№ 315
гр. София , 15.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на петнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
Прокурор:Апелативна прокуратура - София
Ангел Попколев
като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20201000600842 по описа за 2020 година
С присъда № 60 от 09.06.2020 г. по НОХД № 1347/2020 г., Софийски Градски
съд, НО, 13-ти състав е признал подсъдимата М. Т. Р., българска гражданка, ЕГН
**********, неосъждана, омъжена, не работи, с основно образование, с адрес: гр. ***, ж.к.
***, бл.14, вх.Е, ет.7, ап.141, за виновна в това, че на 11.11.2019 г., в гр. ***, жк.„***”, на ул.
„***”, в района между бл.17 и бл.18, дала подкуп - два броя банкноти с номинал от 10
/десет/ лева, общо 20 /двадесет/ лева, на длъжностни лица, в качеството им на полицейски
органи - Ж. Б. К. и Д. Е. Г., заемащи длъжността „старши полицай“ в група „Охрана на
обществения ред” на сектор „Охранителна полиция”към 08 РУ - СДВР, за да не извършат
действие по служба, а именно - да преустановят започнатата спрямо нея полицейска
проверка и да не бъдат предприети действия за сваляне на регистрационните номера и
прекратяване на регистрацията на лек автомобил марка „Рено”, модел „Клио”, с peг. № *** -
престъпление по чл.304а, вр. чл.304, ал.1 от НК, поради което на това основание и във вр.
чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК, вр. чл.42а от НК, й е наложил наказание „пробация“, със
следните пробационни мерки:
На основание чл.42а, ал.2, т.1 от НК - „задължителна регистрация по настоящ
адрес“ - явяване и подписване пред пробационен служител, с периодичност два пъти
седмично, за срок от една година, считано от влизане на присъдата в сила.
1
На основание чл.42а, ал.2, т.2 от НК - „задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ за срок от една година, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.42а, ал.2, т.4 от НК - „включване в курсове за професионална
квалификация, програми за обществено въздействие“ за срок от една година, считано от
влизане на присъдата в сила.
На основание чл.307а от НК, съдът е отнел в полза на Държавата предмета на
престъплението, а именно 2 бр. банкноти с номинал от 10 лв., със сериен № БФ 7354701 и
сериен № БН 3735451.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, СГС е възложил в тежест на подсъдимата М.
Т. Р., сторените на досъдебното производство разноски, възлизащи в размер на 84.22 лева,
както и 5.00 лева, за служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл.190, ал.2 от
НПК.
В законоустановения срок, първоинстанционната присъда е обжалвана от
служебния защитник на подсъдимата Р., в частта относно определения едногодишен срок на
изпълнение на определените от СГС пробационни мерки. Според защитника, извода на
първоинстанционния съд относно съставомерността на деянието представляващо
престъпление по чл.304а от НК във връзка с чл.304, ал.1 от НК, бил правилен и
законосъобразен и обосновано признал подсъдимата за виновна. Неправилно обаче, бил
определен размерът на наказанието от една година за пробационните мерки, като именно в
тази част присъдата била необоснована и постановена при нарушение на материалния закон.
Като причина за неправилно отмерения срок на изпълнение на определените пробационни
мерки, защитникът сочи неправилният анализ на смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства, като СГС неоправдано бил дал превес на вторите от тях.
Защитникът твърди и явна несправедливост на наложеното наказание, поради
доказаната ниска степен на обществена опасност на дееца. Определения на подсъдимата
срок от една година за изпълнение на пробационните мерки бил прекомерно завишен, с
оглед преценката за разумното очакване на обществото за справедливост и несъразмерно
тежко наказание за степента на обществената опасност на конкретния деец.
Моли, при изменение размера на наказанието, съдът да съобрази наличието на
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, като чисто съдебно минало на
подсъдимата, оказаното съдействие на разследващите органи, разкаянието за извършеното,
ниската стойност на сумата, дадена в подкуп, добри характеристични данни, както и
обстоятелството, че тя е самотна майка на две малки деца.
В заключение моли за изменение на присъдата, в посока намаление на
определения едногодишен срок за изпълнение на определените пробационни мерки.
Доказателствени искания не са направени.
2
В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция, служебният защитник
пледира за уважаване на жалбата. Преповтаря изложените в жалбата съображения в тази
насока. Моли за намаляване на наказанието, с оглед наличието на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства.
В предоставеното право на лична защита, подсъдимата М. Т. Р. поддържа
казаното от защитника си.
В последната си дума моли за намаляване на наказанието.
Представителят на Софийска апелативна прокуратура пледира за потвърждаване
на първоинстанционната присъда. Намира, че същата е постановена след категоричното
доказване на извършеното деяние и авторът му. Видът и размерът на наказанието на
подсъдимата е определено след преценка на отегчаващите и смекчаващите отговорността
обстоятелства.
Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства, като извърши цялостна проверка на оспорения съдебен акт в
рамките на правомощията си по чл.314 от НПК, прие за установено следното:
По искане на подсъдимата М. Т. Р., производството пред първоинстанционният
съд е проведено при съкратеното съдебно следствие, по реда на Глава 27-ма от НПК, като
подсъдимата е признала изцяло фактите, изложени в обвинителния акт по реда на чл.371, т.2
от НПК и се е съгласила да не се събират доказателства за тях. Протоколираното изявление
дава основание да се приеме, че Р. е била в състояние пълноценно да възприема
обстоятелствата във връзка с обвинението и правните последици от направеното признание.
Съдът й е разяснил правата и същността на процедурата в присъствието на защитника й.
Съгласието да не се събират доказателства във връзка с предмета на доказване е било
информирано и доброволно. При това производство въззивният съд проверява дали
процесуалната дейност на първостепенния съд е осъществена при съблюдаване
нормативната уредба на диференцираното производство и законосъобразността на
доказателствената преценка. Следи и за спазване регламентирания ред за допускане и
провеждане на съкратено съдебно следствие, както и относно спазване изискванията на
чл.373, ал.2 и 3 от НПК при постановяване на присъдата. При установено изпълнение на
лимитираните правни предписания, въззивната инстанция не разполага с процесуална
възможност да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от очертаната в
обвинителния акт и да приеме фактически положения, несъвместими с признатите факти.
Въззивният съдебен състав прецени правилността и на извода, съдържащ се в
постановеното по реда на чл.372 от НПК определение, при което споделя становището на
Софийски градски съд, че признанието не е изолирано, а се подкрепя от събраните по
надлежния процесуален ред доказателства в хода на досъдебното производство.
3
Описаните действия, времето и мястото на извършването им, категорично се
установяват от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Въз основа на тях
първоинстанционният съд е стигнал до правилния извод, че са налице обективните признаци
на чл.304а, вр. чл.304, ал.1 от НК, в хипотезата на действия с цел умишлено подкупване на
длъжностни лица, заемащи отговорно служебно положение - свидетелите Ж. Б. К. и Д. Е. Г.,
заемащи длъжността „старши полицай“ в група „Охрана на обществения ред”, сектор
„Охранителна полиция” към 08 РУ - СДВР.
С жалбата по същество, както и в съдебно заседане пред въззивната инстанция,
не се оспорва приетата от първоинстанционния съд фактология, а се изразява несъгласие
единствено във връзка с частта на съдебния акт, касаеща срока на наложеното наказание
„пробация“.
В хода на въззивното съдебно производство, с оглед спецификата на
проведеното пред първата инстанция съкратено съдебно следствие, настоящата инстанация
намира, че в съответствие с особените правила на Глава 27-ма от НПК, съдът
законосъобразно е възприел за установена фактическата обстановка, описана в
обстоятелствената част на обвинителният акт. Поради това Софийският апелативен съд не
намира основания да преразглежда и коригира приетата от първостепенния съд фактология
на деянието, а именно че подсъдимата М. Т. Р. - българска гражданка, с основно
образование, омъжена, не работи, неосъждана, не притежава свидетелство за управление на
МПС.
На 11.11.2019 г. свидетелите Ж. Б. К. и Д. Е. Г., заемащи длъжността „старши
полицай“ в група „Охрана на обществения ред”, сектор „Охранителна полиция” към 08 РУ -
СДВР, били назначени на смяна като автопатрул в гр. ***. При обход на маршрута им,
около 14:00 часа на същия ден, полицейските органи забелязали опасно движещ се лек
автомобил марка „Рено”, модел „Клио”, с peг. № ***, който за малко щял да се удари в тях, а
след това и в намиращата се наблизо жилищна сграда. По този повод свидетелите К. и Г.
последвали гореописаното моторно превозно средство /МПС/ и на ул. „***”, в района между
бл.17 и бл.18, в жк. „***”, гр. ***, го спрели за проверка. В хода на проверката,
полицейските служители установили, че автомобилът бил управляван от подсъдимата М. Т.
Р., а в него се возели малолетното й дете, както и С. Я. и С. Д.. Наред с това, констатирали,
че подсъдимата няма лична карта, както и че била неправоспособен водач и не притежава
съответно свидетелство за управление на МПС. След като установили посочените
обстоятелства, свидетелите К. и Г. обяснили на подсъдимата Р., че за извършените от нея
нарушения ще бъдат съставени актове за установяване на административно нарушение
/АУАН/, съответно по Закона за българските лични документи и по Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, както и че регистрационните номера на управлявания от нея автомобил
ще бъдат свалени, а регистрацията му прекратена. След като разяснили процедурата на
подсъдимата, свидетелят К. се обадил в оперативната дежурна част и поискал изпращането
на екип на Отдел „Пътна полиция“ при СДВР, който да състави АУАН по ЗДвП. След
4
пристигането на последния, подсъдимата М. Р. решила да даде подкуп на длъжностните
лица, в качеството им на полицейски органи - Ж. К. и Д. Г., за да не извършат действие по
служба, а именно - да преустановят започнатата спрямо нея полицейска проверка и да не
бъдат предприети действия за сваляне на регистрационните номера и прекратяване на
регистрацията на лек автомобил марка „Рено”, модел „Клио”, с peг. № ***.
В изпълнение на взетото от нея решение подсъдимата М. Т. Р. казала на
горепосочените полицейски органи: „Момчета дайте да измислим нещо, дайте да ви
почерпя, само не ми сваляйте регистрационните табели“, след което извадила две банкноти
с номинал от 10 /десет/ лева - общо 20 /двадесет/ лева и през отворената предна дясна врата
ги хвърлила в жабката на полицейския автомобил. Виждайки банкнотите свидетелите К. и Г.
излезли от патрулния автомобил и запазили местопроизшествието до идването на дежурната
оперативна група, която да извърши необходимите процесуално следствени действия.
Тази фактология първостепенният съд правилно е извел както от
самопризнанията на подсъдимата, така и от съвкупния анализ на доказателствените
източници, подкрепящи тези самопризнания, а именно: протоколите за извършените по
досъдебното производство действия по разследването /за оглед на местопроизшествие, за
обиск на М. Р., за оглед на веществени доказателства, с приложен фотоалбум/, в показанията
на свидетелите Ж. К., Д. Г., С. Я., И. С., Ц. П., Г. Г., М. М., заповед за задържане на Р. за 24
часа, месечен график, ежедневна ведомост, копия на заповеди за назначаване и длъжностна
характеристика на полицейските служители-свидетелите К. и Г., Определение на СГС от
12.11.2019 г., по чл.161, ал.2 от НПК, СТЕ за истинност, видео-техническа експертиза,
АУАН № 421351/11.11.2019 г. на М. Р., справка за съдимост.
При така изяснената безспорна фактическа обстановка и признанията на
подсъдимата в процедурата по чл.371, т.2 от НПК, правните изводи на
първоинстанционният съд за вината на М. Т. Р., са правилни и следва да бъдат споделени.
Законосъобразен е извода на решаващият съд, че подсъдимата е осъществила от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.304а, вр. чл.304, ал.1 от НК, за което е
обвинена, тъй като на 11.11.2019 г., в гр. ***, жк. „***”, на ул. „***”, в района между бл.17
и бл. 18, дала подкуп- два броя банкноти с номинал от 10 /десет/ лева, общо 20 /двадесет/
лева, на длъжностни лица, в качеството им на полицейски органи - Ж. К. и Д. Г., заемащи
длъжността „старши полицай“ в група „Охрана на обществения ред”, сектор „Охранителна
полиция”към 08 РУ - СДВР, за да не извършат действие по служба, а именно - да
преустановят започнатата спрямо нея полицейска проверка и да не бъдат предприети
действия за сваляне на регистрационните номера и прекратяване на регистрацията на лек
автомобил марка „Рено”, модел „Клио”, с peг. № ***.
С деянието си подсъдимата е създала всички обективни условия по
преминаването на двете банкноти с номинал от десет лева, от нейна фактическа власт, във
фактическа власт на полицейските служители К. и Г., посредством подхвърлянето им в
5
жабката на служебния автомобил. Освен това, тази парична сума е подхвърлена от
подсъдимата на полицейските служители, с точно определена цел - за да не извършат
действие по служба, а именно - да преустановят започнатата спрямо нея полицейска
проверка и да не бъдат предприети действия за сваляне на регистрационните номера и
прекратяване на регистрацията на лек автомобил марка „Рено”, модел „Клио”, с peг. № ***.
Сочената цел с която е даден подкупа, се установява и от направеното от подсъдимата
самопризнание на извършеното престъпно деяние.
От субективна страна деянието е осъществено от подсъдимата Р. при пряк
умисъл-възможната форма на вина при реализиране на престъплението, по смисъла на
чл.11, ал.2 от НК, обективиран в подхвърлените в жабката на служебния автомобил две
банкноти с номинал от по 10.00 лева. Р. е съзнавала общественоопасния характер на
деянието – осъзнавала е, че дава подкуп- два броя банкноти с номинал от 10 /десет/ лева,
общо 20 /двадесет/ лева, на длъжностни лица, в качеството им на полицейски органи, за да
не извършат действие по служба, предвиждала е общественоопасните последици на
деянието, а именно, че вследствие на дадения подкуп, нарушавайки Закона за МВР,
полицейските служители няма да изпълнят служебните си задължения, т.е. ще преустановят
започнатата спрямо Р. полицейска проверка и няма да предприемат действия за сваляне на
регистрационните номера и прекратяване на регистрацията на лек автомобил марка „Рено”,
модел „Клио”, с per. № ***, с което е изпълнен интелектуалния момент от умисъла. Във
волеви аспект подсъдимата пряко е целяла настъпването на вредоносния резултат.
Относно наказанието.
За престъплението по чл.304а, вр. чл.304, ал.1 от НК е предвидено наказание
лишаване от свобода до 10 години и глоба до 15 000 хиляди лева.
За извършването на това престъпление от подсъдимата М. Т. Р.,
първоинстанционният съд, на основание чл.304а, вр. чл.304, ал.1 от НК и при условията на
чл.373, ал.2 от НПК, във връзка с чл.58а, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.2, б „б“ от НК, във вр.
чл.42а от НК, ѝ е наложил наказание „пробация“, със следните пробационни мерки:
„задължителна регистрация по настоящ адрес“ - явяване и подписване пред
пробационен служител, с периодичност два пъти седмично, за срок от една година, считано
от влизане на присъдата в сила, на основание чл.42а, ал.2, т.1 от НК;
„задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от една
година, считано от влизане на присъдата в сила, на основание чл.42а, ал.2, т.2 от НК;
„включване в курсове за професионална квалификация, програми за обществено
въздействие“ за срок от една година, считано от влизане на присъдата в сила, на основание
чл.42а, ал.2, т.4 от НК.
Първоинстанционният съд не е наложил на подсъдимата, предвиденото в чл.304а
6
от НК, кумулативно наказание „глоба“.
Проверявайки присъдата в осъдителната й част спрямо подсъдимата Р. и
съобразявайки безспорно установената по делото фактология, въззивният съд прецени, че
при индивидуализацията на наказанието, наложено на подсъдимата за извършеното от нея
престъпление, първоинстанционният съд неправилно е определил същото, съобразно
разпоредбите на чл.373, ал.2 от НПК, във връзка с чл.58а, ал.1 от НК и при условията на
чл.55, ал.1, т.2, б „б“ от НК, като е заменил наказанието „лишаване от свобода“ с
„пробация“, позовавайки се на обстоятелството, че в нормата на чл.304а, не е предвиден
законов минимум на наказанието „лишаване от свобода“, както и наличието на
многобройни смекчаващи вината на подсъдимата обстоятелства.
Като смекчаващи вината обстоятелства, съдът е отчел чистото й съдебно минало,
младата й възраст, изразената негативна оценка за стореното изразила се в поднесеното
извинение и даденото обещание за в бъдеще да не бъде повторена постъпката й, ниската
стойност на предмета на престъплението, която е 20 лева.
Като отегчаващо вината на подсъдимата обстоятелство, съдът е отчел
обстоятелството, че подсъдимата е управлявала МПС - лек автомобил по начин опасен за
другите участници в движението поради недобрите й шофьорски умения, като в колата
заедно с нея, са се намирали още две лица — свидетелките С. Я. и С. Д. и малолетното й
дете, както и обстоятелството, че същата не е притежавала правоспособност за това,
доколкото е нямала свидетелство за управление на МПС.
Въззивният съд намира, че изброените по-горе смекчаващи вината обстоятелства
са довели до необосновано смекчаване на наказателноправното положение на подсъдимата.
Вярно е, че съдът може да приложи разпоредбите на чл.55 от НК, като определи
наказанието под най-ниския предел, или да замени същото с друго, по-леко от предвиденото
в особената част на този кодекс /какъвто е и настоящият случай/ и при условията на чл.58а
от НК, във връзка със случаите по чл.373, ал.2 от НПК, при признание по чл.371, т.2 от НПК,
когато са налице изключителни или многобройни смегчаващи обстоятелства, когато и най-
лекото, предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко. В случая, според
въззивната инстанция не са налице нито изключителни, нито многобройни смегчаващи
обстоятелства /още повече, че са налице и отегчаващи такива/, за да се приложи чл.55 от НК,
във връзка с чл.58а, ал.4 от НК. В тази насока, в мотивите на осъдителната присъда,
първоинстанционният съд не е изложил никакви доводи, а само е маркирал, че „на
основание чл.58а, ал.4 от НК, тъй като по делото са налице едновременно условията на
чл.58а, ал.1 - 3 от НК и чл.55 от НК, следва да се приложи разпоредбата на чл.55 от НК, тъй
като същата се явява по-благоприятна за подсъдимата, с оглед на възможността да се замени
наказанието лишаване от свобода с предвидено наказание пробация, както и да не се налага
предвиденото кумулативно по - леко наказание глоба“.
7
Съдебния състав на САС не споделя изводите на първоинстанционният съд и
намира, че не са налице условия за определяне на наказанието при условията на чл.58а, ал.4
, във връзка с чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК.
На първо място, касае се за подкуп, подхвърлен на полицейски органи за да не
извършат действие по служба - да преустановят започнатата спрямо подсъдимата
полицейска проверка, с произтичащите от това последствия, подробно описани по-горе в
решението. Престъплението по чл.304а от НК е тежко умишлено престъпление против
дейността на държавните органи, за което, макар и да не е предвиден минимален срок на
наказанието „лишаване от свобода“ е предвиден висок максимален такъв – 10 години, както
и кумулативно наказание „глоба“, в изключително висок размер – 15000 лева. Това
обстоятелство сочи на високата обществена опасност на това престъпление.
Младостта и чистото съдебно минало /неустановена реабилитация, за
наказанието по чл.218б, ал.1 от НК, поради липса на доказателства за платена глоба/ на
подсъдимата М. Р. с нищо не оправдава качването на малолетното дете и още две жени в
лекия автомобил и привеждането му в движение, при положение, че поради липса на
СУМПС, подсъдимата няма никакви шофьорски умения и навици /според свидетелските
показанията на полицейските служители „автомобилът се движеше много рисково, щеше да
се удари в нас, но тъй като избегна удара в нас, след това се качи върху тротоара и за малко
да се удари в сграда, но не успя“/. Така подсъдимата е поставила не само себе си в голям
риск, но е рискувала здравето и живота на още две лица и най-лошото - на собственото си
дете, независимо, че бидейки майка на две деца, за подсъдимата живота и здравето на децата
ѝ следва да са ѝ първи приоритет.
От друга страна, проявената от подсъдимата настойчивост, да не бъдат
предприети действия за сваляне на регистрационните номера на лекия автомобил,
приключила с подхвърлянето на банкнотите, отчитайки и степента на обществена опасност
на конкретното деяние и начина на извършването му, сочат на демонстративно поведение за
несъобразаване с обществения ред и незачитане на законоустановените обществени
отношения, както и нагласата, че въпреки извършването на противоправно деяние, каквото е
подкупа, с което подсъдимата безсъмненно е била наясно, ще избегне наказателна
отговорност, независимо, че вече се е сблъсквала в миналото с правораздавателните и
правоохранителни органи, в който смисъл би следвало да е наясно с последиците от
извършване на каквото и да било престъпление от общ характер. Тези обстоятелства, както
и посочените по-горе недобри характеристични данни, обосновават и извод за завишена
лична обществена опасност на подсъдимата, поради което и не са налице обстоятелства за
индивидуализацията на наказанието по чл.58а, ал.4 от НК и определенето му при условията
на чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК.
Що се отнася до твърдяното от защитника оказано съдействие на разследващите
органи, въззивният съд споделя извода на първоинстанционният, че такова съдействие от
8
страна на подсъдимата изобщо не е оказвано. Дори напротив, възползвайки се от правото си
да не дава такива, подсъдимата не е давала никакви обяснения по обвинението.
Според този съдебен състав не е налице и твърдяното от защитника разкаяние от
подсъдимата за извършеното. Показаното от подсъдимата пред СГС съжаление за случилото
се, изразено в изречението „ Извинявам се за това, което направих и няма да се повтори
повече. Родителите ми ме издържат. Имам две деца“ и заявеното пред САС „Поддържам
казаното от защитника ми. Нямам какво да добавя“ с предхождащ отказ от даване на
обяснения на досъдебното производство, въззивният съд намира за формално и целящо
благоприятен процесуален изход за подсъдимата и съвсем не носи информация за
субективното ѝ отношение към деянието по време на самото му извършване.
Предвид, обстоятелството, че съдебното производство е било проведено по реда
на глава 27-ма от НПК, според въззивния съд по изложените по-горе съображения,
наказанието на подсъдимата е следвало да бъде определено съобразно разпоредбите на
чл.373, ал.2 от НПК във връзка с чл.58а, ал.1 от НК, в условията на чл.54 от НК, при превес
на смекчаващи вината обстоятелства. На подсъдимата Р. е следвало да бъде наложено
наказание „лишаване от свобода“ към минималния предвиден в общата част на НК - чл.39,
ал.1 от НК размер, доколкото приложимата законова разпоредба на чл.304а от НК не
установява специален минимален размер на санкцията, както и приложението на чл.66 от
НК, при наличие на условията за приложението на тази разпоредба.
Въпреки изложеното, не е налице основание за изменение на присъдата в посока
отмяна приложението на чл.58а, ал.4 и чл.55, ал.1, т.2, б.„б“ от НК. Това е недопустимо
поради липсата на съответен протест и ще е в противоречие със забраната за влошаване
положението на обжалващия /reformatio in pejus/. В резултат на такова изменение,
наказанието ще следва да се определи по ал.1 на чл.58а от НК, което по изложените по-горе
съображения е по-неблагоприятно за дееца.
С оглед изложеното, настоящата въззивна инстанция намира искането на
подсъдимата и защитника за намаление на определения едногодишен срок за изпълнение
на определените пробационни мерки, за неоснователно. Именно преценката за очакваната от
обществото справедливост, в каквато насока е и пледоарията на защитника пред въззивната
инстанция, е водещия мотив на настоящият съд, след внимателен анализ на приложените по
делото доказателства, да ревизира, в пределите на правомощията му, справедливостта на
определеното по вид и размер наказание. Определения от СГС едногодишен срок на
изпълнение на наложените на подсъдимата пробационни мерки, не е прекомерно завишен,
предвид високата обществена опасност на извършеното от нея престъпление. Освен това,
определянето на по-кратък срок на пробационните мерки, не би постигнало целите на
наказанието и не би довело до поправяне и превъзпитаване на подсъдимата.
Правилно е приложена разпоредбата на чл.307а от НК, с отнемането в полза на
държавата предмета на престъплението - 2 бр. банкноти с номинал от 10 лева, със серийни
9
№ № БФ 7354701 и БН 3735451 .
С оглед изхода на делото и в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК
правилно, в тежеста на подсъдимата М. Т. Р., са възложени сторените на досъдебното
производство разноски, възлизащи на 84.22 лева, които да бъдат заплатени по сметка на
МВР, както и 5.00 лева държавна такса, за служебно издаване на изпълнителен лист, на
основание чл.190, ал.2 от НПК.
С оглед изложеното и след като при цялостната служебна проверка не констатира
наличието на основания за изменение или отмяна на присъдата, въззивният съд прие, че тя
следва да бъде потвърдена.
По изложените съображения и на основание чл.338, вр. чл.334, т.6 от НПК,
Софийски апелативен съд, НК, 4-ти състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 60 от 09.06.2020 г., постановена по НОХД № 1347
/2020 г., по описа на Софийски градски съд, наказателно отделение, 13-ти състав.
Решението подлежи на обжалване и протест пред Върховния касационен съд на
Република България в 15-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10