ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 533
гр. Пловдив, 01.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно
гражданско дело № 20235300500089 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл.274, ал.1, т.1, вр. чл.130 от ГПК.
Образувано е по частна от Г. П. Р. против протоколно определение №
8452/21.11.2022г., постановено по гр.д. № 961/2021г. на ПдРС, ХІІ гр.с., с което
производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения иск по чл.439
от ГПК за установяване на недължимост на сумата от 461,63 лева- платен местен данък за
МПС с рег.№ *** за периода от 01.02.2013г. – 31.12.2013г..
В частната жалба се сочи, че погрешно първоинстанционният съд е приел, че не е
налице правен интерес от предявения отрицателен установителен иск поради плащането на
данъка. Твърди се, че искът по чл.439 от ГПК винаги е допустим, когато събирането на
публично вземане е възложено на съдебен изпълнител.
От Община- гр.Пловдив е подаден отговор на частната жалба, с който същата се
оспорва като неоснователна.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
По гр.д. № 961/2021г. на ПдРС, ХІІ гр.с. е предявен иск по чл.439 от жалбоподателя
против Община Пловдив за това да бъде признато за установено, че Г. Р. не дължи на
общината сумата от 431,63 лева- местен данък за МПС марка „Мерцедес“, рег. № *** за
периода от 01.02.2013г.- 31.12.2013г., за който бил издаден Акт за установяване на данъчни
задължения по декларация с изх. № 822/12.11.2019г. на Община Пловдив, отдел „МДТ“,
поради погасяването на вземането за него по давност.
С определение № 645/08.02.2021г. производството по първоинстанционното дело е
прекратено като недопустимо. Това определение е отменено с определение №
260878/07.04.2020г. по в.ч.гр.д.№ 718/2021г. на ПОС, като е прието, че „исковата молба
следва да се остави без движение до уточняване от страна на ищеца въз основа на какъв
юридически факт твърди всяко от публичните вземания да е погасено, респ. да не се дължи,
и към кой момент този факт е настъпил – преди или след приключване на производството,
по което е издадено изпълнителното основание. Прието е също така, че „В първият случай
искът по чл. 439 ГПК няма да бъде допустим, а във втория – ще подлежи на разглеждане“. В
изпълнение на дадените в мотивната част на въззивното определение указание ПдРС, ХІІ
гр.с. е оставил исковата молба по гр.д. № 961/2021г. на ПдРС, ХІІ гр.с. без движение за
1
уточняване кога се твърди да е изтекла погасителната давност. С молба от 14.05.2021г. от Г.
Р. / т.2 от молбата/ е заявено, че погасителната давност е изтекла преди издаване на Акт за
установяване на данъчни задължения по декларация с изх. № 822/12.11.2019г., но няма
пречка данъчнозадълженото лице да се позове на давността и след това. Посочено е също
така, че АУДЗ е предмет на обжалване по адм.дело № 598/2021г. на Административен съд-
гр.Пловдив. С определение № 4129/20.06.2021г. производството по първоинстанционното
дело е спряно до приключване на това по посоченото административно дело.
Производството по адм.дело № 598/2021г. на Административен съд- гр.Пловдив е
прекратено с влязло в сила на 05.10.2021г. определение № 592/16.04.2021г.. С определение
№ 10249/02.12.2021г. производството по гр.д. № 961/2021г. на ПдРС, ХІІ гр.с. е възобновено
и исковата молба отново е оставена без движение за уточняване на това, дали по
образуваното за събиране на процесния местен данък изп.дело № 396/2020г. на ЧСИ
Мариана Кирова е извършено разпределение и дали дължимата на общината сума й е
платена. С молба от 23.12.2021г. от Г. Р. е заявено, че след извършено разпределение, сумата
от сумата от 431,63 лева е платена на общината и производството по изпълнителното дело е
прекратено. Дадена е нова възможност за отговор от общината на уточнената искова молба и
след подаването на такъв, делото е насрочено за разглеждане в публично съдебно заседание
на 21.11.2022г., в което е постановено обжалваното определение.
Съгласно трайната съдебна практика на ВАС и ВКС, когато събирането на публично
общинско вземане е възложено на съдебен изпълнител, то той прилага разпоредбите на ГПК
и поради това и по- конкретно с оглед приложението на чл.433, ал.1, т.7 от ГПК, е допустим
иск по чл.439 от ГПК. Също така например в мотивите към Определение № 130 от
24.07.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 756/2017 г., II г. о., ГК се приема, че „Дори в хипотеза на
приключило принудително събиране на погасеното по давност публично общинско вземане,
интересът от предявяване на отрицателен установителен иск не отпада, когато между
същите страни е налице правоотношение, от което могат да възникнат насрещни
компенсируеми вземания, едното от които да е вземането на длъжника за връщане на
недължимо събраните след изтичане на погасителната давност вземания“. Особено
съществен за решаване на спора по допустимостта на иска обаче се явява въпросът относно
спазване на изискването на чл.439, ал.2 от ГПК, а именно искът на длъжника да се основава
на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. В конкретния случай изпълнителното основание е Акт
за установяване на данъчни задължения по декларация с изх. № 822/12.11.2019г.. И без
изрично заявеното от жалбоподателя уточнение на исковата му молба е очевидно, че от
датата на този акт и към настоящия момент не би могла да е изтекла 5- годишната
погасителна давност. Искът се основава на обстоятелство, което следва да е настъпило
преди издаване на изпълнителното основание и поради това същият се явява процесуално
недопустим. Съответно- частната жалба против определението, с което производството по
първоинстанционното дело е прекратено, ще следва да бъде оставена без уважение.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Г. П. Р. частна жалба против протоколно
определение № 8452/21.11.2022г., постановено по гр.д. № 961/2021г. на ПдРС, ХІІ гр.с., с
което производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения иск по
чл.439 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
2
Членове:
1._______________________
2._______________________
3