№ 12104
гр. София, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20231110120548 по описа за 2023 година
Ищецът Д. С. Д. е предявил срещу ответника „Д..“ ЕАД осъдителен иск
с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата в размер на
7 310.40 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 20.04.2023 г. до окончателното изплащане, представляваща
застрахователно обезщетение, дължимо по имуществена застраховка „Каско“
за настъпило на 19.01.2023 г. при движение в посока от гр. Банско към в гр.
София застрахователно събитие, при което са причинени имуществени щети
на застрахованата вещ лек автомобил „Ауди А8“, с рег. № ..., собственост на
„КРИСТИ 12“ ЕООД. Претендира разноски.
Ищцата твърди, че на посочената в исковата молба дата в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане
„Каско“, сключен с ответника, е настъпило застрахователно събитие, в
резултат, на което при което са причинени имуществени щети на
застрахованата вещ лек автомобил „Ауди А8“, с рег. № ..., собственост на
„КРИСТИ 12“ ЕООД. Сочи, че между нея, в качеството й на
лизингополучател и „КРИСТИ 12“ ЕООД, в качеството му на лизингодател,
бил сключен Договор за покупко-продажба на горепосочения лек автомобил
„Ауди А8“, с рег. № ...
1
Ищцата твърди, че е сключен с ответното дружество договор за
застраховка „Каско” на МПС за лек автомобил с марка „Ауди А8“, с рег. № ...,
но ответникът неоснователно отказал да заплати застрахователно
обезщетение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Д..“ ЕАД е депозирал отговор
на исковата молба, с който оспорва размера на претендираното от ищеца
вземане. Твърди, че съгласно т.14.1, раздел II от Общите условия по
сключената застраховка „Каско“ при невъзможност застрахованият да
представи документ удостоверяващ събитието, застрахователят може да
приеме доказването на застрахователното събитие на база декларация, като
обезщетението е в размер до 10 % от застрахователната сума на автомобила.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
С определение от 07.11.2023 г., в което е обективиран изготвения по
делото писмен доклад съдът по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК е приел за
безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че
за лек автомобил с марка „Ауди А8“, с рег. № ..., е имал валидно сключена
застраховка „Каско” на МПС при ответното дружество, както и че за
отстраняване на щетите по лек автомобил с марка „Ауди А8“, с рег. № ...,
настъпили във връзка с реализирано на 19.01.2023 г. при движение в посока
от гр. Банско към в гр. София, ответникът е заплатил на ищеца сума в размер
на 13 000.00 лв.
Установява се от показанията на свидетеля Александър Иванов
Скабрин, че в началото на 2023 г. свидетелят пътувал в лек автомобил с марка
„Ауди А8“, с рег. № ..., управляван от ищцата, заедно с детето им. Сочи, че
при спускане от гр. Банско към гр. София насрещно движещ се лек автомобил
им пресякъл завоя, което станало причина ищцата да се отклони в дясно и
управляваният от нея автомобил опрял в бетонна мантинела, в резултат на
което му били причинени материални щети. Свидетелства, че ищцата се
движила с ниска скорост, като след настъпилия инцидент другото МПС не
спряло.
Спорен по делото е и въпросът за размера на обезщетението за
имуществените вреди. В този аспект от заключението на изслушаната и
2
приета по делото САвТЕ, което заключение настоящият състав намира за
компетентно и обективно дадено се установява, че щетите по лек автомобил с
марка „Ауди А8“, с рег. № ... са в причинно следствена връзка с процесното
ПТП, както и че стойността на щетата по средни пазарни цени е в размер на
20 235.97 лв.
По отношение на спорния между страните въпрос за обема на
причинените на ищеца имуществени вреди за размера на дължимото
обезщетение съдът намира, че обезщетението трябва да бъде равно на размера
на вредата към деня на настъпване на събитието. Ето защо дължимото
обезщетение следва да се определи на база средни пазарни към датата на
ПТП-то цени без коефицент на овехтяване, тъй като в противен случай, ако се
отчита овехтяването, определеното обезщетение би било под размера на
вредата и застрахованият не би получил равностойно обезщетение, а такова
на по-ниска стойност и в този смисъл обезщетението не би било равно на
размера на вредата, какъвто е законно регламентирания му размер.
Застрахованият е уведомил писмено ответника за настъпилото
застрахователно събитие, по повод на което е била образувана преписка по
щета № 44012132301928.
Съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователното обезщетение в
уговорения срок. Срокът не може да бъде по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 –
3 или 5 КЗ и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил
задълженията си по чл. 403, ал. 1 или 2 и чл. 404 от КЗ, а именно да уведоми
застрахователят за настъпването на застрахователното събитие, което е
сторено от ищеца с подаване на уведомление за процесното застрахователно
събитие.
Видно от представеното по делото писмо с изх.№ 0-92-4792/07.04.2023
г. на „Д..“ ЕАД, ответникът е отказал да изплати на ищеца застрахователно
обезщетение по процесната щета в претендирания размер, тъй като
застрахователното събитие е заведено въз основа на декларация на водача на
лек автомобил с марка „Ауди А8“, с рег. № ....
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Относно иска по чл. 405, ал. 1 КЗ
3
Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да бъде по-
дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 – 3 или 5 КЗ и започва да тече от деня, в който
застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 403, ал. 1 или 2 и чл. 404
от КЗ. В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно сключено
застрахователно правоотношение с ответника за посочения лек автомобил,
настъпване на застрахователно събитие, което е бил уговорен риск,
изпълнение на задълженията по чл. 403, ал. 1 или 2 и чл. 404 от КЗ. За да се
освободи от задължението за плащане на дължимото обезщетение,
застрахователят трябва да установи, че неизпълнението на насрещното
задължение на застрахования е такова, пряко отразяващо се на настъпването
на застрахователното събитие или изменящо риска от неговото настъпване. В
тежест на ответника е да установи, че е изпълнил точно задължението си по
сключената имуществена застраховка „Каско” в съответствие с изискването
на чл. 405, ал. 1 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 408, ал.1 КЗ застрахователят може да
откаже плащане на обезщетение само при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от застрахования или от трето ползващо се лице;
при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е
значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон
или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие, както и в други случаи, предвидени със закон.
За да бъде отказано плащане на застрахователно обезщетение на
основание чл. 408, ал.1 КЗ от страна на застрахователя, е необходимо
наличието на следните предпоставки: 1) неизпълнение на задължение по
застрахователния договор; 2) неизпълнението на задължението да е
значително с оглед интереса на застрахователя; 3) да е предвидено в закон
или в застрахователния договор; 4) настъпването на застрахователното
събитие да е следствие от неизпълнение на това задължение, т.е. между
неизпълнението на задължението по застрахователния договор, което е
значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на
застрахователното събитие да съществува пряка причинно-следствена връзка.
От разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ е видно, че правно релевантно
4
за правото да се откаже плащане на застрахователното обезщетение е
единствено неизпълнението на това задължение на застрахования, което е
значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон
или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие. Следователно заплащането на застрахователното
обезщетение може да се откаже само, ако неизпълнението на уговорените в
Общите условия на застраховката задължения на застрахования при
настъпване на застрахователното събитие е способствало за настъпване на
застрахователното събитие или е оказало друго въздействие върху него, или
пък това неизпълнение е довело до невъзможността да бъдат предотвратени
вредите от събитието, т.е. невъзможността откраднатото имущество да бъде
открито. В случая доказателства за наличие на такава причинна връзка
липсват.
Спорният по делото въпрос е за размера на обезщетението за
имуществените вреди. В този аспект от заключението на изслушаната и
приета по делото САвТЕ, което заключение настоящият състав намира за
компетентно и обективно дадено се установява, че стойността на щетите по
лек автомобил с марка „Ауди А8“, с рег. № ... по средни пазарни цени е в
размер на 20 235.97 лв.
Имайки предвид, че от кредитираното от съда заключение по приетата
САвТЕ се установи, че стойността на ремонта, изчислена по следни пазарни
цени към датата на застрахователното събитие възлиза на сумата от 20 235.97
лв., а преди образуване на производството по делото ответникът е заплатил на
ищеца сума в размер на 13 000.00 лв., то искът е основателен и доказан до
предявения размер от 7 235.97 лв.
Като законна последица от уважаване на главния иск следва да бъде
присъдена и законната лихва върху уважения размер, считано от подаването
на исковата молба – 20.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
Относно разноските по производството
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и сторените от него и своевременно поискани разноски по делото
съразмерно с уважената част на предявените искове, в размер на 1 755.40 лв.,
представляващи сбора от заплатената от ищеца държавната такса по исковата
молба, депозит за вещо лице и заплатено адвокатско възнаграждение.
5
При този изход на спора на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
следва да се присъдят своевременно поисканите разноски по производството
съразмерно с отхвърлената част – в размер на 5.09 лв. (депозит за вещо лице
и юрисконсултско възнаграждение).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д...“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. ..., да заплати на Д. С. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес –
гр. София, .., адв. Х. Х., на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, сумата от 7 235.97 лв., ведно със законната лихва върху сумата от
20.04.2023 г. до окончателното й изплащане, представляваща неизплатено
застрахователно обезщетение по щета № 44012132301928, образувана при
„Д...“ ЕАД, във връзка с настъпило на 19.01.2023 г. при движение в посока от
гр. Банско към в гр. София застрахователното събитие, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния му предявен размер като неоснователен.
ОСЪЖДА „Д...“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. ..., да заплати на Д. С. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес –
гр. София, .., адв. Х. Х., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 755.40
лв., представляваща разноски по делото пред СРС.
ОСЪЖДА Д. С. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес – гр. София, ..,
адв. Х. Х., да заплати на „Д...“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. ..., сумата от 5.09 лв. – разноски за
производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6