РЕШЕНИЕ
№ 99
гр. Пловдив, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Димитър Иванов Махмудиев (ОП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20215000600457 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.
С Присъда № 260008/12.11.2020 г. по НОХД № 280/2018г. на Окръжен
съд – Стара Загора подс. Г. Д. Д. е признат за виновен в това, че на *** г. на
0,5-ти километър на четвъртокласен път ** гр.Ч. – с.Р. - с.С., общ.Ч., в посока
запад-изток, при управление на МПС - лек автомобил марка „С.” с рег. № *,
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: по чл.5, ал.1, т.1 от
ЗДвП; чл.8, ал.1 от ЗДвП; чл.15, ал.1 вр. ал.3 от ЗДвП и чл.20, ал.2 от ЗДвП,
като с деянието си по непредпазливост е причинил смъртта на Г.С. В.а с ЕГН
********** от гр. Ч., поради което и на основание чл.343, ал.1, б.“в“, пр. 1,
вр. чл.342, ал.1, пр. 3 от НК и чл. 54 от НК е ОСЪДЕН на „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок от ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК е ОТЛОЖЕНО изтърпяването на така
определеното наказание за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
1
На основание чл. 343г от НК подс. Г. Д. Д. е ЛИШЕН ОТ ПРАВО да
управлява МПС за срок от 4 години.
Старозагорският окръжен съд е осъдил подс. Г.Д. да заплати на
частните обвинители Р.Г.И. и В. В. В., двамата от гр. Ч., обл.С. З., сумите в
размер на по 2600 лева – представляващи направените от тях разноски за
адвокатско възнаграждение на повереника им в досъдебната и съдебната фаза
на наказателното производство.
Окръжният съд е осъдил подс. Д. да заплати, направените по делото
разноски в полза на държавата, от които 1533.07 лв. от досъдебното
производство, вносими по сметка на ОД на МВР - С.З., както и 7 355.12 лв. от
съдебното производство по сметка на Окръжен съд – Стара Загора.
Адвокат Е.Ж. от АК – С. З., като защитник на подс. Г.Д. в подадената
въззивна жалба и допълнението към нея, намира постановената присъда за
неправилна, незаконосъобразна и в нарушение на материалния закон.
Основният му довод се състои в това, че първоинстанционният съд в
съдебния си акт, не е направил правдив и правно релевантен анализ на
съвкупния доказателствен материал, приет и приобщен по наказателното
производство и в частност, съпоставен със заключенията на вещите лица по
изготвените АТЕ и КАТСМЕ. В тази връзка е допуснат съществен
процесуален порок, тъй като не са изпълнени изискванията на чл.305, ал.3 от
НПК. И това е така, защото в мотивите на обжалваната присъда не се
съдържат каквито и да е правни съображения за взетото решение. Не са
обсъдени възраженията на защитата, в хода на съдебните прения и не са
дадени отговори на голяма част от тях. Въз основа на това счита, че са налице
основанията на чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, като нарушенията на
процедурата са неотстраними от въззивната инстанция и обуславят
необходимост от отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за
ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.
Алтернативно, ако се съобразят аргументите, изложени пред
първоинстанционния съд, би следвало подс. Д. да бъде оправдан по
повдигнатото му обвинение, в каквато връзка се иска и произнасянето на
въззивния съд по реда на чл.336, ал.1, т.3 от НПК. Допълнително, ако не
2
бъдат споделени тези съображения, се иска назначаването на повторна, респ.
нова, петорна комплексна авто-техническа и съдебно-медицинска експертиза,
тъй като изготвените от досъдебното и съдебно производство се явяват
необосновани и възникват съмнения за тяхната правилност или евентуално
задаването на допълнителни въпроси към назначената такава от окръжния
съд.
В жалбата на частните обвинители В. В. В. и Р.Г.И., чрез техния
повереник - адв. М.З. от АК – С. З. се сочи, че присъда е незаконосъобразна,
тъй като наложеното наказание е явно несправедливо. В тази връзка
единственото смекчаващо обстоятелства се явява това, че подсъдимият не е
бил осъждан. Не са съобразени в нужната пълнота многобройните негови
санкционирания по административен ред, като приложената справка за водач
обхваща само периода от 2001г. до 2017г. По този повод се отправя
доказателствено искане за предоставяне на пълна негова справка, като водач
на МПС. Затова се иска при условията на алтернативност, изменението на
присъдата и да се увеличи наложеното наказание или да се отмени присъдата
и да се върне делото за ново разглеждане, тъй като са налице условията на
чл.335, ал.2 от НПК.
Всички страни са били уведомени за постъпилите въззивни жалби, но
не са взели отношение.
В съдебно заседание се приобщи изпратената от сектор „ПП“ при ОД на
МВР - С. З. актуална справка за нарушител/водач на подсъдимия Д. и се
остави без уважение, направеното искане от защитата за назначаване на
повторна, респ. нова петорна комплексна АТСМЕ.
Представителят на Апелативна прокуратура гр. Пловдив намира
жалбата на подсъдимия за основателна по отношение на твърдението за
липсата на мотиви в постановения съдебен акт, като предлага да бъде
уважена и делото върнато на Окръжния съд за ново разглеждане.
Частните обвинители В.В. и Р.И. не се явяват редовно призовани, без да
се посочва уважителна причина, като се представляват от техния повереник –
адв. З., който заявява, че поддържа подадената жалба.
3
Подсъдимият Г.Д. се явява лично и с адв. Ж. като поддържат жалбата и
допълнението към нея по изложените в тях съображения.
Настоящият въззивен състав на ПАС, след като се запозна с изложените
съображения в жалбите, както и с материалите по делото, намира за
установено следното:
Въззивните жалби са допустими, защото са подадени в
законоустановения 15-дневен срок и от лица с нужната процесуална
легитимация, като разгледани по съществото си са напълно основателни.
Делото е било образувано пред Окръжен съд – Стара Загора по внесен
обвинителен акт срещу подс. Г. Д. Д. за извършено престъпление по чл.343,
ал.1, б. „в“ от НК, във връзка с нарушение на правилата за движение по
пътищата по чл. 5, ал.1, т.1, чл. 8, ал.1, чл. 15, ал.1, вр. ал.3, чл.20, ал.2 от
ЗДвП.
Синът и майката на пострадалата Г.С. В. – В.В. и Р.И. са
конституирани, като частни обвинители с повереник – адв. З. от АК – С. З..
Първоинстанционното съдебно производство пред окръжния съд е
протекло по общия ред с разпит на подсъдимия, свидетелите и вещите лица,
изготвили заключенията на назначените на досъдебното производство –
физико-химическа и химическа експертизи, съдебно-медицинска експертиза
на труп, повторна, тройна авто-техническа експертиза.
Съдът е уважил направените доказателствени искания от защитата за
назначаване и изслушване заключенията на допълнителна тройна АТЕ с
фотоалбум и скици /л. 122 – 138 по НОХД № 280/2018г./, петорна,
комплексна АТСМЕ с фотоалбум и скица /л.296 – 345/, допълнителна петорна
комплексна АТСМЕ /л. 356 - 368/, приобщени са по реда на чл. 283 от НПК и
множество писмени доказателства.
По време на съдебните прения страните са се позовали на заключенията
на изготвените на досъдебното и съдебното производство поредица от
експертизи, обосновавайки въз основа на техните заключения, своите
реципрочни по характер обвинителна и защитна тези, като впоследствие е
произнесена и присъдата, предмет на настоящия контрол.
4
Въззивната инстанция констатира, че от първостепенния съд е
допуснато съществено процесуално нарушение във връзка с анализа в
мотивите на постановената присъда на релевантните по чл. 102 от НПК
обстоятелства, тъй като фактическата обстановка не е изяснена
пълноценно и това е довело до едностранчива оценка на доказателствените
материали.
Основният процесуален проблем възниква поради обстоятелството, че
при излагането в мотивите на приетата за установена фактическа обстановка
и направените правни изводи, проличава буквалния препис на съдържанието
на внесения в съда обвинителен акт, базиран само на събраните на
досъдебното производство доказателства /Вж. л.3-9 и л. 398 – 404 от НОХД
№ 280/2018г./. В тях липсва какъвто и да е анализ на приобщените на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства, както и на
заключенията на изготвените допълнителна, тройна АТЕ и двете комплексни,
петорни АТСМЕ, които са от ключово значение, поради констатираните
различия в крайните експертни изводи за процесните събития. По този повод
няма обсъждане и на изложените съображения от страните, като тяхното
посочване в началото на мотивите /л. 395, с.2 – л. 397, с.2 от НОХД №
280/2018г./, не би могло да замести нужната, задължителна оценъчна дейност
от страна на първоинстанционния съд по смисъла на чл. 305, ал.3 от НПК.
В тази връзка Окръжният съд при извършения непълноценен и
едностранчив анализ само на събраните на досъдебното производство
доказателства в мотивите към присъдата, очевидно е игнорирал, приобщените
на съдебното следствие доказателства за изясняване хронологията на
инкриминираните събития, касаещи установяването с категоричност на
обективната и субективна съставомерност на вменената спрямо подсъдимия
Г.Д. престъпна дейност в нарушение на правилата за движение.
Този пропуск е от особено важно значение, поради отредената от
законодателя в чл.7, ал.1 и ал.2 от НПК, неслучайна централна роля на
съдебното производство в наказателния процес, като досъдебното
производство има подготвителен характер и събраните доказателства
подлежат, не само на задължителна последваща проверка, но и оценка от
съответния съд.
5
Въз основа на гореизложеното и като съобрази съдебната практика при
близки по съдържанието им казуси, настоящият въззивен състав не възприема
за допустима подобна неяснота в мотивирането и очертаването на вменената
спрямо подсъдимия Г.Д. инкриминирана дейност, което ограничава и
нарушава правото му на защита да научи за какво, конкретно негово участие
в престъплението по чл. 343, ал.1, б.“в“, пр.1 от НК е обвинен и признат за
виновен. В по-косвен порядък е засегнато правото на защита и на останалите
страни, които също въпреки благоприятния за тях процесуален изход с
постановената осъдителна присъда, не биха могли да реализират пълноценно
своите права пред по-горните съдебни инстанции, поради липсата на
надлежни мотиви[1].
В този ред на мисли, допуснатото съществено по характера си
процесуално нарушение не дава никаква възможност на Апелативния съд като
втора, първа инстанция да обезпечи успешно коригиране на постановената
присъда при формулираната в мотивите неясна воля на основния съдебен
състав по отношение анализирането на събраните по делото доказателства[2].
Водим от горното и на основание чл. 335, ал.2, вр. чл. 348, ал.3, т.1 и
т.2, пр.1 от НПК, Апелативният съд
[1] Вж. Р № 66 от 7.03.2012 г. по н. д. № 28/2012 г.; Р № 92 от 8.04.2013 г., по н. д. № 2134/2013 г.; Р № 428 от
24.10.2008 г. по н. д. № 457/2008 г., всички на III н. о. и Р № 221/21.02.2018 г. по н.д. № 812/2017 г. на II н.о. на
ВКС.
[2] Р № 438 от 19.12.2012 г. по н. д. № 1458/2012 г., I н. о. на ВКС.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 260008/12.11.2020 г., постановена по НОХД №
280/2018 г. на Окръжен съд – Стара Загора, като ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг съдебен състав в стадия на разпоредителното съдебно
заседание.
6
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7