Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Бургас, №561 / 26.03.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет и
шести февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар М.Вълчева, като разгледа
докладваното от съдия Л.Александрова адм.д. № 1595 по
описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Жалбоподателят
Д.Г. *** е оспорил принудителна административна мярка „преместване
на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на
упълномощения от него водач“, наложена на 19.06.2018г. на основание чл.171, т.5
б.“б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) от Г.П.Д. – младши автокотрольор в група „Охранителна полиция“ при Районно
управление Поморие, по силата на която без знанието и съгласието на жалбоподателя
е разпоредено преместване управлявания от него лек
автомобил марка „Ауди“ с регистрационен номер У 6999 АС.
Жалбоподателят твърди, че обжалваната принудителна административна
мярка е незаконосъобразна. На пътния участник, в който е било паркирано превозното
средство не е бил поставен пътен знак, а единствената обективна индиция, сочеща за налична пътна сигнализация е била
поставената върху пътното платно маркировка, която според него е с неясно
значение и не е измежду предвидените в Наредба № 2 от 17 януари 2001г. за
сигнализацията на пътищата с пътна маркировка.
Жалбата е съединена с иск по ЗОДОВ, предявен против Община Поморие
за заплащане на обезщетение в размер на 48 лв., представляващо нанесени
имуществени вреди, изразяващи се в платената такса за преместване на
автомобила. Искът е предявен срещу Община Поморие. Жалбоподателят претендира
още присъждане на направените по делото разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез представител по пълномощие,
поддържа жалбата и предявения иск, ангажира доказателства. По същество пледира
за отмяна на ПАМ и заплащане на претендираното
обезщетение. Претендира присъждане на направените разноски.
Ответникът
по жалбата Г.П.Д. – младши автоконтрольор в група
„Охранителна полиция“ при Районно управление Поморие, оспорва жалбата и иска да
бъде отхвърлена като неоснователна.
Ответникът
по иска – Община Поморие, чрез процесуалния си представител, оспорва исковата
претенция. Твърди, че същата е неоснователна, защото наложената принудителна
административна мярка е постановена в съответствие със закона. Претендира
присъждане на разноски.
Представителят
на прокуратурата, който е страна в процеса на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ,
дава заключение за основателност на иска и жалбата.
ФАКТИТЕ:
На
19 юни 2018г. в 15.40 часа, в гр.Поморие Г.П.Д. – автоконтрольор в
група „Охранителна полиция“ при Районно управление Поморие разпоредил преместването
на паркираният на ул.“Княз Борис І“ автомобил марка „Ауди“, бял цвят, с рег. №
У 69 99 АС без знанието на неговия собственик или упълномощен водач. Според
представеният по делото протокол № 999 от 19 юни 2019 година (л.15) лекият
автомобил е бил паркиран от жалбоподателя в зоната на пътен знак В-27 и върху
пътна маркировка.
За
да получи автомобилът от наказателния паркинг, жалбоподателят е платил такса
наречена „репатриране ” в размер на 48 лв. на 19.06.2018г. По делото е
представен фискален бон № 0004946/19.06.2018г., 18.10ч. за посочената сума,
издаден от Общинско предприятие „Стопанисване и управление на общински имоти“
(л.7).
По
делото, ответника по жалбата Г.П.Д. е дал обяснения по реда на чл.176 ГПК, в които
заявява, че той е разпоредил принудителната административна мярка. Посочва, че в
пътния участък бил поставен преносим пътен знак В-27 с поставена допълнително
указателна табела Т-17, според която преносимият пътен знак В-27 не важи за
МПС-та, които извършват зареждане на търговските обекти, като уточнява, че в
този участък няма поставен постоянен знак, ограничаващ престоя или паркирането.
По отношение на съществуващата пътна маркировка заявява, че същата е била с
жълт цвят и представлява М 14 – забранено спирането и паркирането.
По
делото е разпитан и свидетеля К.Г.Г. – брат на
жалбоподателя. Свидетелят заяви, че към датата на репатрирането е бил
собственик на автомобила, но същият е бил управляван от брат му. Посочи, че
глобата е заплатена от брат му. Твърди, че в района, където е бил паркиран
автомобила няма поставен постоянен знак, ограничаващ правото на спиране или
паркиране. Заяви, че не е видял къде е бил паркиран автомобила, но предполага,
че е на мястото, където винаги паркира.
По
делото е представен протокол № 1 от 16.05.2017г. на Общинската комисия по
безопасност на движението (ОКБД) при Община Поморие, според който на
16.05.2017г. комисията е взела решение да одобри разгледано на същото заседание
предложение за полагане на маркировка, забраняваща паркирането в проблемните
зони на територията на гр.Поморие, като комисията одобрила предложението. (л.71).
Приложена е и схема на пътните знаци и хоризонтална маркировка – ул. „Княз
Борис І“ в участъка от кръстовището с ул. „Цар Асен“ до кръстовището с ул.
„Велико Търново“, гр.Поморие (л.72). Посочено е, че същата е утвърдена от
председателя на „ОКБД“ и приета с решение по т.6 от протокол № 1/16.05.2017г.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Жалбата
е подадена в срок от надлежно легитимирано лице.
Неоснователно е възражението на
ответника по иска, касаещо надлежната процесуална
легитимация на жалбоподателя. Законът за движението по пътищата изрично
посочва, че преместването на ППС се извършва без знанието на неговия собственик
или на упълномощеният от него водач. В случая жалбоподателят е упълномощения от
собственика водач. По делото не е представено писмено пълномощно, но законът не
изисква писмената форма като форма за валидност при такова упълномощително
разпореждане. Освен това по делото в качеството на свидетел е разпитан самия
собственик на автомобила и той категорично потвърди, че през период, обхващащ
деня на паркирането е предоставил автомобила на жалбоподателя да го ползва и
управлява. По делото е установено, че именно жалбоподателят е паркирал
автомобила на мястото, от където той е бил преместен и същият е платил сумата,
представляваща разноски по преместването при освобождаване на автомобила от
наказателния паркинг. Тези факти обосновават процесуалната легитимация на
жалбоподателя да оспорва наложената принудителна административна мярка и
съответно да претендира заплащане на обезщетение за вреди от нейното незаконосъобразно
постановяване.
Неоснователно е възражението на
ответника по иска Община Поморие, според което по делото е следвало да бъде
конституиран друг ответник по иска с оглед местоработата на издателя на
административният акт. Действително съгласно чл.205 от АПК надлежният ответник
е юридическото лице, при което работи административният орган, издал
незаконосъобразният акт. В исковото производство обаче за разлика от чистото
административно производство, ищецът е този, който посочва ответникът, т.е.
ответникът по иска се определя от ищеца, а не от съда. В жалбата изрично е
посочено, искането да бъде осъдена Община Поморие да заплати сумата от 48 лв.
Съвсем отделен е въпросът, че когато ищецът предяви иск срещу ненадлежен
ответник, този иск всякога е неоснователен, тъй като не може да бъде осъдено
лице, което не е надлежно да отговаря за съответната претенция.
Характерът
на административния акт се определя с оглед неговото съдържание. Предвид
правните последици настъпили за жалбоподателя от прилагането на ПАМ, съдът
приема, че мярката има всички белези на индивидуален административен акт по
смисъла на чл.21, ал.1 от АПК – съдържа волеизявление на административен орган,
с което се засягат права и законни интереси на адресата му – настоящ
жалбоподател. С волеизявлението на административния орган се разпорежда преместване
на автомобила на нарушителя, без негово знание, като за последния възниква
задължение да заплати определена сума, за да бъде автомобилът освободен от
отговорно пазене. Ето защо, следва да се приеме, че обжалваната ПАМ
представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК и
жалбата срещу нея е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Съдът
намира, че процесната принудителна административна мярка е наложена от
компетентен орган по смисъла на чл.168, ал.1 от ЗДвП. Според този текст, в
релевантната редакция, определените от министъра на вътрешните работи
длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от
собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да
нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно
пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия
собственик или на упълномощения от него водач. Ответникът по жалбата е автоконтрольор в група „Охранителна полиция“ при Районно
управление Поморие и е сред лицата визирани в посочената норма.
ПАМ
е наложена в съответствие с приложимата материална норма.
Според
чл.171, т.5, б.б от ЗДвП за осигуряване безопасността на движението по пътищата
и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка преместване на паркирано ППС без знанието на неговия
собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е
паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с
неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано
превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно
преминаването на други участници в движението.
Разпоредбата
предвижда две отделни хипотези при осъществяването на всяка, от които следва да
се наложи ПАМ. Първата хипотеза касае случаите, при които ППС е паркирано в
нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен
знак, който предупреждава за принудителното преместване на паркирано ППС.
Втората хипотеза се отнася до случаите когато паркираният автомобил създава
опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в
движението.
В случая е налице втората хипотеза на
чл.171, т.5, б.б. от ЗДвП. Превозното средство, за
което няма спор, че е управлявано от жалбоподателя и именно той го е паркирал
на мястото, от където е било репатрирано, е паркирано така, че заема по ширина
едната от двете ленти на пътното платно. Този факт ясно се вижда на снимката на
л.17, където задната дясна част на автомобила е изравнена с осевата линия на
пътната маркировка, която разделя двете ленти на платното. От снимките става
ясно, че автомобилът е спрян на по-малко от метър от пешеходна пътека и
единственото място за преминаване по улицата около този автомобил е само
другата лента за движение. В тази хипотеза, ако в съседната лента има спрян
друг автомобил, движението ще бъде блокирано, тъй като преминаващите автомобили
ще са лишени от възможност да могат да осъществят маневрата заобикаляне.
Доколкото престоят и паркирането в населените места следва да се извършат
възможно най-вдясно на платното за движение, по посока на движението и
успоредно на оста на пътя, спрелият автомобил в другата лента ще е автомобилът,
който е спрял съобразно предписаното от закона – най-вдясно на платното за
движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Автомобилът,
управляван от жалбоподателя не е спрян съобразно тези правила. Същевременно
препречва изцяло напречно съседната лента за движение.
От схемата на пътните знаци се
установява, че улицата е еднопосочна и автомобилите могат да се движат само в
лентата, съседна на тази, в която е спрян автомобилът на жалбоподателя. Т.е.
автомобилът, съобразно изискванията на чл. 96, ал.3 от ПП ЗДвП може да бъде
спрян само в съседната лента и само успоредно на оста на пътя по посока на
движението.
Близостта до пешеходната пътека на спреният
автомобил, води до извода, че по този начин се препятства безопасното пресичане
на пешеходците, т.е. създава се опасност за тези участници в движението, тъй
като изискването на закона, според което автомобилите могат да бъдат спирани на
отстояние не по-малко от 5 м от пешеходната пътека е
регламентирано за да се предостави възможност на пешеходците, преди да
пресекат, да имат видимост към преминаващите автомобили и това да обезпечи
безопасното пресичане на пътното платно.
Описаните две обстоятелства водят до
извода, че автомобилът, паркиран от жалбоподателя, прави невъзможно
преминаването на другите участници в движението и същевременно създава опасност
за тях. При наличието на тази хипотеза на чл. 171, т.5, б.б.
от ЗДвП не се изисква в пътния участък да има поставен знак, предупреждаващ за
принудително преместване на ППС. Достатъчно е от събраните доказателства по
несъмнен начин да се установява, че паркираното МПС създава опасност или прави
невъзможно преминаването на другите участници в движението.
По тези съображения жалбата като
неоснователна следва да бъде отхвърлена. Наложената принудителна
административна мярка е съобразена с
материалния закон и е постановена при спазване на процесуалните правила.
От обясненията на ответника и от
представения снимков материал се установява, че в участъка има подвижен пътен
знак забраняващ спирането за престой и паркирането. За да бъде преместен
автомобилът обаче, поради това, че е нарушен този пътен знак, е необходимо
кумулативното наличие и на още един знак – неподвижен пътен знак,
предупреждаващ за принудително преместване на ППС, какъвто знак няма
доказателства, че в пътния участък съществува.
Същите изводи се отнасят и до пътната
маркировка. Действително пътната маркировка е жълта на цвят, както предписва чл.
62, ал.2, т.1 от ПП ЗДвП в случаите, когато се забранява престоя и паркирането,
но освен цвета, маркировката трябва да отговаря на още едно изискване.
Ответникът твърди, че на място е поставена маркировка М14 „Площ забранена за
паркиране на ППС”. Тази маркировка обаче, според ПП ЗДвП е начупена линия, а
процесната маркировка е две пресечени линии. Съдът не откри в ППЗДвП такава маркировка, като положената и нейното
значение според нормативния акт.
Независимо от тези обстоятелства
наложената ПАМ е законосъобразна по мотивите, изложени по-горе.
Законосъобразността на оспорения
административен акт обосновава отхвърляне на предявения иск за заплащане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 48 лв., представляващи
сумата, платена от жалбоподателя за репатриране на автомобила. Искът е
неоснователен и поради обстоятелството, че е насочен към ответник, който не
носи отговорност за незаконосъобразна ПАМ, доколкото в конкретният случай процесният акт е постановен от орган, който е служител на
МВР, а не на общината.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна жалбата на Д.Г. *** против принудителна административна
мярка „преместване на паркирано пътно превозно
средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него
водач“, наложена на 19.06.2018г. на основание чл.171, т.5 б.“б“ от Закона за
движение по пътищата от Г.П.Д. – младши автокотрольор
в група „Охранителна полиция“ при Районно управление Поморие, по силата на
която е разпоредено преместване управлявания от него
лек автомобил марка „Ауди“ с регистрационен номер У 6999 АС.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявеният от Д.Г. *** против Община Поморие иск по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ за запращане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 48 лв., представляващи платената такса за
преместване на автомобила.
Решението
може да се обжалва пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването.
СЪДИЯ: