№ 204 / 18.6.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
18.06.2020 година, град М.
В И М Е Т О Н А НА Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД М., ІV-ти граждански състав, в СЪДЕБНО заседание при закрити врата от 11.06.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Татяна Иванова и с участието на прокурора....................................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 666 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по молба с правно основание чл.50 от Семейния Кодекс, по реда на чл.330 ал.1 ГПК.
Молителите, М.Й.Н., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и О.А.Е., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, твърдят, че са сключили граждански брак на 02.05.1993 година в град М., област М..
От брака си имат деца, които са навършили пълнолетие.
Заявяват, че между тях е налице сериозно и непоколебимо съгласие да прекратят брака си с развод.
Постигнали са споразумение относно личните си и имуществени отношения, съгласно разпоредбата на чл. 51 от Семейния кодекс.
Молят съда да постанови решение, с което да се прекрати брака им с развод по взаимно съгласие, като се утвърди постигнатото между тях споразумение по чл.51 от СК.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като прецени доводите на молителите, представените писмени доказателства и установени обстоятелства, приема следното:
Молбата е допустима и основателна.
Двамата молители са съпрузи, сключили граждански брак, единствено признат за официален такъв за страната, на 02.05.1993 г., за което е съставен АКТ за xxxx г. на О. М..
Съпругата не е приела да носи фамилното име на съпруга си.
Установено е също така, че в молителите е налице сериозно и непоколебимо желание да се прекрати брака им.
Единственото основание за развод по Семейния Кодекс е дълбокото и непоправимо разстройство в брака.
Дълбоко е разстройството, което е довело до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение, доверие и другарски взаимоотношения между съпрузите, при което брачната връзка е само формална и не съответства на закона.
Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее, за да се възстановят нормалните съпружески отношения.
В настоящият случай, сериозното и непоколебимо решение относно прекратяването на брака, без да се издирват и преценяват мотивите за прекратяването му, е налице.
Горе изложената фактическа обстановка се потвърждава от изложените лични обяснения на молителите, представени непосредствено пред съда. Те са категорични, че решението им да се прекрати брака е сериозно и непоколебимо, добре обмислено и преценено, известни са им последиците от прекратяването на брака с допускането на развод. Постигнатото между молителите - съпрузи споразумение по предвидения в чл.51 от СК ред не противоречи на закона. От брака са родени две деца – П. О. Е., ЕГН xxxxxxxxxx и Д. О. Е., ЕГН xxxxxxxxxx, навършили пълнолетие.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че бракът на О.А.Е. и М.Й.Н. следва да бъде прекратен по заявеното взаимно съгласие, поради което следва да допусне развод, без да е необходимо да се издирват мотивите за неговото прекратяване. Бракът на страните е лишен от съдържанието, което законът и моралът влагат в него. Съществуването на такъв брак е формално, той не допринася за създаване на добра атмосфера в семейството, липсва топлотата в отношенията, споделянето, вниманието, грижата, мисълта за другия, уважението и обичта, което и обуславя извода, че следва да бъде уважена тяхната молба.
Постигнато е споразумение, което е потвърдено изрично от страна на двамата непосредствено пред съда, в проведеното съдебно заседание. Съдът счита, че следва да бъде утвърдено постигнатото между молителите споразумение, тъй като с него се уреждат всички последици от прекратяването на брака и отговаря на изискванията на закона.
Съдът не е сезиран с иск по чл. 53 СК, тъй като преобразуващото право уредено в закона възниква само в случаите, когато съпругът, който е сменил фамилното име при сключване на брака може да иска възстановяване на предбрачното си име. Понастоящем молителката не е променяла фамилното си име при сключването на брака, поради което и съда не следва да допусне такава промяна.
Държавната такса за допускане развод и прекратяването на брака е внесена от двамата при депозиране на молбата.
Предвид горното и на основание чл.50 от Семейния Кодекс, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА РАЗВОД между М.Й.Н., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и О.А.Е., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и ПРЕКРАТЯВА брака им, сключен на 02.05.1993 г., за което е съставен АКТ за xxxx г. на О. М., при сериозно и непоколебимо взаимно съгласие, при условията на чл.50 от СК.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между молителите СПОРАЗУМЕНИЕ, по силата на което:
ОТНОСНО местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения на детето и издръжката му:
От брака няма родени деца, ненавършили пълнолетие.
ОТНОСНО ИЗДРЪЖКАТА между съпрузите:
Двамата съпрузи са категорични, че не си дължат издръжка един на друг след прекратяването на брака.
ОТНОСНО ИМУЩЕСТВЕНИТЕ ОТНОШЕНИЯ:
Движимите вещи, които са придобили по време на брака са поделили извънсъдебно и доброволно помежду си и нямат взаимни претенции от имуществен характер.
Молителите нямат взаимни претенции към притежаваните от тях банкови сметки.
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: