Р Е Ш Е Н И Е
№ 93
гр. Перник, 10.06.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – П.***к, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря А.М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – П.***к, прокурор М. Л., като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 94 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Б.Р.Д.,***, чрез пълномощника му адвокат Г.Б.,*** против решение № 260145 от 29.03.2021г. на Районен съд–П.***к, постановено по АНД № 72 по описа на съда за 2021г.
С атакувания съдебен акт е потвърден електронен фиш (ЕФ), серия К, № 2754407, издаден от ОД на МВР–П.*** на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), с който на Б.Р.Д., за извършено административно нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева.
Недоволен от решението на районния съд Б.Д. го обжалва с доводи за
незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Твърди неправилно приложение
от районния съд на разпоредбата на чл. 63, ал. 2 във вр. с ал. 7 на ЗАНН поради
неправилно тълкуване на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, чл. 182, ал. 1 и чл. 182, ал. 2
от ЗДвП във вр. с чл. 21 от ЗДвП, както и на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г.) По същество излага доводи само във връзка с
разпоредбата на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. и конкретно
съставения във връзка с осъществения контрол протокол, както и за липса на
посочване в ЕФ на всички обстоятелства по административнонаказателното
обвинение и неспазване на изискванията по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за издаване на
ЕФ. От съда се иска да се отмени обжалваното
решение и да отмени издадения електронен фиш. Претендира се присъждане на
съдебни разноски.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Г.Б.,***. Поддържа жалбата и пледира същата да се уважи.
Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР–П.***, редовно призован, не изпраща процесуален представител.
Представителят на Окръжна прокуратура–П.*** дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.
Настоящият касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди изложените в касационната жалба съображения и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия закон, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима за разглеждане.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал. 2, предл. 1 и 2 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд следи служебно за валидността и допустимостта на решението на първата съдебна инстанция.
Решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.
По същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
С електронен фиш серия К, № 2754407, издаден от ОД на МВР–П.***к на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, на Б.Р.Д. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за това, че на 19.05.2019г. в 11:25 часа в с. Д.***, община П.***к, на път I-1, км 286+300, с посока към гр. С.***, при ограничение за движение в населено място със скорост до 50 км/ч, собственият му лек автомобил е управляван със скорост от 73 км/ч, изчислена след приспаднат толеранс в полза на водача от 3 км/ч, което е квалифицирано като административно нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Нарушението било установено с автоматизирана техническа система (АТС) – мобилно устройство СПУКС, тип ARH CAM S1, с № 11743D0.
Електронният фиш е обжалван пред Районен съд – П.***к. Спорът е разгледан в производството по АНД № 72 по описа на съда за 2021г. Електронният фиш е потвърден с решение № 260145 от 29.03.2021г.
За да постанови обжалваното решение районният съд, след извършената проверка за законосъобразност на административнонаказателното производство, е приел същото за проведено съобразно специалните процесуални правила на чл. 189 от ЗДвП за издаване на ЕФ. По същество, след оценка и анализ на събраните и приобщени по делото доказателства, вкл. въз основа на преценка за съобразяване на изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. при използване на АТС и съставяне на протокола за използването й, първоинстанционният съд е направил извод за доказаност на процесното нарушение и неговото авторство. Приел е, че на посочените в ЕФ дата и място описаното превозно средство, собственост на Б.Р.Д., е управлявано със скорост над разрешената за населено място и с посочените параметри на скоростта, установена посредством използването на АТС от одобрен тип и годна за установяване на нарушения от този вид, поради което законосъобразно е ангажирана отговорността на касатора, като приложените разпоредби на чл. 182, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП са именно приложимия към процесната деятелност материален закон.
Решението е правилно.
При извършената касационна проверка по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в каквато посока се преценяват доводите в жалбата, не се установи наличие на основания за отмяна на съдебния акт.
Настоящият състав споделя изцяло възприетата от районния съд фактическа обстановка, като намира същата за кореспондираща с приобщената по делото доказателствена съвкупност. Поради това не могат да се споделят доводите в жалбата, свързани със съдържанието на съставения Протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за използването на АТС, с която е установено процесното нарушение и неприлагането на снимка на разположението на уреда. Протоколът, като официален писмен документ, не е оспорен от касатора и се ползва с материална доказателствена сила за вписаните в същия факти и обстоятелства. Не е оспорен и приложеният снимков материал, който, изготвен с АТС, заснемаща/записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съгласно правилото на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП е веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес. Видно е от съдържанието на двата документа, вкл. от генерираните в снимковия материал GPS координати, мястото за контрол е именно в посочения пътен участък, за който, като част от населеното място с. Д.***, важи общовалидното ограничение на скоростта за населено място от 50 км/ч. Оплакването в жалбата за неприлагане по делото на снимка на разположението на АТС, както и за неотбелязване в същия на данните за първо и последно статично изображение е резонно, но не се възприема като съществен пропуск в доказателствената дейност на съда. Районният съд е счел така представените доказателства за достатъчни да обосноват изводите от фактическа страна, вкл. относно мястото и времето на извършване на процесното нарушение, като при липса на доказателствени искания от страна на настоящия касатор по делото пред районния съд същото е приключено, а делото е обявено за решаване. Деянието е безспорно установено от снимката, изготвена от паметта на техническото средство, съдържаща данни за съставомерните обстоятелства относно времето, мястото на извършване и заснемане на нарушението, регистрационният номер на лекия автомобил, разрешената и установената скорост, включително наказуемото превишаване. В подкрепа на това е и Протоколът по чл. 10, ал. 1 от Наредбата, съдържащ данни за позиционирането на техническото средство, при което място е и мястото на нарушението – на част от път I-1, км 286+300 при с. Д.***, данни за времето на използване на АТС – от 10:00 часа до 12:00 часа, в който времеви период е регистрирано и процесното нарушение, данни за режима на измерване на АТС – стационарен, и данни за посоката на задействане на АТС – при приближаващи ППС, в каквато позиция е и процесният автомобил на изготвената и приложена по делото като доказателство снимка. Този протокол, противно на доводите в жалбата, съдържа и данни за датата на съставянето му – при използване на АТС на 19.05.2019г., когато е установено и процесното нарушение. Сочената в жалбата дата 12.06.2019г. е относима към датата на регистриране на така съставения протокол в информационен масив на ОД на МВР – П.***к, и е без връзка с датата на използване на АТС.
По доводите за неправилно приложение от районния съд на разпоредбата на чл. 63, ал. 2 във вр. с ал. 7 от ЗАНН в жалбата не са изложени конкретни съображения, които съставът да обсъди. Следва да се отбележи, че в актуалната редакция на чл. 63 от ЗАНН (ДВ бр. 94 от 2019г.), в ал. 2 е регламентирана възможност за прекратяване на производството по делото пред районния съд с определение, каквито основания в случая не са били налице, а сочената ал. 7 е неприложима (същата е в ред. ДВ, бр. 109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.)
Липсата на конкретно изложени съображения във връзка със соченото в жалбата неправилно тълкуване на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, чл. 182, ал. 1 и чл. 182, ал. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 21 от ЗДвП, препятства състава да обсъди основателността на това твърдение. Но в тази връзка при дължимата служебната проверка за правилно приложение на материалния закон не се обосновават изводи за наличие на основания за касиране на първоинстанционния съдебен акт. Материалният закон е приложен правилно. Отговорността на настоящия касатор е ангажирана на основание чл. 182, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Движението в населено място на МПС със скорост от 73 км/ч (изчислена при толеранс от минус 3 км/ч в полза на нарушителя), при валидно за населеното място с. Д.*** ограничение съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – за движение със скорост, непревишаваща 50 км/ч, покрива хипотезата именно на вменения административнонаказателен състав. Наложена е глоба в размер на 100 лева, което е съответно на предвидените административно наказание и абсолютен размер на санкцията за такова деяние в санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП
Предвид горното, като е потвърдил електронния фиш, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. При извършената проверка не се установиха пороци във връзка с неговите валидност и допустимост. Решението е постановено и при правилно приложение на материалния закон. Съдебният акт ще се остави в сила.
Относно разноските:
Искането на касатора за присъждане на разноски с оглед изхода на спора е без основание.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – П.***к
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260145 от 29.03.2021г. на Районен съд–П.***к, постановено по АНД № 72 по описа на съда за 2021г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ:/П/ /П/