О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№ 6.08.2020 г. Гр.
Стара Загора
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 6 август 2020 г.
В закрито заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 871 по описа за 2020
година.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Постъпила е искова молба от А.С.С.,
в която твърди, че имал качеството на пътник по договор за въздушен превоз,
съгласно закупен самолетен билет от въздушния превозвач „България Ер“ АД, за
дестинацията Варна - София, по полет номер FB974 от дата 17.06.2019 г.
Самолетният билет бил закупен на името на пътника, съгласно
приетата/регистрирана резервация от „България Ер” АД за горепосочения полет и
издадената бордна карта. Полетът бил опериран от авиокомпания „България Ер” АД
и следвало да се осъществи по разписание: излитане от летище Варна на
17.06.2019г. в 21:30ч. и краен пункт на пристигане летище София на 17.06.2019г.
в 22:20ч.
Сочи, че на 17.06.2019 г. се
представил на гишето за регистрация на летище Варна, както било предвидено и в
определения преди излитането на горепосочения полет час, съгласно закупения
билет. Самолетът не излетял по първоначално предвиденото разписание, съгласно
резервация от „БЪЛГАРИЯ ЕР“ АД, като полет FB974, с дестинация Варна - София
бил реализиран и пристигнал до крайната си дестинация - летище София, със
закъснение от над 3 часа. Предвид това, че пристигането му до крайната му
дестинация било забавено с над 3 часа след времето по разписание, пътникът имал
право да получи обезщетение в размер на 488,96 лева (равностойността на 250
EUR), дължимо се за полети с разстояние до 1 500 км., какъвто бил и конкретният
случай - от летище Варна до крайната дестинация на пристигане - летище София.
Твърди, че предявява
извънсъдебна претенция към „БЪЛГАРИЯ ЕР“ АД за изплащане на обезщетение в
размер на 250 EUR (левовата и равностойност от 488,96 лв.), във връзка със
закъснението на полет FB974 от 17.06.2019. Претенцията била предявена на
02.07.2019 г., чрез упълномощеното от него дружество „КЛЕЙМХЕЛП” ЕООД, което
имало право да го представлява, да извършва правни действия и да получава
дължимото се на пътника обезщетение от въздушния превозвач.
Предвид това, от негова страна
на било подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
срещу длъжника - авиокомпания „БЪЛГАРИЯ ЕР” АД. Във връзка с подаденото
заявление било образувано ч.гр.д. № 48760/2019 г, ГО, 53 състав, по описа на
СРС. От страна на съда била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, която била връчена на длъжника и в отговор било
постъпило възражение по чл. 414 от ГПК, с което длъжникът твърдял, че не дължи
изпълнение на вземането по издадената Заповед за изпълнение поради изплащане на
задължението, като не бил оспорил, съответно не била подадена частна жалба, относно
размера на претендираните разноски. Към така подаденото възражение било
приложено и извлечение от интернет банкиране за сумата от 488,96 лв.
Извършеното от страна на длъжника плащане на 13.09.2019 г. било частично и
представлявало изплащане само на дължимото се съгласно чл. 7, параграф 1, буква
„а” от Регламент (ЕО) 261/2004 обезщетение в размер на 250 евро /с левова
равностойност 488,96 лв./. От страна на „БЪЛГАРИЯ ЕР” АД оставало неизплатено
задължението за законната лихва върху главницата за периода от депозиране на
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на
вземането, както и посочените разноски в заповедното и настоящото производство.
С оглед на гореизложеното и
предвид това, че вземането за законна лихва било част от предмета на издадената
заповед за изпълнение и същата оставала неизплатена към момента на образуване
на настоящото производство, възникнал правен интерес за предявяване на
настоящото дело срещу авиокомпания „БЪЛГАРИЯ ЕР” АД.
Моли съда да признае за
установено, че ответникът „БЪЛГАРИЯ ЕР” АД дължи и следва да заплати на ищеца А.С.С.
(по банкова сметка: ***: ***, В1С: UNCRBGSF, при „Уникредит Булбанк” АД)
следните суми:
1. Сумата от 2,99 лева (два
лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща законна лихва, дължима се
върху главницата от 488,96 лева, във връзка с издадената Заповед за изпълнение
на парично задължение от 30.08.2019 г., за периода от 22.08.2019 г. - датата на
предявяване на иск по ч.гр.д. № 48760/2019г., по описа на СРС, 53 с-в, до
13.09.2019 г. - окончателното изплащане на главницата;
2. Направените разноски по
производството, заплатени държавни такси, депозити и възнаграждение за
осъществена защита по делото от адвокат както за настоящото, така и за
заповедното производство.
Моли съда в случай, че
претендираните от насрещната страна разноски за процесуално представителство
(осъществена защита по делото) надвишават минималния размер на
адвокатските/юрисконсултските възнаграждения, да приеме възражението му за
прекомерност на претендираните разноски и да намали същите, съгласно нормативно
предвидения минимален размер.
В случай, че ответникът не
подаде в срок отговор срещу исковата молба, не се яви на първото редовно
открито съдебно заседание, не направи искане делото да се разглежда без негово
участие, моли съда по реда на чл. 238, ал. 1 от ГПК да постанови неприсъствено
решение като уважи предявените искове.
Моли в случай, че в първото,
редовно, открито съдебно заседание по делото не се яви представител на ищеца и
същият не вземе становище по отговора на исковата молба, то делото да бъде
разгледано в негово отсъствие, като не се прилага разпоредбата на чл. 238, ал.
2 от ГПК, отнасяща се за прекратяване на делото с присъждане на разноски в
полза на ответника или постановяване на неприсъствено решение.
В
едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е
постъпил писмен отговор от ответника „България ЕР“ АД.
От изложените в исковата молба
обстоятелства се налага изводът, че предявеният иск е с правно основание чл.
415 във вр. с чл. 422 от ГПК. Този иск е установителен по своя характер и има
за предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 48760/2019 г. по описа на РС - София съществува. Страните следва да докажат всички
твърдени от тях факти и обстоятелства в исковата молба и отговора. Ищецът
следва да докаже фактите, от които произтича вземането му, а ответникът
възраженията си срещу претендираното вземане.
СЪДЪТ:
ПРИКАНИ
страните към спогодба, като им РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както следва: със
спогодбата страните доброволно уреждат спора си и десезират съда, поради което
делото се прекратява; одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има
значението на влязло в сила решение, като се ползва със сила на присъдено нещо
и изпълнителна сила; при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в
половин размер.
НАПЪТВА
страните към медиация – доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно
решаване на спорове, при която трето лице – медиатор подпомага спорещите страни
да постигнат споразумение. Спорът може
да бъде решен и чрез друг способ за доброволното му уреждане – извънсъдебна
спогодба.
Съдът счита, че следва да
приеме като писмени доказателства приложените към исковата молба и отговора
документи, тъй като същите са допустими, относими и необходими по смисъла на
ГПК.
Ето защо, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени
доказателства по делото: Копие от платежен документ от 13.09.2019 г.; Документ
за изчислена законна лихва за периода от 23.08.2019 г. до 19.09.2019 г.; Извлечение
от Търговския регистър - „КЛЕЙМХЕЛП” ЕООД.
ПРИЛАГА
ч.гр.д. № 48760/2019
г. по описа на РС - София.
На основание чл.
146 от ГПК дава възможността на ищеца да ангажира доказателства за твърдените
факти и предприемане на съответните процесуални действия.
ВНАСЯ делото в открито съдебно
заседание и НАСРОЧВА същото за 13.10.2020
г. от 10 ч., за която дата да се призоват страните.
ПРЕПИС
от разпореждането да се връчи на страните.
Разпореждането
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: