М О Т И В И към
присъда № 26 от 18.07.2016г. по
нохд № 200/2015г.
по описа на Окръжен съд-гр.***
Производството пред съда е образувано по обвинителен акт, внесен от Окръжна
прокуратура–гр.***. Същият е изготвен след запознаване с материалите от досъдебно
производство 247/2014г. по описа на РУ на МВР–гр.***. С обвинителния акт е
повдигнато обвинение срещу М.А.С. за това, че на 22.10.2014год. по пътя гр.*** – гр.*** в
посока към гр.*** /на около 0,5
км след гр.***/ при управление на моторно превозно
средство – лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег.№ ***, нарушил правилата за движение по пътищата,
регламентирани в Закона за движение по пътищата, а именно –чл. 42, ал. 2, т. 1:
„Водач, който изпреварва, е длъжен: 1. по време на изпреварването да осигури
достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно
средство;”, и по непредпазливост причинил смъртта на А.Ю.С.
с ЕГН********** - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в”,
пр. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание по искане на
представителя на прокуратурата с определение на основание чл. 287, ал. 1, пр.1
от НПК съдът допусна изменение на обвинението, като същото следва се счита
предявено, както следва: На 22.10.2014год.
по пътя гр.*** – гр.*** в посока към гр. *** /на около 0,5 км след гр.***/ при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Фолксваген Голф” с
рег.№ ***, нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в Закона
за движение по пътищата, а именно – чл. 20, ал. 2, изр. 2 „Водачите са длъжни
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението.”, чл. 21, ал. 1
„При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство
е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: пътно превозно
средство от категория В извън населено място 90km/h.” и чл. 42, ал. 2, т.
1 и т. 3 от Закона за движение по пътищата:
„Водач, който изпреварва, е длъжен: 1. по време на изпреварването да осигури
достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно
средство; т. 3 да се убеди, че като се
движи с безопасна скорост, може да извърши изпреварването за кратко време.”, и по непредпазливост причинил смъртта на А.Ю.С.
с ЕГН**********- престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в”, пр. 1 във вр. с
чл. 342, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание в хода на
съдебните прения представителят на Окръжна прокуратура-гр.*** поддържа обвинението срещу
подсъдимия С., съобразно стореното по реда на чл. 287, ал.1 от НПК
съществено изменение в обстоятелствената му част и изразява становище за
неговата доказателствена обезпеченост. Пледира за определяне на наказание
"лишаване от свобода" при условията на чл. 55, ал.1 , т.1 от НК, а
именно в размер на една година, изтърпяването на което да бъде отложено за
срок от три години, както и на основание чл. 343г от НК моли
на подсъдимия да бъде наложено и наказание "лишаване от право да управлява
МПС" за срок от една година.
Подсъдимият М.А.С. се явява лично и с упълномощен
защитник. С. не се признава за виновен и не дава обяснения по повдигнатото му
обвинение.
Защитникът пледира за постановяване на
присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото
му обвинение, алтернативно настоява за определяне на наказание „лишаване от
свобода” при условията на чл. 55 от НК с приложението на чл. 66 от НК.
На дадената му последна дума, подсъдимият
заявява, че не е виновен.
***кият окръжен съд, след като обсъди
събраните доказателства, намери следната фактическа обстановка:
Подсъдимият С. е български гражданин,
вдовец, неосъждан, с основно образование, безработен. Същият е правоспособен
водач на МПС категория „В” от 1982г. и категория „А” от 1983г. Като такъв
веднъж е наказван с глоба в размер на 30 лв.
На 22.10.2014г. около 09,30-10,00 часа
подс.С. с управлявания от него лек
автомобил марка „Фолксваген Голф” с рег. № *** се е движил по пътя гр.***–гр.***,
в посока гр.***. На предната дясна седалка в автомобила е пътувала съпругата на
подсъдимия А.Ю.С. с ЕГН **********. По същото време и в участъка от пътя, на около
0,5 км
след гр.*** и в лентата за движение в посока гр.*** са се движили и лек
автомобил марка „Фолксваген Поло” с рег. № ***, и товарен автомобил марка „МАН
ЛЕ 160 Ц” с рег. № ***. Първи в колоната от трите автомобила, относими към
възникналото произшествие се е движил лек автомобил „Фолксваген Поло”, след
него – товарен автомобил „МАН” и последен е бил лек автомобил „Фолксваген Голф”,
управляван от подсъдимия.
Произшествието е протекло в светлата
част на денонощието, при ясно и слънчево време и отлична видимост. Участъкът от
пътя бил прав, платното за движение сухо, двупосочно с ширина 7,60 м с бяла прекъсната
разделителна линия, като лявата лента е с ширина 3,90 м, а дясната – 3,70 м. Банкетът е на нивото
на пътното платно, затревен и от двете страни с крайпътни дървета, левият
банкет е с ширина 7,10 м,
а десният- 7,30 м.
Трите пътно транспортни средства преди
настъпване на произшествието са били
разположени едно спрямо друго по описания по-горе начин, като са се движили в
дясната пътна лента в посока – гр.***. Скоростта преди пътно-транспортното
произшествие на лек автомобил марка „Фолксваген Поло”, управляван от св.В. е
била около 66 км/ч.
На предна дясна седалка в този автомобил е пътувал св.Ж.. Скоростта преди
произшествието на товарен автомобил „МАН”, управляван от св.Г. е била около 91 км/ч, а скоростта на лек
автомобил „Фолксваген Голф” преди произшествието е била около 107 км/ч.
При отсъствие на насрещно движещи се
автомобили, подс.С. предприел маневра изпреварване на движещия се пред него
товарен автомобил марка „МАН”, като навлязъл изцяло в лявата лента за движение на
пътното платно. В момента, в който той се е намирал на около 107 м от мястото на удара св.Г.
също е предприел маневра изпреварване на движещия се пред него лек автомобил „Фолксваген
Поло”. При това товарният автомобил „МАН” е навлязъл в лявата лента за движение
при вече предприета маневра изпреварване от лекия автомобил „Фолксваген Голф”. В резултат на това е настъпил контакт в
лявата лента между лявата предна странична част на товарния автомобил
„МАН” и задната дясна странична част на
лекия автомобил „Фолксваген Голф”. Съприкосновението
между двата автомобила е придало ударен импулс на купето на лекия автомобил
„Фолксваген Голф”, респ. ъглова скорост, която е довела до завъртане на
автомобила около вертикалната му ос в посока на часовниковата стрелка. При това
движение лекия автомобил „Фолксваген Голф” е пресякъл косо и пред автомобил
„Фолксваген Поло” и напуснал платното за движение от дясната страна, където е
настъпил удар между задната част на автомобила и вертикален бетонен стълб, а
след това последвал и втори удар на дясната странична повърхност на автомобила
в крайпътно дърво. Водачът на лекия автомобил „Фолксваген Поло” – св. В. възприел
удара и движението на двата автомобила – „МАН” и „Фолксваген Голф” и предприел
спиране, спиране предприел и водача на товарния автомобил. От настъпилото произшествие
е последвала смъртта на съпругата на подсъдимия - А.С.. Непосредствено след
инцидента св.Ж. уведомил дежурния оператор на тел. 112 за случилото се, кратко
време след това пристигнали полицейски служители. На място св.В., св.Г. и подс.С.
били изпробвани с техническо средство за наличие на алкохол, а впоследствие
били отведени и за вземане на кръвни проби.
Заключението
на съдебно-медицинската експертиза за аутопсия на труп № 141/2014г. сочи, че
при огледа и аутопсията на трупа на А.Х.С. са установени черепно-мозъчна травма-множествена
фрактура на черепа и черепната основа, контузия на главния мозък, кръвоизлив
под меките мозъчни обвивки, гръдна травма – счупване на множество ребра
двустранно, разкъсване на плевралните листи, контузия на двата бели дроба,
кръвонасядане на органите на средостението и коремна травма – разкъсване на
слезката и наличие на кръв в коремната кухина. Причината за смъртта на А.Х.С. е
контузията на мозъка, довела до остра сърдечна и дихателна недостатъчност от
централен произход. Установените увреждания са били резултат на удари с или
върху твърди тъпи предмети. Установените увреждания довели до смъртта на А.С. са
резултат от силен удар в дясната половина на тялото и главата на пострадалата и
отговарят да са в резултат на травма вътре в купето на автомобила. Черепно-мозъчната
травма довела до смъртта на А.С.
най-вероятно е в резултат на удар на главата с предна дясна колонка или горния ръб на дясната врата на
автомобила. Налице е пряка причинно следствена връзка между настъпилото ПТП и
смъртта на С. /Комплексна съдебно-медицинска, трасологическа и автотехническа
експертиза, назначена с постановление от 09.02.2015г. по д.п./.
От
заключението по назначената трасологическа експертиза № 2 от 04.02.2015г. се
установява, че иззетите при огледа на местопроизшествието веществени
доказателства– четири броя пластмасови парчета с оранжев цвят са от едно цяло.
Съгласно заключението на
техническата експертиза от 24.10.2014г. при извършения оглед на кормилния
механизъм, окачването на предния мост, задния мост, ходовата част и спирачната
система на лекия автомобил марка „Фолксваген Поло” с рег. № *** не били
установени повреди, които да са съществували преди произшествието и които биха
могли да бъдат причина за неговото настъпване. При извършения оглед на
кормилния механизъм, окачването на предния мост, задния мост, ходовата част и
спирачната система на лекия автомобил марка „Фолксваген Голф” с рег. № *** не
били установени повреди, които да са съществували преди произшествието и които
биха могли да бъдат причина за неговото настъпване, като установените повреди
по окачването на предния мост и предното дясно колело са настъпили при удара в
крайпътното дърво. При извършения оглед на кормилния механизъм, окачването на
предния мост, задния мост, ходовата част и спирачната система на товарния автомобил марка „МАН” с рег. № *** не били
установени повреди, които да са съществували преди произшествието и които биха
могли да бъдат причина за неговото настъпване
Съгласно
заключението на оценъчната експертиза от 27.10.2014г. възстановяването на лек
автомобил марка „Фолксваген Голф” с рег. № *** с цел отстраняване на повредите
му, нанесени при произшествието на 22.10.2014г. и бъдещата му експлоатация по
предназначение е невъзможно, като пазарната стойност на този автомобил към
датата на произшествието и преди неговото настъпване е била 950 лв. За
отстраняване на повредите, получени на 22.10.2014г. при пътния инцидент по товарния
автомобил марка „МАН” с рег. № ***
следва да се извърши ремонт на стойност 64 лв.
От заключението на комплексната трасологическа и
автотехническа експертиза се установява, че при огледа на лек автомобил марка
„Фолксваген Поло” с рег. № *** не са установени следи по него от
съприкосновение или удар нито с лек
автомобил марка „Фолксваген Голф” с рег. № ***, нито с товарен автомобил марка
„МАН” с рег. № ***.
Видно от протокол за
химическа експертиза № 1520/28.10.2014г. за определяне на алкохол или друго
упойващо вещество в кръвта е, че в изследваната проба кръв от св.В.Ж.В. не е
установено наличие на етилов алкохол.
От протокола за химическа
експертиза №1521/28.10.2014г. за определяне на алкохол или друго упойващо
вещество в кръвта се установява, че в изследваната проба от кръвта на св. И.С.Г.
няма наличие на етилов алкохол.
Протокол за химическа
експертиза №1522/28.10.2014г. за определяне на алкохол или друго упойващо
вещество в кръвта сочи, че в изследваната проба от кръвта на подс. М.А.С. няма
наличие на етилов алкохол.
Горната
фактическа обстановка се установява от гласните доказателства, от протокол за
оглед на местопроизшествието с фотоалбум, от заключенията по назначените в хода
на досъдебното производство и приети от съда експертизи, както и от експертизите
назначени и приети в хода на съдебното производство, от писмени доказателства и др.
Подсъдимият
и в хода на съдебното следствие, и в хода на досъдебното производство депозира
сравнително пестеливи и схематични обяснения относно начина на осъществяване на
транспортната злополука, като заявява, че той пръв е предприел маневра изпреварване,
преустроил движението на автомобила си в лявата пътна лента и в момента, в
който автомобилът му е достигнал задните колела на товарния автомобил, управляван от св.Г., последният
също е предприел изпреварване. Подсъдимият отклонил колата си плътно вляво, но
въпреки това последвал удар с товарния автомобил, а впоследствие и в бетонния
стълб и крайпътното дърво. Казаното от подсъдимия относно механизма на
настъпилото пътно-транспортно произшествие намира опора в заключението на
вещите лица по назначената в хода на съдебното производство нова тройна
автотехническа експертиза чрез ползване методите
на компютърната симулация. Макар и косвено данни относно описания от подсъдимия
механизъм се съдържат в показанията на св. М., който в качеството на полицейски
служител посетил местопроизшествието. Последният заявява, че пред него
участниците /без да ги конкретизира/ са споделили, че лекият автомобил
„Фолксваген Голф” е тръгнал да изпреварва товарния автомобил, товарният
автомобил също предприел изпреварване на лекият автомобил „Фолксваген Поло”,
трите автомобила са се движили успоредно на пътя, заели са платното и при опита
на „Фолксваген Голф”–а да се прибере в дясната лента, се докоснал с товарния
автомобил. Друг механизъм на случилото се съобщава св.И.Г., водач на товарния
автомобил. По негови данни, той бил предприел изпреварване на лекия автомобил „Фолксваген
Поло”, като погледнал в огледалата, възприел автомобила на подсъдимия да се
движи зад него и в дясната лента за движение, бил се убедил, че нямало
автомобил, който да го изпреварва, подал светлинен сигнал започнал изпреварване,
като твърди, че при прибирането си в дясната лента лекият автомобил на подсъдимия
се занесъл и го ударил в мигача. Показанията на св.В. и Ж. дават информация
относно обстановката непосредствено преди удара и в момента на удара между
лекия автомобил „Фолксваген Голф” и товарния автомобил „МАН”. Св.В. заявява, че
преди произшествието зад управлявания от него автомобил видял единствено товарния
автомобил „МАН. Последните двама свидетели твърдят, че в определен момент трите
превозни средства са се оказали успоредно едно спрямо друго на пътното платно –
най-вляво лекият автомобил „Фолксваген Голф”, в средата – товарният автомобил
„МАН” и най-вдясно – автомобила „Фолксваген Поло”. Св.В. уточнява, че не е
наблюдавал постоянно обстановката на пътя зад неговия автомобил, но твърди, че
веднага след като камиона е тръгнал да го изпреварва, са се чули спирачки и
тогава вече възприел автомобила на подсъдимия.
Преценявайки
свидетелските показания в своята съвкупност и поотделно, съдът ги кредитира
единствено в частта, с която се установяват мястото, времето, условията и
участниците в пътно-транспортното произшествие, както и относно факта, че и
двамата водачи – св.Г. и подс.С. са извършвали маневра изпреварване. Изключая
обясненията на подсъдимия и показанията на св.М., в своята цялост гласните
доказателства не позволяват направата на заключение касателно основния,
определящ за механизма на пътно-транспортното произшествие въпрос – кой от
двамата водачи първи е започнал изпреварването. Категоричен отговор на този
въпрос се съдържа в назначената и изготвена в хода на съдебното производство
нова тройна автотехническа експертиза чрез
ползване методите на компютърната симулация.
Заключението
на вещите лица по тази експертиза е категорично относно спорния момент – кой от
двамата водачи–св.Г. или подс.С. е започнал пръв маневра изпреварване. Основавайки
се на фиксираните обективни находки и оставените от автомобилите следи
експертите са заключили, че предприетата от подс.С. маневра изпреварване на
товарен автомобил „МАН” е предшествала предприетата от св.Г. маневра изпреварване
на лек автомобил „Фолксваген Поло”. Т.е. водачът на лекия автомобил „Фолксваген
Голф” е започнал първи маневрата изпреварване, като дистанцията между двата автомобила
е била около 10 м,
в момента, в който водачът на „МАН” е предприел също маневра изпреварване. Експертното
заключение /съобразено и с броя, вида, и
класа на оборудването с огледала на товарния автомобил „МАН”/ е, че водачът на
товарния автомобил е имал възможност да възприеме намиращия се в лявата лента
за движение лек автомобил „Фолксваген Голф” в момента на предприетата от него/
св.Г./ маневра изпреварване на лекия автомобил „Фолксваген поло”. Видимостта на
св.Г. е била в допустимите норми и е нямало допълнителни ограничения, щото да не
може той да възприеме автомобила на реализиращия изпреварване подсъдим. В проведеното
на 04.02.2016г. съдебно заседание експертите категорично са заявили, че св.Г.
като водач на товарния автомобил е възприел опасността със задействане на
спирачната уредба непосредствено към момента на удара. Нещо повече - изразили са
и становище, че макар и да са взели предвид
депозираните свидетелски показания, то наличните обективни находки са били в
достатъчен обем за да приемат с изключителна точност описания механизъм на пътно-транспортното
произшествие, като поясняват, че дори и при липса на гласни доказателства биха
определили същия механизъм на произшествието. Съдът кредитира изцяло
заключението на тази експертиза, включително и в частта относно определените
скорости на движение на трите превозни средства. В тази връзка вещите лица
поясняват, че ползваната при изчисляването на скоростите методика при изготвяне
на това заключение е по-точна и по-прецизна
от ползваните при автотехничeската експертиза в хода на
досъдебното производство методи. За фактологическата база, ползвана за
експертен извод относно кой от двамата водачи пръв е предприел маневра
изпреварване са послужили обективните следи и находки на мястото на инцидента,
фиксирани в протокола за оглед на местопроизшествие, геометричните параметри на
пътното платно, уврежданията по участвалите в произшествието автомобили, както и
техническите им характеристики. Съобразявайки тези данни и след интерпретирането
им от позицията на специалната им научна подготовка, и при ползване на методите
на компютърна симулация, вещите лица по назначената в съдебно заседание тройна
автотехническа експертиза са дали категоричен отговор на въпроса кой от двамата
водачи пръв е започнала маневрата изпреварване. Ето защо не може да бъде
споделено възражението на прокурора за необоснованост на експертизата в тази й
част.
В хода на съдебното
производството по искане на защитата на подсъдимия бяха назначени, изслушани и
приети две съдебно–медицински експертизи, касаещи зрителната способност на св.И.Г..
От изготвените експертни заключение по тези експертизи се установява, че св.И.Г.
е с приета клинична диагноза – Хореоритинитис централис перакта окули декстра. Това
състояние на окото води до силно намаление на централното зрение, като при св.Г.
то е запазено на 8% от нормата. То води до ограничена възможност за възприемане
на околната среда, т.е. окото може да възприема движещия се предмет- пръсти на
ръката от 8 м.
По-големи предмети би могъл да ги вижда и от по-голямо от 8 м разстояние, в това число и движещи се
автомобили, благодарение на запазеното периферно зрение на дясното око. Но тъй
като лявото око е с нормално и над нормата централно и периферно зрение, то
компенсира намалената зрителна острота на дясното око, т.е. св.Г. може да
възприема нормално движещи се предмети.
Наличното заболяване не прогресира във времето, било е налично и към момента
на произшествието. Състоянието на дясното око на св.Г. не оказва влияние върху
зрителната способност на същия при управление на МПС с десен волан, тъй като
възприемането на информацията от огледалата той възприема с лявото око.
Зрителната острота на дясното око на св.Г. е 0,08%, а зрителната острота на
лявото му око 1,5% или общо 1,58%. При тази зрителна острота св.Г. отговаря за
изискванията за физическа годност за водач на МПС, категории А и В, но както
към момента на придобиване на категория С–през 2013г., така и към датата на
произшествието не е отговарял на изискванията за физическа годност на водач на
МПС категория С.
Въз
основа на гореизложените фактически обстоятелства, съдът прие следното от правна
страна:
Установеният
механизъм на пътно-транспортното произшествие налага извод, че подс.С. не е
допуснал нарушение на вменените му в отговорност правила за движение по
пътищата, регламентирани в разпоредбите на чл. 20, ал.2, изр.2, чл. 21,ал. 1 и
чл. 42, ал.2, т.1 и т. 3 от ЗДвП. Основната причина, обусловила настъпилия
инцидент е предприемането на маневра изпреварване от св.Г. като водач на
пътно-транспортно средството, пресичането на осевата линия и навлизането в лявата пътна
лента за движение, с което е създадена сериозна пречка за вече извършващия
правомерно и на разрешен за това участък изпреварване лек автомобил марка
„Фолксваген Голф”, управляван от подсъдимия. Св.Г. е бил безусловно задължен да
не пречи по какъвто и да било начин на осъществяващото се от подс.С. изпреварване.
Св.Г. е следвало да изчака приключването на маневрата от подс.С. и едва тогава да започне изнасянето си в лявата лента за движение
с цел предстоящото изпреварване на лекия автомобил марка „Фолксваген Поло”.
Поведението на св.Г. не е било съобразено с
нормативните изисквания на чл. 42, ал.1, т. 1 „Водач, който ще
предприеме изпреварване, е длъжен:1. преди да подаде сигнал, да се убеди, че не
го изпреварва друго пътно превозно средство и че движещото се след него пътно
превозно средство или това, което ще изпреварва, не е подало сигнал за
изменение на посоката си на движение наляво;” и чл. 42, ал. 3 от ЗДвП „Водачът
на изпреварваното пътно превозно средство е длъжен да не увеличава скоростта и
да не пречи на изпреварването по какъвто и да е друг начин.”. Или св.Г. е бил
длъжен да се увери, че не го изпреварва друго превозно средство /в случая
управлявания от подсъдимия автомобил/ и е следвало да се въздържи от предприетата
от него маневрата изпреварване, така както го задължава нормата на чл. 42, ал.1
,т.1 от ЗДВП. Причините за допуснатото от св.Г. нарушение биха могли да бъдат
различни-проявена разсеяност, небрежност, констатирания зрителен дефицит
/явяващ се пречка да се покрият критериите за физическа годност за придобиване
на правоспобност за водач на МПС категория С/
конструкцията на управлявания товарен автомобил /с десен волан/. Тук е
мястото да се спомене, че автомобили с десен волан са забранени за движение в редица
държави, очевидно неслучайно в НС на Р България е внесен и законопроект за
изменение и допълнение ЗДвП /с основен мотив висок риск от настъпване на
произшествия, в частност и при изпреварване/, предвиждащ забрана на регистрацията
на такива автомобили. В крайна сметка поведението на св.Г. е обусловило
настъпването на пътно-транспортното произшествие със съставомерните последици.
Подсъдимият
напълно правомерно е започнал маневра изпреварване на разрешен участък от пътя
и е преминал лявата пътна лента. При това той нито е бил длъжен, нито е могъл
да предивиди, че водачът на товарния автомибил ще предприеме маневра
изпреварване на движещия се пред него лек автомобил „Фолксваген Поло”. Законовите
мерки, които водачът на всяко пътно превозно средство е длъжен да предприеме
при възникване на опасност на пътя са намаляване на скоростта или спиране,
други задължения при създадена критична ситуация на пътя водачът на ППС няма.
Моментът, в който той е длъжен да вземе тези мерки е този, в който е могъл да
възприеме опасността на пътя. Съдът намира, че опасността за подс.С. е
възникнала тогава, когато товарният автомобил „МАН” е пресякъл разделителната линия
и е навлязъл в насрещната лента за движение. Дотогава товарният автомобил не е съставлявал
опасност за подс.С., тъй като се движил в дясната лента на платното за
движение. Дори и да е подал светлинен сигнал за маневра изпреварване или да се
е отклонил наляво, но без да напуска дясната лента за платното за движение, товарният
автомобил не е представлявал опасност, тъй като чисто хипотетично водачът му би
могъл да възстанови проволинейното движение на автомобила си, да прекрати
подаването на светлинен сигнал и да се откаже от предприетата маневра.
Действително
възприемайки опасността – пресичането на разделителната линия и навлизането на
товарния автомобил в лявата лента за движение, подс.С. не е намалил скоростта и
не е задействал спирачната система, но дори и да го е сторил, то ударът между
управлявания от него автомобил и товарния автомобил би бил непредотвратим /Допълнителна
автотехническа експертиза рег. № 1637/16.03.2016г./. Ето защо съдът намира, че вмененото
на подс.С. нарушение на правилото на чл. 20, ал. 2 , изр. 2 от ЗДвП не е в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие.
Не
е в пряко причинно-следствена връзка с настъпилия инцидент и допуснатото от подсъдимия нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП нарушение. Действително скоростта, с която подс.С. е управлявал
автомобила си преди възникване на критичната ситуация е била около 107 км/ч. Несъмнено тази
величина е над максимално допустимата съобразно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП скорост на
движение на лек автомобил извън населено място – 90 км/ч. В този смисъл е
налице допуснато нарушение на посоченото правило. Но следва да се спомене, че
при ПТП със съставомерен резултат не всяко
нарушение на правилата за движение от водач на пътно транспортно средство е основание за носене на наказателна
отговорност. За да понесе отговорност водача е нужно да е налице причинно–следствена
връзка между допуснатото нарушение и настъпилия съставомерен резултат.
Безспорно по делото е установено, че не факта на управлението на автомобил „Фолксваген
Голф” със скорост над допустимата е причина за настъпилото произшествие, а неправомерното
поведение на св.Г.. Изрично следва да се подчертае, че произшествието е
възникнало в процес на предприето от подс.С. изпреварване на товарен автомобил „МАН”.
По начало изпреварването е свързано с увеличаване скоростта на изпреварващия
спрямо скоростта на изпреварвания автомобил. По експертен път е установено, че
изпреварвания товарен автомобил „МАН” непосредствено преди произшествието се е
движил със скорост около 91
км/ч, т.е. ако автомобилът на подсъдимият се е движил с
максимално разрешената скорост – 90 км/ч, то не би могъл да извърши маневра
изпреварване. От друга страна не следва да се забравя, че безпроблемното
реализиране и финализиране на маневрата изпреварване зависи не само от водача
на изпреварващия автомобил, но и от поведението на всички останали участници в
движението.
Съдът намира,
че подсъдимият не е нарушил правилото на чл. 42, ал. 2, т.1 от ЗДвП
– по време на изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние
между своето и изпреварваното пътно превозно средство. Следва да се има
предвид, че доколкото лявата лента за движение е била заета правомерно от подс.С.,
то той запазва предимството си докато се намира в нея. В случая действията на
св.Г. са застрашили безопасността на движението на автомобила управляван от
подсъдимия, тъй като св.Г. преди да предприеме навлизане в насрещната му лента
е следвало да се убеди освен за липсата на приближаващо насрещно движещо се
превозно средство, а също и на такова приближаващо зад него в насрещната лента. В
тази връзка следва да се отбележи, че Върховният съд в Решение № 12/26.01.1987г.
по н.д. 568/86г., ІІІ н.о. е имал повод да каже, че: ”Изпреварващият
може да навлезе в насрещна или съседна лява лента, ако по нея няма насрещно или
попътно движещи се превозни средства. Изпреварващият следователно е длъжен да
се убеди, че не застрашава не само изпреварваното превозно средство, но и тези,
които се намират пред него и зад него в насрещната лента на пътя.”. Т.е.
свидетелят Г. е бил длъжен да се убеди, че с поведението си не създава опасност
не само за изпреварвания автомобил „Фолксваген Поло”, но
и за автомобила на подсъдимия, намиращ се зад него в насрещната пътна лента. Пренебрегвайки
това си задължение св.Г. е принудил изпреварващия го водач – подс.С. да се отклони
максимално вляво, включително и да се движи по банкета. Ето защо по никакъв начин
не може да се счете, че подс.С. е нарушил разпоредбата на
чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и не е осигурил достатъчно странично разстояние
между неговото и изпреварваното превозно средство.
Не се
установява подс.С. да е извършил нарушение на правилото на чл. 42, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.
Няма доказателства по делото, че скоростта от около 107 км/ч на лекия
автомобил "Фолксваген Голф" е била неподходяща за тази маневра и е
щяла да доведе до нейното забавяне. Видимостта не е била ограничена. Единствената
причина за да не приключи тази маневра е предприетото от св.Г. изпреварване на
лек автомобил „Фолксваген Поло” и навлизането на товарния автомобил в лявата
пътна лента.
С
оглед на изложеното съдът прие, че при конкретната фактическа обстановка на
произшествието, подсъдимият С. не е допуснал нарушение на правилата за движение,
конкретно на вмнените му в отговорност такива по чл. 20, ал. 2, изр. 2, чл. 21,
ал.1 и чл. 42, ал. 2, т.1 и т.3 от ЗДвП, пряка и непосредствена последица, от
които да е настъпил общественоопосния резултат – причиняването на смъртта на А.С.,
поради което го призна за невинен и го оправда по повдигнатото му обвинение по чл. 343, ал.1, б. „в”, пр.1 във вр. с
чл.342, ал.1 от НК.
Веществените доказателства по делото: лек автомобил марка „Фолксваген
Голф” с рег. № *** – съдът постанови след влизане на присъдата в сила да се
върне на
М. Акиев С. с ЕГН **********,
товарен автомобил марка „МАН” с рег. № *** – съдът постанови след
влизане в сила на присъдата да се върне на Г. С.Г. с ЕГН**********, четирите броя
парчета от осветителна уредба на товарен автомобил, иззети с протокол от
22.10.2014г. за оглед на пътно-транспортно произшествие – съдът постанови след
влизане в сила на присъдата да се унищожат.
Съобразявайки
правилото на чл. 190 от НПК, както и с оглед признаването на подсъдимия за
невинен, съдът постанови сторените по делото разноски да останат за сметка на
държавата.
Предвид
изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
Окръжен съдия: