№ 7212
гр. София, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20221110114251 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на АЛ. ХР. ЯНЧ. срещу фирма, с която е
предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 с искане да се признае за установено спрямо
ответника, че ищцата не му дължи сума в общ размер на 1486.20 лева, представляваща
начислени от ответника задължения за предоставени В и К услуги за имот с адрес: адрес, с
абонатен № ****, по Фактура № ****/21.05.2021 г. и Фактура № 0****19.08.2021 г.
Претендират се разноските по делото.
В исковата молба се твърди, че ответникът претендира извънсъдебно от ищцата
процесната сума, като й е изпратил двете фактури. Ищцата счита, че не дължи сумата
поради липса на облигационна връзка с ответника. Оспорва реалната доставка на услугата,
като твърди, че имотът не е водоснабден. Твърди, че не са спазени нормативните изисквания
при отчитането на общия и индивидуалния водомери на адреса. Оспорва изправността на
уредите за отчет. Релевира възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност по
отношение на вземането.
В срока чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете. Сочи, че ищцата има качеството потребител на В и К услуги по смисъла
на закона, защото е собственик на имота от 09.08.2017 г., поради което между страните е
налице валидно облигационно отношение, което се урежда от Общите условия за
предоставяне на В и К услуги, в сила от 28.08.2016 г. Излага, че Фактура №
*********/21.05.2021 г. е за сума, включваща стойност на предоставените В и К услуги в
ищцовия имот за периода от 14.04.2021 г. до 12.05.2021 г. и стойност на индивидуалния дял
от общото потребление на В и К услуги, разпределен за нейния имот /загубите на вода в
сградната или вътрешната водопроводна инсталация/ за периода от 09.02.2021 г. до
12.05.2021 г., начислен съгласно чл. 23, ал. 1, т. 2 и чл. 25 от Общите условия, а Фактура №
****19.08.2021 г. включва и стойност на индивидуалния дял от общото потребление за
периода от 14.07.2021 г. до 14.08.2021 г. Твърди, че на 29.08.2019 г. негови служители са
извършили монтаж и пломбиране на 1 бр. нов индивидуален водомер, отчитащ доставената
до апартамента на ищцата вода, с нулеви показания и метрологична проверка със срок на
валидност, обхващащ и исковия период, за което е съставен протокол, подписан от Янева,
1
както и че на 18.06.2020 г. е монтиран на водомерния възел на водопроводното отклонение,
захранващо сградата, в която се намира ищцовият имот, общ водомер, с нулеви показания,
преминал метрологична проверка през 2020 г., за който общ водомер е открита партида с
клиентски № **********. Твърди, че количеството изразходвана в имота на ищцата вода за
периода е начислявано въз основа на регулярен отчет на 2 бр. индивидуални водомери.
Посочва, че при регулярните отчети на общия водомер е установено голямо потребление и
разлика над 20 % между преминалите през него количества вода и сбора от разхода по
индивидуалните партиди, поради което на 22.01.2021 г. е извършена проверка на този
водомер и е установено, че той измерва точно консумацията на питейна вода за имотите, но
е налице теч по вътрешната водопроводна инсталация, за което собствениците на имоти,
чиято консумация е отчитана от този приходен водомер, са уведомени, и е проведена среща
с тях. Изтъква, че цялата мрежа след общия водомер е собственост на потребителите и е
тяхна отговорността за нейната изправност, поддръжка и правилно функциониране, като
при наличие на нейна неизправност те трябва да заплатят измерените и отчетени количества
вода. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124,
ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 1 486.20
лева, представляваща начислени от ответника задължения за предоставени В и К услуги за
имот с адрес: адрес, с абонатен № ****, по Фактура № ****/21.05.2021 г. и Фактура №
0****19.08.2021 г.
Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск като абсолютна
процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК е налице,
когато ответникът по иска претендира отричаното от ищеца право. От значение за
допустимостта на иска са действията на ответника по предявяване на претенции срещу
ищеца, осъществени извън съдебното производство. Ако ответникът се защитава срещу иска
чрез доказване съществуването на отреченото право, то не е налице съмнение по въпроса, че
ответникът претендира това право и липсва необходимост ищецът да доказва правния си
интерес.
В конкретния случай с Определение № 10680/27.04.2022 г. е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът претендира от ищцата сума в
общ размер на 1 486.20 лв. по Фактура № *********/21.05.2021 г. и Фактура №
****19.08.2021 г. за доставка на В и К услуги за имот с адрес: адрес, с абонатен № ****.
Това, както и фактът, че ответникът се защитава срещу иска чрез доказване на
съществуването на отречено от ищцата право, категорично сочат на извод, че за ищцата е
налице правен интерес от предявения иск.
В случая ищцата отрича материалноправните предпоставки за възникване на вземането
– наличието на облигационно правоотношение по договор за доставка на В и К услуги
между страните, както и наличието на извършени услуги на претендираната стойност, а
също така релевира възражение за изтекла погасителна давност.
В производството по предявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК в
тежест на ответника е доказването на фактите, от които произтича отричаното право.
Общото правило за разпределение на доказателствената тежест между страните гласи, че
всяка страна носи доказателствената тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за
себе си правни последици, които именно за това претендира като настъпили /чл. 154, ал. 1
ГПК/. За разпределението на доказателствената тежест е без значение каква процесуална
роля заема страната, а е решаващо каква правна последица страната претендира като
настъпила, което следва непосредствено от материалноправните норми, а те сочат както
2
правнорелевантните факти, така и спрямо кои лица възникват техните правни последици.
Следователно при предявен отрицателен установителен иск за недължимост на определена
сума кредиторът /ответникът по иска/ трябва да докаже фактите, от които вземането
произтича, а длъжникът /ищец по иска/ – възраженията си срещу вземането. Един и същи
спор може да бъде повод било за положителен, било за отрицателен установителен иск, като
разпределението на доказателствената тежест е едно и също, защото то зависи не от
процесуалната роля на страните, а от отношението към спорното право. Поради това
ответникът по отрицателен установителен иск трябва да докаже, че вземането е възникнало
и съществува.
Съгласно § 1, т. 2, б. „а“ и б. „б“ от Допълнителната разпоредба на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги „потребители“ по смисъла на
закона са: юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните
имоти, за които се предоставят В и К услуги; юридически или физически лица –
собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Съгласно чл. 3, ал. 1 от
Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи потребители на услугите В и К
са: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се
отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради –
етажна собственост; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж
или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един
поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Следователно
потребител на В и К услуги по смисъла на посочената нормативна уредба са собствениците
или лицата с учредено вещно право на ползване или на строеж за съответните имоти.
В случая за доказване наличието на облигационна връзка с ищцата ответникът
представя по делото Справка № 436406/07.04.2022 г. чрез отдалечен достъп по данни за
физическо/юридическо лице за всички служби по вписвания за вписвания, отбелязвания и
заличавания за периода от 01.01.1991 г. до 07.04.2022 г. по отношение на ищцата, от която
се установява, че на 09.08.2017 г. тя е закупила апартамент № 7, находящ се в гр. София,
адрес, ет. 4, както и Заявление от 13.10.2017 г. за промяна на титуляр на партида, подадено
от предишния собственик Маргарита Георгиева Богатинова, с която моли партидата й за
имота да бъде закрита поради продажбата му на 09.08.2017 г. на А.Х. Янева. Преценявайки
съвкупно посочените писмени доказателства, както и неоспорения от ищцата документ за
монтаж на нов индивидуален водомер в процесния имот, подписан от нея, съдът намира, че
по делото е доказано пълно и главно от ответника качеството на Янева на собственик на
процесния имот през исковия период – от 09.02.2021 г. до 14.08.2021 г., към който страните
не спорят, че са относими двете фактури. Следователно доказано е качеството „потребител“
на В и К услуги на ищцата и наличието на облигационно договорно правоотношение между
страните за доставка на В и К услуги.
По въпроса дали ответникът доказва реалната доставка на В и К услуги на ищцата
през процесния период, включително наличието на предпоставки за начисляване на
задължения, представляващи стойността на индивидуалния й дял от общото потребление за
периода от 09.02.2021 г. до 12.05.2021 г. и от 14.07.2021 г. до 14.08.2021 г., съдът намира
следното:
Ответникът е представил писмени доказателства, от които е видно, че на 19.08.2019 г.
в ищцовия имот е извършен монтаж на нов индивидуален водомер, а на 18.06.2020 г. в
шахта в адрес, е монтиран нов общ водомер, за който предвид констатациите в Контролен
лист № 0265871//2021 г. може да се направил обоснован извод, че касае и водоснабдяването
на имотите на адрес. От Протокола от проведена среща с клиент и Писмо от 04.03.2021 г.
3
може да се заключи, че ответното дружество е начислило на собствениците на
самостоятелни имоти в редица сгради, включително в сградата на адрес, суми за количества
вода за общо потребление поради съмнение за теч по вътрешната водопроводна инсталация.
Писменото доказателство на л. 24 /гръб/ е неотносимо към предмета на настоящото
дело, тъй като е адресирано до живущите в имоти на различен адрес.
Представени са от ищцата процесните фактури.
По искане на ответника е допусната с Определение № 10680/27.04.2022 г. съдебно-
техническа експертиза, но поради неговото процесуално бездействие по отношение на
задължението му за внасяне на депозит с протоколно определение от 02.06.2022 г. е
отменено определението за допускане на експертизата.
Съдът счита, че наличната по делото доказателствена съвкупност не позволява
формирането на еднозначен извод за извършена от ответника реална доставка на В и К
услуги конкретно на ищцата, а още по-малко – за тяхната стойност. В тази връзка съдът
съобрази на първо място обстоятелството, че издадените от дружеството фактури
представляват частни свидетелстващи документи, които не разполагат с материална
доказателствена сила, а следва да се ценят съвкупно с другите доказателства по делото.
Други доказателства в подкрепа на неговата теза обаче не са събрани по делото.
Представените документи за монтаж на нов индивидуален водомер в ищцовия имот и
монтаж на общ водомер, относим към водоснабдяването на няколко сгради, при липса на
отчетни документи по отношение на индивидуалния водомер на ищцата и на общия
водомер и при липса на съдебно-техническа експертиза, по никакъв начин не доказват, че
ищцата реално е потребявала В и К услуги в своя имот през исковия период и/или че са
били налице предпоставките на чл. 25 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги
на потребителите на фирма, одобрени с Решение № ОУ-2/13.07.2016 г. на КЕВР, за
начисляване на задължения за общо потребление. В тази връзка съдът отчита и
обстоятелството, че общият водомер касае водоснабдяването на множество сгради, поради
което въз основа на събраните доказателства не може да се приеме за установено наличието
на теч във вътрешната водопроводна инсталация именно на сградата на адрес.
Предвид всичко изложено ответникът следва да понесе последиците от
неизпълнението на задълженията му, произтичащи от разпределената му доказателствена
тежест, като неустановяването на реалната доставка на В и К услуги в имота на ищцата през
процесния период обуславя извод за основателност на предявения отрицателен
установителен иск, защото възникването на процесното вземане се явява недоказано.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК има
ищцата. Тя е сторила разноски за държавна такса в размер на 60 лв., която следва да й бъде
присъдена.
Съгласно представения по делото Договор за правна защита и съдействие и
Пълномощно ищцата е била представлявана по делото безплатно от адв. К.И. Б. и адв.
Николай Илчев Илчев. На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв на адвоката следва да
бъде присъдено възнаграждение, което съдът определи на 334.03 лв. По аргумент от чл. 78,
ал. 1 ГПК, който предвижда, че страната има право на разноски само за един адвокат, съдът
намира, че цялото възнаграждение следва да бъде присъдено в полза на адв. Б., която е
подала исковата молба, като липсва основание за разделянето му между двамата адвокати,
осъществили процесуалното представителство на ищцата, а въпросът как те да си поделят
възнаграждението касае техните вътрешни отношения.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че АЛ. ХР. ЯНЧ.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: адрес, не дължи на фирма, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: ****, сумата от 1 486.20 лева, представляваща начислени от ответника
задължения за предоставени В и К услуги за имот с адрес: адрес, с абонатен № ****, по
Фактура № ****/21.05.2021 г. и Фактура № 0****19.08.2021 г. за периода от 09.02.2021 г. до
12.05.2021 г. и от 14.07.2021 г. до 14.08.2021 г.
ОСЪЖДА фирма, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на АЛ. ХР. ЯНЧ., ЕГН **********, със съдебен адрес: адрес,
сумата от 60 лв. – разноски за производството.
ОСЪЖДА фирма, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, да заплати на
адв. К.И. Б., ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв сумата от 334.03
лв. – възнаграждение за безплатна адвокатска помощ на АЛ. ХР. ЯНЧ..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5