването на д. не е в негов интерес.
В съдебно заседание, проведено на 14.06.2018 г.,
оспорващият се представлява от упълномощен процесуален представител, който прави
искане за уважаване на жалбата и отмяна на оспорената заповед.
Административният орган – Директора
на Дирекция “Социално подпомагане” /ДСП/ – Сливен, се явява лично в съдебно
заседание, проведено на 14.06.2018 г., и с упълномощен процесуален
представител. В писмен отговор и устно изразява становище за неоснователност на
жалбата, моли да бъде оставена без уважение, излага съображения в подкрепа на
твърденията си за законосъобразност на оспорената заповед.
Заинтересованото лице – Директора на
Център за настаняване от семеен тип за д. – гр. П., не се явява и не се
представлява в съдебно заседание. Не изразява становище по жалбата.
Заинтересованото лице – А.К.М., не се явява и не се
представлява в съдебно заседание. Не изразява становище по жалбата.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото
относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Оспорващият – С. „Б. ч. к.“, е сключил на 25.07.2017
г. с Община Р. Договор за възлагане управлението на социалната услуга „Център
за настаняване от семеен тип за д. без увреждания“. Договорът е сключен от С.,
на основание чл. 18а, ал. 3 от Закона за социално подпомагане /ЗСП/ и чл. 39а,
ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/, в
качеството му на лице, вписано в Регистъра за предоставяне на социални услуги
към Агенцията за социално подпомагане и след издаден лиценз за социални услуги
за д. от Председателя на Държавната агенция за закрила на д.. С договора С. „Б.
ч. к.“ се е задължило да организира социалната услуга „Център за настаняване от
семеен тип за д. без увреждания“ като делегирана от държавата дейност, в
сграда, намираща се в гр. Р., с капацитет осем места. Съобразно чл. 8, ал. 2 от
договора, потребителите ползват социалната услуга, съгласно чл. 20 от
Правилника за прилагане на Закона за закрила на д. /ППЗЗДет/, в който е
предвидено, че ползването на социални услуги се извършва въз основа на дадено
направление от Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на д.
или въз основа на заповед на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“.
С оспорената Заповед № ЗД/Д-СН-171 от 19.10.2017 г. на
Директора на ДСП – Сливен, на основание чл. 30, ал. 2 във връзка с чл. 29, т.
9, с чл. 27, ал. 1, чл. 25, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, чл. 5, ал. 1 и чл. 4, ал.
1, т. 5 от ЗЗДет, е прекратено
настаняването на д. С. А. М. с ЕГН: ********** в Център за настаняване от
семеен тип за д. /ЦНСТ за д./ – гр. П., и е настанено в Център за настаняване
от семеен тип за д. без увреждания /ЦНСТ за д. без увреждания/ – гр. Р., до
произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДет. В мотивите на заповедта е
посочено, че: д. С. А. М. е д. в риск по смисъла на ДР на ЗЗДет; извършва
противообществени прояви от 8-годишна връзраст; спрямо д. е наложена
възпитателна мярка „Настаняване в социално-педагогически интернат“ по чл. 13,
ал. 1, т. 11 от Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните
и непълнолетните /ЗБППМН/, предвид което е настанено със съдебно решение в СПИ „Х. Б.“ с. Д., където е
доведено на 22.07.2016 г. и е прието с диагноза „Разстройство на
привързаността, дезинхибиран тип“; в подкрепа на д. са предоставени социални
услуги; от МКБППМН е направено предложение за прекратяване изпълнението на
наложената възпитателна мярка и за предприемане на мерки за закрила, като бъде
настанено в Център за настаняване от семеен тип за д. без увреждания, и предвид
обстоятелството, че СПИ – с. Д., е в процедура по закриване; с Решение от
04.10.2017 г. на Районен съд – Сливен, е прекратен престоят на С. в СПИ – с. Д.;
случаят на С. е разгледан от мултидисциплинарен екип в гр. С. , след което е
взето решение действащата мярка за закрила – настаняване в ЦНСТД – гр. П., да
бъде прекратена и С. да бъде настанен в ЦНСТ за д. без увреждания – гр. Р., тъй
като в гр. Р. има интегрирана здравно-социална услуга Център за социална
рехабилитация и интеграция „Детски кът за развитие“, управлявана от СНЦ „д. и
пространство“ и предназначена за д. и юноши с проблеми в психичното развитие и
симптоми на психично страдание.
д. С. А. М. е р. на *** г. в гр. К.
от м. А.К.М. и б. – н..
Видно от изготвения на 13.10.2017 г. Социален доклад
от социален работник в ДСП – Сливен, С. е отглеждан в семейна среда до *-годишна
възраст; поради това че м. не му е осигурила сигурна и стабилна среда за
отглеждане, от 18.08.2009 г. е настанен извън с.; от *-годишна възраст е извършвал
противообществени прояви.
Със Заповед от
03.11.2014 г. на Директора на ДСП – Стара Загора, е настанен в ЦНСТ за д. – гр.
П.. В периода 11.04.2016 г. – 22.04.2016 г. С. е лекуван в Университетска
болница – В. с диагноза: „Разстройство на привързаността в д., дезинхибиран
тип“. С Решение № 29 от 28.04.2016 г. по ЧНД № 64 / 2016 г. на Районен съд– П.,
на основание чл. 24, ал. 4, т. 1 от ЗБППМН, на С. е наложена възпитателна мярка
по чл. 13, ал. 1, т. 11 от ЗБППМН – настаняване в Социално-педагогически
интернат. Решението е влязло в сила на 26.05.2016 г. С. е настанен в
Социално-педагогически интернат /СПИ/ - с. Д., област Сливен. Със Заповед от
29.07.2016 г. на Директора на ДСП – Сливен, на С. е предоставено ползването на
социалната услуга „Психологическа и терапевтична подкрепа“ в ЦСРИ – гр. Сливен.
В изготвения Социален доклад се съдържат данни, че: от
настаняването на С. в СПИ не е осъществявал контакти със с. м.; връзката р.-д.
е прекъсната; през учебната 20**/20** г. С. е бил ученик в *-ти клас в СПИ „Х.
Б.“ – с. Д.; няма изградени навици за учене и подготовка на уроците; през
учебната 20**/20** г. не е посещавал учебни занятия, поради започната процедура
за закриване на СПИ и извеждане на д.та от интерната; при С. се наблюдават
индикатори на психично страдание, изразяващи се в проява на агресия, провокация
към събеседник с думи и движения, неспазване на правила.
В Писмо от 04.07.2017 г. на ДСП – П., се съдържат
данни, че в териториалния обхват на ДСП – П. няма свободни места в социалните
услуги от резидентен тип. В Писмо от 19.09.2017 г. на Заместник-министъра на
образованието и науката, адресирано до Агенцията за социално подпомагане, е
посочено, че във връзка със закриването на СПИ в с. Д., област Сливен, е
извършена интегрирана индивидуална оценка на настанените в интерната ученици от
мултидисциплинарен екип и по отношение на С. най-подходящото решение е
възпитателната мярка да бъде прекратена, и да бъде предприета мярка за закрила,
като бъде настанен в ЦНСТ за д. без увреждания– гр. Р., тъй като в гр. Р. има
интегрирана здравно-социална услуга Център за социална рехабилитация и
интеграция /ЦСРИ/ „Детски кът за развитие“, управлявана от СНЦ „д. и
пространство“ и предназначена за д. и ю. с проблеми в психичното развитие и
симптоми на психично страдание, където специалистите на ЦСРИ ще могат да
подкрепят С., а в Центъра за психично здраве в гр. Р. има обособено д.-ю.отделение,
което може да консултира и подпомага д.. С Решение № 433 от 04.10.2017 г. по
ЧНД № 1331 / 2017 г. на Районен съд –
Сливен, престоят на С. в СПИ – с. Д., е прекратен.
Изслушано в съдебно заседание в присъствието на социален
работник от ДСП – Р., д. С. заявява, че: иска да живее в Центъра за д. в гр. П.,
тъй като има б – д. и б., които са го посещавали, когато е бил в П.; в Центъра
за д. в гр. Р. му харесва, хората са добри с него.
По делото е назначена, изслушана и приета, неоспорена
от страните, съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от вещото лице д-р Н.Д.Н.
– п., заключението по която съдът възприема като компетентно и кореспондиращо с
останалия доказателствен материал по делото. Вещото лице дава заключение, че:
по отношение на д. С. се касае за „Разстройство на привързаността в д.,
дезинхибиран тип“; настаняването на С. в ЦНСТ за д. без увреждания е добро
решение и съответства на поставената диагноза; състоянието на д. не изисква
24-часова медицинска грижа; необходимо е да се извърши о.на д. от ТЕЛК;
поведението на д. в известна степен крие риск за останалите д.; организацията
на грижи в ЦНСТ за д. без увреждания – гр. Р., може да задоволи нуждите на д.;
за да бъде ефективно лечението на д., същото трябва да бъде настанено в
населено място, където могат да му бъдат оказвани необходимите
психотерапевтични услуги.
С Решение № 543 от 04.04.2018 г., постановено по гр.
д. № 8232 / 2017 г. по описа на Районен съд – Р., на основание чл. 26, ал. 1 от
ЗЗДет, С. е настанен в ЦНСТ за д. без увреждания – гр. Р., със срок до
навършване на пълнолетие, но не повече от 20-годишна възраст, ако учи или до
промяна в обстоятелствата. Решението на Районния съд е потвърдено с Решение №
330 от 11.07.2018 г., постановено по в. гр. дело № 376 / 2018 г. по описа на
Окръжен съд– Р..
Въз основа на установената по делото фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Процесната заповед е обжалвана по
административен ред от Директора на Секретариата на Областен съвет на Български
червен кръст – Р., и с Решение № 20-РД04-1025 от 21.11.2017 г. на Директора на
Регионална дирекция за социално подпомагане – Сливен, е отхвърлена. Жалбата,
въз основа на която е образувано настоящото производство, е подадена чрез
изпращане по пощенски куриер на 04.12.2017 г. и следователно е подадена в
преклузивния срок по чл. 149, ал. 3 във връзка с ал. 1 от АПК. Жалбата е
подадена и подписана от Директора на С. на Областния съвет на С. „Б. ч. к.“ – Р..
Действията на Директора на С. на Областния съвет на С. „Б. ч. к. – Р., по подаване
и подписване на жалбата са потвърдени от Председателя на С. „Б. ч. к.“ с акт,
озаглавен пълномощно, представено по делото на 17.05.2018 г., от което следва,
че жалбата е подадена от надлежна страна. С Определение № 13409 от 05.11.2018
г., постановено по адм. дело № 13116 / 2018 г. по описа на Върховен
административен съд на Република България – Шесто отделение, е отменено
Определение № 135 от 06.07.2018 г. на Административен съд – Сливен, постановено
по настоящото дело, и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените
действия. В мотивите на Определението си, което е задължително за настоящия
съд, Върховният административен съд е приел, че за оспорващия е налице законен
интерес и право да оспори процесната заповед. По изложените съображения,
жалбата е допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, при наличие на
правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на
съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на оспорване е заповед на Директора на
Дирекция “Социално подпомагане” – Сливен, издадена в производство по реда на
чл. 30, ал. 2 и чл. 27, ал. 1 от ЗЗДет. Със заповедта е разпоредено временно
прекратяване на настаняване и временно настаняване по административен ред в
социална услуга- резидентен тип, на д., за което е прието, че е д. в риск по
смисъла на ЗЗДет.
Оспорената заповед е издадена от компетентен
административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия, на
основание чл. 30, ал. 2 във
връзка с чл. 26, ал. 1, изр. 2 и чл. 27, ал. 1 от ЗЗДет.
При издаване на оспорения акт е спазена установената
форма – заповедта е писмена и е мотивирана. Посочени са фактическите и правните
основания за издаването й, част от които се съдържат в изготвения от социален
работник социален доклад, към който е налице изрично препращане в оспорената
заповед и който се намира в административната преписка. Административният акт
съдържа изискуемите от нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити.
В административното производство не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспорената
заповед е издадена след извършено от определения социален работник проучване и
оценка на потребностите на д., на неговия роднински кръг, и след установена от социалните
работници необходимост от ползването на социалната услуга. В Методическото
ръководство за социалната услуга Център за настаняване от семеен тип за д.
/достъпно на Интернет страницата на Агенцията за социално подпомагане/ е
предвидено, че д.та в ЦНСТ са смесени по възраст, пол, степен на увреждане и
ниво на автономност, като е препоръчително да не се разкриват специализирани ЦНСТ
за д. с увреждания, а те да бъдат настанявани при съотношение 2-3 д. с увреждания
към 6-5 д. без при капацитет 8 д. /Глава I Същност на услугата/. С оглед посочената същност на
услугата, липсата на данни за извършена оценка на съвместимостта на д. и
настанените вече д. по смисъла на Стандарт 1, т. 1.2. от Методиката, се
преценява като несъществено нарушение на производствените правила.
Оспореният административен акт е издаден и в
съответствие с материалния закон. С оспорената заповед административният орган
е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в
съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен
акт.
Заповедта е издадена на основание чл. 30, ал. 2 във
връзка с чл. 29, т. 9, с чл. 27, ал. 1, чл. 25, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, чл.
5, ал. 1 и чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗЗДет.
В чл. 30, ал. 2 от ЗЗДет е предвидено, че прекратяване на настаняването може да
се извърши временно от Дирекция "Социално подпомагане" до
произнасянето на съда, като в този случай Дирекция "Социално
подпомагане" може да вземе решение относно бъдещото отглеждане и
възпитание на д. или да приеме друга временна мярка за закрила, ако по този
начин се осигурява най-добрият интерес на д.. Съгласно чл. 29, т. 9 от ЗЗДет, настаняването
извън с. се прекратява при промяна в обстоятелствата, свързани с д., ако е в
негов интерес, а съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗЗДет, настаняването на д. в социална
услуга - резидентен тип се извършва със заповед на Директора на Дирекция
"Социално подпомагане" по настоящия адрес на д.. В разглеждания
случай по делото е установено, че при д. е налице психично страдание, след
проведено болнично лечение му е поставена диагноза „Разстройство на
привързаността в д., дезинхибиран тип“, в същия смисъл е и заключението на
вещото лице. В административната преписка се съдържат данни за предстоящо
закриване на СПИ в с. Д., област Сливен, където е било настанено д., както и за
липса на свободни места в социални услуги от резидентен тип в териториалния
обхват на ДСП – П.. Налице са и доказателства за липса на р. капацитет: м. трайно
не полага грижи за д., връзката р. – д. е прекъсната, б.та е н.. С оглед на
изложеното, от административния орган правилно е прието, че С. е д. в риск по смисъла
на ЗЗДет, тъй като съгласно § 1, т. 11, б. „а“ и б. „в“ от ДР на ЗЗДет, "д.
в риск" е д.: чиито р.и са неизвестни или д. е останало без тяхната грижа,
както и д., за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо,
психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. С оглед специфичните
потребности на д. и необходимостта от намиране на най-доброто решение за
по-нататъшното му отглеждане и възпитание, законосъобразно е прекратено
настаняването му в ЦНСТ за д. – гр. П., и д. е временно настанено /до
произнасянето на Районния съд/ в ЦНСТ за д. без увреждания – гр. Р.. Преценката
на административния орган относно конкретната социална услуга от резидентен тип
- център за настаняване от семеен тип за д. без увреждания– гр. Р., е
съобразена с най-добрия интерес на д., включително и с неговото здравословно
състояние. Правилно е взето предвид становището на Заместник-министъра на
образованието, че за С. най-подходящото решение е да бъде настанен в ЦНСТ за д.
без увреждания – гр. Р., тъй като в гр. Р. има интегрирана здравно-социална
услуга ЦСРИ „Детски кът за развитие“, управлявана от СНЦ „д. и пространство“ и
предназначена за д. и юноши с проблеми в психичното развитие и симптоми на
психично страдание, където специалистите на ЦСРИ ще могат да подкрепят С., а в
Центъра за психично здраве в гр. Р. има обособено д.ю. отделение, което може да
консултира и подпомага д.. В същия смисъл е и заключението на вещото лице – п.,
че настаняването на С. в ЦНСТ за д. без увреждания е добро решение, съответства
на поставената диагноза и организацията на грижи в ЦНСТ за д. без увреждания –
гр. Р., може да задоволи неговите нужди. Основната цел на ЦНСТ, съобразно
Методическото ръководство за социалната услуга, е осигуряване на качество на живот,
което гарантира пълноценното физическо, емоционално и познавателно развитие и социално
включване на всяко д. в естествената за него среда, чрез осигуряване на индивидуализирана
грижа и подкрепа. Чрез осигуряване на предвидената в Методиката
индивидуализирана грижа и подкрепа по отношение на д. С. в ЦНСТ за д. без увреждания – гр. Р., включително и чрез
предоставяне на терапевтични грижи от специалистите в Центъра за психологическа
подкрепа– гр. Р., би могла да бъде осигурена подходяща и сигурна среда за
неговото отглеждане и възпитание.
По изложените съображения, оспорената заповед е законосъобразна,
а подадената срещу заповедта жалба е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
предл. последно от АПК, Административен
съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. „Б. ч. к.“ със седалище и адрес на
управление – гр. С. , със съдебен адрес:***, подадена против Заповед №
ЗД/Д-СН-171 от 19.10.2017 г., издадена от Директора на Дирекция “Социално
подпомагане” – Сливен, с която е прекратено настаняването на д. С. А. М. с ЕГН:
********** в Център за настаняване от семеен тип за д. – гр. П., и е настанено
в Център за настаняване от семеен тип за д. без увреждания – гр. Р., до
произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на д..
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: