№ 5857
гр. София, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110146853 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
С искова молба ищецът „Т.С“ ЕАД е предявило против К. А. Б., К. К. Б. и С. К.
Б., положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание
чл.150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за
установено, че ответниците дължат на ищеца сумата от 1264.22лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 14.01.2022 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 226.66лв. за периода от 15.09.2019 г. до 06.01.2022 г.,
както и сумата от 21.77лв. - главница за дялово разпределение за периода от
01.12.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от 14.01.2022 г. до изплащане
на вземането, както и сумата от 4.82лв. - лихва за забава за периода от 31.01.2019г. до
06.01.2022г., за които има издадена заповед по чл.410 ГПК от 24.01.2022г. по ч.гр.д. №
1903/2022г. по описа на СРС, 27 състав, претендирани спрямо всеки ответник в
следните части: от К. А. Б. - 4/6 части, от К. К. Б. - 1/6 част и от С. К. Б. - 1/6 част.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по
покупко-продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия за имот
в гр.София, ж.к. „Дианабад“, бл.23, вх.А, ап.23, аб.№ 110865, като за периода
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. ищецът доставил топлинна енергия до потребителя,
остойностена в размер на 1264.22лв., представляваща главница за топлинна енергия,
върху която поради неплащане била начислена лихва за забава в размер на 226.66лв. за
периода от 15.09.2019 г. до 06.01.2022 г., като била дължима и цена на за услуга дялово
1
разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2020 г. в размер на 21.77лв., върху
която се дължала лихва за забава за периода от 31.01.2019г. до 06.01.2022 г. в размер на
4.82лв. Поради неплащане на сумите, въз основа заявление на ищеца от 14.01.2022г., на
24.01.2022г. по ч.гр.д. № 1903/2022г. по описа на СРС, 27 състав, е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК.
Съобщение с указания по чл.131 ГПК е изпратено до ответниците К. А. Б., К. К.
Б. и С. К. Б., като в срока е депозиран отговор, в който оспорват исковете като
неоснователни. Оспорват да са ползвали процесния имот, като заявяват, че са
единствено собственици на имота и са заявили това обстоятелство пред ищеца.
Твърдят, че владението по отношение на имота не им е предавано след закупуването
му от предишния собственик, като в тази връзка сочат, че са образувани съдебни
производства, които понастоящем са висящи относно релевантни за настоящия спор
обстоятелства.
Конституирано е трето лице-помагач на ищеца - „****“ ООД.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК,
установи следното от фактическа страна следното:
От приобщеното ч.гр.д. № 1903/2022г. по описа на СРС, 27 състав, се
установява, че по заявление от 14.01.2022г. ищецът е поискал издаване заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу ответниците за доставена и
неплатена топлинна енергия, лихва за забава, цена за услуга дялово разпределение и
лихва за забава. Въз основа на подадено заявление на 24.01.2022г. е издадена заповед, с
която съдът е разпоредил ответниците да платят разделно (при квоти 4/6 за К. А. Б. и
по 1/6 за К. К. А и С. К. Б.) на Т.С ЕАД, следните суми: цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г. в размер на
1264.22лв. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. **** аб.№
110865, ведно със законна лихва за периода от 14.01.2022г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 06.01.2022 г. в размер на 226,66лв., цена
на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 21.77лв. за периода от
м.12.2018г. до м.04.2020г., както и 4.82лв. лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.01.2019г. до 06.01.2022г., както и разноски по делото в
размер на 30.35лв. за държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение. В срока
по чл.414 ГПК е подадено възражение от длъжника по заповедта, поради което с
разпореждане № 70230/02.08.2022г. съдът е дал указания до заявителя по чл.415, ал.1,
т.1 ГПК, в изпълнение на които в срок е предявен настоящият иск.
2
Приет по делото е нотариален акт за продажба на недвижим имот № 163, том IV,
рег.№ 11500, нот.д.№ 669/2003г., съгласно който К. А. Банков закупува процесния
имот, находящ се в гр. София, ж.к. Дианабад бл. 23, вх. А, ап. 23. Приета е искова
молба от ответниците (К. А. Б., К. К. Б. и С. К. Б.) срещу „Е 2002“ ЕООД по предявен
ревандикационен иск за признаване за установено, че К. А. Б., К. К. Б. и С. К. Б. са
собственици на процесния имот, така и за предаване на владението му от „Е 2002“
ЕООД. Приета е и Насрещна искова молба от 14.11.2013г. от „Е 2002“ ЕООД срешу К.
А. Б., К. К. Б. и С. К. Б. за придобиване имота по давност. Приета е и Искова молба от
„Е 2002“ ЕООД срещу К. А. Б. и ХСА за разваляне на договора за покупко продажба на
процесния имот.
Прието е заявление рег.№ Г-28053 от 07.12.2018г. от К. А. Б., в което изяснява,
че е собственик на жилището от 2003г., но не владее същото, за което води 6бр. дела, а
друго лице ползва топлинната енергия, в отговор на което е прието писмо рег. № Г-
28053/20.08.2019г. в което ищецът заявява, че очаква представяне на влязло в сила
съдебно решение относно собствеността на процесния имот. Приети е и писмо до К. А.
Б. от ищеца относно смяна на титуляря на партида за заплащане на топлинна енергия, в
което ответникът се уведомява, че по силата на чл.153 ЗЕ собствениците са клиенти на
топлинна енергия и доколкото след придобиване собствеността на процесния имот не
са предприети действия за смяна на партидата по чл.61, ал.3 ОУ, от м.04.2017г. на
името на ответника била открита партида с аб.№ 110865 за заплащане на топлинната
енергия за процесния имот.
С приетия за окончателен доклад по делото са отделени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че за имот в гр.София. ж.к.
„Дианабад“, бл.23, вх.А, ап.23, аб.№ 110865, за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.
ищецът е доставил топлинна енергия, остойностена в размер на 1264.22лв.,
представляваща главница за топлинна енергия, върху която поради забава била
начислена лихва за забава в размер на 226.66лв. за периода от 15.09.2019 г. до
06.01.2022 г.; че в имота е извършена услугата дялово разпределение за
претендираната сума от 21.77лв. за главница за периода от 01.12.2018г. до 30.04.2020г.,
върху която поради забава била начислена лихва за забава в размер на 4.82лв. за
периода от 31.01.2019 г. до 06.01.2022 г.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявени положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правна
квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
3
При така предявените искове съдът е разпределил в тежест на доказване на
ищеца: 1. наличието на действително правоотношение (валидно сключен) по договор
за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил
да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и ги е предал на
потребителите (т.е. следва да бъде доказано доставено количество топлинна енергия -
отделено за безспорно, качеството на потребители на топлинната енергия на всеки
от ответниците) и 2. продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното
количество на купувачите, остойностено в размер на претендираната сума, така и че е
било налице основание за начисляване на лихва за забава. По иска с правно основание
чл. 86, ал. 1, предложение първо ЗЗД е разпределено в тежест на ищеца да докаже
изпадането в забава на ответниците за главните задължения, както и размера на
законната лихва за забава за процесния период. В тежест на ответниците, при
установяване на горните обстоятелства, е разпределено да докажат положителния факт
на погасяване на дълга.
Спорът по делото се концентрира по качеството на потребители на топлинна
енергия на ответниците (доколкото е безспорно, че е доставено количеството топлинна
енергия и осъществена е услугата по дялово разпределение в претендираните размери).
Първо, за ответниците К. К. Б. и С. К. Б. няма приети по делото доказателства, от
които да се установява, че са потребители на топлинна енергия по см. на чл.153 ЗЕ в
качеството на собственици на топлоснабдения имот и исковете срещу тях следва да се
отхвърлят (вкл. няма доказателства, че имотът е бил придобил в режим на СИО, нито,
че впоследствие К. А. Б. се е разпоредил със свои идеални части в полза на К. К. Б. и С.
К. Б.), защото релевантното доказателство по делото за правото на собственост е
нотариалния акт от 07.08.2003г., в който фигурира като собственик единствено К. А.
Б.. Обстоятелството, че има предявени и от тях (К. К. Б. и С. К. Б.) ревандикационен
иск е ирелевантен по делото, доколкото няма влязло в сила решение, предхождащо
процесния период, в което да се признати за собственици на съответните квоти.
Второ, за ответника К. А. Б.:
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи
условия възниква между топлопреносното предприятие и потребителя (клиента), по
силата на закона - чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника -
потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия. При придобиване на имот,
собственикът е длъжен да подаде молба-декларация за откриване на партида, но
неподаването е правно ирелевантно, тъй като договорното правоотношение възниква
по силата на закона, като е обусловено единствено от титулярството на право на
собственост, респ. на вещно право на ползване (в този смисъл е решение № 35 от
21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ВКС, постановено по реда на чл. 290
ГПК). Настоящият съдебен състав приема за безспорно, че с оглед нотариалния акт за
4
продажба от 07.08.2003г., вписан в СВ, ответникът К. А. Б. се води титуляр на правото
на собственост на топлоснабдения имот вписан в публичния регистър.
Обстоятелството, че владението не му е предадено (по заведения ревандикационен иск,
по който ищецът не е страна) е ирелевантно за качеството му на потребител на
топлинна енергия, доколкото законът не въздига като предпоставка фактическото
ползване на имота, а самото титулярство на правото на собственост, освен за случаите,
за които има сключен договор за доставка или учредено право на ползване, какъвто не
е настоящият случай. Т.е. възражението, че ответникът е лишен от фактическото
ползване на имота е неоснователно, доколкото за потребител на топлинна енергия с
оглед чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, се приема собственикът на имота, а не
неговият фактически ползвател, а обстоятелството, че има спор, вкл. и за придобиване
имота по давност от друго лице, съответно фактическо ползване на имота, дава право
на настоящия ответник за регресни претенции срещу фактическия ползвател, който
неоснователно се е обогатил с ползваната енергия, но не прави иска на
топлофикационното предприятие неоснователен, бидейки длъжен да знае
фактическото ползване на имота (така и Решение № 8927 от 12.12.2016 г. по гр. д. №
5993 / 2016 г. на Възз. IV-в състав на СГС).
По разноските:
Ищецът е стори разноски в размер на 71.09лв. за д.т., 100лв. за
юрк.възнаграждение за исковото, както и 30.35лв. за д.т. и 50лв. за юрк.възнаграждение
за заповедното (с оглед т.12 ТР 4/2014г. по т.д. 4/13г. на ОСГТК на ВКС). Ответниците
К. К. Б. и С. К. Б. са доказали сторени разноски на по 400лв., които следва да им се
присъдят с оглед отхвърляне на исковете срещу тях. Ответникът К. А. Б. следва да
бъде осъден да заплати разноски на ищеца (доколкото отговорността за разноски е
разделна и е съобразно квотите), т.е. 83,81лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл.422 ГПК
положителни установителни искове с правно основание чл. 200 ЗЗД, вр. чл.79 ЗЗД, вр.
чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, че К. А. Б., ЕГН: **********, гр.София, ул. 544-та (кв.
Левски) №8А, съдебен адресат: адв. Н. Д-Д, гр.София, ул. ****, дължи на „Т.С“ ЕАД, с
ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Я“ 23Б, сумата от:
842.81лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от м.05.2018г. до м.04.2020г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.
София, ж.к. **** аб.№ 110865, ведно със законна лихва за периода от 14.01.2022г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 06.01.2022 г. в
размер на 151,11лв., цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на
5
14,51лв. за периода от м.12.2018г. до м.04.2020г., както и 3,21лв. лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2019г. до 06.01.2022г., за които
сума има издадена Заповед № 2711 за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК по ч.гр.д. № 1903/2022г. по описа на СРС, 27 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422 ГПК положителни установителни
искове с правно основание чл. 200 ЗЗД, вр. чл.79 ЗЗД, вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД,
за признаване за установено, че К. К. А, ЕГН: **********, с адрес: гр.София, ул. 544-та
(кв. Левски) №8А, съдебен адресат: адв. Н. Д-Д, гр.София, ул. ****, дължи на „Т.С“
ЕАД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Я“ 23Б, сумата
от 210.70лв. представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от м.05.2018г. до м.04.2020г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.
София, ж.к. **** аб.№ 110865, ведно със законна лихва за периода от 14.01.2022г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 06.01.2022 г. в
размер на 37,78лв., цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на
3,63лв. за периода от м.12.2018г. до м.04.2020г., както и 0,80лв. лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2019г. до 06.01.2022г., за които
сума има издадена Заповед № 2711 за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК по ч.гр.д. № 1903/2022г. по описа на СРС, 27 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422 ГПК положителни установителни
искове с правно основание чл. 200 ЗЗД, вр. чл.79 ЗЗД, вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД,
за признаване за установено, че С. К. Б., ЕГН: **********, гр.София, ул. 544-та (кв.
Левски) №8А, съдебен адресат: адв. Н. Д-Д, гр.София, ул. ****, дължи на „Т.С“ ЕАД, с
ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Я“ 23Б, сумата от
210.70лв. представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от м.05.2018г. до м.04.2020г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.
София, ж.к. **** аб.№ 110865, ведно със законна лихва за периода от 14.01.2022г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 06.01.2022 г. в
размер на 37,78лв., цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на
3,63лв. за периода от м.12.2018г. до м.04.2020г., както и 0,80лв. лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2019г. до 06.01.2022г., за които
сума има издадена Заповед № 2711 за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК по ч.гр.д. № 1903/2022г. по описа на СРС, 27 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК К. А. Б., ЕГН: **********,
гр.София, ул. 544-та (кв. Левски) №8А, съдебен адресат: адв. Н. Д-Д, гр.София, ул.
****, да заплати на „Т.С“ ЕАД, с ЕИК **** и със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Я“ 23Б, разноски по делото в размер на 83,81лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК Александър Петров Стефанов,
ЕГН: **********, гр.София, ул. Цар Иван Асен II № 3, ет.3, ап.10, да заплати на „Т.С“
6
ЕАД, с ЕИК **** и със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Я“ 23Б,
разноски по делото в размер на 546лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК „Т.С“ ЕАД, с ЕИК **** и със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. „Я“ 23Б, да заплати на К. К. А, ЕГН: **********,
с адрес: гр.София, ул. 544-та (кв. Левски) №8А, съдебен адресат: адв. Н. Д-Д,
гр.София, ул. ****, разноски по делото в размер на 400лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК „Т.С“ ЕАД, с ЕИК **** и със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. „Я“ 23Б, да заплати на С. К. Б., ЕГН: **********,
гр.София, ул. 544-та (кв. Левски) №8А, съдебен адресат: адв. Н. Д-Д, гр.София, ул.
****, разноски по делото в размер на 400лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „****“ ООД - трето лице
помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7