Решение по дело №91/2020 на Административен съд - Кърджали

                                       Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

година

06.11.2020

град

Кърджали

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кърджалийският

административен  съд

състав

На

14.10.2020

година

В   публично  заседание  и  следния  състав:

Председател:

ВИКТОР  АТАНАСОВ

Членове:

АЙГЮЛ  ШЕФКИ МАРИЯ БОЖКОВА

и  при  участието  на

Секретар

Мариана  Кадиева

Прокурор

Бонка  Василева  от  Окръжна  прокуратура  -  Кърджали

като  разгледа   докладваното  от

съдията  Виктор  Атанасов

Кас.  Адм.  Нак.  Дело

номер

91

по описа  за

2020

година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба от М.М.Л. от ***, подадена чрез упълномощен процесуален представител – адв.Д.Ш. от АК-***, против Решение №155 от 17.06.2020 год., постановено по АНД №313/2020 год. по описа на Районен съд – Кърджали, с което е потвърдено наказателно постановление №20-1300-000068 от 30.01.2020 год., издадено от ВПД началник Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Кърджали.

Жалбодателят заявява, че в срок обжалва посоченото решение и не споделя мотивите на съда, като счита обжалваното решение за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излага подробни съображенията за това, като сочи, че в мотивационната част на обжалваното съдебно решение въззивният съд прпиел, не веднъж, че с изпълнителното деяние жалбодателят е извършил „дрифт”, за което е санкциониран правилно, поради което потвърдил наказателното постановление. Касаторът сочи, че нито и АУАН, нито в обжалваното наказателно постановление, е посечено подобно изпълнително деяние - „дрифт”, извършено от страна на жалбодателя и че впрочем, в закона липсвала легална дефиниция на понятието „дрифт”, поради което било недопустимо при обсъждане на жалбата и вземане на решение относно нейната основателност, съдът да се позовава на понятие, което законодателят не е описал и въздигнал в санкционен състав. Касаторът сочи също, че в решението си съдът приравнявал използваното от него понятие „дрифт” с „преднамерено извеждане на автомобила извън контрол чрез прекомерно подаване на газ, довеждайки до загуба на сцепление на гумите му.”, но използваният от съда термин „дрифт”, обаче, не описвал демонстративно управление, забранено от закона. Сочи, че съгласно публичната информация в интернет, „дрифт” е техника за шофиране и следователно, управлението на автомобила с използване на техника „дрифт” само по себе си не представлявала ползване на пътя не по неговото предназначение./В този смисъл била и съществуващата съдебна практика - Решение №265/15.10.2018 год. по КАНД №10227/2018 год. на Административен съд - Велико Търново и др./.

На следващо място, касаторът сочи в жалбата, че за да потвърди обжалваното наказателно постановление, съдът приел за безусловно доказано, че жалбодателят умишлено и преднамерено е извел автомобила извън контрол, с което е използвал пътното платно не по предназначение, като твърди, че по делото няма доказателства за навеждане на такъв безспорен извод и нещо повече - още с депозирането на жалбата, жалбодателят направил възражение срещу този извод на наказващия орган, направен от него в обжалваното наказателно постановление. Сочи, че съвсем коректно в жалбата си същият не е отрекъл факта, че при извършване на завой автомобилът е поднесъл, но за това били госочени конкретни причини, които не били изследвани от съда. В жалбата си касаторът бил посочил, че излизайки от път без предимство на главен път - ***, съобразил интензивността на движението по това време на деня и че давайки предимство на автомобили, които са се движили по булеварда, е предприел маневра за включване в движението, изнасяйки автомобила възможно най-бързо, правейки ляв завой, както и посочил, че няма достатъчно опит като водач, а от справката на КАТ било видно, че това е факт, че от съвсем скоро притежавал този автомобил и не познавал неговите характеристики, несъзнателно подал повече газ, при което автомобилът поднесъл на завоя. Излага и довод, че за разлика от полицейските служители той посочил, че в този момент пътното платно е било мокро и хлъзгаво, което способствало за поднасянето на автомобила и тези обяснения на жалбодателя били напълно логични. Твърди, че било ноторно известно, че в практиката на управление на МПС много често се получава инцидентно занасяне, което можело да настъпи освен преднамерено и в резултат на други обективни фактори и че съвсем обясним и възможен бил ефекта на занасяне при управление с по-висока скорост от пределната за занасяне, особено ако пътната настилка е мокра и хлъзгава, особено ако автомобилът е със задно предаване и особено ако водачът е с недостатъчен опит и т.н. Твърди, че в контекста на изложеното, в хода на административнонаказателното производството не били събрани никакви доказателства относно причините за поднасянето на автомобила и при това положение счита, че съставът на конкретното твърдяно административно нарушение е останал недоказан още в хода на административнонаказателното производство. Твърди, че от друга страна, от събраните по делото гласни доказателства във въззивното производство се установявало единствено, че при правене на маневра - завиване от второстепенна и включване в главна улица, автомобилът на касатора е поднесъл, но че от тези показания, обаче, не се установявала целта и причината за извършването на маневрата и въпросното поднасяне, както и че хипотетично било възможно описаното от свидетелите движение на автомобила да е в резултат ст грешки и объркване на водача или от желание да се включи максимално бързо в пътното движение по главния път, с цел да не създава предпоставки за произшествие, а не е било демонстративно управление, целящо преднамерено извеждане на МПС от контрол. Твърди, че въпреки, че всички тези възражения били наведени своевременно, като са били поддържани и в съдебното производство, съдът не ги обсъдил в контекста на останалия доказателствен материал и в резултат на това неправилно приел тези твърдения на жалбодателя като негова защитна версия, която се характеризирала от съдебния състав като недостоверна. В тази връзка счита, че изводът на съда, че в случая е налице субективен елемент от фактическия състав на нарушението, се явявал неоснователен и необоснован.

На следващо място, в жалбата се твърди, че  съвсем неправилно и без този извод да е подкрепен от каквито и да са доказателства, съдът приел, че в случая жалбодателят е извършил деянието при пряк умисъл, а за наличие въобще на умисъл в действията на същия говорел единствено актосъставителя, чиито показания в тази насока счита за необосновани и съвсем произволни, като намира, че те почиват единствено на негови предположения, които не се основавали на никакви обективни критерии. Твърди също, че от друга страна, те били показания на заинтересована страна в производството, който факт не бил отчетен от решаващия съд, а с оглед оспорването на тези твърдения от страна на жалбодателя счита, че съдът е следвало да изясни и възможността поднасянето на автомобила да не е било предизвикано с умишлени действия от страна на водача, а да се дължи например на самонадеяност, дължаща се на неопитност, предвид младата възраст на водача - 20 години. Сочи, че едно такова евентуално поведение от негова страна е не по-малко укоримо, но не влизало в хипотезата на санкционната норма, а ако все пак се приеме, че в случая е имало противоправно деяние от страна на водача, то счита, че същото не е съставомерно по чл.104б ЗДвП, като евентуалната деятелност на водача би могла да се квалифицира по друг текст на ЗДвП, като можело например да се обсъжда санкционната разпоредба на чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, а и други, съгласно съдебната практика. Предвид изложените съображения, с жалбата моли, на основание чл.221, ал.2, предл.ІІ/второ/, във вр. с чл.222, ал.1 от АПК, настоящата инстанция да отмени изцяло атакуваното Решение от 17.06.2020 год., постановено по АНД №313/2020 год. по описа на Pайонен съд – Кърджали и да отмени обжалваното наказателно постановление №20-1300-000068/31.01.2020 год., издадено от ВПД началник на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР - Кърджали.

Редовно призован за съдебното заседание, касаторът М.М.Л. от ***, не се явява, представлява се от редовно упълномощения му процесуален представител – адв.Д.Ш. от АК-***, който заявява, че поддържа изцяло касационната жалба по изложените в нея съображения и отново моля да бъде постановено решение, с което да бъде отменено обжалваното решение на Районен съд – Кърджали, като неправилно и незаконосъобразно, коато сочи, че в подкрепа на това искане са изложени подробни съображения в касационната жалба, които поддържа изцяло и в настоящото съдебно производство. Счита, че от събраните и приобщени по делото доказателства, се установява, че са налице касационни основания за отмяна на атакуваното решение, като неправилно. Счита също, че първоначално административнонаказващият орган, а впоследствие и Районен съд – Кърджали, потвърждавайки наказателното постановление, не са преценили правилно всички обстоятелства, релевантни към фактическата обстановка, касаеща извършеното нарушение от страна на касатгора. Също така счита, че в съдебното производство останало недоказано нарушението, за което първоначално на жалбодателя е било наложено наказание „глоба”, в размер на 3000 лева и „лишаване от правоуправление”, за срок от 12 месеца и че нямало категорични данни, че с деянието си жалбодателят предумишлено е извел автомобила си от контрол и по този начин е използвал пътното платно не по предназначение. Твърди, че в съдебното производство били изложили редица съображения  в тази насока, а при един правилен анализ и преценка на тези възражения ставало ясно, че в случая става въпрос за случайно събитие, а не за умишлено извеждане на автомобила извън контрол, кото сочи, че единствено единият от полицейските служители твърди, че касаторът на няколко пъти е завъртял задната страна на автомобила, което не кореспондирало с останалия доказателствен материал по делото. Предвид изложеното счита, че съдът неправилно, при една фактическа обстановка, която не се поддържа и подкрепя от доказателствения материал, в крайна сметка е постановил едно неправилно решение. Поради това моли настоящата инстанция да постанови решение, с което да отмени обжалвания съдебен акт, като неправилен.

Ответникът по касация -  началникът на Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, не се явява в съдебно заседание, не изпраща процесуален представител и не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а атакуваният съдебен акт намира за правилен и обоснован. Счита, че по делото са събрани достатъчно доказателства за фактите, по правилен и обоснован начин и същите са коментирани в съдебния акт и че категорично е установено, както от обективна, така и от субективна страна, че е извършено нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и санкционната норма е приложена в нейния точен смисъл, като е наложена единствено възможната санкция, като размер. Намира също, че обосновано съдът е посочил, защо намира за осъществено и от субективна страна, освен от обективна, извършеното нарушение на правилата за движение и какъв точно смисъл възприема от използваната дума „дрифт”. Предвид изложеното предлага обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила.

Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираното от касатора касационно основание всъщност е нарушение на закона, т.е. касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното Решение №155 от 17.06.2020 год., постановено по АНД №313/20290 год., Кърджалийският районен съд е потвърдил наказателно постановление №20-1300-000068 от 30.01.2020 год., издадено от ВПД началник на сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Кърджали, с което, на М.М.Л. от ***, с ЕГН **********, на основание чл.175, ал.1, предл.трето от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 3000/три хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 12/дванадесет/ месеца, за извършено виновно нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.

За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 14.01.2020 год., в *** часа, в ***, касаторът в настоящото производство М.Л. управлявал лек автомобил „Мерцедес”, с рег. №***, като излизайки от пътя за *** на кръстовището с ***, завивайки на ляво, Л. подал рязко газ и повишил оборотите на двигателя, с което задвижващите колела на автомобила започнали да превъртат, а задната част на автомобила се завъртяла на ляво и на дясно повече от два пъти. Това поведение на водача било възприето от дежурния екип на Пътна полиция - свидетелите Р. П. и Н. П., който се движили по *** в посока ***. Виждайки водачът на автомобила да „дрифтира”, при което преднамерено извеждал автомобила извън контрол, чрез подаване на газ, довеждайки до загуба сцеплението на гумите, предприели действия за неговото спиране. При извършената проверка полицейските сужители установили, че моторното превозно средство се управлявало от касатора М.Л. Последният се извинил за поведението си и обещал повече да не прави така, а предвид така констатираното, свидетелят Р. П. на място съставил АУАН срещу водача, за извършено нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя, като той го подписал без възражение. Въз основа на така съставения АУАН, на 30.01.2020 год. наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което, на основание чл.175а, ал.1 предл.3 от ЗДвП, наложил на касатора М.Л. административни наказания „глоба”, в размер на 3000 лева и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 12 месеца, за извършено нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка районният съд е установил от показанията на свидетелите Р. П. и Н. П., които съдът е кредитирал изцяло, както и от писмените доказателства по делото - Акт за установяване на административно нарушение от 14.01.2020 год., за който е посочил, че като редовно съставен, се ползва с доказателствена сила на основание чл.189, ал.2 от ЗДвП; Справка за нарушител/водач на жалбодателя; Заповед №8121з-515 от 14.05.2018 год. на министъра на вътрешните работи, доказваща компетентността на актосъставителя и на издалия наказателното постановление орган.

При анализа на гласните доказателства съдът е кредитирал изцяло показанията на свидетелите Р. П. и Н. П., за които е приел, че са логични, последователни и взаимно допълващи се и че същите установяват по безспорен начин релевантните по делото факти. Посочил е, че свидетелите са очевидци на деянието и категорично сочат, че на процесната дата и място, жалбодателят е управлявал описаното по-горе моторно превозно средство именно по начина, твърдян в акта и наказателното постановление, како и че те подробно описват времето, мястото и посоката на движение на автомобила „Мерцедес”, поведението на жалбодателя като водач на превозното средство по време на нарушението, а и след това. Посочил е, осен това, че те удостоверяват, че пътната настилка е била суха, а преднамереното извеждане на автомобила извън контрол, на ляво и на дясно, е осъществено два-три пъти. Съдът е приел, че липсват каквито и да било основания да поставя под съмнение показанията на двамата разпитани свидетели още повече, че тези показания не били опровергани по никакъв начин с годни доказателствени средства, от страна на жалбодателя. Районният съд е отбелязъл, освен това, че горните обстоятелства, като време и място, вид на моторното превозно средство, дори траектория на движение на автомобила, се признават и от самия водач М.Л. в жалбата му, а единственото, което той отрича е, че е въртял гумите преднамерено и е използвал пътя, отворен за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение, което пърноинстанционният съд е намерил за недостоверна защитна версия.

При така приетата за установена фактическа обстановка, от правна страна съдът е приел най-напред, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Районният съд е посочил, че разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП забранява на водача на моторно превозно средство да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Приел е за безспорно установено по делото, че с поведението си на процесната дата и място, касаторът в настоящото производство е нарушил посочената норма, като е посочил, че той е бил водач на МПС – лек автомобил „Мерцедес”, с рег. №*** и че при управлението му е използвал пътя, отворен за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с предназначението му за превоз на хора и товари. Районният съд е приел, че това е така, тъй като при управление на автомобила водачът е форсирал двигателя и предизвиквал превъртане на задвижващите колела на превозното средство и че той извършвал и т.нар.„дрифт”, което означава, че преднамерено е извеждал автомобила извън контрол, чрез прекомерно подаване на газ, довеждайки до загуба на сцеплението на гумите му, както и че за това поведение на водача Л. не е имало каквато и да било обективна причина. Въз основа на това съдът е приел, че описаното шофиране от страна на жалбодателя в никакъв случай не може да бъде прието като използване на пътищата за обществено ползване в съответствие с тяхната цел за превоз на хора и товари и че деянието на същия е извършено умишлено, при пряк умисъл, като жалбодателят е  съзнавал, че като водач на управляваното от него МПС, ползва пътя, отворен за обществено ползване, за други цели и че е имал представа относно общественоопасните последици и е искал те да настъпят, извършвайки нееднократно и демонстративно гореописаните маневри и затова правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност. Първоинстанционният съд е посочил също, че при дадената правилна квалификация на извършеното административно нарушение, законосъобразно е приложена санкционната разпоредба на чл.175а, ал.1, предл.3 от ЗДвП, според която се наказва с „лишаване от право да управлява моторно превозно средство”, за срок 12 месеца и „глоба” от 3000 лева, водач, който ползва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари и че наложените две, кумулативно предвидени, наказания са в единствено възможния по закон размер и срок и че съдът няма правомощия да ги намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.

При извършената служебна проверка районният съд не е констатирал да са допуснати нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, които да опорочават административнонаказателното производство, като е посочил, че АУАН и наказателното постановление са съставени правилно и законосъобразно, отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, че даденото словесното описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Посочил е също, че деянието е правилно квалифицирано и достатъчно индивидуализирано с всички относими към състава признаци, вкл. време, място и обстоятелства, при които е било извършено, както и че жалбодателят е бил напълно наясно какво нарушение му е вменено да е извършил. Приел е, че нарушението се явява напълно доказано от свидетелските показания на очевидците П. и П., както и от съставения акт, чиято доказателствена сила не е била оборена по никакъв начин. Съдът е посочил също, че не са допуснати и съществени процесуални нарушения на предвидената в ЗАНН процедура относно връчването на АУАН, доколкото същият е бил прочетен и предявен на жалбодателя още на място. Предвид изложените съображения, районният съд е извел и окончателния си извод, че атакуваното постановление следва да бъде потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно. При този изход на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК, във вр. с чл.63 от ЗАНН, във вр. с чл.8, ал.1, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 год., съдът е извел и извод, че жалбодателят следва да бъде осъден да заплати по сметка ОД на МВР – Кърджали, следващото се и своевременно поискано юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 лева.

При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Кърджалийския районен съд, също така, е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.

При извършената касационна проверка на обжалваното решение, при така описаната в същото фактическа обстановка, установена въз основа на приобщените по делето писмени и гласни доказателства, настоящият съдебен състав счита, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяната му. За да постанови своя съдебен акт, Кърджалийският районен съд е събрал всички необходими доказателства – и писмени, и гласни, при спазване на съдопроизводствените правила. Приетата от съда в мотивите към обжалваното решение фактическа обстановка е правилно и вярно установена и напълно се подкрепя от събраните по делото доказателства – приложената административнонаказателна преписка и подробните показания на разпитаните в хода на производството по делото свидетели – актосъставителя Р. Я. П. и свидетеля при установяване на нарушението и при съставянето на акта - Н. Ж. П., като в случая, всъщност, и двамата свидетели са очевидци на извършеното от касатора деяние, описано в съставения АУАН и издаденото въз осснова на него процесното наказателно постановление. Показанията на двамата свидетели са безпротиворечиви и детайлни, дадени при липса на заинтересованост, при което правилно са били кредитирани от съда, при липса на каквото и да е оборващо ги доказателство. Поради това, описаната фактическа обстановка в пълна степен се споделя и от касационната инстанция в настоящия състав, като при правилно установената и възприета фактическа обстановка, счита, че районният съд правилно е приел, че касаторът в настоящото производство - М.Л., е извършил вмененото му с процесното НП нарушение и съответно правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност, на основание чл.175а, ал.1, предл.3/трето/ от ЗДвП.

Неоснователно е, в тази връзка, оплакването в касационната жалба, че обжалваното решение е постановено в противоречие с материалния закон и че е необосновано. Правилно въззивната инстанция е приела за установено и доказано административното нарушение въз основа на показанията на разпитаните свидетели Р. Я. П. и Н. Ж. П. – *** при ОД на МВР – Кърджали. Тези показания са последователни, логични, изчерпателни и безпристрастни, не съдържат вътрешни противоречия и се допълват взаимно досежно главните факти, подлежащи на установяване в съдебното производство. От позицията си на очевидци, възприели непосредствено действията на касатора, въпросните свидетели категорично са потвърдили начина на шофиране на управлявания от водача М.Л. лек автомобил – излизайки от кръстовището от пътя за *** и след като е навлязъл с ляв завой на ***, рязко е подал газ, повишавайки оборотите на двигателя и така демонстративно и преднамерено е започнал да извежда автомобила от оста му на движение, като задната част на същия е започнала да се движи наляво и надясно и то няколко пъти. Следва да се посочи, че защитната версия на касатора, поддържана и в касационната жалба, че поради липсата на опит и тъй като не познавал характеристиките на управлявания автомобил, подал повече газ, при което автомобилът поднесъл, а също така и твърдението му, че по това време пътното платно било мокро и хлъзгаво, което способствало за поднасянето на автомобила, се опровергават от доказателствата по делото. В показанията свидетелят П. е категоричен, че пътната настилка - в случая асфалтова, е била суха, а свидетелят П. е категоричен, че не е имало и мъгла. На следващо място, деянието е извършено от касатора в 21:25 часа, на 14.01.2020 год., т.е. категорично в тъмната част на денонощието, като по това време трафикът по *** е минимален, като в случая, и двамата свидетели-очевидци са категорични, че по това време, в този участък от булеварда не е имало трафик, т.е. движение, от което следва логичния извод, че включването на управлявания от касатора М.Л. лек автомобил в движението по главния път, т.е. по ***, е могло да се извърши съвсем спокойно и безпрепятствено и без каквато и да е необходимост да се бърза, с цел да не се създават предпоставки за произшествие и съответно да се подава рязко газ, каквато защитна версия също се поддържа в касационната жалба. Тук, в добавка към изложеното, следва да се посочи, че в този участък, пътното платно на *** няма никакъв наклон, дори и минимален, като наклон няма и второстепенния път, по който се е движел преди това управляваният от касатора лек автомобил и от който път същият е излязъл, т.е. на цялото това кръстовище няма наклон в каквато и да е посока, който да е причина или да е способствал за твърдяното „поднасяне” на автомобила. Освен това, на съда е ноторно известно, че пътното платно на *** в този участък е с две ленти за движение във всяка посока, т.е. това пътно платно е достатъчно широко, за да се извърши завоя на ляво съвсем спокойно, като при това положение и предвид липсата на движение на МПС по булеварда по това време на денонощието - 21:25 часа, т.е. сравнително късно вечерта, то според настоящия касационен състав, става пределно ясно, че водачът е управлявал съвсем преднамерено по този начин лекия автомобил и че за това негово поведение при управлението на автомобила не е имало абсолютно никаква обективна причина, до какъвто извод съвсем правилно е стигнал и решаващият състав на Кърджалийския районен съд.

При така установените факти не може да бъде споделена тезата на касатора, че в хода на административнонаказателното производство не били събрани  никакви доказателства относно причине за „поднасянето” на автомобила и че при това положение, съставът на конкретното административно нарушение останал недокзан още в извънсъдебната фаза на производството. По делото липсват каквито и да е доказателства, че пътната настилка/асфалтът/ е бил мокър или пък с неравности, или пък че пътната обстановка е била усложнена. Извършването на ляв завой и включването в главен път/в случая *** в ***/, при липса на движение на други МПС в този участък от пътя и по това време и липса на какъвто и да е наклон на пътя, категорично не предполагат поднасяне на лекия автомобил наляво и надясно и то неколкократно, поради което е изключена възможността описаното в АУАН движение на автомобила в посока наляво и надясно да е по непредпазливост или да се дължи на някакви особености на пътя. Но дори и да се приеме, че водачът първоначално е загубил контрол върху управляваното от него МПС, това обяснение е нелогично при описаното негово поведение, а именно - че след като е извършил маневрата „завой наляво” и автомобилът е застанал прав по оста на пътя, е подал рядко газ и е започнал да управлява лекия автомобил по този начин, а именно – като извършва движение налява и надясно, за което свидетелства в показанията си св.Н. П. Свидетелите П. и П. са категорични в оценките си, че не става въпрос за случайно поднасяне на автомобила, а за умишлени маневри, които са били извършени повече от два пъти. В тази връзка, правилен е изводът на Районен съд - Кърджали, че става въпрос за умишлено и съзнателно демонстративно шофиране, посредством занасяне на автомобила в различни посоки, а е пределно ясно, че този начин на управление на МПС не представлява използване на пътя за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата – за превоз на хора и товари, дори и да не представява т.нар. „дрифт” като техника на шофиране, т.е. на управление на МПС. Няма спор, че подобно поведение на пътя застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност. В този смисъл, настоящият касационен състав намира за неоснователно твърдението на касатора, че от събраните по делото доказателства не се установява да е нарушил разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Въззивният съд е изложил подробни мотиви по това твърдение на касатора, които напълно се споделят от касационната инстанция и не е нужно да се преповтарят.

Правилно въззивният съд е приел, също така, че за деянието на касатора осъществяващо фактическият състав на нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, законосъобразно е приложена санкционната разпоредба на чл.175а, ал.1, предл.3 от ЗДвП и съответно е реализирана административнонаказателната отговорност на касатора Л., установена в същата разпоредба. Настоящият състав също намира, че е извършена правилна квалификация на деянието и са наложени предвидените за извършеното нарушение наказания, в регламентирания от закона абсолютен размер. Следва да се добави, че процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива някаква по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид, която да обосновава евентуалното прилагане на чл.28 от ЗАНН. Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил решението си при правилно приложение на материалния закон, поради което е неоснователно оплакването, развито в касационната жалба в тази насока.

По отношение другото оплакване в касационната жалба - за необоснованост на атакуваното решение, съдът намира за нужно да отбележи следното:

Съгласно чл.63, ал.1, предл.2/второ/ от ЗАНН, решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела подлежат на касационно обжалване на основанията, предвидени в чл.348 от НПК и по реда на глава ХІІ от АПК. Тези основания са изброени конкретно в нормата на чл.348, ал.1 от НПК и сред тях не се съдържа основанието „необоснованост” на съдебния акт, поради което това оплакване не следва да се обсъжда от касационния съд. Независимо от това, настоящият състав намира за нужно да отбележи, че необосноваността на решението се изразява в опорочени фактически констатации на съда не поради допуснати от него процесуални нарушения, а поради допуснати от него грешки при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките на съда при прилагане на правилата на логиката, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията, на данните на науката, като тези грешки неизбежно водят до неистински фактически констатации, а оттам и до неправилни правни изводи. В случая, настоящият състав намира, че такива грешки районният съд не е допуснал при постановяване на атакуваното решение, като въз основа на приобщените по делото писмени и гласни доказателства, е направил верни и логични фактически констатации, въз основа на които е извел и правилни и законосъобразни правни изводи. При това положение, след като Кърджалийският районен съд е установил и съобразил всички описани по-горе факти и обстоятелства и е потвърдил изцяло процесното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно, е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което освен всичко друго, е и обосновано. За пълнота на изложението следва да се посочи, че от настоящата съдебна инстанция не са констатирани допуснати нарушения на съдопроизведствените правила в хода на производстото пред районния съд, които да обосновават незакосъобразност на обжалваното в настоящото касационно производство съдебно решение.

Ето защо, с оглед на всичко гореизложено, касационната инстанция в настоящия съдебен състав намира жалбата на М.М.Л. от ***, подадена чрез адв.Д.Ш. от АК-***, за неоснователна и недоказана, като всички изложени по-горе съображения водят до извода, че решението на Кърджалийския районен съд, като правилно, обосновано и законосъобразно - постановено при правилна преценка на събраните доказателства, при правилно приложение на материалния закон и без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, следва с решението по настоящото дело да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/, във връзка с чл.217, ал.3, предл.4/четвърто/ от АПК и чл.63, ал.1, предл.2/второ/ от ЗАНН, Административният съд                                               

 

Р      Е      Ш      И  :

                  

           ОСТАВЯ В СИЛА Решение №155 от 17.06.2020 год., постановено по АНД №313/2020 год. по описа на Районен съд – Кърджали.

 Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ:  1.

                                                           

 

 

 

                                                                                                          2.