Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 26.06.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛКОВ
РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Костадинова ч. гр. д. №5036/2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435,
ал. 2, т. 1 ГПК.
Образувано
е по жалба на М.К.Г. – длъжник по изп.д. № 20199240400602 - срещу постановление
от 29.01.2020 г., с което на основание чл. 528, ал. 5 ГПК на жалбоподателя е
наложена глоба за неизпълнение на задължение за предаване на дете. Жалбоподателят
твърди, че са представени доказателства за нежеланието на детето В.А.Т.да се
вижда и да общува с баща си (взискателя), за което съществували сериозни причини,
а постоянното налагане на глоби от съдебния изпълнител допълнително
задълбочавало конфликта между страните в изпълнителния процес.
Взискателят
А.М.Т.възразява, че жалбата е недопустима като просрочена, а по същество я
счита за неоснователна, тъй като майката М.Г. многократно препятствала
изпълнението на съдебното решение без наличие на извинителна причина за това.
Сочи, че поведението на детето се дължало на опити за внушаване на отчуждение
спрямо бащата.
В мотивите
си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че жалбата е
неоснователна, тъй като сочените от майката причини за неизпълнение на решението
са свързани със събития, предхождащи образуването на изпълнителното
производство, не се доказват, а и не биха били извинителни. Наред с това счита,
че данните за здравословното състояние на майката също не сочат на основателна
причина за препятстване изпълнението на съдебното решение.
Съдът установи следното:
Изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист от 20.05.2019 г., издаден в
полза на А.М.Т.за определянето на режим на лични отношения с детето му В.А.Т..
С покана за доброволно изпълнение, получена от М.К.Г. на 16.07.2019 г., същата
е поканена да предаде детето на неговия баща в изпълнение на определения режим
на лични отношения. На 19.07.2019 г. от М.К.Г. е постъпила молба, с която
длъжникът уведомява съдебния изпълнител, че са налице пречки за изпълнение на
решението, тъй като отношенията между детето и бащата били влошени, той „всеки
ден притеснява“ детето в училище, а то изпитвало страх от неговите посещения. С
молба от 30.07.2019 г. Г. представила препис от изготвената в исковото
производство съдебно-психологична и психиатрична експертиза, удостоверение от
Детски център за застъпничество и подкрепа към Фондация Анимус, както и
доказателства за своето здравословно състояние, свързано с текуща бременност.
На 23.07.2019
г. съдебният изпълнител отправил искане за съдействие до Дирекция Социално
подпомагане (ДСП) – Красно село за отстраняване на пречките за своевременно изпълнение
на определения режим на лични отношения. На 02.09.2019 г. пред ЧСИ е представен
социален доклад, изготвен на базата на разговор с майката, детето и мъжа, с
когото в момента живеят. Според доклада детето е заявило, че не желае да има
контакт с баща си „защото го е виждала да се кара с майка й“, като е заключено,
че „към момента не са създадени условия за изграждане на конструктивен диалог и
сътрудничество между двамата родители, връзката „баща-дете“ е прекъсната и за
да бъде възстановена, е необходима подкрепа от специалист.
На
03.09.2019 г. от ДСП – Красно село е постъпило уведомление, съгласно което е
необходимо предварително социален
работник от ОЗД да проведе разговор с детето, за да му обясни
предстоящата процедура, „тъй като присъствието на непознати за него лица би се
отразило негативно на психо-емоционалното му състояние“. С оглед на това е
направено искане органът да бъде уведомяван за необходимостта от съдействие
поне седем дни по-рано. На 13.09.2010 г. съдебният изпълнител е отправил до ДСП
искане за съдействие чрез осигуряване на присъствие на социален работник на
14.09.2019 г. С протокол за предаване на дете от 14.09.2019 г., съставен в
присъствието на бащата на детето и на двама социални работници, е констатирано,
че майката отказва да предаде детето на баща му след проведен разговор с нея в
дома й без участието на социалните
работници. С протокол за предаване на дете от 28.09.2019 г., съставен в
присъствието на бащата на детето и социален работник, е констатирано, че детето
е заявило нежелание да бъде с баща си, а майката е отказала да го предаде. Идентични
факти са удостоверени и с протокол за предаване на дете от 26.10.2019 г. –
детето отказва да тръгне с бащата, „като майката също не го убеди да тръгне с
него. Майката направи повторен опит да убеди детето да се срещне с бащата, но
отново не успя.“ С протокол за предаване на дете от 09.11.2019 г., съставен без
присъствие на социален работник, е констатирано, че след позвъняване на
входната врата и проведен телефонен разговор, майката отказва съдействие за
предаване на детето поради влошеното си здравословно състояние. С протокол за
предаване на дете от 23.11.2019 г., съставен в присъствието на бащата на детето
и двама социални работници, е констатирано, че предаването не се е състояло,
тъй като майката не е успяла да убеди детето да тръгне с баща си. С протокол за
предаване на дете от 14.12.2019 г., съставен в присъствието на бащата на детето
и социален работник, е констатирано, че майката не е положила необходимите
усилия да убеди детето да тръгне с баща си. С протокол за предаване на дете от 28.12.2019
г., съставен в присъствието на бащата на детето и един социален работник, е
констатирано, че майката е извела детето пред входната врата на кооперацията,
но не е положила никакви усилия да изпълни задължението си за предаване. С
протокол за предаване на дете от 30.12.2019 г., съставен само в присъствието на
бащата на детето, е констатирано, че майката е отказала да изведе детето и да
го предаде на бащата. С протокол за предаване на дете от 11.01.2020 г.,
съставен без участие на социални работници, е констатирано, че М.Г. заявила, че
детето е болно и е отказала да го изведе до входната врата на апартамента. С
протокол за предаване на дете от 25.01.2020 г., съставен само в присъствието на
бащата на детето и неговата съпруга, е констатирано, че майката е отказала да
предаде детето поради липсата на социални работници.
При тези факти съдът намира следното:
Жалбата е
допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл. 436 вр. чл. 527, ал. 4 вр.
чл. 528, ал. 5 ГПК двуседмичен срок, а според мнозинството от съставя тя е основателна по следните съображения:
Предвидената
в чл. 528, ал. 5 ГПК глоба от една страна е съпътстващ отнемането изпълнителен
способ, а от друга цели да мотивира длъжника към правомерно поведение,
съдействащо на изпълнението на съдебното решение. Ето защо глоба не следва да
се налага, когато макар съдебното решение да не е изпълнено, това не е в
причинна връзка с противоправно действие или бездействие на длъжника.
В
настоящия случай преди налагане на глобата съдебният изпълнител не е изчерпал предоставените му от закона
средства за въздействие върху детето, включително чрез прилагане на
мерките по чл. 23, т. 6 ЗЗДет. вр. чл. 528, ал. 4 ГПК. с помощта на
специализирани органи каквито са социалните работници. Видно от изпратеното до
ЧСИ писмо от 03.09.2019 г. от ДСП - Красно село, препоръчано е провеждането на предварителен разговор от социален
работник с детето с цел запознаването му с предстоящата процедура и
мотивирането му към среща с бащата. Няма данни такъв предварителен разговор да
е бил провеждан – напротив, установява се, че социални работници само са присъствали при посещенията
в дома (а в някои случаи тези посещения са били и без тяхно присъствие), като не са водени предварителни разговори
с детето, включително в ден, предхождащ предаването, какъвто е смисълът на
отправената от ДСП препоръка.
Отделно от
това, не се доказа соченото от взискателя и ЧСИ обстоятелство, че майката е
мотивирала детето да отказва срещи с бащата – от констативните протоколи е
видно, че тя е полагала усилия в тази насока (вж. протокола от 26.10.2019 г.),
а отказите й са били свързани или с влошено здравословно състояние на детето
или с неучастието на социален работник, т.е. мотивирани са с причини, които
могат да бъдат окачествени като уважителни.
Наред с това е видно, че майката е потърсила специализирана помощ чрез
сключване на договор за предоставяне на социални услуги от 01.11.2019 г. с цел
психологическо консултиране и подкрепа за детето, което действие не би могло да
бъде квалифицирано като противоправно и препятстващо изпълнението на съдебното
решение.
Ето защо мнозинството от състава счита, че наложената
глоба следва да бъде отменена, като съдебният изпълнител съобразно мотивите,
изложени по-горе, следва да осигури изпълнение на предписаното от ДСП - Красно
село изискване за провеждане на предварителни (предхождащи датата на
посещението от ЧСИ) разговори между детето и социален работник.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление от 29.01.2020 г. по
изп.д. № 20199240400602, с което на М.К.Г. е наложена глоба в размер на 400 лв.
поради неизпълнение на задължение за предаване на дете на 25.01.2020 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/
ОСОБЕНО
МНЕНИЕ
На съдия
Р.Данаилова по ч.гр.д.№ 5036/2020
г.
Не съм съгласна със становището на мнозинството
от съдебния състав за основателност на жалбата срещу действията на ЧСИ по
налагане на глоба.
Считам, че глобата е наложена законосъобразно,
като доколкото по изпълнителното дело се установява повторяемост на поведението
на длъжника, то и няма основание и за намаляване на размера й.
Считам, че разпоредбата на чл.528, ал.1, т.2 ГПК има предвид пречки за изпълнение на задължението за предаване на дете,
различни от неадекватност/несъответствие на предписания с влязло в сила решение
режим на лични отношения с интересите на детето.
В случая длъжника М.Г. твърди, че причината да
не се изпълнява съдебното решение е нежелание на детето, като налагането на
глоби допълнителното задълбочавал конфликта между родителите и глоби не
следвало да се налагат докато не си изяснели причините за нежеланието на детето
Същевременно М.Г., на която е възложено
упражняването на родителските права, която живее с детето, респективно
единствена от двамата родители осъществява с него лични отношения, не
предприема мерки за изменението на този режим по съдебен ред, включително и
чрез допускане на привременни мерки, които да парират твърдяното от нея
нарушение на интересите на детето чрез изпълнението.
Следователно твърдяната от Г. причина за
неизпълнението може да се отстрани чрез изменението на режима, което изменение
следва да се инициира от майката, с която детето живее, която твърди
неадекватност на установения режим с интересите му и която е задълженото лице
по предаване на детето за изпълнение на този режим, като в производството по
изменение ще се прецени дали действително режима не съответства на интересите
на детето и дали нежеланието му се дължи на родителско отчуждение, респективно
какви са причините за последното и подходящите мерки за преодоляването му.
Считам, че е налице най-малкото бездействие на
длъжника М.Г., поради което до изменение на решението за режима на лични
отношения няма основание то да не бъде санкционирано.
Не съм съгласна и със становището на съдебния
състав, че частният съдебен изпълнител не бил изчерпал предоставените му
средства за въздействие върху детето, чрез прилагането на мерки за закрила по
Закона за детето. Наличните по делото доказателства сочат, че органите за
закрила на детето са информирани за нуждата от съдействие и ако по отношение на
първата дата за предаване на детето през 2019 г. информацията не е достигнала
своевременно, то с достигането й те са сезирани с необходимост от съдействие,
препоръчаната в съставен социален доклад мярка – разговор на детето със
социален работник е изцяло от компетентността на органите по закрила, които са
длъжни да осъществяват държавната политика по закрила на детето, а не дават
бланкетни препоръки. Не считам, че частният съдебен изпълнител, който отговоря
за изпълнението на съдебно решение и обвързан от изпълнителния титул има други
правомощия възможности и средства за въздействие по отношение на органите за
закрила на детето, поради което и за никакво изчерпване на такива не може да
става дума.
Считам, че в конкретния случай, за който е
наложена глобата, а именно за насроченото предаване на дете на 25.01.2020 г.
съставеният протокол от съдебния изпълнител удостоверява отказ на майката за изпълни
съдебното решение относно режима на лични отношения на детето с баща му без
абсолютно никаква основателна причина – задълженото лице М.Г. дори не се е
явила за предаването, което сочи на явно намерение за неизпълнение, като
изтъкнатата оправдателна причина при иницииран от ЧСИ телефонен разговор с
нея относно неявяване на социален
работник не може да се квалифицира като основателна, тъй като присъствието на
социален работник не е задължителен елемент от
процедурата, необходимостта от него би могла да възникне във връзка със
закрила на детето по време на самото предаване, но в случая е очевидно, че
намерение за предаване изобщо не е имало.
По изложените съображения считам, че жалбата
следваше да се остави без уважение.
Съдия:
Р.Данаилова