Присъда по дело №2012/2021 на Районен съд - Пазарджик

НЧХД № 2012/2021 год.
МОТИВИ:

Производството по делото е образувано въз основа на постъпила в
Районен съд-гр.Пазарджик тъжба от С. М. М., ЕГН ********** от
гр.Пазарджик, който е повдигнал обвинение против подсъдимия ИВ. АТ. П.,
ЕГН ********** от с. гр. за престъпление по чл.130 ал.1 от НК, а именно
затова, че на 21.12.2021 година, в гр.Пазарджик му е причинил лека телесна
повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128
и чл.129 от НК.
В съдебно заседание тъжителят се явява лично и с повереник, чрез
който поддържа повдигнатото с тъжбата обвинение. Пледира за
постановяването на осъдителен съдебен акт спрямо подсъдимия и
уважаването на предявения граждански иск в пълен размер, с присъждане на
направените по делото разноски.
Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и със защитник. Дава
обяснения, с които не се признава за виновен по така повдигнатото му с
частната тъжба обвинение. Твърди, че бил нападнат от тъжителя и той при
самозащита му нанесъл един удар с ръка по лицето. Иска да бъде оправдан.
Защитникът на подсъдимия пледира за постановяване на оправдателна
присъда, поради недоказаност на обвинението.
С протоколно определение на съда бе приет за съвместно разглеждане в
наказателния процес предявеният от тъжителят С.М. против подсъдимия И.П.
граждански иск по чл.45 от ЗЗД за сумата от 8000 лева, представляваща
обезщетение за причинените неимуществени вреди от престъплението, ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането – 21.12.2021г., до
окончателното й изплащане.
Районният съд обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и след като спази
разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа страна
следното:
Към инкриминираната дата подсъдимият И.П. и частният тъжител С.М.
се познавали, т.к. братът на последния и подсъдимия били съседи, живеещи в
двуетажна жилищна къща в гр.Пазарджик, на ***. Подсъдимия и неговото
семейство били собственици на втория етаж от къщата, а братът на тъжителя
и семейството му – на първия. В края на 2021г. братът на тъжителя продал
своя етаж на друго лице от ромски произход, като следвало да го освободи и
предаде владението върху имота до началото на следващата година.
Тъжителят помагал на своя брат с изнасянето на багажа от продадения имот.
Ден преди инкриминираната дата братът на тъжителя, заедно със своето
семейството, заминали за Испания, където живеели от години. В продадения
имот останали за взимане няколко осветителни тела, един бойлер и друг
1

дребен багаж.
На 21.12.2021г., около 12:30 часа, тъжителят М. заедно със съпругата си
– св.Т. М. отишли в имота, за да вземат от там останалите последни вещи. М.
започнал да демонтира бойлера, който се намирал в тъмно помещение, а
съпругата му го наблюдавала, като била застанала пред вратата на килера. В
същия момент на втория етаж бил подсъдимият, който с помощта на свой
приятел разглобявал и изнасял мебели, т.к. междувременно също бил продал
имота си на друго лице от ромски произход. Той чул тропане на долния етаж
и решил да слезе там, за да поиска да му бъдат върнати половината от
пластмасови столове, които преди време били купували съвместно с брата на
подсъдимия и чиято липса бил установил.
Подсъдимият П. отишъл и влязъл на етаж, където били тъжителят и
съпругата му. Застанал откъм гърба на св.М. и се подпрял с ръце на раменете
й. След това се обърнал към М., като му казал да му върне три от липсващите
пластмасови столове. Последният обаче отвърнал, че не бил взимал никакви
столове и нямало какво да му връща. След това с императивен тон П. казал
на тъжителя, че ако не му върне столовете още сега ще го изхвърли от
къщата. Чувайки това, св.М. се изместила встрани от подсъдимия, а той
продължил да говори с агресивен тон към тъжителя, настоявайки да му върне
столовете. Точно тогава тъжителят М. вече бил свалил бойлера от стената и
го държал с две ръце пред себе си. В това положение подсъдимият го хванал
с ръце за дрехите, около раменете и започнал да го дърпа, като му разкъсал
блузата. В резултата на това пък тъжителят изпуснал бойлера на земята. След
това П. задърпал тъжителя към изхода от етажа и вътрешното стълбище.
Тъжителят казал на жена си да звънне на тел. 112, а тя незабавно се насочила
към чантата си, за да вземе мобилния си телефон.
Докато слизали по стълбището тъжителят вървял напред, а подсъдимият
го следвал. Малко преди входната врата на къщата П. нанесъл силен удар с
ръка, който попаднал в областта на лявото ухо на М. и който го зашеметил за
кратко. След това подсъдимият изблъскал тъжителя на двора, където му
нанесъл още няколко удара по главата и тялото, а накрая го изблъскал отвън
на улицата и затворил дворната врата. Веднага след това подс. П. отишъл при
св. М.. Тя в този момент говорела с оператор на тел.112, като подавала
оплакване за това, че П. ги гони от къщата и ги бие, заявила, че мъжа й е с
подсинен нос. Докато съобщавала това подс.П. й казал да напусне къщата, а
тя прекъснала разговора. Когато излязла на улицата видяла, че тъжителят има
кръв по лицето, около носа и устата. Понеже М. не била сигурна дали
операторът на тел.112 я е разбрал изцяло, позвънила отново на телефона за
спешни повиквания, където я уверили, че сигналът й е приет. Малко след това
тя получила обаждане от оператор на тел.112, който й казал, че тъй като се
намират на около 50 метра от полицейски участък „Изток“, по указания на
полицейски служител следва да отидат там. Веднага след това тъжителят й
съпругата му се качили в автомобила и потеглили, като по пътя горният й
споделил, че още докато вървели по стълбището на къщата, получил удар от
2

подсъдимия, а след това и отвън на двора бил ударен още няколко пъти в
лицето. Оплакал се от болки в ухото, носа и устата.
Когато пристигнали в полицейския участък тъжителят и съпругата му
разказали какво се било случило. Полицейски патрул бил изпратен и довел на
място в участъка подсъдимия, с който също били проведена полицейска
беседа във връзка с инцидента. Били съставени предупредителни протоколи
по ЗМВР, с които на подсъдимия и тъжителя било разпоредено да не се
саморазправят един с друг. На тъжителя било разяснено, че би могъл да
защити правата си по частноправен ред.
Накрая тъжителят и съпругата му били придружени от полицейски
служители до къщата, откъдето М. взел мобилния си телефон, който бил
изпаднал при започване на инцидента на мястото, където демонтирал
бойлера.
На 22.12.2021 год. тъжителят посетил кабинета по Съдебна медицина в
„МБАЛ – Пазарджик“ АД, където бил освидетелстван от съдебен медик и му
било издадено медицинско удостоверение.
От приетото по делото като писмено доказателство СМУ №
327/22.12.2021г. се установява, че при извършения преглед на тъжителят били
констатирани следните телесни увреждания:
По долния клепач на лявото око имало червеникаво-синкаво
кръвонасядане по цялото си протежение. Носната пирамида била оточна по
цялото си протежение. По двете ушни миди имало червеникаво-синкави
кръвонасядания по цялото им протежение. Лявата буза била червеникаво
кръвонаседната по цялото й протежение. Долната и горна устна на устата
били оточни, като по лигавицата в горната и долна устни на устата в срединно
имало синкаво-червеникави кръвонасядания, с размери 1 х 1 см, и цепковидни
рани, с размери 0,8 х 0,8 см, за двете. По дясната гръдна област над мамилата
се виждало червеникаво-синкаво кръвонасядане, с размери 10x7 см. По
предна повърхност на лявото рамо имало червеникаво-синкаво
кръвонасядане, с размери 9x6 см. По страничната повърхност на дясната
мишница в горна трета имало червеникаво-синкаво кръвонасядане 7x2 см.
Дясната ръка в областта на дланта и палеца се виждал оток, а по горната
външна срединна повърхност се установявала разкъсно-контузна рана с
размери 1,5 х 0,8см.
Така констатираните телесни увреждания според съдебния лекар
съставлявали лека телесна повреда, а в частност раните по горната и долна
устни на устата и палеца са причинили на пострадалият разстройство на
здравето извън случаите не чл.128 и чл.129 от НК. Останалите травматични
увреждания са му причинили болка и страдание.
По повод на описаното до тук, на 30.12.2021г. тъжителят М. сезирал с
тъжба РС-Пазарджик, в резултат на което било отпочнато настоящото
наказателно производство.
3

Горната фактическа обстановка, съдът възприе изцяло от показанията
на свидетелите Т. М., А. Д., К. К., Ив. Г. и Б.П., също от приетите по делото
писмени доказателства и вещественото доказателство – 1 бр. компактдиск,
съдържащ аудиозапис на подаден на тел.112 сигнал за инцидента. Този
компактдиск има статут на веществено доказателство по смисъла на чл.109,
предл. последно от НПК, тъй като същият съдържа аудиозаписи на входящи и
изходящи телефонни повиквания, като с тях би могло да се допринесе за
изясняване на релевантни за делото факти. Самите аудиозаписи, като
входящи и изходящи повиквания по смисъла на чл.15 от ЗНССПЕЕН112
съставляват данни, записани автоматично в електронен регистър на спешните
повиквания. Тези данни пък имат статут на веществено доказателствено
средство /ВДС/ по смисъла на чл.17 от горецитирания закон. Съдът не намери
за необходимо да подлага вещественото доказателство и съдържащите се в
него ВДС на експертен анализ, посредством назначаването на аудио-
техническа експертиза, т. к. автентичността им не бе оспорена от страните по
делото.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в частта им, в която
същият отрича да е нанасял умишлено побой над пострадалия. Според
заявеното от подсъдимия, той само искал от тъжителя да му върне столовете,
които преди време купувал съвместно с неговия брат. Тъжителят обаче
отвърнал, че няма да му ги върне, т.к. брат му му ги бил подарил, казал също
на П., че той имал пари и щял да си купи нови. Пак според подсъдимия,
докато водели разговор в горния смисъл, тъжителят държал сваления от
стената бойлер с две ръце пред себе си, като в това положение започнал да
блъска П. в областта на гърдите. Ето защо последният се отместил настрани,
бутнал бойлера и с длан блъснал тъжителя в лицето, при което той изпуснал
бойлера на земята и му потекла кръв от носа.
За съда не остана никакво съмнение, че тези обяснения са израз на
защитна позиция, а не източник на доказателства за фактите от обективната
действителност и с тях се цели избягване на наказателната отговорност,
посредством прокарване на внушението, че подсъдимият е наранил тъжителя
с един единствен удар в лицето, но нанесен в резултат на самоотбрана.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в горния смисъл на
първо място, защото ги намери за вътрешно противоречиви и житейски
нелогични. Първото, което следва да се каже е това, че е абсурдно да се
повярва на подсъдимия, че в самото начало на инцидента е бил нападнат от
тъжителя, който с държащия бойлер пред себе си започнал да го блъска в
областта на гърдите. Житейски нелогично е да се приеме, че ако тъжителят
наистина е искал да се саморазправя физически с П., то ще направи това
именно с бойлера, който държал в ръцете си. Известно е, че един
осемдесетлитров бойлер е сравнително обемна и не съвсем лека вещ, което я
прави изключително неподходяща за ползване като подръчно средство за
нанасянето на побой над друго лице. Ето защо ако действително М. е имал
намерението пръв да нападне и нарани П., то най-логично би било да остави
4

бойлера, който е държал, за да освободи ръцете си, след което да предприеме
нападението.
На следващо място следва да се каже, че защитната версия на
подсъдимия се опроверга изцяло от показанията на св.Т. М., които съдът
кредитира изцяло, доколкото ги прецени като обективни и достоверни. Вярно
е, че тя е съпруга на тъжителя и в този смисъл би могла да бъде
заинтересована от изхода на делото по посока на доказване на обвинителната
теза. Съдът обаче прецени, че горната разказа добросъвестно само това, което
обективно е видяла и възприела. Не може да не направи впечатление, че св.М.
заяви категорично, че тя лично не е видяла подсъдимият да нанася удар над
съпруга й, а само дърпането за дрехите в самото начало на конфликта и
извеждането на тъжителя към стълбището на къщата. В същото време, ако
св.М. бе недобросъвестна, то нищо не би и попречило да каже, че е видяла
нанасянето на един или повече удари. Тя обаче не направи нищо такова,
именно защото разказа пред съда само това, на което реално е била свидетел.
В този ред на мисли, ако е вярно заявеното от подсъдимия, че с длан ударил в
лицето тъжителя, когато започнал да го блъска с бойлера в областта на
гърдите, след което изпуснал бойлера и му потекла кръв от носа, то това
неминуемо е щяло да бъде възприето от страна на св.М.. Ако пък е било
възприето от нея, то няма причина тя да не го съобщи по време на
свидетелстването си, па макар и да отрече факта на нападението с бойлера в
ръце от страна на съпруга й. Св. М. обаче не каза нищо такова, именно защото
не се е случило действително.
В подкрепа на защитната теза на подсъдимия като свидетел бе разпитан
Петър П., който заяви, че дни след инцидента П. му бил споделил, че имал
конфликт с М. по повод отказ на последния да му върне лисващите
пластмасови столове. М. бил казал на П., че има пари и ще си купи нови, като
в този момент държал бойлер в ръце и се него вървял към подсъдимия, който
тогава му ударил един шамар. Показанията на св.П. не допринасят за
изясняване на релевантните за делото факти, т.к. на първо място те са
производни гласни доказателства, доколкото той преразказва казаното му от
страна на подсъдимия. На второ място – показанията на св.П. пресъздават
защитната теза на подсъдимия, която обаче звучи житейски нелогично и се
опровергава изцяло от показанията на св.М., за което подробни съображения
се изложиха по-горе. На трето място – не убягна от вниманието на съда, че
според св.П., посъдимия удари един шамар на тъжителя, когато последния
държал бойлера в ръцете си и вървял към него. П. не каза, че с бойлера
тъжителят е блъскал подсъдимия в областта на гърдите, така както твърди
последния, което за пореден път дискредитира защитната версия на П..
Пак в подкрепа на защитната теза на подсъдимия като свидетел бе
разпитан Р. Я., който заяви, че по време на инцидента бил на втория етаж на
къщата, където помагал на П. да разглобяват и изнасят мебели. В един
момент подс.П. отишъл някъде, а не след дълго св.Я. чул викове на двора.
Когато погледнал през прозореца видял, че подсъдимия и тъжителя нещо си
5

ръкомахат, след което П. отворил дворната врата, а М. излязъл на улицата.
Сочи, че когато ги наблюдавал те били на около 4-5 метра от него, като П. му
бил в гръб, а М. в лице срещу него, при което по лицето на последния не е
имало кръв. Фактът, че тъжителят е имал кръв около носа и устата, когато е
излязъл на улицата пред къщата, се установи категорично от показанията на
св.М.. Този факт, макар и косвено, се установи и от показанията на тримата
полицейски служители, които ще бъдат коментирани по-долу. Само това бе
достатъчно за съда да не даде яра на показаният на св.Я.. Нещо повече, ако е
вярно заявеното от подсъдимия в защитната му версия, че още докато били на
първия етаж той нанесъл удар с длан в лицето на М. и от носа му потекла
кръв, то това значи, че наличието на кръв е следвало да бъде възприето от
св.Я., когато е видял тъжителя на двора. Я. обаче категорично отрече да е
имало кръв по лицето на пострадалия, което говори първо, че подс.П. не казва
истината, защото ако я казваше, то неговият приятел би следвало да види тази
кръв. На второ място – говори за това, че св.Я. е изключително
недобросъвестен и заинтересован по посока на оневиняване на приятеля му
П..
Показанията на полицейските служители – свидетелите А. Д., К. К., Ив.
Г. не допринасят много за установяване на фактите, включени в предмета на
доказване, доколкото те заявиха, че не си спомнят конкретни подробности по
случая. Тримата обаче бяха категорични за няколко факта. Първо, че когато е
пристигнал в полицейския участък тъжителят е имал кръв по лицето, около
носа и устата. Второ, че пред тях тъжителят е заявил, че е бил бит от подс. П.
и трето, че за двамата били съставени протоколи за предупреждение по
ЗМВР, като този на М. бил съставен превантивно. В тази връзка си заслужава
да бъде отчетено казаното от св.К., който е бил съставител на въпросните
протоколи по ЗМВР /л.44-45 от делото/. Той беше категоричен, че протоколът
/л.44/ срещу подс.П. бил съставен, след като бил установен като извършител
на побоя над М., заради което в неговия протокол бил вмъкнат текст в смисъл
„да не отправя обидни думи и да не влиза във физически контакт“ със С.М.,
докато в протокола на М. /л.45/ такъв текст липсвал. Пак св.К. бе категоричен,
че протоколът срещу потърпевшия, както се изрази К., имайки предвид М.,
бил съставен превантивно.
На последно място, но не по значение, защитната версия на подс.П., че
при самозащита бил ударил само един път тъжителя с длан по лицето, се
опровергава категорично от приетото като писмено доказателство СМУ и
показанията на св.Б.П., който е прегледал пострадалия в деня след инцидента
и издал въпросното медицинско удостоверение. Видно от отразеното в
процесното СМУ, в него са описани множество констатирани наранявания по
главата, тялото и крайниците на тъжителя, подробно описани и по.горе, които
в никакъв случай не биха могли да бъдат получени само при нанасянето на
един удар с длан по лицето, съобразно заявеното от П.. В тази насока св.П.
категорично поясни, че за описаните в медицинското удостоверение
наранявания са необходими минимум три или четири удара. Заяви
6

категорично и това, че нараняванията па ушните миди не би могло да бъде
получено в резултата на изпускането на бойлера от страна на тъжителя. Все
така категорично св.П. посочи, че в областта на лицето на тъжителя,
нараняванията са в следствие на удари, както и че бойлер с овална форма не
би могъл при изпускането му да нанесе наранявания, констатирани в лявата и
дясната, т.е. и в двете страни на тялото.
С оглед на всичко това не би могло да се възприеме внушението, което
се опита да прокара защитата в смисъл, че подсъдимия бил ударил само
веднъж с ръка тъжителя, а всички останали увреждания били в резултата на
това, че той изпуснал бойлера. Още повече, че дори хипотетично да се
приеме, че някои от уврежданията са бил получени в резултат на изпускането
на бойлера, то пак за тях отговорност следва да носи подс.П., т.к. бойлерът е
бил изпуснат след неговата интервенция над тъжителя, изразяваща се в
хващане и дърпане за дрехите, за което подробно свидетелства св.М..
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че от
обективна и субективна страна, подсъдимият И.П. е осъществил
престъпления състав на чл.130 ал.1 от НК, като на 21.12.2021 година, в
гр.Пазарджик е причинил на С.М. лека телесна повреда, изразяваща се в
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, подробно
описана по-горе и по посочения начин.
Авторството на деянието, както и другите обстоятелства за времето,
мястото и начина на извършване, се доказаха по един несъмнен начин.
Подсъдимият е имал представа за всички обективни елементи от
състава на престъплението и е искал настъпването на общественоопасните
последици на деянието си, т.е. действал е с пряк умисъл по смисъла на чл.11
ал.2 от НК.
Подсъдимият е извършител, т.е. участник в самото изпълнение на
престъплението, което е осъществено от него. При реализирането на своята
проява е съзнавал, че участва в изпълнението на престъплението и е искал да
настъпят общественоопасните последици – телесното увреждане на
тъжителя.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде
наложено на подсъдимия, съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК -
относно целите на наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 и
следващите от НК - относно индивидуализацията на същото.
Самият подсъдим е личност с ниска степен на обществена опасност,
доколкото към инкриминираната дата не е осъждан – реабилитиран по право,
а по местоживеене е позитивно охарактеризиран.
Конкретно извършеното деяние е с относително завишена степен на
обществена опасност, предвид начина на извършване – демонстративно, с
чувство за безнаказаност и в присъствие на съпругата на пострадалия.
Подбудите за извършване на деянието се коренят в личността на
7

подсъдимия, в незачитането на установения правов ред и правото на
неприкосновеност на личността, което е една рефлексия от очевидната
неспособност на подсъдимия за самоконтрол.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът
прецени чистото съдебно минало на подсъдимия и добрите характеристични
данни по местоживеене.
Отегчаващи обстоятелства – фактът, че освен съставомерната лека
телесна повреда по чл.130 ал.1 от НК, на пострадалия са били причинени и
още множество леки телесни повреди по смисъла на чл.130 ал.2 от НК, но
заради принципа на поглъщането деецът не може да бъде наказан отделно за
тях, а също и това, че побоят е бил нанесен на място, където е присъствала и
съпругата на пострадалия, което несъмнено допълнително създава у него
душевен дискомфорт.
Съдът отчита и фактите, че за престъплението по чл.130 ал.1 от НК се
предвижда като наказание - лишаване от свобода до две години или
пробация, както и обстоятелствата, че подсъдимият е пълнолетен, не е
осъждан – реабилитиран по право, не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на раздел ІV глава VIII от общата част на НК и от
деянието не са причинени имуществени вреди. Поради това съдът приема, че
са налице условията предвидени в разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК за
освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание - глоба.
Предвид това и на основание чл.78а ал.1 от НК съдът намери, че на
подсъдимия И.П., след като бе освободен от наказателна отговорност, следва
да бъде наложено административно наказание - глоба в размер, ориентиран
към минималния такъв, предвиден в закона, а именно от 1500 лева, която
следва да се заплати в полза на бюджета на съдебната власт, п осметка на
ПзРС.
При определяне размера на глобата, съдът съобрази освен наличните
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелствата, съобразно
относителната им тежест, а така също и семейното, материалното положение
и имотно състояние на подсъдимия.
При този изход на делото и след преценка на събраните доказателства,
съобразявайки вида и естеството на нанесените телесни увреждания,
създадения здравен и душевен дискомфорт у пострадалия, протеклия
оздравителен период и накърненият му авторитет в обществото и
семейството с факта на нанесения побой, съдът намери за частично
основателен предявеният от тъжителя против подсъдимия граждански иск по
чл.45 от ЗЗД.
Предвид на това и воден от правилата на справедливостта съдът
осъди подс. П. да заплати на гражданския ищец сума в размер на 4000 лева,
представляваща обезщетение за причинените в резултат на извършеното
престъпление неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
8

21.12.2021 г. до окончателното й изплащане. За разликата до претендирания
размер от 8000 лева, гражданският иск бе отхвърлен като неоснователен.
Съдът постанови вещественото доказателство - 1 брой компактдиск,
съдържащ аудиозапис от тел.112, след влизане в сила на присъдата да остане
по делото и да се унищожи заедно с него при настъпване на законовите
срокове за това.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия И.П. да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС - Пазарджик 4
% ДТ върху размера на уважения граждански иск в размер на 160лв., а на
частния тъжител и гр. ищец С.М. да заплати сторените съдебно-деловодни
разноски в размер на 1117 лева - платени ДТ и адвокатски хонорар.
По изложените съображения Пазарджишкият районен съд постанови
присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
9

Номер на акта:	60
Дата:	6 юни 2022 г. (в сила от 16 ноември 2022 г.)
Съдия:	Димитър Бишуров

Дело:	20215220202012
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	30 декември 2021 г.

Присъда по дело №2012/2021 на Районен съд - Пазарджик

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите