08.01.2021г. гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на единадесети декември две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Съдия : ПАВЛИНА Г.
Секретар Светла
Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№988 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
от Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.61, ал.11 от Закона за
здравето и е образувано по жалба от жалба от
непълнолетната Н.Г.Д., представлявана от майка си З.Н.Г., против Предписание за
поставяне под карантина изх.№449/06.10.2020г., издадено от Главен инспектор
Противоепидемичен отдел, Дирекция Надзор на заразните болести, РЗИ – Хасково.
Твърди се, че предписанието било нищожно като постановено от некомпетентен
орган, неправилно, необосновано, незаконосъобразно като постановено в
противоречие с материалноправните норми и при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, нецелесъобразно, постановено при
неизяснена фактическа обстановка и при неизвършена преценка на необходимите,
относими и релевантни факти. Издателят на акта не бил надлежно оправомощен,
както и не бил спазен чл.35 от АПК, тъй като не било изяснено дали, кога къде и
как карантинираното лице било лице, което било контактно на заразен с COVID-19. В случая детето не било на училище от
05.10.2020г. за 5 учебни дни, тъй като било на домашно лечение. Самото
предписание не било по образеца Приложение №5 към т.14 от Заповед
№РД-01-404/15.07.2020г. При съпоставка със съдържанието на посоченото
приложение се установявали задължения на водачи на тежкотоварни автомобили и
автобуси, които липсвали в изменената бланка, като било и налице текстово
несъответствие по т.3 от актуалния образец. В оспорения акт се сочело действия
при поява на грипоподобни симптоми, а в актуалния образец се сочело COVID-19. Не било ясно и на кой телефон следвало
да се сигнализира, при какви симптоми. Не било посочено дали се касае за лице
по чл.61, ал.1, 2 или 3 от ЗЗ, както и в акта не било посочено правното
основание, определящо вида на лицето, което следва да бъде поставено под
карантина. Изрично в посочената заповед на МЗ било посочено, че всички близки
контактни на лице с COVID-19 се поставят под
карантина, както и било определено понятието „близък контактен“, но
административният орган не бил извършил процесуални действия по установяването
на конкретната хипотеза измежду посочените седем. Неправилно бил определен и
срокът на карантината. Ако се приемело, че последният контакт бил на
29.09.2020г., то срокът на карантината следвало да бъде от тази дата до
12.10.2020г., като това, че изминали няколко дни не давало право на органа да
извършва приспадане на изминалото време. Като било записано за период на
карантината 06.10.2020г. – 12.10.2020г. била създадена и неяснота и объркване
относно продължителността на самата карантина. Имало и нарушение при връчването
на акта, като майката била извикана в двора на училището, докато детето било у
дома си болно. Към предписанието били приложени инструкции, които били по вече
отменена заповед. Иска се отмяна на оспорения
акт, както и да бъдат заплатени направените по делото разноски.
Ответната
страна - Главен инспектор Противоепидемичен отдел, Дирекция Надзор на заразните
болести, РЗИ – Хасково, заявява, че предписанието е съставено по предоставен им
списък от училищните власти и ако е имало отсъстващи деца, то това следвало да
бъде отбелязано. В момента на връчването също следвало да има реакция от
родител, както и навреме да бъде предоставена съответната медицинска
документация При големия брой предписания следвало да има конкретика относно
всеки случай, а тъй като бил представен болничен лист в съдебното заседание, то
следвало да се счита, че предписанието не било законосъобразно.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
На
06.10.2020г. Главен инспектор Противоепидемичен отдел, Дирекция Надзор на
заразните болести, РЗИ – Хасково, Д-р С. Б. Я.е издала Предписание за поставяне
под карантина изх.№449/06.10.2020г. на непълнолетната Н.Г.Д., като между
страните е безспорно, че детето няма навършени 14 години, както и че е
представлявано от майка си. Тези обстоятелства се доказват и с представеното по
делото удостоверение за раждане, издадено на 09.10.2012г. от Община Пловдив. Като
правно основание за издаване на акта е посочен чл.61, ал.6 от ЗЗ и Заповед №РД-01-404/15.07.2020г.
на МЗ, а от фактическа страна в предписанието е изложено обстоятелство – контактен на положителен на COVID-19 с последен контакт 29.09.2020г.
Началната дата на карантина е определена – 06.10.2020г., докато крайния срок е
12.10.2020г. С предписанието са указани задълженията на карантинираното лице,
както и последиците от неизпълнението, като изрично са посочени задължения на
водачите на определени ППС. В акта има разпореждане за предварителното му изпълнение, както и указания относно
възможността да бъде обжалван по реда на АПК.
Предписанието
е връчено на представляващия непълнолетната Н. родител – З.Н., срещу подпис на 06.10.2020г.
- 18,05ч. Жалбата срещу него е подадена чрез административния орган на
19.10.2020г.
В
представената преписка е приложена Длъжностна характеристика на Гл.Инспектор в
Отдел ПЕК, ДНЗБ, както и Заповед №РД-01-140 от 14.05.2020г., с която на
основание чл.10 от УП на РЗИ във вр. с т.11 от Заповед №РД-01-264/14.05.2020г.
Директор РЗИ Хасково е оправомощил лица, които да поставят с предписание под
карантина близки контактни на потвърден случай на COVID-19
за срок от 14 дни, считано от последния контакт със заболялото лице. Видно от
Предписание изх.№424/06.10.2020г. същото е издадено от Директор РЗИ за лицето Б.
Р.Т. с отбелязване относно установените факти – единствено „COVID +“, и определена начална дата 05.10.2020г. на
изолацията – 05.10.2020г., която следва да продължи до 18.10.2020г.
Видно
от представения като доказателство в с.з. Болничен лист от 09.10.20г. – л.56 от
делото, майката на детето Н. е определена като придружаващ на болен член на
семейството – детето Н. и е в отпуск за временна неработоспособност от
05.10.2020г. до 09.10.2020г.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168 ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Оспорването е насочено против административен
акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, от
легитимирано лице с правен интерес – адресат на предписанието, чиито права са
засегнати от този акт. Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК и
между страните няма спор относно просрочие, поради което тя е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Оспореното
предписание е издадено от компетентен орган – Главен инспектор
Противоепидемичен отдел, Дирекция Надзор на заразните болести, РЗИ – Хасково,
оправомощен със Заповед №РД-01-140 от 14.05.2020г. на Директор РЗИ Хасково.
Административният
акт е издаден в установената писмена форма и по образец, одобрен от министъра
на здравеопазването – Приложение №5 към т. 13 от Заповед № РД-01-333/12.06.2020г.
В
случая обаче е налице съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато
в производството по издаване на акта, тъй като не са изяснени фактите и
обстоятелствата от значение за случая, съгласно разпоредбата на чл.35 от АПК. В
тази връзка следва да се има предвид, че преди да се пристъпи към издаване на
предписанието за поставяне под карантина, административният орган е следвало да
изясни по безспорен начин дали жалбоподателят действително е лице, контактно на
заразен с COVID-19. От доказателствата по делото по никакъв начин не може да се
стигне до извод, че именно жалбоподателят е бил сред контактни лица на потвърден
случай с COVID-19. В хода на административното
производство не е изяснен съществен и основополагащ факт от действителността,
въз основа на който да се издаде предписание, съобразено с нормативната уредба.
Компетентният административен орган е следвало да установи посредством
регламентираните в АПК доказателствени средства наличието на контакт на лицето,
което се карантинира, с лице, болно от заразна болест, посочена в чл.61, ал.1
от ЗЗ. Нарушението е съществено, тъй като ако са били положени дължимите усилия
за изясняване на посоченото обстоятелство от значение за случая, то би могло да
се стигне до друг извод, различен от обективирания в предписанието.
На
следващо място, предписанието е незаконосъобразно и поради постановяването му в
несъответствие с материалноправните норми, следствие от нарушението на
процесуалните правила. Съгласно чл.61, ал.1 от ЗЗ, в приложимата редакция към
дата на издаване на оспорения акт, на задължителна изолация и/или болнично
лечение подлежат лица, болни от и заразоносители на холера, чума, вариола,
жълта треска, вирусни хеморагични трески, дифтерия, коремен тиф, полиомиелит,
бруцелоза, антракс, малария, тежък остър респираторен синдром, COVID-19 и
туберкулоза с бацилоотделяне. Разпоредбата на ал.2, чл.61 от ЗЗ предвижда, че
на задължителна карантина подлежат контактни лица на лица, болни от заразна
болест по ал.1. Съгласно т.13 от Заповед №РД-01-333/12.06.2020г. на МЗ,
издадена на основание чл.61, ал.7, 9 и 12 от ЗЗ, всички близки контактни на
потвърден случай на COVID-19, съгласно Приложение №4, се поставят под карантина
в дома или на друго място, на което лицето е посочило, че ще пребивава, с
предписание по образец, съгласно Приложение № 5 на директора на съответната РЗИ
или на оправомощено от него длъжностно лице, за срок от 14 дни, считано от
последния контакт със заболялото лице. Легалното определение за понятието „близки
контактни“ е дадено в Приложение №4 към т.13 – т.1-7, а именно: 1.съжителство в
едно домакинство с пациент с COVID-19; 2.директен физически контакт с пациент с
COVID-19 (напр. ръкостискане); 3.директен незащитен контакт с инфекциозни
секрети на пациент с COVID-19 (напр. при опръскване при кихане, допир до
използвани от пациента кърпички с голи ръце); 4.директен (лице в лице) контакт
с пациент с COVID-19 на разстояние до 2 метра и продължителност над 15 мин.;
5.престой в затворено помещение (напр. класна стая, болнична стая, стая за срещи
и др.) с пациент с COVID-19 за ≥ 15 мин. и на разстояние минимум 2 метра;
6.медицински специалист или друго лице, полагащи директни грижи за пациент с
COVID-19, или лабораторен персонал, обработващ клинични проби на пациент с
COVID-19, без препоръчаните лични предпазни средства или с евентуално нарушена
цялост на личните предпазни средства; 7.пътуване в самолет в близост до лице с
COVID-19 (до две места във всички посоки), придружител при пътуване или лица,
полагащи грижи, членове на екипажа, обслужващи дадения сектор, където седи
заболелият (ако тежестта на симптомите при заболелия или неговото
преместване/движение сочи за по-голяма експозиция за близък контакт може да се
определят и други или всички пътници в самолета). В случая обаче няма
доказателства, че административният орган е извършил процесуални действия по
установяване наличието на една или няколко от изброените в приложението
хипотези по отношение на жалбоподателя. Макар в преписката да е приложена друго
предписание, издадено на същата дата, то не може да се направи извод за установеност
на факта, че оспорващата непълнолетна е лице, което между кръга на близки
контактни на лице, болно от COVID-19. В настоящото производство дори няма
твърдение, че именно лицето Т. е била в контакт с детето Н., както и няма
изложение за това в обстоятелствената част на оспорения акт. Това обуславя
извод за недоказване на законоустановената в чл.61, ал.2 от ЗЗ предпоставка за
издаване на обжалваното предписание за поставяне под карантина. В хипотезата на
чл.61, ал.2 от ЗЗ директорите на съответните РЗИ или оправомощените от тях лица
действат в условията на обвързана компетентност и са длъжни да издадат
предписание за поставяне под карантина на лица, контактни на лица, болни от
COVID-19, но преди да изпълнят това си задължение те следва да установят по
безспорен начин, че лицето е било контактно на лице, болно от посочената
болест. В случая няма как да бъдат свързани издадените на една и съща
предписания за изолация и за карантина, доколкото при поставянето на детето Н.
под карантина не е посочен нито вида на контакта, нито лицето с потвърден
резултат на COVID-19. При това положение следва да се приеме, че оспореното
предписание не е в съответствие и с целта на закона.
Неоснователно
е възражението от страна на жалбоподателя за неправилно определяне на срока на
карантина, доколкото за този срок има посочена дата на последен контакт, а
крайният срок на карантина съвпада с предвидения срок от 14 дни, считано от
последния контакт със заболялото лице.
Наред с това следва да се има предвид и че няма нарушение във връзка с
връчването на акта, тъй като действително към този момент съгласно представения
болничен лист майката е придружаващ на болното дете, но определеният режим на
лечение е свободен и с право да наспуска населеното място – с.Добрич.
При
така установените от съда пороци на обжалвания административен акт, то същият
да бъде отменен на основанията, предвидени в чл.146, т.3, 4 и 5 от АПК.
При
извода за основателност на жалбата, то ответната страна следва да заплати
направените разноски от 500 лева - за адв.възнаграждение, и 10 лева – за държавна
такса.
Мотивиран
така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Предписание за
поставяне под карантина изх.№449/06.10.2020г., издадено от Главен инспектор
Противоепидемичен отдел, Дирекция Надзор на заразните болести, РЗИ – Хасково.
ОСЪЖДА Регионална
здравна инспекция Хасково да заплати на З.Н.Г., ЕГН **********, като законен
представител на детето Н.Г.Д.,***, направените по делото от общо 510,00 лева.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщението.
Съдия: