О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№…..
гр.Тервел 02.08.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Тервелски районен съд в закрито заседание, проведено на втори август,
през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Районен съдия : Росен Балкански
като
разгледа гр.дело №399/2019 година по описа на Тервелски районен съд и за да се
произнесе взе предвид следното:
Делото е
образувано по искова молба от Ш.Ю.Ш. с ЕГН ********** *** в сопосочен
адрес ул. „ Тунджа“ № 4 , чрез адвокат Е.В.
*** , със съдебен адрес *** , пл. „ Свобода“ 5, ет. 10 , офис 1008 , срещу „ Водоснабдяване и
канализация Добрич“ АД с ЕИК ********* , със съдалище и адрес на управляние гр. Даобрич , бул. „
Трети март“ № 59 , представлявано от
изпълнителнияа директор инж. Т.Г..
Предявени са два обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 124 от ГПК във вр. с чл.439 от ГПК
- с Уточняваща искова молба –
именувана окончателна искова молба
- с дата 18.08.2020 година,вх. № 1593,
с която пълномощника на ищцата конкретизира
искането, за признаване недължимост на вземането по две заповеди за
незабавно изпълнение и изпълнителни листи, издадени по
ч.гр.дела, както следва : изпълнителен лист издаден на 22.11.2016 година от РС Тервел издаден по ч.
гр. Дело № 371/ 2016 година, по на
основание на който е образувано изп. Дело № 20177390400292 по описа на ***** – район на действие ДОС
- задължения по същото: 4289,89 лева- главница , законна лихва в размер на 1471,67 лева , неолихвяеми вземания в размер
на 3510,27 лева , разноски по гр. Дело – в размер на 88,50 лева
и такси по тарифа на ЧСИ в размер на
1053,70 лева, и Изпълнителен лист издаден по ч. гр. Дело № 279 от 2011 година по описа на РС Тервел, на основание и на който е било образувано и Изп. Дело № 20117370401575 по описа на ЧСИ Л. Тасева – с район на действие – ДОС
, образевано на основание ИЛ издаден
по ч. гр. Дело № 279 от 2011 година по описа на РС Тервел възли за
на 1268,53 лева- главница и
разноски по ЧСИ в размер на 388,66 лева.
С
исковата молба ищцата твърди, че не е длъжник на ответното дружество, като сочи,че водаснабдения недвижим имот находящ се в гр.
Тервел по ул. „ Тунджа“ № 4 не е
собственост на ищцата , като сочи
,че от 2009 година имота е собствен на трето лице - Н.К.Й. с ЕГН ********** – нейна дъщеря . В
подкрепа на твърдениято си ищцата представя
заверен препис от нотариален акт
за собственост : нотариален акт за собственост
върху недвижим имот ,придобит по
наследство и давност № 28
, том3 , рег. № 2324, дело № 270 / 2009година
по описа на нотариус Д. П. , вписан при службата по
вписванията гр. Тервел вх. Рег. № 1621
от 23.06.2009 година , акт №10 , том 4, дело № 484 / 2009 година видно от копието на акта , с постановление от 23.06.2009 година нотариус Д. П. на
основание извършена обстоятелствена
проверка е признал Н.К.Й. за собственик
на недвижим имот с административен
адрес гр. Тервел , ул. „ Тенджа“ № 4 /
пълната идентификация на имота не е
релевантна по настоящия спор / ,
като и това си постановление нотариуса е обективирал в издадения от него нотариален
акт .
С
Разпореждане № 260080 от 13.10.2020
година съдът разпореди препис от исковата
молба,
уточняващи молби и от
приложенията към нея да се изпрати на ответника по гр.
дело № 399 / 2019 година по
описа на Тервелски районен съд – на
основание чл. 131 от ГПК .
Книжата са връчени на
ответното дружество на 21.10.2020
година.
По делото е депозиран писмен отговор на исковата молба
вх. № 260640 от 24.11.2020 година . Видно
от разписка издадена от
куриерската фирма осъществила пращането на
документа до Тервелски районен съд дадения писмен отговор е депозиран
от ответника при куриерската
фирма на 20.11.2020 година,
поради коетои съдът приема ,че отговора
е даден в срок .
Така предявения
иск ответната страна приема за недопустим и неоснователен ,като излага
съображения в тази насока-страната твръди, че ищцата е титуляр на партида с кл. № 7886 за водоснабден имот находящ се в гр. Тервел по
ул. „ Тунджа“ № 2 , което обстоятелство съществено се
разминава с твърденията
обективирани по исковата молба –
за това , че ищцата не е задължена пред
ответното дружество, тъй като от
2009 година именно дъщеря и е призната
за собственик на
имот с административен адрес гр. Тервел , ул. „ Тунджа“ № 4 .
С дадения писмен
отговор ответнитат страна сочи ,че е представила „ общи условия“ -
2 броя, но съдът не установи такива да се намират по делото.
С дадения писмен отговор ответната
страна представя пълномощно , справка
№ 433375/ 13.11.2020 година от Агенция по вписванията - служба по вписванията гр. Тервел , заверен препис от копие от
констативен протокол № 023472 / 23.01.2019 година , заверен препис на копие
от предписание № 012937 от 23.07.2018 година и препис от
дадения писмен отговор за
ищцовата страна .
С Определение № 260016 от 22.01.2021 година ,
съдът изготви проекто доклад по делото с който и разпредели
доказателствената тежен на
страните .
Съдът указа
със същото на ищцата :
В тежест на ищцата съдът вменява да останови по
делото с годни по смисъла на ГПК доказателства наличието на предпоставкити за водене на иска с
правно основание чл. 124 от ГПК във вр. с
чл.439 от
ГПК :
Да установи , по
претендираните вземания установени с влезли в сила две заповеди за
изпълнение на парично задължение, че са
налице факти за недължимост на сумите настъпили след приключване на
съдебното дирене.
Предвид
твърденията на ищцата съдът изиска и
приложи по делото : ч. гр. Дело № 371/
2016 година и ч. гр. Дело № 279 от 2011 година по описа на РС Тервел.
За съдебно заседание ищцата редовно призована – не се явява
, по делото се представлява от процесуалния си представител
- адвокат Е.В. ***.
За
съдебно заседание ответната страна редовно призована - по делото се представлява от юрисконсулт
Е.Т. . В съдебно заседание
процесуалния предстаител на
ответника депозира „ Общи
условия „ на дружеството .
В същото
сдъдебно заседание , съдът заличи допусната
в предходна съдебно заседание
искане за назначаване и изготвяне на
съдено – счетоводна експертица –
поради невнасяне на депозит за вещо лице от страна на
ищцата , съдът даде ход на делото
по същество .
Анализирайки
исковата молба , доказателствата съдържащи се по ч. гр. Дело № 279 от 2011 година и ч. гр. Дело № 371/ 2016
година двете по описа на РС Тервел, съдътнамира за
установено от фастическа и правна страна следното: Ч. гр.
дело № 279 / 2011 година по описа на
РС Тервел , е образувано по заявление за издаване н а заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на
чл. 410 от ГПК – заявление вх. № 1098 от 27.05.2011година . С разпореждане № 671 от 31.05.2011 година ,
съдът е уважил заявлението .Издадена е
Заповед за изпълнение на парично задължение № 212 от 31.05.2011 година , с
която : ДЛЪЖНИКЪТ Ш.Ю. Ш.
с ЕГН-********** ***, като потребител и водоползвател на вода и ползващ
услугите по отвеждане и пречистване на
отпадни води за периода
25.08.2007г. - 26.05.2011г. ДА ЗАПЛАТИ на КРЕДИТОРА “Водоснабдяване и канализация” ЕООД,БУЛСТАТ :*********,
със седалище и адрес на управление – гр. Добрич, бул. „Трети март” № 59, рег.
по ф. д. № 520/1989 год. на ДОС,
представлявано от управителя Д. К.К.следните суми: 629,16 /шестотин
двадесет и девет лева и 16 ст./ лева,
явяваща се главница, ведно със законната лихва считано от дата на подаване на
заявлението – 27.05.2011 година до окончателното изплащане на сумата и 32,60
/тридесет и два лева и 60ст./ лева, представляващи лихва за забава натрупана за
периода от 25.11.2010г. до 26.05.2011г., както и
направените съдебно деловодни разноски по делото платената държавна
такса в размер на 25,00 /двадесет и пет/лева- държавна такса, 1,00/един/
лев-преводна такса и 120,00 /сто и двадесет/лева-адвокатско
възнаграждение.
Заповедта е съобщена на длъжника Ш.Ю. Ш. с ЕГН ********** на на 03.06.2011 година – чрез Николинка Калчева – дъщеря на длъжника .
Срещу заповедта не е
постъпило възражение и същата е
в законнасила от 22.06.2011
година, зако и на взискатела на 20.07.2011 година е издаден изпълнителен лист .
Ч. гр. дело №
371 / 2016 година по описа
на РС Тервел , е образувано по заявление за издаване н а заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на
чл. 410 от ГПК – заявление вх. № 2380 от 24.10.2016 година . С разпореждане №1154 от 25.10.2016 година ,
съдът е уважил заявлението .Издадена е
Заповед за изпълнение на парично задължение № 215 от 25.10.2016 година , с
която : ДЛЪЖНИКЪТ Ш.Ю.Ш. с ЕГН **********
*** ,като ползувател на ВиК услуги- ползвани, но
неплатени от длъжника фактури за предоставени В и К услуги,
абонат за обект находящ се в гр. Тервел , общ. Тервел , обл.
Добрич , ул. „Тунджа” № 2 , за
периода от 10.07.1999 година до
22.03.2016 година , ДА ЗАПЛАТИ на КРЕДИТОРА „ВиК Добрич”АД
гр. Добрич , с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –
гр.Добрич , бул. „ Трети март „ №59 , представлявано от управителя си инж. П. К., следните суми :4289,89 /
четири хиляди двеста осемдесет и девет лева и 89 ст. / лева-главница,
представляващи ползвани , но не
заплатени ВиК услуги / водоснабдяване , отвеждане и пречистване на отпадни води / предоставени
от заявителя на длъжника през периода от
10.07.1999 година до 22.03.2016
година ,обезщетение за
забава в размер на 3510,27 / три хиляди
петстотин и десет лева и 27 ст. / лева, представляващо сбор от обезщетения за забава в изплащането
на всяка една предоставена и незаплатена ВиК услуга, изчислени в размер на
законната лихва, считано от изискуемостта, настъпваща в първия ден след изтичането на 30 дневния срок за
заплащане от дата на фактуриране на
услугата, до 31.03.2016 година , или датата то която започва начисляването на
обезщетението за забава е
28.10.2007 година ,ведно със
законната лихва върху главницата по т.9а считано от дата на подаване на
заявлението пред съда – 24.10.2016 година до окончателното погасяване на
задължението ,ведно със законната лихва върху главницата по т.9а считано от
дата на подаване на заявлението пред съда – 24.10.2016 година до окончателното
погасяване на задължението , както и сумата от
156,00/ сто петдесет и шест /
лева - сторени по делото съдебно деловодни разноски .
Заповедта е съобщена на длъжника Ш.Ю. Ш. с ЕГН ********** на на 27.10.2016 година – като по разписката длъжностното лице осъществила
призоваването и съобщаването нта Заповед № № 215 от 25.10.2016 година по ч. гр. дело № 371 / 2016 година е
посочило, че длъжника отказва
да получи книжата . Срещу
заповедта не е постъпило възражение и
същата е в законна сила от 22.11.2016 година, зако и на взискатела на
20.12.2016 година е издаден изпълнителен
лист .
Способите
за защита на длъжника в заповедното производство, когато срещу него е издадена
заповед за изпълнение, са регламентирани от закона. Те са изчерпателно уредени
в чл. 414, чл. 419, чл. 423 и чл. 424 от ГПК и пропускът на длъжника да ги
упражни не може да бъде преодолян, чрез предявяване на отрицателен
установителен иск по чл. 124 от ГПК, а иска по чл. 439 от ГПК, какъвто е предявеният от жалбоподателката в
настоящото производство, е допустим само при определени условия, които в случая
съдъте мотивиран да приеме че не са налице. Съгласно трайно установената практика, длъжникът няма право
на друг иск за защита, освен изрично уредените способи от закона, като тази
особеност произтича от особеностите на заповедното производство като
процесуален способ за реализиране на вземания, при
условията на бързина и процесуална икономия. На длъжника са предоставени
достатъчно и надеждни правни способи за защита, срещу нарушаване на материалноправните и процесуалноправните изисквания за
законосъобразност. Пропускът те да бъдат упражнени води до
неблагоприятни за него последици, а именно невъзможността да търси защита, чрез
друг иск извън предвидените.
Пътят
за защита на длъжник, срещу когото е издадена заповед за изпълнение е
подаването на възражение срещу нея пред въззивия съд или с предявяването на иск
по чл. 424 от ГПК, съгласно предвидените условия и в посочените срокове. При
пропускането на този специален ред за защита от длъжника, заповедта за
изпълнение влиза в сила и за длъжника се преклудира възможността да предяви по
общия ред иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК и да оспори съществуването на вземането.
/Определение № 950 от 28.11.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 550/2010 г., II т. о.,
ТК/.
В
процесния случай, недължимостта на вземанията на кредитора е обоснована от
жалбоподателката с твърдението за това , че не е била за процесния
период в
облигационно отношение с кредитора-
твърдения че водоснабдения недвижим имот
за посочените по двете заявление с
правно основание чл. 410 от ГПК е собствен на трето лице – на дъщеря и Николинка Калчева
– факт който е могла да посочи преди изтичането на срока за възражение срещу
издадената заповед за изпълнение. След този срок поради преклудирането им тези
факти не могат да служат като основание за предявяването на иск по чл. 424 или
439 от ГПК.
При
подаване на исковата молба пред съдът , ищцата не твърди наличието на новонастъпили обстоятелства. Не се
позовава на факта , част от вземанията
да е погасено по давност .
По
отношение на института на заповедното производство, е създадената трайна съдебна практика по прилагането му. Така напр., в Определение № 956/22.12.2010
г. по ч. т. д. № 886/2010 г. ВКС, ТК, I т. о. е изяснено, че неподаването на
възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, оттеглянето му или влизането в сила на
положително съдебно решение по иска по чл. 422 ГПК имат за последица създаване
на стабилитет на заповедта за изпълнение. В същият смисъл са и Определение № 643 от 02.11.2009 г. по ч.т.д. № 680/2009 г. на ІІ т.о.,
Определение № 194 от 08.03.2010 по ч.т.д. № 772/2009 г. на ІІ т.о. на ВКС,
Определение № 292 от 03.06.2011 г. на ВКС по ч.гр. дело № 156/2011 г., ІІІ
г.о., ГК. Оспорването на фактите и
обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се
преклудира, освен ако не са налице специалните хипотези на чл. 424 ГПК или на
чл. 439 ГПК /в първия случай - при новооткрити обстоятелства и доказателства, а
във втория - при новонастъпили факти след влизане в сила на заповедта за
изпълнение. Когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането, той
може да поиска отмяна на заповедта за изпълнение при условията на чл. 423 ГПК.
С влизане в сила на заповедта за изпълнение, вземането е установено като
безспорно. При осъществяване на принудително изпълнение въз основа на влязла в
сила заповед за изпълнение, изпълняемото право е облечено в изпълнителна сила,
която възниква от момента на изтичане срока за възражение, когато съдът
служебно издава изпълнителен лист. В този случай съществуването на вземането не
е установено със сила на пресъдено нещо, но с изтичането на сроковете по чл.
424 ГПК се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът
не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, тъй като
същите са преклудирани. В този смисъл е практиката на ВКС. На следващо място, с даденото по т. 16 от ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че допустимостта на специалния отрицателен
установителен иск по чл. 424 ГПК е обусловена от надлежното излагане в исковата
молба на твърдения за съществуването на факти, чието установяване би обусловило
извод за недължимост на вземането, за което е издадена влязлата в сила заповед
за изпълнение. Ако ищецът не твърди такива факти, той няма правен интерес да
претендира по исков ред установяване несъществуване на вземането. Преценката
дали по естеството си твърдените от ищеца факти са "от съществено
значение", обуславя допустимостта на иска, докато неговата основателност е
свързана с доказване на тези факти.
Искът
по чл. 439 ГПК е допустим само при условие, че длъжникът твърди, че са налице
нови факти и обстоятелства, възникнали след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. В тези случаи
интересът му произтича от обстоятелството, че тези факти и обстоятелства
погасяват изпълняемото право. Новите факти следва да са настъпили след влизане
в сила на заповедта за изпълнение, т.е. да не са съществували към този момент.
В
случая твърдения факт за това ,че ищцата не е в
облигационни отношения с
ответника и че тя не е собственик
на водоснабдения имот за който и
са претендирани паричните вземания по двата
издадени изпълнителни листи – сответни
по ч. гр. дело № 2798/2011 година и
по ч.гр. дело № 371 / 2016 година , т.е. ищцата не е
била собственик на имота още преди
образуване на
изпълнителното производство/респ. още преди издаване на двете заповеди за изпълнение,
представлява обстоятелство, осъществено преди влизане в сила
на заповедта за изпълнение. Този факт е следвало да бъде
релевиран с предявяване на възражение по реда на чл. 414 ГПК, като
непредявяването на такова възражение в предвидения от законодателя двуседмичен
срок от получаване на Заповедта за изпълнение води до стабилизиране на същата.
Състав
на Тервелски районен съд
намира – анализирайки твърденията по искавата молба , че за ищцата - жалбоподателка в настоящото производство не съществува правен
интерес да предяви отрицателен установителен иск за недължимост на сумите, за
които има издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение, при положение, че законът й е
предоставил правна възможност за защита по друг ред, а именно чрез подаване на
възражение срещу заповедта за изпълнение, а в случаите на депозиране на такова
и предявяване на иск по чл. 422 от ГПК от страна на заявителя - чрез релевиране
на възраженията респ. представяне на доказателства за липса на
каквото и да е отношение с кредитора . Длъжникът е имал правна възможност да подаде възражение по чл. 414 от ГПК
по двете частни дела и да
направи възраженията си за това , че не
е в обл. Отношение с кредитора – заявителя , като това възражение би се разгледало в исково производство по чл. 422, ал. 1 от ГПК, но в случая поради липса на подадено възражение не се е стигнало до
провеждане на производство по предявен положителен установителен иск по чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК- и по двете частни
гр. дело .
Съгласно разпоредбата на чл. 439 от ГПК
длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, но при този иск длъжникът може
да се позовава само на факти настъпили след приключване на производството, по
което е издадено изпълнителното основание, а настоящата хипотеза не е такава,
доколкото видно от изложеното в исковата молба , предмет на разглеждане
в настоящото производство, ищцата
се позовава на факта- че
не е
в обл. Отношение с кредитора , като твърди , че не е била в такова обл. отношение и преди образуване на заповедното производство по частно гр. Дело, съотв.
№ 279 / 2011 година и по ч.
гр. дело № 371 / 2016 година – двете по описа на Тервелски районен съд .
С
оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира че ищцата няма
правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 439 вр.
чл 124, ал. 1 от ГПК за недължимост на сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 212 от 31.05.2011 година по ч.
гр. дело № 279 / 2011 година по описа на
РС Тервел и Заповед за изпълнение
на парично задължение № 215 от 25.10.2016 година по ч.
гр. дело № 371 / 2016 година по описа на
РС Тервел, по който и са
образувани , както следва : Изп. Дело № 20117370401575 по описа на ЧСИ Л. Тасева – с район на действие –
ДОС и
изп. Дело № 20177390400292 по
описа на ***** – район на действие ДОС, позовавайки
се на факти, настъпили преди приключване на производствата , по които са
издадени изпълните основания. Наличието на правен интерес от защитата е абсолютна процесуална
предпоставка за допустимостта на иска и при липсата й предявения иск следва да
бъде оставен без разглеждане, а производството по делото прекратено като
недопустимо.
Разноските следва да останат з астраните така както са
ги сторили.
Водим от горното, на
осн. Чл. 130 от ГПК , съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
протоколно определение за даване ход на делото по същество от 10.05.2021 година по гр.
дело № 399 / 2019 година.
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. д. №399/ 2019 година по описа на Районен съд - Тервел, на осн. чл. 130 от ГПК – поради недопустимост на
иска.
След влизане на определението в законна
сила ч.гр.д. №279/2011г. и ч.гр.д. №371/2016г. и двете по описа на ТлРС да се
върнат в деловодството на съда.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред Добрички
окръжен съд от връчването на препис от акта
на страните.
Районен съдия :