РЕШЕНИЕ
№ 104 дата 08
февруари 2023г. град
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – Бургас, ІХ-ти състав,
в
публично заседание на 19 януари 2023г., в следния състав:
Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар:
Илияна Георгиева
Прокурор:
Андрей Червеняков
разгледа
адм. дело № 1149 по описа за 2022г.
и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.284 и сл. ЗИНЗС.
Пред съда е подадена искова молба от С.Р.Т., изтърпяващ
понастоящем наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Бургас, против ГД
„Изпълнение на наказанията“ София, за заплащане на сумата от 2000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, за периода
01.11.2021г. – 30.06.2022г., ведно със законната лихва считано от предявяването
на иска до окончателното плащане, настъпили в резултат на бездействие на
ответника по извършване на дейности по обезпаразитяване в мястото на изтърпяване
на наказанието, в резултат на което не са били осигурени безопасни и
здравословни условия, както и поради неизпълнение на задължението да се
защитава физическото благополучие на лицата лишени от свобода.
Ищецът посочва, че изтърпява наложеното му наказание в Затвора
Бургас от 2018г. и нееднократно се е оплаквал, че в спалното помещение има
дървеници, бълхи и други насекоми, които непрекъснато го хапят, не му дават
покой и се налагало да взема хапчета за сън, но на оплакванията му никой не
обръщал сериозно внимание. Поставянето му в тези условия провокирало негативни
емоции, както и се отразявало на психиката и душевния му мир. Иска се да бъде
осъден ответника да заплати претендираното обезщетение за причинени
неимуществени вреди.
В съдебно заседание ищецът лично поддържа исковата молба на
сочените в нея основания, ангажира гласни доказателствени средства.
Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, гр.София, чрез представляващия го юрисконсулт, оспорва иска по
основание и размер като неоснователен и недоказан. В депозирания писмен отговор
на исковата молба посочва, че за дейностите по дезинсекция и дератизация е
сключен договор с външен изпълнител, който извършва дейностите по график, за
което представя доказателства. Посочва също така, че от ищеца не са постъпвали
оплаквания пред администрацията на затвора относно твърденията в жалбата, нито
е търсил медицинска помощ. Претендира възнаграждение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение
за недоказаност на исковата претенция.
От събраните по делото доказателства съдът установи следното:
Ищецът С.Т. изтърпява наказание „лишаване от свобода“, като е
постъпил в Затвора Бургас на 19.04.2019г. В процесния период от 01.11.2021г. до
30.06.2022г. е бил настанен в спално помещение № 309. През този период в
затвора са били извършени пет мероприятия по дезинсекция от лицензирана фирма
за извършване на дейности по дезинфекция, дезинсекция, дератизация и
обработка на паразити /хлебарки, дървеници, бълхи/ - на 08.11.2021г., на
22.02.2022г., на 23.05.2022г., на 19.05.2022г. и на 21.06.2022г. Видно от
съставените протоколи, на 08.11.2022г. е извършена цялостна дезинсекция на
всички площи – килии, дюшеци, под, коридори, кухня, столова, на 22.02.2022г.
освен дезинсекция е извършена и дератизация, на 25.03.2022г. е извършена както
дезинсекция, така и подмяна на феромонова контролна точка за инсекти – 6бр.,
както и е отбелязано, че при поставените капани и примамки за хлебарки и
дървеници не е установено тяхно наличие при извършения мониторинг, а при
напускане на обекта е посочено, че няма оплаквания и наличие на вредители. На
19.05.2022г. и 21.036.2022г. са извършени същите дейности по дезинсекция и
подмяна на феромонова контролна точка – 6бр, с аналогични на горните
отбелязвания.
Видно от представената медицинска справка, в процесния период са
били проведени множество прегледи на ищеца, като няма отбелязване за дадени
медикаменти във връзка с ухапвания от насекоми, посочено е, че ежедневно приема
психотропни лекарства.
По делото бяха разпитани като свидетели лицата К.А. и Т.И..
Свидетелят А. каза, че с ищеца са пребивавали в една обща килия за около два
месеца и нещо и потвърди, че е имало проблеми с дървеници и хлебарки, като след
пръскането на фирмата насекомите хапели дори още повече. Свидетелят потвърди
като вярно, че ищецът е имал психически проблеми в резултат на наличието на
дървеници и хлебарки и е вземал хапчета за сън. Свидетеля И. разказа, че заедно
с ищеца са били в една килия за период от три месеца и са имали сериозни
проблеми с дървениците, заради което ищецът постоянно пиел хапчета за сън.
Сподели също, че не се забелязвала никакви разлика след извършените пръскания
от фирмата, като дървениците нито изчезвали, нито намалявали, като в тази
конкретна килия те били необичайно много. Чул, че веднъж ищецът се оплакал пред
инспектора „СДВР“ по този въпрос.
Въз основа на горните фактически данни следва да се приеме, че
исковата молба е недоказана по фактическите основания, изложени в нея.
Съдът не приема за доказани твърденията относно бездействие на
затворническата администрация по дезинфекция на помещенията. Видно е, че такива
дейности са възложени на външен изпълнител и се извършват регулярно, в
т.ч. механична обработка, мониторинг и биоцидна обработка за вредители от вид -
хлебарки, дървеници, сив плъх, домашна мишка, извършвани в исковия
период на дати конкретно изложени по-горе, с отбелязване, че са били обработени
всички площи, вкл.дюшеци. Свидетелските показания по същество не отричат
наличието на тези дейности, сочат за тяхна възможна неефективност, но това не
обосновава извод за бездействие, респ. не може да се счита, че причината
за наличието на вредители се намира в пряка причинна връзка с незаконосъобразно
бездействие на ответната страна. Съобразява се също така и обстоятелството, че
причинените неудобства не са с интензитет на увреда, достигаща жестоко,
унизително или нечовешко отношение, забранено с нормата на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС
и в този смисъл следва да се приеме, че те не надхвърлят неизбежното ниво,
присъщо на наказанието „лишаване от свобода“, поради което съдът счете
предявената претенция за обезвреда за понесени неимуществени вреди за
неоснователна.
Независимо от този изход на процеса, в полза на ответната страна
не е дължимо присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Видно от нормата на
чл.286, ал.3 от ЗИНЗС, законът прави разграничение между разноски, държавна
такса и възнаграждение за адвокат. В случай на отхвърляне на иска – ал.2, в
полза на ответната страна се присъждат само разноски, но в настоящия случай
такива не са направени. След като законът прави разграничение между разноски
(схващани като такива, извършени за процесуални действия – назначаване на
експертиза, разходи за свидетели) и възнаграждение, то няма основание
възнаграждението за юрисконсулт да се счита като форма на разноски.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският
административен съд, ІХ-ти състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на С.Р.Т., изтърпяващ понастоящем
наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Бургас, против ГД „Изпълнение на
наказанията“ София, за заплащане на сумата от 2000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, за периода 01.11.2021г. –
30.06.2022г., ведно със законната лихва считано от предявяването на иска до
окончателното плащане, настъпили в резултат на бездействие на ответника по
извършване на дейности по обезпаразитяване в мястото на изтърпяване на
наказанието, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението може да се обжалва пред 3-членен състав на
Административен съд Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: