Решение по дело №243/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по чл. 126 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/.

Производството е образувано по жалба на „Д. “ ЕООД, представлявано от управителя В.Б. Н. чрез адв. И.З. срещу принудителна административна мярка /ПАМ/, обективирана в констативен протокол №057987/25.01.2023г., съставен от инспектор „репатриране“ на ОП „Общински паркинги и синя зона“ – Варна.

В жалбата се прави оплакване, че автомобилът не е бил паркиран в т.нар. „синя зона“ в гр.Варна, не е бил паркиран на паркомясто, за което има платен служебен абонамент. Твърди се оплакване, че автомобилът не е бил паркиран в нарушение на правилата за движение по пътищата на място, обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване и не е създал опасност или невъзможност за преминаване на други участници в движението. Прави се оплакване, че авторът на принудителната мярка не е материално компетентен и не фигурира в заповед № 4957/26.11.2019г. на кмета на община Варна, както и не са спазени изискванията по чл.5 от Инструкцията за работата и дейността „Репатриране на излязло от употреба МПС и неправилно паркирани“, утвърдена със заповед № 4957/26.11.2019г. на кмета на община Варна. Сочи се, че в констативния протокол не е посочен часа на репатриране на автомобила, точното място, където е бил паркиран и погрешно е посочена марката му. Възразява се, че самия административен акт няма адресат. Иска се отмяната на принудителната административна мярка и присъждане на съдебни разноски.

В хода на устните състезания, представителя на дружеството заяви, че не отрича, че автомобилът е бил паркиран върху тротоар, но местонахождението му е било на номер 23 на ул. „Селиолу“, вместо на посочения номер 21 в констативния протокол. Счита, че в преписката липсва представена заповед по чл.30 ал.2 от Наредбата за организация на движението на територията на община Варна и изтъква, че констативния протокол, с който е наложена принудителната административна мярка не представлява административен акт. Прави оплакване, че в него са посочени като основания две различни хипотези.

Съгласно разпоредбата на чл.168 ал.1 от ЗДвП длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. Според чл.172 ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171, т. 1, 2, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая, това е сторено със заповед №4957/26.11.2019г. на кмета на община Варна, в която фигурира името на издателя на констативния протокол С.А.М. .

Следователно, надлежен ответник в настоящото производство е инспектор „Репатриране“ в Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ гр.Варна, който е надлежно оправомощен и не е изразил становище по жалбата.

Принудителната административна мярка е наложена на 25 януари 2023г., а жалбата на „Д. “ ЕООД срещу нея е постъпила на 31.01.2023г., т.е. подадена е в 14-дневния срок за обжалване срещу акт, подлежащ на съдебен контрол от собственика на репатрирания автомобил, поради което жалбата е процесуално допустима.

Административен съд–Варна в настоящия си състав, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на констативен протокол №057987/25.01.2023г., съставен от инспектор „репатриране“ в ОП „Общински паркинги и синя зона“ – Варна, който е оправомощен от кмета на община Варна с негова заповед №4957/26.11.2019г. Следователно, ПАМ е наложена от оправомощен административен орган. Самият констативен протокол има характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК.

Принудителното преместване на лек автомобил „Шкода“ с рег.№ ** **** **, който е собственост на „Д. “ ЕООД съгласно представеното свидетелство за регистрация е извършено от адрес: гр.** поради това, че моторното-превозно средство /МПС/ е било паркирано върху тротоар. Посоченото от административния орган правно основание за репатрирането на въпросния автомобил е: чл.171 т.5 б.“А“ и б.“Б“ от Закона за движение по пътищата. Предвид това, че не се касае за неправилно паркиране на автомобил върху паркомясто със служебен абонамент, не е необходимо представянето на заповед за утвърждаване на реда и условията за определяне на местата с режим на платено паркиране „Служебен абонамент" и разпоредбата на чл.30 ал.2 от Наредбата за организация на движението на територията на община Варна е неотносима и неприложима.

В съдебното заседание на 10 май 2023г. в присъствието на управителя на „Д. “ ЕООД – В. Н. беше отворен представения от ответната страна диск към придружително писмо с.д. №1676/02.02.2023г. и с помощта на системния администратор беше проверено неговото съдържание, с което жалбоподателя чрез своя законен представител беше непосредствено запознат по мултимедийната система в съдебната зала. От файловете стана ясно, че процесното МПС, собственост на „Д. “ ЕООД е било паркирано върху тротоар на 25 януари 2023г., който факт се призна от управителя. От файловете на самото репатриране се установи по безспорен начин, че са били спазени изискванията на чл.5 от Инструкцията за работата на дейността „Репатриране на излезли от употреба МПС и неправилно паркирани“, а именно: съставен е констативен протокол, изготвен е снимков материал от минимум 5 снимки и автомобилът е натоварен на платформата на техническото средство тип „Паяк“.

Въз основа на описаните по-горе факти съдът достигна до следните правни изводи:

С разпоредбата на чл. 167, ал. 2, т. 1 ЗДвП законодателят предоставя на кмета на общината правото да определи служба за контрол, която да контролира спазването на правилата за паркиране от водачите на пътни превозни средства и в разглеждания казус това е Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“. Съгласно чл. 168, ал. 1 ЗДвП определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. В случая, собственикът на ул.“ Селиолу“ в гр.Варна е община Варна, затова нейния кмет със заповед №4957/26.11.2019г. е възложил на инспектор „репатриране“ в ОП „Общински паркинги и синя зона“ правомощия да извършва принудително преместване на ППС без знанието на техните собственици, както името на конкретния инспектор, съставил констативен протокол е включено в цитираната заповед.

В акта, с който е наложена принудителната административна мярка като правно основание са цитирани две разпоредби. Това представлява нарушение, което в разглеждания случай не е съществено, защото правото на защита на жалбоподателя не е било нарушено, тъй като той се бори срещу фактите, а не срещу правната квалификация. И от изложените факти става ясна причината за репатрирането на автомобила – бил е паркиран върху тротоар, който не е бил обозначен от община Варна като място за паркиране.

Нормата на член 171 т.5 б.“А“ от ЗДвП гласи: „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е: а) паркирано правилно, но обстоятелствата налагат неговото преместване; за новото местоположение на превозното средство се уведомява районното управление на Министерството на вътрешните работи, а разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на лицето или организацията, поискала преместването.“.

Разпоредбата на чл.171 т.5 б.“Б“ от ЗДвП обхваща случаите, когато: моторното превозно средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението; в този случай лицата по чл. 168 уведомяват районното управление на Министерството на вътрешните работи, от територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство; разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на районното управление на Министерството на вътрешните работи.

В случая е посочено, че автомобилът на дружеството е бил паркиран върху тротоара, което деяние попада в хипотезата на чл.171 т.5 б.“Б“ от ЗДвП – моторното превозно средство е било паркирано в нарушение на правилата за движение, тъй като разпоредбата на чл.94 ал.3 от ЗДвП допуска престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места. Следователно, противно на становището на жалбоподателя, ще има право да паркира върху тротоар, когато неговото МПС е с максимална маса до 2.5 тона и мястото върху тротоара е определено от община Варна за паркиране. Тоест, трябва да има табела, че тротоарът е определен като място за паркиране, а не обратното – да има пътен знак, че е забранено паркирането върху тротоара. В подкрепа на това съждение е и факта, че законодателят е квалифицирал паркирането върху тротоар извън разрешените за това места като административно нарушение по смисъла на чл.178е от Закона за движение по пътищата.

В констативния протокол е посочено мястото на неправилното паркиране на въпросния автомобил и това е гр.**, ул.“**“ до №**. Недоказано остана твърдението на жалбоподателя, че автомобилът му е бил паркиран до № ** вместо до № * на ул.„**“. Това обстоятелство щеше да има съществено значение, ако пред №** нямаше тротоар и всъщност МПС не беше паркирано върху тротоар. Както вече беше отбелязано по-горе, от съдържанието на представения диск се установи по категоричен начин, че МПС с рег.№ ** **** ** е бил паркиран върху тротоар на 25.01.2023г. Марката на автомобила, с която е описан в констативния протокол, както и регистрационния му номер съвпадат с тези, вписани в представеното от дружеството свидетелство за регистрация № ** част ІІ /т.нар. малък талон/.

В административния акт, с който е наложена принудителната административна мярка е посочен часа на репатриране на автомобила, който съвпада и с часа върху представените снимки, изготвени в изпълнение на чл.5 от Инструкцията за работата на дейността „Репатриране на излезли от употреба МПС и неправилно паркирани“, както съвпада и с часа, отбелязан във файловете, записани върху представения диск.

Неоснователно е оплакването на дружеството-жалбоподател, че оспорения административен акт няма адресат. Принудителната административна мярка е наложена на собственика на автомобила, който е бил репатриран и не е необходимо неговото изрично посочване. В тежест на оспорващия е да докаже, че е собственик на репатрирания автомобил, за да може да го получи от т.нар. „наказателен паркинг“ и да обоснове допустимостта на жалбата си срещу процесния административен акт.

В допълнение, съдът намира за необходимо да посочи, че му е служебно известен в качеството на съдия-докладчик казусът по административно дело № 301/2022г. по описа на Административен съд гр.Варна. По него дело е била отменена принудителна административна мярка, обективирана в констативен протокол №0060063/26.01.2022г., съставен от инспектор „репатриране“ на Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ – Варна, която е била наложена на Д. “ ЕООД, представлявано от управителя В.Б. Н. за това, че на 26.01.2022г. /една година по-рано от разглежданата в настоящото производство принудителна административна мярка/, друг автомобил на същия жалбоподател е бил паркиран в гр.** на място, което според административния орган е било „служебен абонамент“ и е обозначено с табела и знак В-27. В предходното съдебно производство съдът е приел, че репатрирането е било незаконосъобразно, защото ответникът не е доказал, че „Д. “ ЕООД е паркирал автомобила си на място обозначено като „служебен абонамент“ и отделно от това ответникът е представил договор за ползване на паркоместа за паркиране в режим „служебен абонамент“, сключен между ОП „Общински паркинги и синя зона“ – Варна и „С.“ ЕООД от 11 септември 2021г., касаещ адрес: гр.**, който не е съответствал на адреса, посочен в констативния протокол с №0060063/26.01.2022г., а именно: гр.**. Иначе казано, предишния случай на „Д. “ ЕООД е с различна фактическа обстановка и направените от съда правни изводи във връзка с нея не могат да бъдат повторени по отношение на установените по това дело факти и обстоятелства. Дружеството не трябва да остава с погрешното впечатление, че може да паркира в нарушение чл.171 т.5 б.“А“ или б.“Б“ от ЗДвП и всеки път да ползва едни и същи доводи за незаконосъобразност, в очакване те безпрекословно и еднакво да бъдат възприемани от съда за формиране на един и същ правен резултат.

Изложените съображения водят до извода за неоснователност на жалбата на Д. “ ЕООД срещу принудителна административна мярка, обективирана в констативен протокол №057987/25.01.2023г., съставен от инспектор „репатриране“ на ОП „Общински паркинги и синя зона“ – Варна.

Оспореният административен акт е законосъобразен и не беше установено нито едно от основанията по чл.146 от АПК, които да обосноват отмяната му.

Отхвърлянето на оспорването би дало право на ответника да получи присъждане на съдебни разноски, ако такива бяха сторени и беше поискано тяхното възстановяване.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Административен съд – Варна

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Д. “ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от управителя В.Б. Н. чрез адв.И.З. срещу принудителна административна мярка, обективирана в констативен протокол №057987/25.01.2023г., съставен от инспектор „репатриране“ на ОП „Общински паркинги и синя зона“ – Варна.

На основание чл.172 ал.5 от Закона за движение по пътищата, решението не подлежи на обжалване.

	Съдия: