Р Е Ш Е Н И Е
№ 2484/ 21.06.2018г.,
гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен
съд, гражданско отделение, в открито заседание на тридесет и първи май две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 12882 по описа на съда за 2017 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.430 и сл. ТЗ.
В исковата молба от Банка „ДСК” ЕАД
против И.Х.С. се твърди, че на 19.07.2016 г. бил сключен Договор за издаване и обслужване на кредитна
карта с ответника, по силата на който банката предоставила на последния револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, достъпът
до който се осигурявал чрез кредитна карта в размер на 7 000 лева, за срок до
прекратяването му по някой от начините, посочени в Общите условия по договора. Срокът
на валидност на картата-пластика бил 3 години. „Банка ДСК“ ЕАД изпълнила
задълженията си по договора като предоставила на кредитополучателя револвиращ кредит под формата на кредитен лимит. Кредитът бил
усвоен в пълен размер - 7 000 лева на дата 19.07.2016 г. За усвоената част от
кредитния лимит клиентът заплащал променлива лихва в размер на договорения
лихвен процент по кредита, посочен в Договора, която се начислявала ежедневно
върху фактически ползваната сума. Кредитният лимит се револвирал
ежедневно с размера на погасената част от ползвания кредит. Твърди се, че от момента
на усвояване на кредита в пълен размер Кредитополучателят не бил платил нито
една дължима месечна падежна вноска по усвоения и използван кредитен лимит и
вземането на банката станало изискуемо на 01.06.2017г., на основание чл. 31 от
ОУ към договора за кредит. Твърди се, че към датата на завеждане на иска ответникът
не е погасил 6 бр. дължими вноски, както следва: 22.08.2016 г. - 209,34 лева; 20.09.2016 г. -
412,79 лева; 20.10.2016 г. - 610,55 лева; 21.11.2016 г. - 806,82 лева; 20.12.2016 г. -
1001,22 лева; 20.01.2017г. - 1194,28 лева - последна нереволвирана
вноска и от 27.01.2017г. кредитната карта е преминала в изискуема кредитна
линия. Невнасянето на горепосочените вноски от страна на кредитополучателя, съставлявало
неизпълнение на поетите от последния договорни задължения, а именно: кредитът
да се погасява в определен в условията срок след падежната дата гратисен период
с минималната сума за револвиране в размер,
представляващ процент от усвоената част от кредитния лимит и съгласно чл.31 и
сл.от раздел IX „Обслужване на кредита“ на Общите условия към Договора за
кредит за банката възникнало договореното потестативно
право да обяви вземането си за главница по договора за кредит за предсрочно
изискуемо. За допуснатата от длъжника забава и обявяването на кредита за
предсрочно изискуем, банката изпратила на 10.02.2017 г. Покана-уведомление с изх*****. на известния на банката адрес на длъжника в *****чрез
Български пощи ЕАД, която покана била получена лично от ответника на
22.02.2017г. Ищецът твърди, че кредитополучателят владеел *****писмено и
говоримо, което се установявало от попълнените декларации и документи по кредитното
му досие. Поради това е направено искане за постановяване на решение, с което
се осъди ответникът за заплащане на сумите от 6 769.02 лв. главница,
942.37 лв. договорна лихва за периода от 27.01.2017г. до 05.06.2017г., 4.70 лв.
санкционираща лихва за периода от 01.06.2017г. до 05.06.2017г., 248.31 лв.
заемни такси, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба. С
исковата молба са претендирани и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил писмен отговор от особения представител на ответника И.Х.С., чрез адв. Л.Л., с който се оспорва искът като неоснователен. Твърди се, че процесния договор за кредит не бил сключен от ответника, както и че липсвали доказателства, че последният владеел български език. Счита, че договора е недействителен поради противоречие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗПК, тъй като в договора липсвал срок, както и липсвала информация за уговорения лихвен процент и фиксираната надбавка, годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя към момента на сключване на договора за кредит. Оспорва претендираните в исковата молба суми по размер, тъй като липсвали доказателства как били формирани същите. Също така не били ангажирани доказателства относно усвояването на кредита от ищеца. Сочи се, че в представеното уведомление на банката била посочена различна сметка за отчитане на кредита. В отговора на исковата молба се твърди, че вземанията не били изискуеми, тъй като не били настъпили предпоставките за това. Твърди се, че изявлението на ищеца за обявяване на кредита за предсрочно изискуем не било достигало до ответника, поради което последният не бил уведомен за настъпването й. Предвид изложеното е направено искане за отхвърляне на исковете.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Представен е договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, сключен на 19.07.2016г. между „Банка ДСК” ЕАД и И.Х.С., с желан кредитен лимит 7 000 лв., ведно с погасителен план и ГПР.
Към исковата молба са приложени Общи условия по договора за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит, в сила от 25.04.2016г.
С уведомление, изх.№ *****. се сочи, че поради забава в погасяване на задълженията по договора за банков кредит от 19.07.2016г., банката обявява кредита за предсрочно изискуем, поради което и от датата на получаване на поканата се дължи цялата непогасена главница, ведно с лихва в размер на договорения лихвен процент, увеличен с предвидената в договора надбавка за забава, като поканата е връчена на адресата С., видно от приложеното известие за доставяне.
По делото са представени доказателства за предходно сключен договор между същите страни – от 03.08.2015г., за текущо потребление, ведно с погасителен план и ГПР, декларация от И.С., че му е предоставена необходимата преддоговорна информация, искане за кредит за текущо потребление от 30.07.2015г., декларация за наличие или липса на публични задължения, за гражданско и имуществено състояние и за свързани лица, както и по чл.4, ал.1, т.2 от Закона за личните данни, трудов договор от 04.03.2015 г., сключен между ответника и *******.
Представено е и извлечение от банкова сметка ***.07.2016г. до 17.04.2018г.
По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което кредитът, който е ползвал И.Х.С. е револвиращ и е бил използван изцяло, като изтеглената сума е била усвоена на различни дати, под формата на теглене от АТМ и плащане на ПОС. Общата сума на усвоения кредит е 6 769.02 лв. Размерът на неплатената редовна лихва е 942.37 лв., на непогасената санкционираща лихва е 4.70 лв. В счетоводството на ищеца били отразени и такси в размер на 248.31 лв., формирани от такси теглене от АТМ и такси за нереволвиране.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на св.К., служител при банката – ищец от 2008г., в клон в гр.*****, която изяснява, че подписите на първа и втора страница от процесния договор за кредит е нейн, като същата е изписала и положения в договора текст. Имало нейн подпис и на всяка страница от общите условия към договора. Клиентът по договора дошъл в банката, подал документи за кредитна карта, като с изявлението си, че подписите са положени в нейно присъствие, свидетелката удостоверила, че клиентът се е подписал лично пред нея. Клиентът говорил на български език, нямал преводач, бил добре запознат какво иска, като му било разяснено съдържанието на договора.
При така възприетата
фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Съдът намира, че от
представените писмени доказателства, както и от събраните гласни такива, чрез
разпит на св.К. се налага обоснован извод, че между страните по делото е
възникнало облигационно правоотношение, по договор за издаване и обслужване на
кредитна карта от 19.07.2016г. – договор за банков кредит по чл. 430 и сл. ТЗ.
Предвид обстоятелството, че ответникът С. е физическо лице, което при сключване
на договора е действало извън рамките на своя професионална компетентност, а
банката е предоставила кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е.
страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по
смисъла на чл. 9, ал. 3 Закон за потребителския кредит и на кредитор по смисъла
на чл. 9, ал. 4 от закона, приложение следва да намерят и разпоредбите на
действащия Закон за потребителския кредит, които урежда изискванията, на които
следва да отговоря договорът за потребителски кредит.
С отговора на исковата
молба е формулирано възражение, че договорът е недействителен, тъй като не
отговаря на изискванията за съдържание - липсвал срок, както и липсвала
информация за уговорения лихвен процент и фиксираната надбавка, годишния
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя към момента на
сключване на договора за кредит. Според разпоредбата на чл.11, ал.1 ЗПК
договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език, като са
посочени задължителните му реквизити. В чл.7 от договора е предвидено, че с
подписване на договора клиентът заявява, че му е предоставена своевременно преддоговорна информация по чл.5 ЗПК, с оглед вземане на
информирано решение за сключване на договора за кредит. Подписът на клиента е
положен както върху договора, така и върху всяка от страниците на общите
условия по договора за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит на Банка ДСК, които са неразделна част от
договора. Според чл.1, ал.1 от договора, същият има за предмет уреждане на
взаимоотношенията във връзка с издаването и ползването на кредитна карта DSK MaxiCard при спазване на условията на този вид карта и
общите условия, които представляват неразделна част от договора и се приемат с
подписването му - банката е предоставила на клиента револвиращ
кредит под формата на кредитен лимит в размер на 7000 лв., усвояван чрез
кредитна карта, като сроковете за ползване и валидността на картата са уредени
в раздел ІV и V от общите условия. Неразделна част от договора представлява и
погасителен план и ГПР, подписан от ответника, в който в съответствие с
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 ЗПК се съдържа информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, а
също и разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, дължимите такси,
като поради обстоятелството, че лихвеният процент не е фиксиран, в погасителния план ясно е посочено, че информацията,
съдържаща се погасителния план, е валидна само до последваща промяна на
лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит.
Поради изложеното съдът намира за неоснователно направеното възражение за
недействителност на договора.
Съдът намира за
неоснователно и направеното възражение, че няма доказателства за усвояване на
сумата по кредита от страна на кредитополучателя, като в тази насока съдът
възприема изцяло заключението на съдебно-счетоводната експертиза, като
компетентно и обективно дадено, според което кредитът, който е ползвал
ответникът е револвиращ и е бил използван изцяло,
като изтеглената сума е била усвоена на различни дати, под формата на теглене
от АТМ и плащане на ПОС, като вещото лице е изнесло в табличен вид датите на
усвояване на кредита, за периода от 22.07.2016г. до 12.08.2016г.
Формулира се и възражение,
че не са настъпили условията за обявяване на процесните вземания за предсрочно
изискуеми и че ответникът не е уведомен за предсрочната изискуемост. Според
чл.30, ал.2 от общите условия, в случай, че четири поредни месеца, считано от
месечната падежна дата, клиентът не револвира кредита
или револвира със суми, по – малки от минималните
суми за револвиране, правото на ползване на кредита
се спира, а ако не внесе дължимата минимална сума за револвиране
до края на следващия /пети/ период, правото на ползване на кредита се прекратява
и съгласно чл.31 вземането на банката за целия използван кредитен лимит става
изискуемо и започва да се олихвява с лихва, равна на действащия лихвен процент,
увеличен с надбавка за забава. В исковата молба се твърди, че от момента на
усвояване на кредита кредитополучателят не е платил нито една дължима месечна
падежна вноска по усвоения и използван кредитен лимит и вземането е изискуемо,
поради абсолютно неизпълнение на договора за кредит, и по-конкретно на чл.31 от
общите условия. Доколкото по делото няма ангажирани доказателства за извършено
плащане по процесния договор за кредит, то съдът намира, че е налице твърдяното
пълно неплащане на кредита. Установява се според съда и уведомяването на
длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост, тъй като номерът на
уведомлението на банката до И.С. е № *****., същият е отразен в приложеното по
делото известие за доставяне, като уведомлението е отправено до известния на
банката адрес на кредитополучателя в Гърция, записан и в процесния договор за
кредит, като адрес на кредитополучателя, както и е подписано.
Размерът на дължимите от
ответника суми се установява и от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, видно от което общо сумата от усвоения кредит е 6 769.02 лв., от
която 3 400 лв. е усвоена чрез теглене на АТМ и 3 369.02 лв. – чрез
плащане на ПОС; размерът на неплатената лихва е 942.37 лв., а на
санкциониращата лихва – 4.70 лв., на таксите – 248.31 лв., като вещото лице е
разяснило начина на изчисляването им. В
съдебно заседание вещото лице разясни, че лихвата за забава се начислява
еднократно, за периода, в който не е обслужван кредитът, а по отношение на
таксите разясни, че се формирани от всяко движение и ползване на кредита. При
тези данни съдът намира, че предявените искове са основателни и следва да бъдат
уважени.
При този
изход на делото и предвид изрично направеното от ищцовата страна искане, на
страната следва да се присъдят направените по делото разноски, които се
констатираха в размер на 420.76 лв. внесена ДТ, 120 лв. внесен депозит за ССчЕ, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за настоящето
производство и 728.22 лв. възнаграждение за особен представител, или общо
разноски в размер на 1 368.98 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА И.Х.С., *****, роден на ***г., ***** издадена на *****.,
гр.П, *****да заплати на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, ул. „Московска” № 19, със законни представители В.М.С.и
Д.Н.Н. сумата от 6 769.02 лв. /шест хиляди
седемстотин шестдесет и девет лева и 02 ст./ главница по договор за издаване и
обслужване на кредитна карта от 19.07.2016г., 942.37 лв. /деветстотин
четиридесет и два лева и 37 ст./ договорна лихва, начислена за периода от
27.01.2017г. до 05.06.2017г., 4.70 лв. /четири лева и 70 ст./ санкционираща
лихва, начислена за периода от 01.06.2017г. до 05.06.2017г., 248.31 лв. /двеста
четиридесет и осем лева и 31 ст./ заемни такси, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – 06.06.2017г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА И.Х.С., *****, роден на ***г., ***** издадена на *****.,
гр.П., *****да заплати на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, ул. „Московска” № 19, със законни представители В.М.С.и
Д.Н.Н. сумата от 1 368.98 лв. /хиляда триста
шестдесет и осем лева и 98 ст./ направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала!
Секретар:
П.К.