№ 1269
гр. Варна, 30.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500565 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2, вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба, подадена от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, гр.София, срещу Разпореждане №
5915/18.02.2022 г., постановено по ч.гр.дело № 754/2022 г. по описа на ВРС,
XXX-ти с-в, с което е отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление по
чл. 410 от ГПК срещу длъжника П. Г. Н. за сумата от 1 077.63 лв.,
представляваща сбор от неплатени суми по договори за предоставяне на
далекосъобщителни услуги, на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК.
В жалбата се излага становище за неправилност на обжалвания съдебен
акт. Жалбоподателят твърди, че е налице изпълнение на дадените от
заповедния съд указания досежно индивидуализацията на вземането. Излага
аргументи относно липсата на необходимост да бъдат посочени всички
обстоятелства, имащи значение за основателността на заявената претенция.
По гореизложените съображения моли за отмяна на обжалваното
разпореждане и издаване на заповед за изпълнение за сумите, посочени в
заявлението.
Частната жалба е депозирана в срок и изхожда от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Съдът след съвкупен анализ на доказателствата в заповедното
производство, като съобрази и аргументите по жалбата, намира следното:
Производството по делото е образувано по заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, гр. София срещу П. Г. Н. за сумата от 1 077.63 лева,
представляваща сбор от неплатени суми по договори за предоставяне на
далекосъобщителни услуги, за които е открит Акаунт № 14736821001. За
1
претендираните суми са издадени фактури, както следва: Фактура №
********** от 15.01.2018г., № ********** от 15.12.2017г., № ********** от
15.05.2018г., № ********** от 15.02.2018 г., № ********** от 15.04.2018 г.,
№ ********** от 16.03.2018 г. Вземанията са прехвърлени на заявителя от
страна на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД по силата на
сключен между страните договор за цесия от 15.10.2018 г. и Приложение № 1
от 28.02.2019 г. към него.
Заповедният съд двукратно е давал указания на заявителя за отстраняване
на нередовности, свързани с индивидуализация на вземането по основание и
размер. Постъпили са уточняващи молби, в които заявителят единствено
посочва наличието на няколко сключени с длъжника договора за
предоставяне на далекосъобщителни услуги, без да конкретизира
претендираните суми по кой от всички договори се дължат, въз основа на коя
клауза от тях, респективно за каква услуга.
С оглед неотстранените нередовности в заявлението, съдът на основание
чл. 411, ал. 2, т. 1 е постановил отказ за издаване на заповед за изпълнение.
Настоящата инстанция дава следното разрешение по същество:
Заповед за изпълнение следва да се издаде в случаите, когато
заявлението отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от
ГПК, към които препраща разпоредбата на чл. 410, ал. 2 от ГПК.
Законодателната препратка в чл. 410 от ГПК към изискванията за редовност
на исковата молба не е самоцелна включително в контекста на съпоставка на
заявено за установяване вземане в бъдещ исков процес с това по заповедта.
Затова при липсата на такава индивидуализация на вземането, заявлението
следва да бъде отхвърлено.
В т. 12 от заявлението по чл. 410 от ГПК заявителят подробно е описал
издадените фактури, въз основа на които претендира дължимите суми, без
посочване на основанието, въз основа на което са издадени фактурите, нито
начин на формиране на търсените суми. В тази връзка следва да бъде
отбелязано, че издадените фактури сами по себе си не представляват годно
основание, от което произтича задължение за длъжника. В настоящия случай
юридическият факт, от който произтичат права и задължения между страните
по спора са сключените помежду им договори за предоставяне на
далекосъобщителни услуги. От представените в заповедното производство
договори се установява, че всеки от тях има различен предмет, а именно
предоставяне на различни телекомуникационни услуги, в това число за
мобилен интернет и мобилни разговори, както и за предоставяне на интернет
и телевизия до различни обекти, като цените за всяка услуга са различни.
В настоящия случай заявителят следва да посочи конкретната клауза в
договор, която въвежда по отношение на абоната съответното задължение,
чието неизпълнение представлява предпоставка за възникване на задължение
за заплащане на претендираните суми, както и да посочи начина на
формирането им. Още повече заявителят не е представил Общите условия,
което е в противоречие с чл. 410, ал. 3 от ГПК по цитираните по – горе
съображения.
За пълнота, много правилно заявителят в една от уточняващите молби
пред ВРС сочи, че целта на заповедното производство е да провери дали
2
вземането е спорно. Тази проверка обаче дефинитивно се предпоставя от
упражнено право на възражение от страна на потребителя. И макар, че
мотивиране на възражението не е необходимо, преценката на длъжника дали
да възрази или не по издадената заповед за изпълнение се улеснява в хипотеза
на яснота какво, въз основа на какво и в какъв размер се търси. Конкретиката
в заповедта досежно основанието и размера на вземането винаги е в полза на
това да се спести исков процес и разноски за страните, и от значение за
бързина в процеса на удовлетворяване интересите на кредитора.
От изложеното следва, че постановеният съдебен акт е правилен и
законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден.
Разноски не се следват на заявителя с оглед изхода от спора.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Разпореждане № 5915/18.02.2022 г., постановено
по ч.гр.дело № 754/2022 г., по описа на ВРС, XXX-ти с-в.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3