РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. Пловдив, 09.01.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХIX състав в открито
заседание на седми декември през две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря Б.К.и
участието на прокурора СЛАВЕНА КОСТОВА, като разгледа
докладваното от съдията ПЕТЪР
КАСАБОВ к.а.х дело № 2812 по описа на съда за 2022 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
І. Производството и становищата на
страните:
1.
Производството е по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията
и задържането под стража (ЗИНЗС).
2. Образувано е по касационна жалба от Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ гр. София към Министерство на правосъдието и
касационна жалба от Г.Д.И. с ЕГН **********, чрез адв. М., срещу Решение № 1573
от 01.09.2022 г., постановено по адм. д. № 3307 по описа за 2020 г. на
Административен съд – Пловдив.
Жалбоподателят
ГДИН – София оспорва решението в частта, с която по искова претенция на Г.Д.И.
е осъден да му заплати сумите от 5640 лв., 980 лв. и 240 лв., ведно със законна
лихва считано от 22.12.2020г. до окончателното им изплащане, които суми
представляват обезщетение за причинени неимуществени вреди в рамките на престоя
на ищеца в Затвора Пловдив за периода от 11.02.2014г. до 20.12.2017г.; за периода
от 18.07.2018г. до 23.05.2019г. и за периода от 31.03.2020г. до 21.12.2020г., в
резултат от нарушения по чл.3 от ЗИНЗС; както и в частта на присъдените съдебни
разноски.
ГДИН - София
счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че
административният съд не е съобразил действителната фактическа обстановка,
съответно не са установени по категоричен начин реално претърпени вреди и
причинната връзка между поведението на администрацията и настъпването на
неимуществени вреди за ищеца. Оспорва се и преценката на съда за конкретния
размер дължимото за вредите обезщетение. Твърди се и наличие на изтекла
погасителна давност. Иска се съдебният акт да бъде отменено в осъдителната му
част и да бъде постановено решение, с което искът да бъде изцяло отхвърлен,
респ. решението да бъде отменено за присъденото обезщетение в размер над 500
лева.
Ответникът
по касационната жалба – Г.Д.И., не взема становище до допустимостта и основателността на същата.
Жалбоподателят Г.Д.И.,***, чрез адв. М., оспорва
решението в частта, с която съдът е
отхвърлил исковата му претенция против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ – гр. София: за разликата до пълния ѝ предявен размер от
10000 лева за периода
от 11.02.2014г. до 20.12.2017г.; за разликата до пълния ѝ предявен размер
от 3000 лева за периода
от 18.07.2018г. до 23.05.2019г. и за разликата до пълния ѝ предявен
размер от 3000 лева за периода от 31.03.2020г. до 21.12.2020г.; както и претенциите
за обезщетение в размер на 200 лева за неимуществени вреди, търпени от ищеца
при престоя му в Ареста Пловдив за периода от 20.12.2013г. до 01.01.2014г. и в
размер на 1000 лева за неимуществени вреди, търпени от ищеца при престоя му в
Ареста Пловдив в периода от 28.09.2019г. до 12.03.2020г.
Оспорващият
твърди, че съдът неправилно е ценил събраните по делото доказателства, които
безспорно сочели на основателност на предявената искова претенция в цялост.
Възразява се и срещу размера на присъденото обезщетение, тъй като приетата от
съда база се явява занижена и несъответстваща на степента и интензивността на
увреждането. Иска се уважаване на
исковата претенция в цялост.
Ответникът
по касационната жалба – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр.
София, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Ч., поддържа становище
за неоснователност на жалбата на И..
3. Участвалият по делото прокурор, представител на
Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че жалбите са неоснователни.
ІІ. По допустимостта
на касационната жалба:
4. Касационните жалби са подадена в предвидения за това
преклузивен процесуален срок от страни с надлежна процесуална легитимация срещу
съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което се явяват ДОПУСТИМИ.
ІІІ. Фактите по делото:
5. Административен съд - Пловдив е разгледал по реда на
глава единадесета от АПК, във връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искова молба
предявена от Б.Т.В., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в
затвора в гр. Пловдив, срещу ГД "Изпълнение на наказанията", с която
на основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е претендирано обезщетение в общ размер на
17 200 лв. за понесени от ищеца неимуществени вреди от бездействията на
затворническата администрация, за следните периоди, в които ищецът, твърди, да
е пребивавал в Затвора - гр.Пловдив: от 01.01.2014г. до 20.12.2017г.; от
01.04.2018г. до 01.06.2019г.; от 12.03.2020г. до датата на предявяване на
исковата молба, както и за периодите, в които ищецът, твърди да е пребивавал в
Следствен арест - гр.Пловдив: от 20.12.2013г. до 01.01.2014г. и от 28.09.2019г.
до 12.03.2020г. За посочените периоди ищецът предявява отделни искови претенции
за изплащане на обезщетение за нанесени му от ответника неимуществени вреди в
размер както следва – за периодите на пребиваване в Затвора – гр.Пловдив: от
01.01.2014г. до 20.12.2017г. в размер на 10000 лева; за периода от 01.04.2018г.
до 01.06.2019г. в размер на 3000 лева; за периода от 12.03.2020г. до датата на
предявяване на исковата молба – в размер на 3000 лв., за периодите, в които
ищецът е пребивавал в Следствен арест -
гр.Пловдив: от 20.12.2013г. до 01.01.2014г. в размер на 200 лева. и от
28.09.2019г. до 12.03.2020г. в размер на 1000 лева. Претендира се и дължимата
законна лихва върху така посочените суми от датата на подаване на ИМ.
В исковата
молба се поддържа, че по отношение на трите периода, през които ищецът е
изтърпявал наказание в Затвора в гр.Пловдив нетната площ, която му е
предоставяна от затворническата администрация, в килиите, в които е пребивавал,
не е надвишавала 3 кв.м. не е имал достатъчно жизнено пространство; в килиите
липсвала вентилация, чрез която да се пречиства въздуха; тоалетната била в лошо
състояние - с неработещи казанчета, счупени плочки, липса на работещи чешми и
умивалници, не била шумоизолирана; банята била обща с работещи само 3-4 душа,
като течала или гореща или студена вода; предоставяната на ищеца храна била с
много ниско качество и некалорична, в менюто липсвали плодове, яйца или млечни
продукти, наблягало се предимно на нискокалорични храни, а отделно не се
осигурявала необходимата на лв.св. диетична храна; липсвала достатъчно светлина
в килиите, поради малкия прозорец; липсвала изолация на външните стени на
затвора и през зимата температурите в стаята били ниски, а на л.св. не се
предоставяли достатъчно дебели завивки; в килиите нямало достатъчно мебели, а
малкото които имало налични били изпочупени, в т.ч. липсвали достатъчно шкафове
за лишените от свобода; в килиите имало гризачи и насекоми, най-често хлебарки
и дървеници както и наличие на мухъл и пленсен. Сочи се в ИМ също, че спрямо
ищеца не е водена никаква индивидуална и корекционна работа, не му е била
давана възможност да участва в програми за въздействие за индивидуална и
групова работа, което довело до поведенческа и личностна криза, не му е
предоставяна психологическа помощ като отделно от това здравето му било
поставено в риск от страна на затворническата администрация, след като
отговорните лица допуснали надзирател във влошено здравословно състояние да
контактува с ищеца. Отделно от това, последният твърди, че здравето му било
поставено в риск, вследствие на което през месец юни, 2015г. бил диагностициран
с Хепатит С, за което заболяване не му е предоставяно лечение и не му е
назначена диета.
По отношение
на двата периода, през които е пребивавал в Следствен арест - гр.Пловдив,
ищецът има претенции относно санитарно-битовите условия в ареста, както и че не
му е предоставено достатъчно жизнено пространство, имало плесен и мухъл,
гризачи и насекоми, вкл. дървеници и хлебарки, нямало достатъчно естествена
светлина поради малкия прозорец в арестантското помещение. Твърди, че
отговорните органи в ареста са го принуждавали да се съблича при свиждане.
6. От фактическа страна първата съдебна инстанция
установила, че л.св. И. *** два пъти за следните периоди: от 11.01.2014г. до
11.02.2014г. и от 01.10.2019г. до 31.03.2020г. Според данни по справка за
изтърпяване на наказание, изд. от началник на Затвора гр.Пловдив /л.64/ на И. е
наложено наказание: по нохд № 100/2014г. на ОС – Пловдив и по нохд №
1295/2013г. на РС - Пловдив „четири години лишаване от свобода“, което е
приведено в изпълнение на 11.01.2014г. като същият е освободен на 20.12.2017г.;
по нохд № 2104/2020г. на РС – Пловдив - „две години лишаване от свобода“, което
е приведено в изпълнение на 01.10.2019г. като към датата на издаване на
справката л.св. е изтърпял 01г.04м.15дни.
7. Съгласно становище от ГДИН и приложени към същото
таблици с размери на помещения, относно престоя на ищеца в Затвора в гр.Пловдив
са налице данни за пребиваването му там през следните периоди: от 11.02.2014г.
до месец декември 2017г. като в същия период е пребивавал в ЗО „Смолян“ (от
03.12.2015г. – 13.01.2016г.), в ЗО „Хеброс“ (от 13.01.2016г. – 23.02.2016г.) и
отново в ЗО „Смолян“ (от 23.06.2016г. до 06.04.2016г.); от 18.07.2018г. до
23.05.2019г. като са налице данни, че за периода от 24.07.2018г. до
30.07.2018г. ищецът е бил настанен на пост V в стая № 54 с квадратура 25,51
кв.м. и в която са били настанени 7 лишени от свобода. На пост VI, по данни от
становището на ГДИН, ищецът е настанен на 31.07.2018г. в стая № 6, с квадратура 28.28 кв.м., където
е пребивавал до освобождаването си – на 23.05.2019г. В стая № 6 от 31.07.2018г.
до 05.08.2018г. са били настанени 7 лишени от свобода; от 06.08.2018г. до
30.08.2018г. са били настанени 6 лишени от свобода; от 31.08.2018г. до
03.09.2018г. са били настанени 5 лишени от свобода; от 04.09.2018г. до
10.09.2018г. са били настанени 6 лишени от свобода; от 11.09.2018г. до
24.09.2018г. са били настанени 5 лишени от свобода; от 25.09.2018г. до
01.10.2018г. са били настанени 6 лишени от свобода; от 02.10.2018г. до
04.10.2018г. са били настанени 7 лишени от свобода; от 05.10.2018г. до
22.10.2018г. са били настанени 8 лишени от свобода; от 23.10.2018г. до
29.10.2018г. са били настанени 7 лишени от свобода; от 30.10.2018г. до
07.12.2018г. са били настанени 8 лишени от свобода; от 08.12.2018г. до
12.12.2018г. са били настанени 9 лишени от свобода; от 13.12.2018г. до
24.01.2019г. са били настанени 8 лишени от свобода; от 25.01.2019г. до
05.02.2019г. са били настанени 9 лишени от свобода; от 06.02.2019г. до
04.04.2019г. са били настанени 10 лишени от свобода; от 05.04.2019г. до
29.04.2019г. са били настанени 9 лишени от свобода; от 30.04.2019г. до
03.05.2019г. са били настанени 8 лишени от свобода; от 04.05.2019г. до
13.05.2019г. са били настанени 7 лишени от свобода; от 14.05.2019г. до
16.05.2019г. са били настанени 8 лишени от свобода; от 17.05.2019г. до 30.05.2019г.
са били настанени 9 лишени от свобода; от 31.05.2019г. до 01.06.2019г. са били
настанени 8 лишени от свобода.
На
31.03.2020г. ищецът е постъпил в Затвора – гр.Пловдив, а на 03.04.2020г. е
настанен на пост VI, стая № 12 с площ от 41.65 кв.м., в която е пребивавал до
21.12.2020г. (датата на подаване на ИМ) и в която от 03.04.2020г. до
09.04.2020г. са били настанени 11 лишени от свобода; от 10.04.2020г. до
09.05.2020г. са били настанени 12 лишени от свобода; от 10.05.2020г. до
10.05.2020г. са били настанени 13 лишени от свобода; от 11.05.2020г. до
26.05.2020г. са били настанени 12 лишени от свобода; от 27.05.2020г. до
02.06.2020г. са били настанени 11 лишени от свобода; от 03.06.2020г. до
04.06.2020г. са били настанени 10 лишени от свобода; от 05.06.2020г. до
10.07.2020г. са били настанени 9 лишени от свобода; от 11.07.2020г. до
12.07.2020г. са били настанени 8 лишени от свобода; от 13.07.2020г. до
15.07.2020г. са били настанени 9 лишени от свобода; от 16.07.2020г. до
03.08.2020г. са били настанени 8 лишени от свобода; от 04.08.2020г. до
06.08.2020г. са били настанени 9 лишени от свобода; от 07.08.2020г. до
16.08.2020г. са били настанени 10 лишени от свобода; от 17.08.2020г. до
20.08.2020г. са били настанени 9 лишени от свобода; от 21.08.2020г. до 24.08.2020г.
са били настанени 10 лишени от свобода; от 25.08.2020г. до 27.08.2020г. са били
настанени 11 лишени от свобода; от 28.08.2020г. до 31.08.2020г. са били
настанени 10 лишени от свобода; от 01.09.2020г. до 12.09.2020г. са били
настанени 9 лишени от свобода; от 13.09.2020г. до 14.09.2020г. са били
настанени 8 лишени от свобода; от 15.09.2020г. до 28.09.2020г. са били
настанени 9 лишени от свобода; от 29.09.2020г. до 05.10.2020г. са били
настанени 8 лишени от свобода; от 06.10.2020г. до 07.10.2020г. са били
настанени 9 лишени от свобода; от 08.10.2020г. до 22.10.2020г. са били
настанени 10 лишени от свобода; от 23.10.2020г. до 01.11.2020г. са били
настанени 9 лишени от свобода; от 02.11.2020г. до 23.11.2020г. са били
настанени 10 лишени от свобода; от 24.11.2020г. до 24.11.2020г. са били
настанени 11 лишени от свобода; от 25.11.2020г. до 30.11.2020г. са били
настанени 10 лишени от свобода; от 01.12.2020г. до 01.12.2020г. са били
настанени 9 лишени от свобода; от 02.12.2020г. до 03.12.2020г. са били настанени
10 лишени от свобода; от 04.12.2020г. до 21.12.2020г. са били настанени 9
лишени от свобода.
8. Според представената по делото справка от Следствен
арест – гр. Пловдив, от месец юни 2009г. е открита сградата на новия арест в
гр. Пловдив, както и че за всеки от периодите на престой на ищеца в ареста
същият е пребивавал в килии (№ 126 и № 108 на ет. 1), отговарящи на
изискванията за мин. 4 кв.м. на л.св. Килиите са били оборудвани с по три
легла, маса за хранене и табуретки, снабдени с необходимия постелъчен материал,
като чаршафите се сменяли и изпирали ежеседмично в пералните помещения на
ареста. Коридорите и общите помещения в ареста се дезинфекцирали ежедневно. Поддържането на чисттота в килиите
се осъществявало от лишените от свобода. Всяка от килиите била снабдена със
собствен санитарен възел с течаща непрекъснато студена вода, както и топла
вода, подавана сутрин и вечер. Изградена била система за диференцирано дневно и
нощно осветление по изискуемите стандарти. Размерите на санитарния възел, съгласно
справката, са 125/112 см. Извеждането до банята в ареста ставало по утвърден
график, най-малко два пъти седмично. Установява се също така от справката, че
ареста е оборудван с водни климатични конвектори, свързани към воден газов
котел, който се използва за отопление и охлаждане на ареста през съответните
сезони. Изградена е специална вентилационна система. Дневна светлина прониквала
през прозорец с отваряемо крило с размери 150/150 см. На всички арестанти се
осигурявало време за престой на открито. Видно от представените по делото
протоколи /л.29-31/ в Следствен арест - гр.Пловдив е извършвана ДДД обработка в
рамките на престоя на ищеца.
9. От представените по делото писмени доказателства е
установено, че по време на пребиваването на ищеца в Затвора в гр.Пловдив е
назначаван на различни работни позиции (през периода от 11.02.2014г. – декември
2017г.) като има отработени 157 работни дни. Ищецът е в включван в две програми
- Образователна програма: Здравно обучение за социален просперитет и Овладяване
на агресия: „Овладявне на гнева. Разрешаване на конфликти. Справяне с
агресията.“ През периода 18.07.2018г. – 23.05.2019г. И. не е устройван на
работа, включван е в Специализирана групова работа „Краткосрочна програма за
работа с лица, злоупотребяващи и/или зависими от ПАВ“ като са му зачетени два
работни дни. През периода 31.03.2020г. до 21.12.2020г. И. е настанен на работа
в „Обособено производство“ към ДП ФЗД – ТП Пловдив.
Съгласно
данните в становището на всеки л.св. в Затвора – гр.Пловдив във всеки санитарен
възел л.св. има достъп до течаща студена вода. Банята е обща и се ползва
съгласно представения график /л.56/. За поддържане на хигиената в
затворническата баня е разкрит работен обект, на който е назначен лишен от
свобода, при извършени проверки е установено, че хигиената е задоволителна.
Осигурена е топла вода на цялата територия на затвора от котел, закупен през
2017г. и работещ на въглища, които се доставят редовно. Отоплението на затвора
се осъществява чрез централно-локално парно, а проветряването чрез отваряне на
прозорците. Тоалетните във всяка едно от
упоменатите в становището стаи представлявала обособено помещение с отделен
вход. Хигиената в спалните помещения на лишените от свобода се осъществявала от
настанените в тях като за целта получавали съответните прибори, които можело и
да закупуват от лавката на Затвора и да получават от близките си.
Според
становище рег. № 1307/11.02.2021г. от техник „Строителство и архитектура“ към
Затвора – Пловдив, в сградата не са правени основни ремонти на килиите,
извършвала се е своевременна смяна на течащи кранчета, подмяна на осветителни
тела и на счупени прозорци, отстранявани се течове. През 2017г. дограмата е
подменена с нова ПВЦ, поставен е гранитогрес в общите умивални, на пети пост е
извършено боядисване на килиите на лишените от свобода.
Съгласно
справка рег. № 1307/11.02.2021г. Затвора-Пловдив разполага с постелен инвентар
и спално бельо – чаршафи, калъфки, дюшеци, одеяла, възглавници, достатъчно за
да бъдат обезпечени всички лишени от свобода. Грижата за чистотата на спалното
бельо се полага на лишените от свобода, като то може да бъде занесено за
изпиране в пералнята на затвора два пъти в седмицата по утвърден график.
От докладна
записка рег. № 1307/11.02.2021г. от д-р Д., лекар ординатор МЦ Затвора
гр.Пловдив се установява, че ищецът И. няма налично медицинско досие и не е
представил документи за предишни заболявания. Извършен му е един медицински
преглед по повод тренировка за бокс.
10. По делото са разпитани двама
свидетели. В показанията си св.К. сочи, че в килия № 12, където пребивавал
заедно с ищеца в периода 2019г. – 2020г. били общо 12-14 човека. Килията била в
лошо състояние. В същата имало два прозореца, но било тъмно, понеже лампата се
развалила и не била поправена. Имало мебели, но нямало достатъчно пространство,
за да се сложат. Отоплението било слабо. Вратата на тоалетната била счупена.
Нямало топла вода, а налягането било ниско. Имало дървеници и хлебарки в
килията и се пръска срещу тях. Свидетелят посочва, че И. имал заболяване –
Хепатит С, за което не знае да му е осигурявана медицинска помощ. Според
св.Запрянов, през периода 2013г. – 2014г. е бил заедно с ищеца в Затвора –
гр.Пловдив – килии № 22 и 39. В килия № 22 пребивавали заедно в периода между
2013г и 2015г. като условията не били добри - имало около 11-12 човека в
килията, нямало вентилация, имало само
един прозорец, мебелите били легла (двойни вишки), маса, столове и железни
шкафове, които се ползвали общо. Имало хлебарки и дървеници. Свидетеля сочи, че
при престоя си ищецът се разболял от хепатит и ходел на прегледи. Не е запознат
да са му давани хапчета за заболяването от страна на затворническите органи.
11. По делото е назначена и приета, без
възражения, съдебно-медицинска експертиза СМЕ, изготвена от Д-р Б., според
заключението по която, след преглед на медицинската документация по делото е
установено, че при постъпването си в Арест – Пловдив и при пребиваването му в
Затвора - Пловдив, И. не е съобщил оплаквания и не е посещавал лекар по повод
на преболедуван от него Хепатит С. Към момента на изготвяне на заключението не
се налага да се полагат по - специални грижи във връзка с преболедуваното
заболяване. От постъпването му в Затова на 31.03.2020г няма данни на ищеца да е
предоставяно лечение във връзка с преболедуван от него Хепатит през 2015г., но
такова лечение, според вещото лице, не се е налагало, тъй като л.св. не е имал
никакви оплаквания във връзка с това му заболяване. Към датата на заключението
се посочва, че И. е клинично здрав, без влошено здравословно състояние от
преболедуваното преди 6г. заболяване, не се изключва възможността същият да има
хронична инфекция от Хепатит С, но с оглед на данните от кръвните му показатели
и липсата на оплаквания през последните 6 г., вещото лице заключва, че
по-вероятно е ищецът да няма такава хронична инфекция, както и да се е
излекувал от посоченото заболяване.
12. При тази фактическа обстановка
първата съдебна инстанция приела, че възражението на ответника относно изтекла
погасителна давност за предявяване на исковите претенции е неоснователно. В
тази насока съдът се позовал на ТР №
3/2005 г. по т.д. № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК относно началния момент на
погасителната давност за предявяване на иска за обезщетяване на вреди,
произтекли от незаконни действия и бездействия на администрацията, а именно –
от преустановяването им.
Съдът приел,
че не се установява категорично по отношение на посочения в исковата молба
период от 20.12.2013г. до 01.01.2014г., И. да е пребивавал в Ареста в гр.
Пловдив, тъй като началото на изтърпяване на наказанието му, според данни на
ГДИН е на 11.01.2014г. и видно от справка от ГДИН /, че на същата дата ищецът е
постъпил в Следствен арест – Пловдив. С тези мотиви исковата претенция за
периода от 20.12.2013г. до 01.01.2014г., когато се твърди, че ищецът е
пребивавал в Ареста – Пловдив, е отхвърлена като неоснователна.
По отношение
на исковия период от 28.09.2019г. до 12.03.2020г., в който се твърди, че И.
също е пребивавал в Арест – Пловдив, от данните в посочените по-горе справки от
ГДИН, съдът е приел за установено, че ищецът е постъпил в Ареста на
01.10.2019г. (нач. на изт. на нак. по нохд. 2104/20г. на РС-Пловдив) и е
пребивавал там до края на посочения исков период. По тези съоръжения исковата
претенция за периода от 28.09.2019г. до 30.09.2019г., вкл., когато се твърди,
че ищецът е пребивавал в Ареста – Пловдив, също е отхвърли като неоснователна.
За останалия
исков период от 01.10.2019г. до 12.03.2020г., за който са налице данни, че
ищецът е пребивавал в Арест – Пловдив, съдът е приел, че претенцията му за лоши
условия и недостатъчна жизнена площ е недоказана. За да обоснове този извод
съдът се е позовал на представените и неоспорени от страните доказателства,
сочещи, че ищецът е бил настанен в добре оборудвани помещения във вече разкритата
нова сграда на ареста, с квадратура 14,74 кв.м. и е съжителствал с още две
лица, т.е. предоставената му от
ответника жилищна площ е отговаряла на изискванията относно минималната
разполагаема площ на един лишен от свобода от 4 кв.м. Съдът е отчел и доказателствата за периодично извършвани дейности по дезинсекция и
дератизация в Ареста - Пловдив. За недоказани съдът приел твърденията на ищеца,
че при свиждания с близки или адвокат в Ареста - Пловдив ищецът е каран да се
съблича.
По отношение
на първия исков период, свързан с престоя на ищеца в Затвор Пловдив, от 01.01.2014г. до 20.12.2017г., съдът приел, че след
като ищецът е постъпил в Затвора - Пловдив на 11.02.2014г. и е освободен на
20.12.2017г., то исковата претенция,
касаеща периода от 01.01.2014г. до
10.02.2014г., вкл., когато се твърди, че ищецът е пребивавал в Затвора –
Пловдив, следва да се отхвърли като неоснователна.
По отношение
на периода, за който са налични данни по делото, че ищецът е пребивавал в
Затвора – Пловдив, ЗО Смолян и ЗО „Хеброс“, а именно от
11.02.2014г. до 20.12.2017г. или общо 1409
дни, съдът приел, че поради дефицит в доказателствата за броя на
настанените в помещенията лица, чиито представяне е в тежест на ответната
администрация, исковата претенция е основателна.
Относно втората
искова претенция, касаеща периода на пребиваване на ищеца в Затвора – Пловдив
от 01.04.2018г. до 01.06.2019г., съдът съобразил, че И. *** на 18.07.2018г. и е
освободен на 23.05.2019г., поради което част от исковия период, а именно от
01.04.2018г. до 17.07.2018г. вкл., също се явява неоснователна. Този извод съдът
обосновал и за периода от 24.05.2019г. до 01.06.2019г., тъй като по делото е
установено, че ищецът е освободен от Затвора - Пловдив на 23.05.2019г.
По отношение
на останалата част от разглеждания исков период, отново поради липсата на
доказателства за мястото
на пребиваване /пост, номер на килия, квадратура на помещението и др./ на л.св.,
съдът приел, че за периода от 18.07.2018г. до 23.07.2018г. - 6 дни, исковата претенция е основателна.
Същото съдът приел и за периода от 24.07.2018г. до 23.05.2019г. – 236 дни, тъй като по данни от ответника
ищецът е пребивавал в пренаселени помещения.
По отношение
на третия исков период - от 12.03.2020г. до 21.12.2020г., като съобразил, че
ищецът е постъпил в Затвора - Пловдив на 31.03.2020г. и е пребивавал там до
края на исковия период – датата на подаване на ИМ – 21.12.2020г., съдът приел,
че претенцията за периода от 12.03.2020 до 30.03.2020г. е неоснователна.
По отношение
на периода от 31.03.2020г. до 02.04.2020г. - 3 дни, поради липсата на данни за
помещенията, в които е бил настанен ищецът, съдът приел претенцията му за
основателна. Този извод съдът формирал и за периода от 03.04.2020г. до 21.12.2020г. – 65
дни, тъй като данните на затворническата администрация сочат, че броят на
лишените от свобода в помещението, в което е бил настанен ищецът, не е
осигурявал нужното жизнено пространство.
Съдът приел
за частично основателна и претенцията на ищеца за лоши хигиенни условия в
Затвора - гр.Пловдив, тъй като доказателства за извършване на обработка по ДДД
за периода от 11.02.2014г. до 20.12.2017г. и от 18.07.2018г. до 23.05.2019г. не
са представени.
Претенциите
на ищеца за лоши битови и хигиенни условия в Затвор - Пловдив съдът приел за
недоказани с оглед наличието на неоспорени писмени доказателства за провеждани
в мястото за лишаване от свобода дезинфекция, дезинсекция и дератизация,
осигурена течаща вода, санитарни помещения, отопление, вентилация и дневна
светлина. Твърденията за липсващо медицинско обслужване и влошеното
здравословно състояние на ищеца също са приети за неоснователни въз основа на
неоспорената съдебна експертиза и липсата на данни ищецът да е търсил такова обслужване.
В този аспект е счетено за неоснователно и твърдението за неосигурена
качествена храна в съответствие със здравословното състояние на ищеца. Не са
възприети и твърденията му, че не му е осигурена индивидуална и корекционна
работа, както и че не му е била давана възможност да участва в програми за
въздействие за индивидуална и групова работа.
Конкретният
размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди съдът е
определен както следва: за периода от 11.02.2014г. до 20.12.2017г. или общо
1409 дни - в размер на 5640 лв. (средно по 4 лева на ден); за периода 24.07.2018г. до 23.05.2019г. или общо 236 дни
- в размер на 980 лв. (средно по 4,15 лева на ден); за периода от 31.03.2020г.
до 21.12.2020г. или
68 дни - в
размер на 240 лв. (средно 3,51 лева на ден).
IV. От правна
страна.
13. По отношение на въведените възражения
в касационната жалба на И., съдът е изложил ясни и подробни мотиви. Фактите по
делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота
доказателства по делото. Фактическите констатации се подкрепят от събраните
доказателства. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, съд е
направил обоснован изводи относно приложението както на материалния, така и на
процесуалния закон. Правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят
напълно от настоящата инстанция, която на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК ги възприема като свои.
Първоинстанционният съд, позовавайки се на събраните
писмени и гласни доказателства по делото, правилно е възприел, че за
съответните периоди няма нарушение на чл. 3, ал. 5 от ЗИНЗС, в който се
определят минимално изискуемите количество дневна светлина, степента на
изкуственото осветление, отоплението и проветряването, достъпът до санитарните
възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения.
От приложените по делото протоколи за извършен услуги административния
съд правилно е установил, че затворническата администрация, чрез съответните
фирми е извършвала дезинфекция, дезинсекция и дератизация на затворническите
помещения (с изключение на осъдения по – горе период). Също така е била
създадена организация за почистване на помещенията, като поддържането на
хигиената е задължение на самите лишени от свобода. Правилно съдът е ценил и
неоспорената от страните съдебна експертиза, както и доказателствата, че с
ищеца е провеждана регулярна индивидуална
и корекционна работа като му е била осигурена възможност за полагане на труд и
участие в програми.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата
и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, а съгласно тази на
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС - нарушения на забраната
осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение
включително и по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, а именно забрана за
поставянето им в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Според
чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното.
Правилен е изводът на административния съд, изведен от
установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите
предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени
неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изтърпяване на
наказание лишаване от свобода от ищеца в периодите предмет на исковата молба.
Първоинстанционният съд е дал ясен и конкретен отговор
кои факти, релевантни за спора, приема за установени въз основа на събраните по
делото доказателства. В решението е изведен правилният извод, че частично са
доказани изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Съдът в
изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС е издирил информация, от
значение за правилното установяване на фактите по делото, като съобразно
съдържанието й обосновано е формирал правните си изводи. Установената пред
първата инстанция фактическа обстановка не търпи промяна, която да налага
различни правни изводи.
Неоснователни са възраженията на ГД "Изпълнение
на наказанията", че по делото не са били доказани реално претърпените
вреди, които да са били в резултат на бездействията на администрацията в
затвора, поради което по делото не следва да се счита установено настъпването
на неимуществени вреди. Съобразно практиката на ЕСПЧ не е необходимо да се
установява настъпването на някакви конкретни вредни последици върху психиката
или здравето на лишения от свобода, а е достатъчно да се установи самия факт на
нечовешко и унизително отношение, от което автоматично следва, че ищецът е
претърпял неимуществени вреди.
Въз основа на събраните по делото доказателства, при
приложението на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в обжалваното решение е изведен обоснован
и логичен извод за характера и степента на въздействието върху ищеца на
условията в Затвора - Пловдив. Тези условия са несъответни на минимални
критерии и стандарти на живот. Налице е неизпълнение на вменените на
администрацията задължения за създаване на условия за изтърпяване на
наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на личността и
накърняване на човешкото достойнство. Липсата на установени по делото конкретни
умишлени действия и бездействия на служители на затворническата администрация
не водят до неоснователност на предявения иск, при установените условия на
живот, които не покриват минималните изисквания, позволяващи съхранение на
човешкото достойнство. Установената от доказателствата по делото,
пренаселеност, несъмнено предпоставят унизително отношение, уронващо човешкото
достойнство, както правилно е прието в обжалваното решение. Съобразно Доклада
за стандарти на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и
нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, съгласно който относно
жилищната площ на задържан в затворническите институции, от нетната площ се
изключва единствено площта на санитарния възел, и правилно стига до извода, че
лишеният от свобода е живеел в условията на пренаселеност. В случая не се касае
за необходимост от жилищна площ, надминаваща изискванията за ограниченията,
които самото наказание поставя, а се касае за изисквания, които биологичното
съществуване на човек предполага. Този извод се подкрепя и в практиката на
Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/, отразена в решенията по делата „Й.
и Д. срещу България“, жалби № 31820/18 и 31826/18; „И. и други срещу България“, жалби № №
2727/19, 7036/19, 9835/19, 12559/19, 17168/19, 17773/19 и 21744/19.
Касационната инстанция намира за основателни доводите
в касационната жалба на Г.Д.И. за неправилност на обжалваното решение в частта,
с която е определен размерът на дължимото обезщетение. Първоинстанционният съд е стигнал до
законосъобразен извод, че предявеният от ищеца иск срещу ГД "Изпълнение на
наказанията" е частично основателен. Въпреки това при определяне размер на
дължимото обезщетение съдът не е съобразил насоките в практиката на ЕСПЧ за
справедлива база за размера на обезщетението между 4 и 5,3 евро на ден (така
Bizjak vs Slovenia, жалба 25516/12, решение по допустимост от 08 юли 2014г.;
Domjàn vs Hungary, жалба 5433/17, решение от 14 ноември 2017г.).
Посочената база е определена като справедлива за установено задържане в лоши
условия в Унгария, при съобразяване на жизнения стандарт за страната.
Според статистически данни на Евростат
(https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/images/7/79/Minimum_wages%2C_January_2008_and_2017_YB17_I.png)
към януари 2017 г. минималните работни заплати в държавите - членки на ЕС,
варират от 235 евро до 1 999 евро на месец. Страните с най-нисък показател са
поставени в Група 1, в която националните минимални работни заплати към януари
2017 г. са по-ниски от 500 евро на месец. Сред държавите — членки на ЕС, в тази
група са: България, Румъния, Латвия, Литва, Чешката република, Унгария (450
евро), Хърватия, Словакия, Полша и Естония; техните национални минимални
работни заплати варират от 235 евро в България до 470 евро в Естония.
Според статистически данни на Евростат
(https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=File:Minimum_wages_highlight_FP2020-BG.png)
към януари 2020 г. (период, относим към датата на предявяване на исковата
претенция) минималните работни заплати в
държавите - членки на ЕС, варират от 312 до 2142 евро на месец. Страните с
най-нисък показател са поставени в Група 1, в която националните минимални
работни заплати към януари 2020 г. са по-ниски от 500 евро на месец. Сред
държавите — членки на ЕС, в тази група са: България, Латвия, Румъния и Унгария;
техните национални минимални работни заплати варират от 312 евро в България до
487 евро в Унгария. Страните, в която националните минимални работни заплати
към януари 2020 г. са най-малко 500 евро, но под 1000 евро на месец са поставени
в Група 2 (Хърватия, Чехия, Словакия, Естония, Литва, Полша, Португалия,
Гърция, Малта и Словения), като най –
високо е месечно възнаграждение от 941
евро в Словения.
Посочените статистически данни налагат обоснован
извод, че месечните възнаграждения в България за процесния период се явяват
между 1/2 и 1/3 по-ниски от тези в Унгария и с 2/3 по – ниски
от тези в Словения. При това положение, доколкото минималната работна заплата
като статистически показател е общо приет и за отразяване на жизнения стандарт,
то следва да се приеме, че по – ниският жизнен стандарт в България оправдава и
справедливото обезщетение да бъде в размер до 60 % от средно установените 4 – 5,3 евро или 2,40
евро – 3,18 евро на ден съобразно практиката на ЕСПЧ. Като коректив съдът
съобрази и присъденото обезщетение по дело И. и други срещу България (по жалба
17773/19/26/03/2019 г.) от ЕСПЧ в размер на 11 евро на ден за уважена претенция
по иска за нанесени вреди в периода 2016г. – 2018г. при престоя на лишен от
свобода в Затвора - гр. Пазарджик, при следните компоненти на увреждане:
насекоми, плъхове, мръсотия в килията, ограничен достъп или липса на достъп до
душ, лошо качество на храна, неадекватна температура, липса или ограничен
достъп до течаща вода и естествена светлина).
В случая, претенцията на ищеца се явява доказана основно
за наличието на пренаселеност в мястото за лишаване от свобода, което оправдава
и определянето на пропорционален размер на обезщетението. За доказаните периоди на увреждане първоинстанционният
съд е определил база от 2,12 евро до 1,79 евро, която отнесена към обсъдената
фактическа и правна обстановка действително се явява занижена. Приемайки,
че кумулативно са налице елементите от правопораждащ фактически състав за
ангажиране отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, това че са
доказани част от оплакванията, техният вид и характер и съобразявайки
въздействието на неблагоприятните условия върху личността на ищеца,
интензивността и продължителността на това въздействие и спецификите в
икономическите и социални стандарти в страната за периода, съотнесени към по -
високите такива в преобладаващата част от страните членки на Европейския съюз,
касационната инстанция намира за справедливо обезщетението да бъде определен
размер от 3 евро на ден или 5,86 лв. Като се вземе предвид и липсата на
благоприятни промени в условията, при които е търпяно увреждането, съдът
намира, че интензивността му в случая не следва да бъде прилагана като коректив
според продължителността на периода. Иначе казано касационната инстанция
намира, че обезщетението следва да бъде определено за релевантните периоди на
еднаква дневна база. Така за претърпените неимуществени вреди по време на
престоя на ищеца в Затвора – гр. Пловдив: за периода от 11.02.2014г. до 20.12.2017г. или общо
1409 дни – се следва обезщетение в размер на 8256,74 лв.; за периода 24.07.2018г. до 23.05.2019г. или общо 236 дни
– обезщетение в размер на 1382,96 лв.; за периода от 31.03.2020г. до
21.12.2020г. или 68 дни - в размер на 398,48 лв.
Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната
жалба на Г.Д.И. е частично основателна, а касационната жалба на ГД
"Изпълнение на наказанията" – изцяло неоснователна.
V. По съдебните разноски.
14. Страните в настоящото производство не са отправили
претенция за присъждане на съдебни разноски, поради което произнасяне в тази
насока не се дължи.Ето защо, Административен съд - Пловдив, ХIX състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1573 от 01.09.2022 г., постановено по адм. д. № 3307 по описа
за 2020 г. на Административен съд – Пловдив, в частта, с която е отхвърлена исковата
претенция на Г.Д.И. с ЕГН ********** да бъде осъдена Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията“ гр.София да му заплати сумата от 10000 лева за разликата над 5640 лв. /пет хиляди
шестстотин и четиридесет лева/ до 8256,74 лв. /осем хиляди двеста петдесет и
шест лева и седемдесет и четири стотинки/, която сума представлява обезщетение
за причинени неимуществени вреди в рамките на престоя на ищеца в Затвора
Пловдив за периода от 11.02.2014г. до 20.12.2017г.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София да заплати на Г.Д.И.
с ЕГН **********, сумата от 2616,74 лв. /две хиляди шестстотин и шестнадесет
лева и седемдесет и четири стотинки/, ведно със законна лихва върху сумата
считано от 22.12.2020г. до окончателното ѝ изплащане, която сума
представлява обезщетение за причинени неимуществени вреди в рамките на престоя
на ищеца в Затвора Пловдив за периода от 11.02.2014г. до 20.12.2017г.
ОТМЕНЯ Решение № 1573 от 01.09.2022 г., постановено по адм. д. № 3307 по описа
за 2020 г. на Административен съд – Пловдив, в частта, с която е отхвърлена
исковата претенция на Г.Д.И. с ЕГН ********** да бъде осъдена Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията“ гр.София да му заплати сумата от 3000 лева за
разликата от 980 лв. /деветстотин и осемдесет лева/ до 1382,96 лв. /хиляда
триста осемдесет и два лева и деветдесет и шест стотинки/, която сума представлява обезщетение за причинени неимуществени вреди в
рамките на престоя на ищеца в Затвора Пловдив за периода от 18.07.2018г. до
23.05.2019г.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София да заплати на Г.Д.И.
с ЕГН **********, сумата от 402,96 лв. (четиристотин и два лева и деветдесет и
шест стотинки), ведно със законна лихва върху сумата считано от 22.12.2020г. до
окончателното ѝ изплащане, която сума представлява обезщетение за
причинени неимуществени вреди в рамките на престоя на ищеца в Затвора Пловдив
за периода от 18.07.2018г. до 23.05.2019г.
ОТМЕНЯ Решение № 1573 от 01.09.2022 г., постановено по адм. д. № 3307 по описа
за 2020 г. на Административен съд – Пловдив, в частта, с която е отхвърлена исковата претенция на Г.Д.И. с ЕГН ********** да бъде
осъдена Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София да му заплати
сумата от 3000 лева, за разликата от 240 лв. /двеста и четиридесет лева/ до 398,48 лв. /триста деветдесет и осем лева и
четиридесет и осем стотинки/, която сума представлява обезщетение за причинени
неимуществени вреди в рамките на престоя на ищеца в Затвора Пловдив за периода от
31.03.2020г. до 21.12.2020г.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София да заплати на Г.Д.И.
с ЕГН **********, сумата от 158,48 лв. (сто петдесет и осем лева и четиридесет
и осем стотинки), ведно със законна лихва върху сумата, считано от 22.12.2020г.
до окончателното ѝ изплащане, която сума представлява обезщетение за
причинени неимуществени вреди в рамките на престоя на ищеца в Затвора Пловдив
за периода от 31.03.2020г. до 21.12.2020г.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1573 от 01.09.2022 г., постановено по адм. д. № 3307 по описа
за 2020 г. на Административен съд – Пловдив, в останалата частта.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.