РЕШЕНИЕ
№ 61
град Велико Търново, 13 .03.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, касационен състав, в открито съдебно заседание на
двадесет и осми февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА ДАБКОВА
КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
при
секретаря М.Н.
в
присъствието на прокурора Донка Мачева,
разгледа
докладваното от съдия Дабкова касационно
а.н.д. № 10031 по описа на ВТАС за 2020
година и за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от
Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/.
Образувано по касационна жалба, депозирана
от името на „Кауфланд България ЕООД енд
КО“ КД, чрез упълномощения ***.
Обжалва се Решение № 531/28.11.2019г.,
постановено по НАХД № 1735/2019г., с което състав на Районен съд Велико
Търново е потвърдил Наказателно постановление № 2019-0046485/26.09.2019г.,
издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико
Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД “Контрол на пазара” на
Комисия за защита на потребителите, с което за допуснато нарушение по чл.9,
ал.2 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, на основание чл.53 и чл.83 от ЗАНН и чл.233, ал.2 от ЗЗП, на „Кауфланд
България ЕООД енд КО“ КД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, жк „Банишора“, ул. „Скопие“ № 1А е наложено адм. наказание
имуществена санкция в размер на 300,00 лв. на основание чл. 198 от ЗЗП.
В касационната жалба се релевират доводи
за неправилност на решението на РС поради постановяването му в противоречие с
материалния закон
и при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Касаторът намира, че в случая е налице противоречие между фактическото
описание на нарушението и правната му
квалификация в АУАН и НП, поради което е налице нарушение на
разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В допълнение твърди
наличие на маловажност по чл. 28 от ЗАНН. Моли настоящата инстанция да отмени обжалваното
решение, както и да отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание, касаторът редовно
призован, не се явява и не се изпраща представител. По делото е депозирано
писмено становище от *** Л.К. като процесуален представител на касатора, в
което доразвива доводите си за незаконосъобразност на решението на РС.
Ответникът по касационната жалба – Комисия
за защита на потребителите – РД Русе, чрез процесуалния си представител ст.*** В.Б.,
в писмено становище моли съда да остави подадената касационна жалба без
уважение като неоснователна. Счита, че районният съд е обсъдил подробно всички
доказателства и всички доводи, наведени от жалбоподателя и се е произнесъл по
тях мотивирано и законосъобразно. Подчертава, че при издаването на процесното
наказателно постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила и
че правилно е приложен съответния материален закон, като в хода на
административно-наказателното производство безспорно е установено, че е
извършено административно нарушение по смисъла на чл. 9, ал.2 от Закона за
защита на потребителите. Категоричен е, че конкретното нарушение не може да
бъде квалифицирано като маловажен случай, тъй като не се характеризира с
по-ниска степен на обществена опасност от останалите постъпки от този вид, а не
са налице данни и доказателства, при анализ на които да се стигне до извод за
по-ниска тежест на поведението на търговеца. С тези доводи ответник -жалба моли
съда да постанови съдебен акт, с който да остави подадената касационна жалба
без уважение и да потвърди като правилно и законосъобразно решението,
постановено от Великотърновския районен съд. Прави възражение за прекомерност в случай, че жабата
бъде уважена и се претендира адвокатско/***ско възнаграждение над минималния
размер, доколкото случая не представлява правна и фактическа сложност.
Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура –
гр. Велико Търново дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Счита, че решението на РС следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Съдът, в качеството на касационна инстанция, взе
предвид направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на атакуваното
решение с оглед изтъкнатите в същата пороци. Служебно провери валидността,
допустимостта и съответствието на същото с материалния закон, съгласно чл.218, ал.2
от АПК. Като прецени доказателствата по делото и съобрази доводите на страните,
съдът приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежна
страна, против съдебен акт, подлежащ на
касация, пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима за
разглеждане.
По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следните
съображения:
В хода на въззивното производство са установени
следните факти:
На 05.07.2019г. по повод на постъпила жалба от потребителя
Мирослав Менев в КЗП – РД Русе, звено
Велико Търново, от служители на КЗП била извършена проверка в търговски обект –
хипермаркет „Кауфланд“ в гр. Велико Търново, стопанисван от „Кауфланд България
ЕООД енд КО“ КД, ЕИК *********. При проверката в обекта било установено, че
търговецът „Кауфланд България ЕООД Енд Ко“ КД предлага за продажба стока с
етикет на български език „classic-лазаня болонезе“ -
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
въззивният съд е намерил, че при издаването на акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление не са допуснати
нарушения на процесуалните правила, като същите са издадени от компетентни
органи, при спазване на процедурата по чл.40 и чл.52 и следващите от ЗАНН и
съдържат всички задължителни реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Анализирайки
събраните доказателства, въззивният съд е
достигнал до извода, че е
безспорно установено извършването на визираното в НП нарушение. Решаващият съд
е обсъдил всички доводи на жалбоподателя относно допуснати съществени
процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и при издаването на наказателното постановление и е
изложил мотиви защо намира същите за неоснователни. Аргументирал се е защо в
конкретния случай не следва да намери приложение нормата на чл. 28 от ЗАНН,
както и защо приема, че правилно и съразмерно съобразявайки се с тежестта на
извършеното нарушение административно- наказващият орган е наложил едно
обосновано и съразмерно административно наказание.
Настоящият касационен състав на Административен съд
– Велико Търново намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и
постановено в съответствие с материалния закон и на доказателствата по делото.
Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното
следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване
на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело,
при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от
районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за
законосъобразност на процесното НП.
Настоящият състав намира, че при съставянето на акта
за административно нарушение и при издаване на наказателното постановление не
са допуснати твърдените от касатора съществени нарушения на административно
процесуалните правила. Правилни са изводите на районния съд при извършената от
него служебна проверка на акта за установяване на административното нарушение и
наказателно постановление, че формално са спазени императивните разпоредби на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН.
Както съставеният АУАН, така и издаденото въз основа на него наказателно
постановление съдържат ясно и конкретно словесно описание на извършеното
административно нарушение – в стопанисвания от дружеството обект се предлага за продажба стока с етикет на
български език „classic-лазаня болонезе“ - 1 кг, като липсва етикет с
информация на български език за производител, вносител, ако стоката в внос,
нейните съществени характеристики. Обосновано с доказателствата по делото РС е
приел, че не е допуснато съществено процесуално нарушение в хода на развилото
се административнонаказателно производство. Безспорно вмененото на касатора
нарушение е индивидуализирано по начин, позволяващ му да разбере в какво е
обвинен и срещу какво да се защитава. По никакъв начин не е накърнено правото
му на защита, надлежно упражнено с подаването на жалба пред съда. При
фактическата установеност извършеното от касатора нарушение е съставомерно, и
съставлява фактическия състав на визираната в наказателното постановление
законова норма (чл.9, ал.2 от ЗЗП). Осъщественото деяние съдържа признаците на административно нарушение на
потребителското законодателство в частта му, регламентираща задължителната информация
която следва да съдържат продаваните стоки. Извършеното деяние е основание за
реализирането на административно наказателна отговорност, като по делото не
съществува спор относно административно - наказателно отговорното лице. Предвид
изложеното, съдът намира, че в производството по административно наказване
законосъобразно е посочена за нарушена разпоредбата на чл. 9, ал.2 от
Закона за защита на потребителите и е дадена адекватна правна
квалификация на административното нарушение, поради което възраженията в
касационната жалба, че в случая не е посочена правилната разпоредба от закона,
която е нарушена се явяват неоснователни.
Неоснователни са и доводите на касатора,
че извършеното нарушение представлява маловажен случай, тъй като липсва мотив у
търговеца и не са налице данни за други такива други нарушения, както и на настъпили
вредни последици. Настоящата инстанция споделя мотивите на ВТРС, че случаят не
е маловажен. Не може да се приеме, че с оглед изброените смекчаващи
отговорността обстоятелства извършеното представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно
нарушение от този вид и изпълнява целта на закона. Изложените аргументи в тази
връзка не обуславят претендираната маловажност, но същите са съобразени от
административно наказващия орган, доколкото за извършеното от касатора нарушение
му е определена санкция в минималния размер.
Колкото до твърденията на касатора, че от административно
наказващия орган не са изложени мотиви относно неприложимост на чл.28 от ЗАНН,
следва да бъде отбелязано, че законът действително, в чл. 53, ал. 1,
предл. 2 на ЗАНН изисква административно-наказващият орган да извърши преценка
за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че
случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди
устно или писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма
задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като
задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С
издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил
становището си, че според него случаят не е маловажен. Предвид изложеното,
възраженията в този смисъл са неоснователни.
С
оглед на изложеното, настоящият касационен състав на ВТАС счита касационната
жалба за неоснователна, а обжалваното решение на Районен съд Велико Търново за
валидно, допустимо и правилно постановено, поради което същото следва да бъде
оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни
основания по смисъла на чл.348 от НПК, които да водят до неговата отмяна.
При
този изход на делото и с оглед надлежно заявеното в писменото становище искане
за присъждане на ***ско възнаграждение от ответника по касация и релевантната
редакция на нормата на чл. 63 от ЗАНН (обн. ДВ бр. 94/29.11.2019 г.), на
основание чл. 63, ал. 5 във вр. ал. 3 от ЗАНН във вр. с чл. 37 от Закона за
правната помощ във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
касаторът следва да бъде осъден да заплати ***ско възнаграждение в размер на
80,00 лв.
Мотивиран
така и на основание чл.221, ал.2, предложение първо АПК, във връзка с чл.63,
ал.1 от ЗАНН, касационен състав на ВТАС
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 531
от 28.11.2019 година,
постановено по НАХД № 1735 по описа за 2019 г. на РС Велико Търново.
ОСЪЖДА „Кауфланд България ЕООД и КО“ КД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1233, ж.к Банишора,
ул. „Скопие“ № 1А, да заплати на Комисия за защита на потребителите, гр. София,
разноски по делото в размер на 80 лв. /осемдесет лева/.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: