№ 834
гр. В., 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., VI СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Атанас В. Славов
при участието на секретаря Веска П. Петрова
като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело №
20213100102681 по описа за 2021 година
Производството по делото е с правно основание чл.23 ал.1 от СК.
Производството по делото е образувано по искова молба от
Производството по делото е образувано по искова молба от Производството е
по постъпила искова молба от Б. СТ. Д. ЕГН:********** и адрес гр.В.
кв.“******“ ****** ПРОТИВ Л. Г. Д. с ЕГН:********** гражданка на Р., с
адрес гр.В. ****** иск с правно основание чл. 23 ал.1 от СК и цена на иска 90
573.70 лева.
В исковата си молба ищеца твърди, че с ответницата са бивши съпрузи,
чийто е прекратен с развод на основание чл. 50 от СК влязло в законна сила
решение на РС-В..
Ищеца твърди, че по време на брака си са придобили в режим на СИО
Апартамент на адрес В. кв. ****** ******, семейното ни жилище, което
обитава ищеца по силата на съдебно решение.
Ищеца е придобил и част от апартамент в гр. В. ******, който в
последствие, заедно с ответницата са продали.
Ищеца придобил САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор
****** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.В., одобрени
със заповед РД-18-98/ 10.11.2008 год. на ИД на АГКК, последното изменение
на кадастралната карта и кадастралните регистри, за самостоятелния обект
1
Заповед 18-8032/ 27.08.3020 г. на Началник на СГКК В., представляващ
апартамент № 5, състоящ се от входни антре, дневна с кухненска ниша, баня -
тоалет, спалня дрешник и два балкона с площ от 64.20 кв.метра при граници:
улици; калкан на жилищна сграда; вътрешен двор; и ап.№ 6 и ап. № 6 при
съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж ******; под обекта -
****** и ******, над обекта - ****** и ******, ведно с избено помещение №
1 с площ от 13.33 кв.метра при граници коридор, изба № 2, калкан на
жилищна сграда, вътрешен двор, изба № 12 и стълбище, ведно със
съответните идеални части на сграда № 1 и съответните идеални части от
отстъпеното право на строеж върху поземлен имот с идентификатор ******.
Описания имот е предмет на иска му с правно основание чл.23 ал.1 от
СК.
В исковата си молба ищеца твърди, че Нотариален акт № 17, том трети,
дело № 835/95 год. от 27.01.1995 год., неговата майка Р. Р. Г. го е надарила, с
притежавания от нея имот, а именно:
1/6 идеална част от дворно място, цялото с площ от 430 кв.метра
представляващо имот пл. № 18 в кв.53 по плана на 8-ми подрайон на гр.В.
заедно с 1/2 ид.част от първи етаж от построената в дворното място
триетажна жилищна сграда, който се състоял от две стаи, салон, кухня,
пералня, складово помещение под външното стълбище и тоалет до пералнята
при съответните граници описани нотариалния акт.
Всички съсобственици на дворното място се договорили срещу
прехвърляне на собственост на дворното място, строителят да построи в него
за своя сметка жилищна сграда съобразно одобрен архитектурен проект, а
обектите в сградата да се разпределят между страните при условията на
допълнително сключен помежду им договор за групов строеж.
Договора е обективиран под формата на нотариален акт № 189 том 21
дело № 6658/ 95 г. от 04.07.1995 год.
На 04.07.1995 год. между страните по договора е подписан и договор за
групов строеж, по силата на който, ищеца ще получи при построяването на
сградата апартамента предмет на настоящия иск.
За жилищната сграда бе издадено Разрешение за строеж
№******/07.12.1995 год. До този момент за строежа няма издаден акт обр. 16,
2
но цялата сграда е в експлоатация и за нея има издадено удостоверение за
търпимост от административните органи на Община „ Одесос" при Община
В..
Ищеца твърди, че при изграждането на процесния имот не са вложени
семейни средства. Жилището им предадено и ищеца и неговата съпруга са го
обзавели.
В началото там е живяла неговата майка, а след това го е отдавал под
наем, а в момента живее ответницата.
Ищеца твърди, че в случая е налице пълна трансформация на лични
средства на ищеца - дарените от майка ми 1/6 идеални части от дворното
място, които са се трансформирали в получения от строителя апартамент № 5
от жилищната сграда.
Независимо от това, ищеца се е снабдил с констативен нотариален акт
по реда на чл. 587 ал.1 от: ГПК, в който ответницата е вписана като
съсобственик, като придобит „ в режим на СИО".
С исковата молба ищеца е завил петитум, с който моли съда да
постанови решение, с което:
ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
делото, че ищеца е едноличен собственик на: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в
сграда с идентификатор ************ по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-98/10.11.2008 год. на ИД
на АГКК, с изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
Заповед 18-8032/ 27.08.3020 г. на Началник на СГКК В., представляващ
АПАРТАМЕНТ № 5, състоящ се от входни антре, дневна с кухненска ниша,
баня-тоалет, спалня дрешник и два балкона с площ от 64.20 кв.метра, при
граници самостоятелни обекти в сградата на същия етаж имот с
идентификатор № ******; под обекта имоти с идентификатор № ****** и №
******, над обекта имот с идентификатор №****** и № ******, ведно с
избено помещение № 1 с площ от 13.33 кв.метра при граници коридор, изба
№ 2, калкан на жилищна сграда, вътрешен двор, изба № 12 и стълбище, ведно
със съответните идеални части на сграда № 1 и съответните идеални части от
отстъпеното право на строеж върху поземлен имот с идентификатор №
****** на основание чл. 23 ал.1 от СК
3
Моли съда на основание чл. 537 ал.2 от ГПК да измените нотариален
акт № 180 том седми, рег. № 10048, дело №******7 от 2020 год. от нотариус
К. К., нотариус при съдебен район на Варненския районен съд по реда на чл.
587 ал.1 от ГПК съобразно уважение иск с правно основани чл.23 от СК.
С исковата молба са представени писмени доказателства.
В съдебно заседание ищеца редовно призова не се явява, представлява
се от процесуален представител по пълномощие, който поддържа иска. Моли
съда да уважи предявения иск. Претендира разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответника Л. Г. Д., действаща чрез процесуалния си представител по
пълномощие и съдебен адресат адв.П.В. от САК, с който оспорва исковете.
В отговора се твърди, че първата от двете претенции е допустима, но
разгледана по същество е неоснователна, а втората претенция е недопустима.
Оспорва като неоснователен предявения иск с правно основание чл.23
ал.1 от ГПК.
Оспорва твърдението за пълна трансформация на процесния имот, като
дарено на ищеца от неговата майка, като невярно, несъстоятелно и
неоснователно. Оспорва като неверни и другите твърдения в ИМ, че
процесния апартамент е бил изцяло и напълно построен от строителя.
Твърди, че договора за групов строеж в частта, отнасяща се до
разпределянето на обектите между участващите в строежа, има значението на
предварителен договор за делба. Закона е предвидил прекратяването на
съсобствеността да стане по реда на чл. 34 ЗС във връзка с чл. 192, ал. 4 ЗТСУ
(отм.).
С договора за групов и предварителното договорено разпределение на
обектите с договора за групов строеж ищеца не е придобил право на
собственост върху процесния по делото апартамент, като с договора страните
са в облигационни отношения за построяване на договорената сграда, но не
си създават и прехвърлят вещни права върху обектите на разпределение.
Според ответника състояние на апартамента при предаването му от
строителя съответства на законната дефиниция на понятието „груб строеж"
(карабина), която се съдържа в Закона за устройство на територията (ЗУТ).
4
Ответника твърди, че макар за имота да е издадено Удостоверение за
търпимост № 19/31.03.2014 г. сградата, в която се намира и апартамент № 5,
не е била напълно завършена и след построяване на сградата в груб строеж
(карабина), апартаментът не е предаден по установения ред от строителя с
необходимите книжа и документи за неговото ползване.
Ответницата твърди, че строежа на сградата (в груб строеж) фактически
приключил през 2000 год. Първоначално се извършили някои довършителни
работи в апартамента, за да се пригоди за обитаване, като в малката стая се е
измазана изцяло, а в голямата ответницата е залепила тапети, направила е
цялостното почистване и миене.
След 2006 год. това единствено тя, с лични средства, търсила, купувала
и доставяла на етапи, поради липса на материал или на работници за дадена
работа, необходимите материали за довършване на апартамента. Извършила
множество строително монтажни работи (СМР), тъй като терасите бяха без
варо-циментова мазилка, подова замазка, настилка от теракот, шпакловка и и
боядисване. Поставила ламинат и плочки, в стаите направила допълнителна
циментова замазка за отстраняване на наранявания и изравняване, поради
лошото първоначално изпълнение и състояние и след това се положил
ламинат и теракот. Направила и допълнителна шпакловка по стените и
таваните на тези помещения, заради некачествено изпълнения и наранявания
по тях, както и се поставили тапети в антрето и кухненския бокс. Поставила и
нови прозорци и врати към терасите от поливинилхлорид (ПВЦ).
Общата стойност на довършителните работи за пригаждане на
апартамента за неговото ползване за жилище, които са осъществени изцяло с
нейни лични парични средства, а някои от тях и с мой личен труд, възлизат на
над 12 000 (дванадесет хиляди) лева по цени на дребно, включващи както
цената на вложените материали, така и на труда за тяхното извършване.
Въвежда възражение, че съвместният принос на ответницата се изразява
във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в
домакинството. В нашия случай докато е траел строежа на апартамента тя
полагах грижи за домакинството и за цялото семейство. В това време ищеца
изразходвал всички свои парични средства единствено и само за себе си и за
удовлетворяване на своите лични нужди.
Ответницата оспорва предявения иск като неоснователен.
5
Твърди, че акцесорната претенция с правно основание чл.537 от ГПК е
недопустима.
С отговора са направени доказателствени искания.
В съдебно заседание ответницата редовно призована не се явява,
представлява се от процесуален представител по пълномощие, който
поддържа отговора оспорва иска, моли съда да го отхвърли като
неоснователен. Претендира направените по делото разноски.
При преценка на събраните доказателства, съдът приема за установена
следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Страните по делото Б. СТ. Д. с ЕГН:********** и ЛЮБ. Г. Д. с
ЕГН:**********, са бивши съпрузи, чийто граждански брак сключен на
****** год. в Руската федерация, за което е съставен акт за сключен гр. брак
№ 0462/29.03.1988 год.на Община В., е прекратен с развод с Решение №
260770/05.03.2021 год., по гр. дело № 14398/2020 год. на ВРС влязло в
законна сила на 05.03.2021 год.
С договор за дарение обективиран в Нотариален акт № 17, том.III, дело
№ 835/95 год., от 27.01.1995 год. Майката на ищеца Р. Р. Г. му дарила 1/6
идеална част от дворно място, цялото с пространство от 430 кв.метра
представляващо имот пл. № 18 в кв.53 по плана на 8-ми подрайон на гр.В.
заедно с 1/2 ид.част от първи етаж от построената в това дворно място
триетажна жилищна сграда, състоящ се от две стаи, салон, кухня, пералня,
складово помещение под външното стълбище и тоалет до пералнята при
граници на дворното място и къщата подробно описани в цитирания по-горе
нотариален акт. Друга част от имота, тя дари на брат ми Д. С. Д..
Дарителката си е запазила правото на ползване върху имота.
С Договор е обективиран в Нотариален акт № 189, том.XXI, дело №
6658/95 от 04.07.1995 год. на Нотариус А. Г. при ВРС, ищеца заедно със други
съсобственици е прехвърлил ½ идеална част от процесния имот
представляващ дворно място, цялото с пространство от 430 кв.метра
представляващо имот пл. № 18 в кв.53 по плана на 8-ми подрайон на гр.В.,
срещу задължение за постояване на жилищна сграда, съобразно одобрен
архитектурен проект.
С договор за групов строеж от 04.07.1995 год., всички съсобственици на
6
дворното място и ТД НИП ООД, са разпределили обектите в жилищната
сграда, като ищеца е договорил да получил в собственост Апартамент № 5,
ет.3, с площ 64,20 кв.метра, състоящ се от входно антре, дневна с кухненска
ниша, баня-тоалет, спалня, дрешник и два балкона, при граници-улица,
калкан на жилищна сграда, вътрешен двор, стълбище и ап.6, заедно с избено
помещение № 1, с площ 13.38 кв.м., при граници – коридор, изба 2 и
стълбище, както и съответните идеални части от общите части на сградата
определени съгласно чл.40 от ЗС.
За жилищната сграда бе издадено разрешение за строеж
№******/07.12.1995 год. от Главен архитект на Община В. Н..
От Община В. район Одесос е издадено Удостоверение за търпимост №
19/31.03.2014 год., с което строежът „Преустройство, надстрояване, покрития
на балкони и тераси, плътна ограда и промяна на предназначение на част от
самостоятелните обекти в много фамилна жилищно сграда и подземен гараж
с покрита рампа в ПИ идент. № 1035.1507.697 по КК и КР одобрен със
Заповед № РД-18-98/10.11.2008 год. на ИД на АГКК, е идентичен с УПИ Х-
1632, кв.52, 8-ми микрорайон на гр.В. ****** е в режим на търпимост.
Строежът е допустим по действалите по време на изграждането му правила и
нормативи по устройство на територията. Издаден на основание парг******
ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
Съгласно удостоверението за търпимост сградата е завършена през 1998
год.
С нотариален акт за собственост на върху недвижим имот № 180,
том.VII, рег. № 10048, дело №******7 от 2020 год. на нотариус К. К. с рег. №
513 на НК и район на действие Районен съд В., вписан с Вх. Рег. №
28097/03.11.2020 год., акт. № 36, том. LXXV, дело № 16554/2020 год., Дв. рег.
№ 27752 на СП-В., е признала ищеца Б. СТ. Д. и ответницата Л. Г. Д. са
собственици в режим на СИО, на недвижим имот, находящ се в гр.В. ******,
ет.3, а именно: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
************ по КК и КП одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008 год.
на ИД на АГКК, последно изменение на КК и КР, засягащо самостоятелния
обект е Заповед № 18-8032/27.08.2020 год. на началника на СГКК-В.,
представляващ АПАРАТАМЕНТ № 5,състоящ се от входно антре, дневна с
кухненска ниша, баня-тоалет, спалня, дрешник и два балкона, с площ 64,20
7
кв.м.с предназначение жилище, апартамент на едно ниво, при граници по
предходен документ за собственост: улица, калкан за жилищна
сграда,вътрешен двор и стълбище и ап.6, при съседни самостоятелни обекти в
сградата на същия етаж: ******, под обекта ******, над обекта ****** ,
****** заедно с прилежащо избено помещение № 1, с площ 13.33 кв. метра,
при граници по предходен документ за собственост на избата: коридор, изба
№ 2, калкан на жилищна сграда, вътрешен двор, изба № 12 и стълбище, ведно
със съответните идеални части на сграда 1, с предназначение: жилищна
сграда многофамилна и съответните идеални части и отстъпеното права на
строеж върху поземлен имот № ******.
В Решение № 260770/05.03.2021 год., по гр. дело № 14398/2020 год. на
ВРС, с което е прекратен гражданския брак между страните не са постигнали
споразумение по отношение на имуществените въпроси и правата но
собственост върху процесния имот.
По делото са събрани гласни доказателства.
О разпита на свидетеля Д. С. Д. брат на ищеца, съдът установи, че и той
притежава в процесната сграда апартамент на улица “******” 22. През 1959
год. техните родители купили етаж от къща на ул. „******“ 22. След 1995 г.
започнало да се строителство. Тяхната майка отишла да живее в процесния
апартамент през 2000 година. За имота, който притежавали със брат си
получили два еднакви апартамента 59-60 кв. м. грубо, а за майка им една
боксониера. В апартамента имало електрозахранване, ВиК и дървена дограма.
В апартамента на Б. след 2000 год. той не е живеел. След като се оженил през
1987 год. за рускинята, дали му жилище от неговото предприятие. Процесния
апартамент го бил дал под наем. В него са живеели квартиранти докато, че
синът му се оженил и поискал да живее в него. Това се случило около 2005-
2006-2007 год.
От разпита на свидетелят Б. Б. Д. син на ищеца, съдът установи че
апартамента на улица „******“ в град В., неговите родители придобили по
време на брака си. Той представлява две стаи, коридор, баня и тоалет заедно,
грубо около 50 кв. м.. Апартамента е построен през 1999 год. – 2000 год. по
БДС - голи стени с дървена дограма, долу по пода - с бетонните плочки,
каквито са между етажните и голи тераси. Апартамента се намира в
кооперация. Свидетеля заживял в апартамента през 2006 год., като преди него
8
там живеели наематели. Парите за подобренията ми ги дала майка му
ответницата по делото.
Показанията на свидетелите съдът преценя по реда на чл.172 от ГПК,
като близки родственици на страните по делото.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявения иск е основателен.
Предявения иск е с правно основание чл.23 ал.1 от СК в вр. с чл.124 от
ГПК.
Предявен е положителен установителен иск, с който се иска да се
признае за установено, че ищеца е собственик на недвижимия имот придобит
по време на брака му с ответницата, поради трансформация на лични
средства, представляващи получено от ищеца дарение на идеална част от
недвижим имот от своята майка.
За успешно провеждане на исковото производство по този ред, следва
имотът да е придобит през време на брака с лични средства на единия съпруг,
без другият съпруг да има принос за закупуването му
Чл. 22.(1) Вещните права, придобити по време на брака по наследство и
по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил, а съгласно чл.23,
ал.1 от СК, лични са вещните права, придобити по време на брака с лични
средства.
Принципът, залегнал в чл.23 СК, е, че придобитото през време на брака
имущество има правното положение на средствата, които са вложени за
придобиването. Ако имуществото е придобито с лични по смисъла на чл.22
СК средства на единия съпруг, то принадлежи на съпруга, който го е
придобил. Когато вещните права са придобити отчасти с лично имущество,
лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази
част е незначителна.
В разглеждания случай при проследяване на движението на
имуществото се установява, че процесния апартамент придобит по време на
брака на страните по делото на брака недвижими имоти е придобит изцяло с
лични на ищеца средства, получени по дарение.
С договора за дарение обективиран в Нотариален акт № 17, том.III, дело
9
№ 835/95 год., от 27.01.1995 год. ищеца е получил от своята майка Р. Р. Г. 1/6
идеална част от дворно място, цялото с пространство от 430 кв.метра
представляващо имот пл. № 18 в кв.53 по плана на 8-ми подрайон на гр.В.. По
силата на чл.22 от СК, това имущество е лично на ищеца е не представлява
съпружеска имуществена общност.
С Нотариален акт № 189, том.XXI, дело № 6658/95 от 04.07.1995 год. на
Нотариус А. Г. и Договор за групов строеж притежаваното от ищеца
имущество / 1/6 идеална част от дворното място, цялото с пространство от
430 кв.метра представляващо имот пл. № 18 в кв.53 по плана на 8-ми
подрайон на гр.В./ се е трансформирало в право на собственост върху
процесния апартамент, след построяване на сградата в груб строеж
(карабина), през 1998 год.
Понятието „груб строеж" (карабина), която се съдържа в ЗУТ и
съгласно §5, т.46 от ДП това е сграда или постройка, на която са изпълнени
ограждащите стени и покривът, без или различна степен на изпълнение се
намират довършителните работи от този момент правото на строеж се
трансформира в право на собственост на отделните самостоятелни обекти в
сградата т.е. от този момент възникна обектът на суперфициарна собственост.
От горно следва извода, че към 1998 год. ищеца е станал едноличен
собственик на процесния апартамент представляващ самостоятелен обект т.е.
негова право на собственост върху идеална част от процесния имот, като
лично негова собственост се е трансформирала в право на собственост върху
изградения самостоятелен обект, който също е лична собственост на ищеца.
В този смисъл искът е основателен.
По въведените от ответницата възражение.
В отговора на исковата молба и в ход на процеса ответницата поддържа
възражението, че в изграждането на имота са вложени семейни средства,
поради което същия е семейна имуществена общност.
Възражението е неоснователно.
От доказателствата по делото се установи, че строителя е изградил
процесния имот безвъзмездно, по силата на прехвърлено му право на
собственост срещу задължението да построи в същото дворно място за негова
сметка жилищната сграда, в която се намира и процесното жилище.
10
В този смисъл възражението е неоснователно, тъй като до изграждане
на процесния имот, като самостоятелен обект на собственост средства не са
плащани.
Ищцата е въвела твърдение, че е извършвала подобрения, изразяващи
се в довършителни работи.
Довършителните работи, представлява подобрения в имота и ако са
извършени за ответницата възниква право да иска тяхното връщане на
плоскостта на неоснователното обогатяване.
В този смисъл възражението е неоснователно.
В обобщение съобразно събраните по делото писмени доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с доводите и
възраженията на страните, налагат правния извод за влагане на лични на
ищеца средства, получени по дарение, в придобиването на процесния имот,
поради което предявеният установителен иск за пълна трансформация на
лично имущество с правно основание чл.23 ал.1 СК е основателен и следва да
бъде уважен.
По отношение на акцесорния иск с правно основание чл.537 от ГПК, с
оглед основателността на основния иск, съдът следва да уважи и акцесорния,
като отмени констативния нотариален акт, с което ответницата е призната за
собственик част от процесния имот придобит в режим на СИО.
По искането за разноски.
Страните са представили в законовия срок списък с разноските по
делото.
С оглед изхода от страна ответницата дължи на ищеца направените по
делото разноски в размер на 2005,37 лева.
Воден от горното съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Б. СТ. Д.
ЕГН:********** и адрес гр.В. кв.“******“ ****** и Л. Г. Д. с
ЕГН:********** гражданка на Р., с адрес гр.В. ******, че Б. СТ. Д.
ЕГН:********** е собственик на, следния недвижим имот, а именно:
11
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор ************ по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-
98/10.11.2008 год. на ИД на АГКК, с изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, Заповед 18-8032/ 27.08.3020 г. на Началник на СГКК
В., представляващ АПАРТАМЕНТ № 5, състоящ се от входни антре, дневна с
кухненска ниша, баня-тоалет, спалня дрешник и два балкона с площ от 64.20
кв.метра, при граници самостоятелни обекти в сградата на същия етаж имот с
идентификатор № ******; под обекта имоти с идентификатор № ****** и №
******, над обекта имот с идентификатор №****** и № ******, ведно с
избено помещение № 1 с площ от 13.33 кв.метра при граници коридор, изба
№ 2, калкан на жилищна сграда, вътрешен двор, изба № 12 и стълбище, ведно
със съответните идеални части на сграда № 1 и съответните идеални части от
отстъпеното право на строеж върху поземлен имот с идентификатор №
****** на основание чл. 23 ал.1 от СК и цена на иска 90 573.70 лева.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537 ал.2 от ГПК, Нотариален акт № 180
том.VII, рег. №10048, дело №******7 от 2020 год., Нотариус К. К., нотариус
при съдебен район на Варненския районен съд, вписан в Дв.вх.рег. № 27752,
Вх.рег. № 28097/03.11.2020 год., акт. № 36, том.LXXV, дело № 16554 на СП-
В., с който Л. Г. Д. с ЕГН:********** гражданка на Р., с адрес гр.В. ****** е
призната за собственик в режим на СИО на следния недвижим имот, а
именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор ************
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-
18-98/10.11.2008 год. на ИД на АГКК, с изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, Заповед 18-8032/ 27.08.3020 г. на Началник на СГКК
В., представляващ АПАРТАМЕНТ № 5, състоящ се от входни антре, дневна с
кухненска ниша, баня-тоалет, спалня дрешник и два балкона с площ от 64.20
кв.метра, при граници самостоятелни обекти в сградата на същия етаж имот с
идентификатор № ******; под обекта имоти с идентификатор № ****** и №
******, над обекта имот с идентификатор №****** и № ******, ведно с
ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 1 с площ от 13.33 кв.метра при граници коридор,
изба № 2, калкан на жилищна сграда, вътрешен двор, изба № 12 и стълбище,
ведно със съответните идеални части на сграда № 1 и съответните идеални
части от отстъпеното право на строеж върху поземлен имот с идентификатор
№ ******.
ОСЪЖДА Л. Г. Д. ДА ЗАПЛАТИ Б. СТ. Д. на сумата от 2005,37 лева,
12
направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, чрез Окръжен съд
гр.В. пред Апелативен съд гр.В. в двуседмичен срок от връчването на препис
на страните.
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
13