№ 3679
гр. Варна, 14.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Елена Н.а
при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева
като разгледа докладваното от Елена Н.а Гражданско дело №
20223110116206 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „ЕНЕРГО-ПРО
Продажби“ АД, ЕИК: *********, адрес гр. Варна 9009, бул. „Владислав Варненчик“
№258 срещу К. Н. К., ЕГН **********, с адрес гр. В., с която е предявен иск с правно
чл. 422, във вр. с чл. 79 от ЗЗД за приемане за установено между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата 564,65лв. (петстотин шестдесет и четири лева и
шестдесет и пет стотинки), представляваща главница за незаплатени мрежови
услуги съгласно фактури, издадени за периода от 13.06.2022г. до 12.08.2022г. подробно
описани в Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което е
образувано ч.гр.д №12729/2022г. по описа на Районен съд гр. Варна, както и сумата от
11,65 лв. (единадесет лева и шестдесет и пет стотинки), представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода от датата на падежа на посочените фактури до
08.09.2022г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на заявлението по
чл.410 от ГПК в PC - Варна до окончателното изплащане на задължението и за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№6223/26.09.2022 г. по ч.гр.д. № 12729/2022г. на ВРС. Претендират се и съдебно-
деловодни разноски.
В исковата молба се излага следната фактическа обстановка :
През периода от 17.10.2006г. до 30.06.2021 г. К. Н. К. бил клиент на „Енерго-Про
продажби“ АД с клиентски номер **********. От 01.07.2021 г., по отношение на
горепосочения обект във връзка с либерализация на пазара на електроенергия за
небитовите потребители същият е клиент „Енерго-Про продажби“ АД в качеството му
1
на доставчик от последна инстанция с клиентски номер **********. Предвид
направено възражение от страна на К. Н. К. е направена проверка, от която е
установено, че до датата на подаване на жалбата не са подавани искания за
прекратяване на договорните отношение с Дружеството за обект с абонатен номер
32Z410001621111W. Към датата на съставяне на процесинте фактури титуляр на
партидата в системата на дружеството е К. Н. К., ЕГН **********.
Ищецът излага, че между страните в настоящото производство съществува
облигационно правоотношение по продажба на ел. енергия. За да бъде доставяна ел.
енергия до обекта на потребителя, същият е присъединен към
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север" АД. Съгласно чл.
29 от Правилата за търговия с електрическа енергия клиентите, присъединени към
електроразпределителната мрежа, заплащат на „Енерго-Про Продажби" АД освен цена
за потребена ел. енергия и цена за мрежови услуги, измежду които и достъп и пренос
на ел. енергия по електроразпределителната мрежа. Поради горното, ищецът твърди,
че е фактурирал за периода на потребление освен количеството потребена ел. енергия в
обекта, така и суми дължими за услугата достъп до разпределителната мрежа при
резервирана мощност.
Излага, че съгласно §1 т.33а от ПЗР към ЗЕ "небитов клиент" е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен
газ за небитови нужди. Процесният обект на потребление е заведен в базата данни на
дружеството, като стопански. Счита, че след като обектът се ползва за небитови
нужди, то и ответникът се явява небитов клиент по смисъла на Закона за енергетиката.
Твърди, че за посочения период ищцовото дружество доставя електрическа
енергия в качеството си на доставчик от последна инстанция като съществуващото
правоотношение между страните е регулирано от разпоредбите на § 15 на ПЗР на ЗИД
на ЗЕ (ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020 г.). Считано от 01.10.2020г. с
последното изменение на чл.94а от ЗЕ от кръга клиенти на крайния снабдител
отпаднали всички небитови клиенти, независимо от нивото на напрежение, на което са
присъединени. Счита, че това прави невъзможно оставането на процесния стопански
обект на регулирания пазар, като той не може да бъде снабдяван от крайния снабдител
по неговите общи условия, което ех lege води до прекратяване на договора за доставка
на електрическа енергия при общи условия от крайния снабдител. Съгласно чл. 95а на
Закон за енергетиката доставчикът от последна инстанция осигурява снабдяването с
електрическа енергия на крайни клиенти, които не могат да бъдат клиенти на крайния
снабдител по чл. 94а, ал. 1 ЗЕ до избора на друг доставчик или избраният доставчик не
извършва доставка по независещи от крайния клиент причини.
Ищецът още излага, че за клиентите, които след 01.10.2020г. не могат да бъдат
2
снабдявани от крайния снабдител, с нарочна разпоредба в ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр.
57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020 г.) - § 15, ал.2, е предвидено в случай, че до 30
септември 2020 г., включително клиент по ал. 1, който не е сключил договор с
търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени, доставката на
електрическа енергия ще се извършва от досегашния му доставчик , но в качеството му
на титуляр на лицензия по чл. 39, ал. 1, т. 5 ЗЕ. (т.е. лицензия за търговия с
електрическа енергия). Доставчикът по ал.2 (крайният снабдител, но при условията на
лицензията си за търговия, а не за обществено снабдяване и не по регулираните от
КЕВР цени за доставка на енергия ниско напрежение) сключва типов договор с
клиентите, които до 30 септември 2020 г. включително не са сключили договор с
търговец на електрическа енергия, който типов договор е с нормативно определен срок
от 1 октомври 2020 г. до 30 юни 2021 г. (§ 15, ал. 3, ПЗР на ЗИД на ЗЕ).
Излага, че съгласно §15, ал.5 считано от 01.07.2021 г. небитовите клиенти на
енергийните дружества в България следвало да преминат на свободния пазар на
електроенергия, като изберат доставчик. Смяната на доставчика се извършвала при
условията на чл.95 от ЗЕ, като клиентът не дължи неустойка и смяната не е
съпроводена с допълнителни задължения за него. В последното изречение на ал.5
изрично е регламентирано правното положение, че клиентите, които не са избрали
доставчик на свободен пазар, от 01.07.2021 г. преминават служебно на доставчик от
последна инстанция (ДПИ). Така основанията за дължимост на мрежови услуги, цена
задължения към обществото и акциз от крайни клиенти са нормативно въведени, а
доставчикът на електрическа енергия е нормативно овластен да ги събира от крайните
си клиенти.
Излага още, че съгласно чл. 29, ал.1 от ПТЕЕ (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2014 г., изм. -
ДВ, бр. 90 от 2015 г., в сила от 20.11.2015г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2020 г., в сила от
05.05.2020 г.) мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху
фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със
средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на
измерване, определени в съответствие с правилата по чл.83, ал.1, т.6 от Закона за
енергетиката и договорите по чл.11, т.1, 2 и 3 по утвърдените от комисията цени.
Ищецът твърди, че до 31.07.2021 г. „Енерго-Про Продажби" АД продава
електрическа енергия по цена, която е еднаква за всички клиенти и се обявява на
интернет страницата на дружеството. Тази цена на тарифата се образува при
калкулиране на действителната стойност на разходите за балансираща енергия след
получаване на реалните данни от отчета на средствата за търговско измерване и
сетълмент от „ЕСО" ЕАД. В срок от три работни дни след получаване на
горепосочените данни „Енерго-Про Продажби" АД обявява на интернет страницата си
крайната цена по тарифен план „една скала" за съответния отчетен месец. След
01.08.2021 г., поради възприет нов метод на ценообразуване (индивидуалното
3
изчисляване на цената на електрическата енергия за всеки обект), е преустановено
обявяването на цена за всеки съответен месец на интернет страницата. Считано от
01.08.2021 г. влиза сила Методика за определяне на цените на електрическата енергия
на доставчика от последна инстанция (обн. ДВ, бр. 60 от 20.07.2021 г., изм. ДВ, бр. 90
от 29.10.2021 г.), с която е въведен различен начин за ценообразуване.
Към цената за електрическа енергия клиентите на „Енерго-Про Продажби" АД, в
качеството му на ДПИ, заплащат и нормативно определени цени от КЕВР съгласно
Решение № Ц-27 от 01.07.2021 г. на КЕВР.
(https://www.dker.bg/uploads/reshenia/2021/res-c27-2021.pdf), които са:
- Цена за задължения към обществото - 0,00718 лв./кВтч;
- Цена за пренос през електропреносната мрежа - 0,01148 лв./кВтч;
- Цена за достъп до електропреносната мрежа - 0,00049 лв./кВтч;
- Цена за достъп до разпр. мрежа за небитови клиенти - 0,02073 лв./кВт/ден;
- Цена за пренос през разпр. мрежа за обекти, присъединени на НН- 0,03583
лв./кВтч;
- Цена за достъп до разпр. мрежа за небитови клиенти - 0,02073 лв./кВт/ден;
Всички небитови клиенти заплащат и акциз в размер на 0,00200 лв./кВтч.
Ответникът в депозирания отговор в срока по чл. 131 от ГПК, оспорва иска
като недопустим и неоснователен като излага следното:
По допустимостта на иска: Твърди, че не е надлежна страна по спора и желае
прекратяване на производството и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
По същество: Счита иска за изцяло неоснователен, като излага, че на 19.12.2012
г. ответникът е прехвърлил чрез нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот, акт № 30, том 6, рег.№ 10534, дело № 932, от 2012г., при нотариус Жана Тикова,
с район на действие, Районен Съд - гр. Варна, с рег. № 214 по регистъра на
Нотариалната камара, собствеността на следните недвижими имоти, а именно:
недвижим имот № 07598.305.1063, 07598.305.1064, 07598.305.1065, 07598.305.1066, по
кадастрална карта и кадастралните регистри на общ. Бяла, гр. Бяла, обл. Варна,
одобрени със заповед № РД - 18 - 47, от 18.08 200бг., на изпълнителния директор на
АК с последващо изменение...., на търговското дружество „ВОЛЖАНИ“ ООД,
процесните имот, които ищцовото дружеството твърди, че са собственост на ответника.
Моля да отхвърлите изцяло исковете предявени срещу ответника, като, недоказани по
основание и размер, тъй като К. не е собственик на процесиите имоти, процесиите
партиди и процесиите ИТН, за процесния период и поради този факт не дължи на
ищцовото дружество сумите в размер на 576.30 лв. /петстотин седемдесет и шест лева
и тридесет ст./, която сума се явява сбор от претендирана от ищеца главница в размер
на 564.65 лв./петстотин шестдесет и четири лева и шестдесет и пет ст./ и лихва за
4
забава в размер на 11.65 лв. / единадесет лева и шестдесет и пет ст./, ведно с искане за
присъждане на законната лихва върху сумата.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна
следното:
От приложеното към делото ч.гр.д.№ 12729/2022 г. по описа на ВРС е видно, че
по него е издадена Заповед за изпълнение № 6223/26.09.2022 г., с която е разпоредено
длъжникът К. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В. да заплати на кредитора „Енерго-
про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
Варна Тауърс,- Г, бул. „Владислав Варненчик”, № 258 сумите, както следва: сумата от
564.65 лв. (петстотин шестдесет и четири лева и шестдесет и пет стотинки),
представляваща главница за консумирана и незаплатена електрическа енергия за
периода от 13.06.2022 г. до 12.08.2022 г., за обект с клиентски № ********** и
абонатен № 32Z410001621111W, с адрес: Бяла-Варна, .,0,.*, 210, за които са издадени
фактура № ФП0323655661/13.06.2022 г. с падеж 20.06.2022 г., на стойност 491.99 лева;
фактура № ФП0324827781/13.07.2022 г. с падеж 21.07.2022 г. на стойност 26.22 лева;
фактура № ФП**********/12.08.2022 г. с падеж 23.08.2022 г. на стойност 46.44 лева,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
23.09.2022 г. до окончателното й изплащане, сумата от 11.65 лв. /единадесет лева и
шестдесет и пет стотинки/ - мораторна лихва за забава върху горните суми, считано
от падежа на всяко вземане до 08.09.2022 г., както и сумата 75.00 лв. /седемдесет и пет
лева/, от които 25.00 лева - разноски за държавна такса и 50.00 лева - юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
На л. 15 от делото е представен протокол за монтаж на СТИ № 1045206от
29.08.2013 г. на обект на потребление с аб. №1621111 по постъпило заявление от
клиент 202630, находящ се в гр. Бяла, почивна база, в присъствието на К. Н. К..
Отбелязано е, че няма кабел да СТИ към обекта. П предоставена мощност 100 А,
монтиран в касета на ТП9. Протоколът е подписан лично от К. Н. К. – титуляр на
партидата, отбелязан като собственик.
На л.16 е представен протокол за монтаж №0620204 от 08.01.2013 г. по
постъпило заявление от клиент №2026430 К. Н. К., с аб. №1621111, находящ се в гр.
Бяла. Протоколът е подписан лично от К. Н. К. – титуляр на партидата, отбелязан като
собственик.
Представен е и Констативен протокол №6107821 от18.05.2021 г. за обект с аб.
№1621111, в гр. Бяла, с титуляр К. Н. К. за демонтаж на СТИ по приложен списък в
присъствието на К. К. С. и С. М. С. - свидетели – л.17.
5
Видно от протокол №6200197 от 16.05.2022 г. в обект на потребление в гр. Бяла,
с аб.№1621111 и кл.№********** е монтиран нов СТИ при предоставена мощност от
3х100 А в присъствието на М. Д. М. и М. П. М., чието качество не е отбелязано.
На л.19-26 от делото се представени процесните фактури, както следва: фактура
№ ФП0323655661/13.06.2022 г. с падеж 20.06.2022 г., на стойност 491.99 лева, фактура
№ ФП0324827781/13.07.2022 г. с падеж 21.07.2022 г. на стойност 26.22 лева; фактура
№ ФП**********/12.08.2022 г. с падеж 23.08.2022 г. на стойност 46.44 лева. Всички
фактури са издадени за адрес на потребление 1621111, гр. Бяла, Почивна база. Първата
фактура е за периода от месец юли 2021 г. до м. май 2022 г., или са начислени суми за
една година назад. Фактурирани са предоставени услуги за достъп ниво средно
напрежение. Номерът на обекта е **********, УИН:32Z101002032533, клиентски
номер **********, електромер №1127031900425695.
Видно от справка за потреблението през последните 123/24/32 м на името на К.
Н. К. за аб.№32Z410001621111W, находящ се в гр. Бяла, 210 по електромер
№1127032100541601, в обекта няма потребена електрическа енергия за периода от
06.2022 г. до 08.2022 г.
Представено е и извлечение за фактури и плащания за период към 101.11.2022 г.,
като са посочени процесните фактури с номера фактура № ФП0324827781/13.07.2022 г.
с падеж 21.07.2022 г. на стойност 26.22 лева; фактура № ФП**********/12.08.2022 г. с
падеж 23.08.2022 г. на стойност 46.44 лева и фактура №********** от 14.09.2022 г.на
стойност 41,27 лв. и извлечение за фактури и плащания за период, без да е посочен
такъв, за фактури фактура № ФП0323655661/13.06.2022 г. с падеж 20.06.2022 г., на
стойност 491.99 лева и ТП№********** от 27.07.2022 г. на стойност 50,00 лв. (л.27-
28).
От ответника е представен НА за покупко-продажба на недвижими имот №30,
том 6, рег.№10534, дело №932 от 19.12.2012 г., по силата на който К. Н. К. продава на
„ВОЛЖАНИ“ ООД ПИ №07598.305.1063, ПИ №07598.305.1064, №07598.305.1065 и
№07598.305.1066, находящи се в гр. Бяла, местност „Лагерите“ – л.44-46 от делото.
С НА за покупко-продажба на недвижим имот №120, том ІV, рег. №8170, дело
№598 от 18.12.2019 г. „ВОЛЖАНИ“ООД продава на К. И. К. ПИ №07598.305.1106,
находящ се в гр. Бяла, местност „Лагерите“ – л.47.
С НА за покупко-продажба на недвижим имот №121, том ІV, рег. №8171, дело
№599 от 18.12.2019 г. „ВОЛЖАНИ“ООД продава на А. Р. собствените на дружеството
ПИ №07598.305.1107 и ПИ №07598.305.1108.
С НА №29, том І, рег. №1055, дело №27 от 09.06.2021 г. К. Н. К. продава на Р.
А. Х. и Д. Г. Х. следните свои недвижими имоти: ПИ №07598.305.1067, ведно с
построената в него еднофамилна жилищна сграда с идентификатор №07598.305.1067.3,
находящи се на адрес: гр. Б. – л.54-55.
6
С Нотариален акт за продажба на Недвижим имот №181, том V, рег.№12090,
дело №960 от 26.10.2021 г. К. Н. К., К. А. П. и М. Г. П. продават на Д. Б. ПИ с
идентификатор №07598.305.1002, находящ се в гр. Бяла, местност „Лагерите“, ведно с
находящата се в имота и в ПИ с идентификатор 07598.305.1003 еднофамилна жилищна
сграда с идентификатор 07598.305.1002.1, с нов адм. адрес: ул. „Хан Телериг“ №8.
По делото е изслушано заключение на вещото лице Н. В. по допусната съдебно-
техническа експертиза, от което се установява, че за обекта реално е предоставена
мощност от 62 кВТч., а адресът на който се намира обекта е гр. Б.. До таблото, в което
е било монтирано СТИ за обекта има още едно табло, в което са монтирари СТИ за
обекти със следните аб.номера 1652052, **********, **********, **********,
********** и **********.
При тази установеност на фактите съдът възприе следните правни изводи:
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК, като по същество ищецът
претендира установяване дължимостта на суми, представляващи потребена и
незаплатена цена на достъп средно напрежение за процесните отчетни периоди, както
и сума, представляваща обезщетение за забава.
Въз основа на общите правила на договорното право, в тежест на ищеца по
делото е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е налице
неизпъление на договорно задължение за заплащане на цената на предоставена
стока/услуга, в случая – достъп до разпределителната мрежа на база предоставена
мощност.
По делото не са представени Общи условия на ищцовото дружество.
Ищецът основава исковата си претенция на разпоредбата на чл.94а от ЗЕ в сила
от 01.10.2020 г. и §15 на ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр.57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020
г.).
Съгласно разпоредбата на чл.94а, ал.1 от ЗЕ крайният снабдител осигурява
снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови крайни клиенти,
присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в
съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не се снабдяват от друг
доставчик. В редакцията преди цитираното изменение разпоредбата на чл. 94а от ЗЕ
включваше и небитовите крайни клиенти, които след изменението отпаднаха.
С § 15 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката
(ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020 г.) беше приет ред, по който да бъде
извършено преминаването на стопанските абонати към доставчик на електрическа
енергия по свободно договорени цени, като е предвидено, че в 30-дневен срок от
влизането в сила на разпоредбата крайните снабдители изпращат уведомление до всеки
небитов краен клиент за прекратяване снабдяването с електрическа енергия от 1
октомври 2020 г. на обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво
7
ниско напрежение, в съответната лицензионна територия. В случай че до 30 септември
2020 г. включително клиентът не е сключил договор с търговец на електрическа
енергия по свободно договорени цени, доставката на електрическа енергия се
извършва от досегашния му доставчик в качеството му на титуляр на лицензия по
чл.39, ал.1, т.5 от ЗЕ, като доставчикът сключва типов договор с клиентите, които до 30
септември 2020 г. включително не са сключили договор с търговец на електрическа
енергия. Типовият договор е със срок от 1 октомври 2020 г. до 30 юни 2021 г. До
сключването на типовия договор доставчикът по ал.2 осигурява доставката на
електрическа енергия, при условие че клиентът своевременно заплаща всички
дължими суми във връзка с доставката. От 1 юли 2021 г. клиентите, които не са
избрали доставчик, се снабдяват с електрическа енергия при условията на чл. 95а.
Цената за достъп до електроразпределителната мрежа за процесния период е
определена с т.3.3 от Решение С-29 от 01.07.2020 г. на ДЕКВР, с което е променен
дотогавашният начин на ценообразуване като вместо да се заплаща цена на достъп
спрямо потребеното количество електроенергия е възприет нов подход да се заплаща
електроенергия по цена на ден с оглед отпусната мощност по определени от ДЕКВР
цени. Приетата цена за процесния период съгласно цитираното решение е в размер на
0,02053 лв./kW/ден, каквато именно е и посочената цена във фактурите.
В случая ищецът основана исковата си претенция на твърдението, че ответникът
е небитов абонат на ищцовото дружество и като такъв дължи цена на достъп до
разпределителната мрежа на база предоставена мощност от 62 кВт. съгласно Решение
№Ц-29 от 01.07.2020 г. на ДКЕВР и на основание чл.30, ал.1, т.13 ДЕ.
Съгласно §1, т.2а. от Закона за енергетиката "битов клиент" е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди, а съгласно §1, т.33а от Закона за енергетиката "Небитов клиент" е
клиент, който купува такива за небитови нужди.
Под понятието „битови нужди“ следва да се разбира потребностите, които
клиентът задоволява в ежедневието си и свързани с бита му, като къпане, пране,
готвене, хранене, гледане на телевизия, съхранение на продукти и др. Тези
потребности са свързани с домакинството на човека и за това е присъщо да се
задоволяват в дома му. Ако обектът се ползва от абоната за жилище или вила, то той
неминуемо е за задоволяване на битови нужди.
Или с оглед заявеното основание на исковата претенция следва в случая да се
установи дали ответникът е бил потребител на електрически услуги на заявения адрес:
гр. Бяла, „Лагерите“ „почивна база“ въобще и дали обектът се използва за стопански
нужди или за битови такива.
С оглед самото предназначение на обекта „почивна база“ съдът намира, че се
8
касае за стопански обект. В противен случай щеше да се води вилна или жилищна
фамилна сграда. Поради това съдът намира, че в случая следва да се приеме, че обектът
със стопанско предназначение.
По делото не беше представено заявление за присъединяване или договор, от
които да е видно кой се е заявил като ползвател на имота. Видно от констативните
протоколи от 2013 г. като собственик на имота е посочен именно ответникът, като
същият е подписал лично протокола, поради което може да се заключи, че ищецът е
бил собственик на посочения имот към 2013 г. Твърденията на ответника, че се е
разпоредил с недвижимия имот още през 2012 г. не бяха потвърдени с доказателства.
От представените нотариални актове е видно единствено, че ответникът се е
разпоредил с няколко поземлени имота в тази местност, но не и със сгради. От
представения НА №29, том І, рег. №1055, дело №27 от 09.06.2021 г. е видно, че К. Н.
К. продава на Р. А. Х. и Д. Г. Х. следните свои недвижими имоти: ПИ
№07598.305.1067, ведно с построената в него еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор №07598.305.1067.3, находящи се на адрес: гр. Б. – л.54-55. От номера
на жилищната сграда може да се заключи, че в имота има поне още две жилищни
сгради. Освен това сградата се води жилищна, еднофамилна, а не цяла почивна база,
поради което съдът намира, че най-вероятно се касае за друга в сграда на същия адрес.
Поради това съдът приема, че ответникът е бил собственик на процесния имот в
процесния период.
По делото се претендират суми по фактури за периода от 13.06.2022 г. до
12.08.2022 г. Като първата фактура обаче обхваща период от една година преди
издаването си, или от юли 2021 г. до май 2022 г. От представения констативен
протокол №6107821 от 18.05.2021 г. е видно обаче, че СТИ в обекта на потребление е
демонтиран на тази дата. Или доставката на електрическа енергия в обекта на
потребление е била невъзможна от 18.05.2021 г. до монтажа на нов електромер на
16.05.2022 г., посочен в Констативен протокол №6202197 от същата дата. Така едва от
16.05.2022г. насетне в обекта на потребление е можело да се консумира електрическа
енергия и следователно да се полза предоставената на потребителя мощност, доколкото
едва тогава е възстановено захранването в обекта.
Видно от представените фактури за периода от 16.05.2022 г. до 30.07.2022 г. е
дължима сума в размер на 95,80 лв. (23,14 лв. за месец май 2022 г. по Фактура
**********/13.06.2022+26,22 лв. за месец юни 2022 г. по фактура
№**********/13.07.2022 г. +46,44 лв. по фактура №**********/12.08.2022 г.).
На основание изложеното по-горе, съдът намира, че ответникът дължи на ищеца
сама сумата от 95,80 лв., поради което предявеният иск следва да бъде уважен за тази
сума. За разликата над тази сума до предявените 564,65 лв. искът се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
9
От ищеца е заявена и претенция за заплащане на законната лихва за забава върху
главницата, която е в размер на 0,93 лв. върху присъдената главница. С оглед на това
искът по чл.86 от ЗЗД се явява основателен за сумата от 0,93 лв., като за разликата над
тази сума до предявените 11,65 лв. се явява неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото
производството и в производството по ч.гр.д.№ 12729/2022 г. на ВРС съобразно с
уважената част от иска. По делото са представени доказателства за направени в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски в размер 1175,00 лв., от които
480,00 лв. - възнаграждение за един адвокат с ДДС, 75,00 лв. – държавна такса за
образуване на делото и 110,00 лв. – възнаграждение на вещо лице. Така на ищеца
съобразно с уважената част от иска се дължи сумата от 199,75 лв. В производството по
ч.гр.д. №12729/2022 г. на ВРС ищецът е направил разноски от 75,00 лв. (25,00 лв. –
държавна такса и 50,00 лв.- юрисконсултско възнаграждение), от която сума съобразно
с уважената част от иска следва да се присъди сумата от 12,75 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и направеното от ответника искане, ищецът също
следва да бъде осъден да заплати на ответника, направените от него разноски в
настоящото производството и в производството по ч.гр.д.№ 12729/2022 г. на ВРС
съобразно с отхвърлената част от иска. По делото са представени доказателства за
направени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски в размер 510,00
лв., от които 400,00 лв. - възнаграждение за един адвокат и 110,00 лв. – възнаграждение
на вещо лице. Така в полза на ответника следва да се присъди сумата от 423,30 лв. В
производството по ч.гр.д. №12729/2022 г. на ВРС ответникът е направил разноски в
размер на 300,00 лв. за адвокатско възнаграждение), от която сума съобразно с
уважената част от иска следва да се присъди сумата от 249,00 лв.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът К.
Н. К., ЕГН **********, с адрес гр. В. ДЪЛЖИ на ищеца „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“
АД, ЕИК: *********, адрес: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258 сумата от
95,80 лв. (деветдесет и пет лева и осемдесет стотинки), представляваща незаплатена
главница за мрежови услуги, предоставени за периода от 16.05.2022 г. до 30.07.2022 г.,
както следва: сумата от 23,14 лв. за месец май 2022 г. по Фактура
**********/13.06.2022 г., сумата от 26,22 лв. за месец юни 2022 г. по фактура
№**********/13.07.2022 г. и сумата от 46,44 лв. по фактура №**********/12.08.2022
г.), ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
10
изпълнение – 23.09.2022 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 95,80 лв. до претендираната сума от
564,65лв. (петстотин шестдесет и четири лева и шестдесет и пет стотинки), ведно
със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
23.09.2022 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, и за която сума е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№6223/26.09.2022 г. по ч.гр.д. № 12729/2022г. на ВРС.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът К.
Н. К., ЕГН **********, с адрес гр. В. ДЪЛЖИ на ищеца „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“
АД, ЕИК: *********, адрес: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258 сумата от
1,10 лв. (един лев и десет стотинки), представляваща законната лихва за забава върху
главницата от 95,80 лв. за периода от 20.06.2022г. до 08.09.2023 г. като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над сумата от 1,10 лв. до претендираната сума от 11,65 лв.
(единадесет лева и шестдесет и пет стотинки), и за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №6223/26.09.2022 г. по ч.гр.д. №
12729/2022г. на ВРС.
ОСЪЖДА ответника К. Н. К., ЕГН **********, с адрес гр. В. ДА ЗАПЛАТИ на
ищеца „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД, ЕИК: *********, адрес: гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик“ № 258 сумата от 199,75 лв. (сто деветдесет и девет лева и
седемдесет и пет стотинки), представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в
настоящото производство и сумата от 12,75 лв. (дванадест лева и седемдесет и пет
стотинки), представляваща сторени разноски в производството по ч.гр.д. №12729/2022
г. на ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ищеца „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД, ЕИК: *********, адрес: гр.
Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258 ДА ЗАПЛАТИ на ответника К. Н. К., ЕГН
**********, с адрес гр. В. сумата от 423,30 лв. (четиристотин двадесет и три лева и
тридесет стотинки) лв., представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в
настоящото производство и сумата от 249,00 (двеста четиридесет и девет) лева,
представляваща сторени разноски в производството по ч.гр.д. №12729/2022 г. на ВРС,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Варненски окръжен съд.
ПРЕПИСИ от решението да се върчат на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11